ВЪПРОС:

„Здравейте, уважаеми господин Атанасов,

От много време съм голям почитател на „Български ЛОВЕЦЪ“. Научих много от публикуваните от Вас статии относно нарезното оръжие за ловни цели и продължавам да се интересувам горещо от тези теми.

От близо 10 години ловувам с нарезно оръжие. Имах болтова карабина, която продадох, а преди две години взех полуавтоматична от по-висок клас. Калибрите са в 30-06. Марки не споменавам, за да не правя реклама.

В рубриката „Вие питате, ние отговаряме“ прочетох, че полуавтоматичната карабина е по-непрецизна. Пазя всички мишени, по които то съм стрелял с болтовата и с тази. При стрелба на 100 м от пиедистал и бенчрест маса с еднакви боеприпаси, групите от по три изстрела се събират в 20-23 мм. Аз не откривам разлика по отношение на попаденията. Единствено спусъкът на полуавтоматичната карабина е по-дълъг и тежък, което може да влоши стрелбата без упора.

Въпросът ми е кога се проявява непрецизността на полуавтоматичната карабина? Не коментирам случаите за спорт, а в клас ловно оръжие по време на лов на дребен и едър дивеч в диапазона средни дистанции, като уточнявам, че в следващите дистанции се иска много добра теоретична и практическа подготовка.

Благодаря! Желая Ви здраве и много професионални успехи.

Наум ГЪРКОВ“

ОТГОВОР:

Здравейте, г-н Гърков,

Различните армии по света са преминали в процеса на развитие на огнестрелните оръжия от еднозарядни през болтови до автоматични. Въпреки това тенденцията е снайперистите да използват болтови карабини. Съвременните автоматични и полуавтоматични снайпери са все по-качествени. Тестовете, които съм провеждал, лично показват изключително добра прецизност и групираност на попаденията.

Технологиите се пренасят и върху ловните полуавтомати. Последните модели на ловните полуавтоматични карабини показват резултати почти като болтовите карабини от високия клас. Разликите са минимални, но все още в полза на болтовите оръжия.

Нещо, което разграничава автоматиката от ръчнозарядните карабини, е надеждността. При автоматиката винаги съществува потенциалната възможност от засечка. Тя може да е причинена от боеприпас с неподходяща дължина, неправилно подаване от пълнителя, непълно затваряне на затвора, проблеми с екстракцията и куп други причини.

Постоянно ни заливат тестове, от които научаваме как еди кое си оръжие е изстреляло 10 000 патрона без засечка, след като е престояло във вода, пясък, кал или сняг. Факт е обаче, че редовно присъстваме на засечки на автоматични оръжия в реални условия.

За мен проблемът при автоматичното оръжие е свързан по-скоро със засечките, шумния механизъм и по-голямото тегло, отколкото с прецизността. За ловни цели дали групираността на стрелбата е 3 или 4 см на 100 метра е без значение, макар и това да са 25 процента разлика. Някъде дълбоко в подсъзнанието си обаче аз плащам същия „данък” внушение, както и всички стрелци, които се стремят към прецизност. Да го кажем така: стрелбата ми е много по-уверена, когато считам, че оръжието ми е способно на хирургическа прецизност, дори и когато аз съм по-лош инструмент от самото оръжие.

Разбира се, когато става дума за спортна стрелба или стрелба по мишени на големи дистанции, тези 25 процента потенциална разлика превръщат един изстрел от невъзможен във възможен.

Представете си една силуетна мишена - гонг с размер 30 см, по който стреляте от 1000 метра. При оръжие, което има прецизност 1 ъглова минута (3 см на дистанция 100 метра), имате шанс да поразите целта, но при оръжие, което отваря групата на 4 см на 100 метра, големината на целта е по-малка от разсейването, което на 1000 метра ще е 40 см.

Това е отношението ми към прецизността на дадено оръжие - едното е способно, а другото не е способно да се справи с дадена задача.

При автоматичното оръжие дължината на боеприпаса трябва да е съобразена с ограничения пълнител, докато при болтовите е допустимо да се ползват по-дълги пълнители и дори директно да се зареждат в патронника. Така самият боеприпас може да бъде съобразен на дължина с даденото оръжие и да се извлече максимална точност.

Успех!

Р. АТАНАСОВ