lovec.bg - Начало
logo safari-logo
УНИВЕРСАЛНИТЕ ПАТРОНИ или СТАРИЯТ ГЛИГАН

Разкази
time 12:42
УНИВЕРСАЛНИТЕ ПАТРОНИ или СТАРИЯТ ГЛИГАН
04 May

Беше 7 градуса по Целзий и ниската мъгла закриваше долната част на дърветата, като минаваше по ръба на гъстата гора. Изгревът щеше да заеме мястото си, а аз не можех да чакам слънцето да затопли влажното утро. От две седмици търсех стария глиган, който си мислеше, че низината, разделена от малка рекичка, е под негово владение.

 

Той беше ранобудник, който правеше своята обиколка по определен от него маршрут всеки ден в ранните светли часове. Една сутрин, докато отивах към чакалото, където вардех за елени около месец по-рано, този глиган „ме качи“ на едно дърво. Чувах чупене на клони и бумтене, сякаш някой биеше на барабан, който караше земята да вибрира под краката ми, когато звярът излезе от гъстака право срещу мен.

За щастие, вдясно на мен имаше паднало дърво, което се беше наклонило към две други под 15-градусов наклон. Затичах се по ствола му, доколкото можех, и заради това свое действие загубих контрол над карабината си, която падна на земята.

Последваха десет бавни минути, в които нерезът стъпкваше и ровеше земята, тичайки в кръг под мен, като накрая реши да изчезне от мястото по-бързо, отколкото беше дошъл. Веднага след това си казах, че този глиган е мой и че няма да се страхувам заради някакъв си шопар, който си помислил, че гората е негова. Всъщност, като се замисля, той наистина владееше гората – затова и се оказах върху дървото, а пушката ми бе на земята.


Докато седях покатерен на горния край на ствола на дървото и наблюдавах колко силен и голям е самецът, реших да не използвам обичайния за елени и разработен от мен патрон за това прасе. Не, .300 магнумът със 165-грейновите куршуми „Сиера“ – „Game King“, с мек връх, ми служеше добре за елени, но си казах, че трябва да стрелям глигана със 180-грейновия „Нослер“ – „Partition“.

Точно така и се случи, когато влезнах в гората за втори рунд, с цел превъзпитание на този „дядка“ с лошо възпитание. Доброто решение изискваше да подбера правилния куршум, който да е с максимална убойност. Най-вероятно и 165-грейновата „Сиера“ щеше да повали прасето, но исках да премахна всички съмнения, така че ако изпусна, да знам, че грешката не е в оръжието.


Премахването на съмненията се получава, когато самоснаредявате амуниции за дадена карабина, те да имат огромно предимство пред купените, както и да са универсални – да са подходящи за всякакъв лов.
Снаредяването с качествени куршуми излиза в пъти по-евтино от купуването на готови качествени боеприпаси. Колкото по-скъпи са мунициите за даден калибър, толкова по-голяма е разликата в цената между самоснареден и закупен патрон. Също така с „домашните“ разработки можете да постигнете много по-висока прецизност, скорост и не на последно място самочувствие - такива, каквито със заводските амуниции не можете да постигнете. Най-голямото предимство на заводските обаче е, че биха дали като цяло по-добри резултати в много различни модели оръжия, тъй като видът и количеството на барута са направени по стандартна формула, подходяща за всякакви оръжия.
 

През двете седмици, които изкарах в чакане и преследване на глигана, подхранвах с царевица и намазах на различни места с миризлива примамка за прасе, която един приятел ми даде. Той ме увери, че тя ще изкара животното на откритото както рано сутринта, така дори и през деня. След известно време ловуване по този начин най-накрая това се случи.

По пътя, докато се прибирах от варда, една вечер забелязах огромните следи на прасето, които следваха плътно моите около 200 метра. Не можех да повярвам, че целия ден нерът ме е преследвал и ме е взел „под внимание“. След като забелязах липсата на страх у този звяр, сложих 180-грейновите „Партишън“ в карабината си „Рюгер“.
На следващото утро мъглата беше започнала да се вдига, а аз можех да видя на 40 метра и повече без никакъв проблем. Знаех, че скоро след навлизането в животното куршумът щеше да загуби по-голямата си предна част, изпращайки малки сегменти в органите, и ще направи такава рана, каквато дори при по-лош изстрел няма да може да се затвори, така че да помогне на животното да избяга надалеч. Обезпокояваше ме мисълта, че трябва да стоя на земята, където най-вероятно наблизо е и глиганът. Заредих пълнителя на „Руюгер“-а и сложих патрон в цевта. (Като странични наблюдатели може би сте си помислили, че се превземам, все едно че съм в Африка и влизам в буша да търся ранен лъв.)
Час-час и нещо беше изминал и аз реших да се прибирам. Не изминах много разстояние, когато забелязах, че отпред стои моят противник и гледа право към мен от около 20 метра. Аз бързо смъкнах пушката от рамото, вдигнах я и го стрелях в дясната част на врата. Проектилът мина покрай мускулите, продължавайки през долната част на гърба и счупвайки дясното рамо, закачи долната част на прешлените, като излезе през лявата плешка. Огромното животно рухна в стъпките си, а аз механично презаредих в същата стотна от секундата, в случай че трябва да повторя изстрела. Но не се наложи.
Изключително бях щастлив и доволен, че самоснаредяването ми даде възможност да избера сам вида и тежестта на куршума. Този голям и стар 212-килограмов нерез падна на земята, защото през 1947 година човек, кръстен Джон Нослер, е измислил „Партишън“ куршумите, като през 1948 година вече били пуснати по магазините, достъпни за релоудърите.

Някои ловци имат тенденцията да ползват един и същ куршум и той им върши всякаква работа - за прецизна стрелба, стрелба на големи дистанции, както и за лов на всякакви животни, но не винаги това е достижима цел. Ловецът може да се справя с даден куршум известно време, но рано или късно той може да му коства някой красив и ценен трофей.
Естествено, няма правило, което да е против опростяването на нещата чрез използване само на един вид патрон. Но ако желанието ви е такова, очаквайте един ден да останете изненадани, че куршумът ви не е бил достатъчно тежък и не е проникнал достатъчно или пък е бил прекалено тежък и е разпробил животното, без да направи качествен раневи канал.

Веднъж ми се случи да стрелям по сръндак с голям калибър и твърд куршум. Отне ми около два часа и половина да го намеря и това беше въпрос на късмет, тъй като нямаше кървава диря, въпреки че изстрелът беше пробил белите дробове. Ако изкарвате повече време по ловните полета, ще видите, че това е вярна теория.
Прекарах две години, помагайки на надзиратели в ловен участък да редуцират броя на сърните, прасетата и вредителите. За тези две години, без да броим какво съм убил по време на сезона, съм отстрелял 52 хищника, 41 сръндака и 16 прасета. Това са едва две години от повече от 30-годишната ми ловна кариера. Виждал съм ефекта на всички куршуми върху различните видове животни. За всичките тези години лов разбрах нещо много важно – да избирам куршума според дивеча, който ще ловувам, така че да го ликвидирам възможно най-бързо и безболезнено. Най-добри са куршумите, които едновременно разкъсват плътта, нарушават костната и скелетната структура, разкъсват кръвоносните съдове, правят голям раневи канал, пропускат много въздух да влезне в тялото и органите и същевременно изхвърлят много кръв и причиняват масивен вътрешен кръвоизлив. По този начин животното умира ако не на момента, то поне веднага след това.


Онзи ден, когато дръпнах спусъка на карабината .300 магнум и свалих големия глиган на земята, си припомних колко важно е да подбереш правилния проектил, като се има предвид, че използваш и достатъчно разумен калибър и оръжие спрямо дивеча.

Изминах дълъг път през годините, видях много, за да разбера колко е важно да имам собствени разработени боеприпаси, които да ми дават прецизност, увереност и универсалност на полето и в гората и които без съмнение да вършат работата си перфектно!

Автор: Български Ловецъ
Галерия снимки
Коментари
брой
205
Новият брой на списанието
book
Най-четени
СИВ
18244
Разкази
attach 26.05.2017 | 14:23
Най-гледани