lovec.bg - Начало
logo safari-logo
Меча напаст

Разкази
time 14:17
Меча напаст
11 Aug

Сгушено в източните пазви на Крайбрежните планини в областта Британска Колумбия, селището Мафай Литъл рок сякаш стои незабелязано от цивилизацията. Напразно ще се опитате да го намерите и в най-подробната карта на Канада. То се състои само от 11 къщи и достига едва петдесетина обитатели през топлия сезон.

 

Основоположник на селището бе старият индианец Мафай Джонатан и жена му Елизабет, които преди десетина години се бяха усамотили тук, след като си купиха земя от общинската администрация на градчето Дог Крийк. Малко по-късно през същата година тук дойде и семейството на поляка Янек Крашевски, което също си купи земя в съседство с Мафай.

Аз познавах Мафай от едно ловно изложение във Ванкувър, където той представи свои уникални трофеи от лос, елен и кафява мечка. Случайно го срещнах в Дог Крийк, където живеехме с жена ми, и от дума на дума бях убеден, че трябва да бягам от града през уикендите. И така, и аз купих земя до Мафай и дървената къща с тераса бе готова за три месеца.

След мен в Мафай Литъл рок дойдоха двама братя американци - Джон и Питър Малоу, избягали от шума, праха и суетата на Лос Анджелис. Полковник д-р Джон Малоу можеше да си позволи почти всичко, защото беше дал апартамента си в Ел Ей под наем и вземаше солидна пенсия след участието си във втората война на Съединените щати в Залива. Брат му беше беше петнадесет години по-млад от него, безработен, но какво от това при такъв щедър родственик...

След това тук дойдоха двамата руснаци, студенти в техническия университет във Ванкувър. Като синове на богати фамилии, те решиха да построят „нещо“ за през ваканциите. Луксозната им двуетажна вила надхвърляше триста хиляди долара.

След тях тук пристигнаха три семейства на горски работници, които през почивните дни бяха рибари, както и няколко чиновници от Дог Крийк, с които лично бях разговарял. Така селището достигна единадесет къщи.

Кръстихме го Мафай Литъл рок на името на основателя му. Тук целогодишно живееха само семейството на Мафай, братята американци и семейството на поляка Янек. Останалите обитатели се задоволяваха да идват през някои уикенди и по време на летните отпуски. Жената на Мафай, Елизабет, франкоканадка, която така и не се научи да говори сносно английски, ежедневно изпичаше царевични питки за продан в магазина, намиращ се в приземния етаж на скромната едноетажна къща, където човек можеше да си купи най-необходимото за бита, лова и риболова.

Аз работех като заместник-началник на ремонтната база в Дог Крийк, намираща се на левия бряг на река Фрейзър. Там се поправяха и обновяваха всякакви речни плавателни съдове и се ремонтираха леки автомобили. Напоследък трафикът на кораби, шлепове и лодки по реката се беше увеличил, затова ръководството на базата реши да разшири производствено-ремонтната площ и изпрати голяма част от персонала в годишен отпуск.

Беше втората половина на месец май, но тази година зимата бе по-продължителна и още по реката се носеха огромни късове лед, което силно затрудняваше корабоплаването и риболова. Жена ми Шарлот, също франкоканадка, преподаваше в местния лицей на Дог Крийк френски език и литература, а дъщеря ми, петгодишната Луиз, бе в ръцете на гувернантка. Беше първият ден от отпуска ми и разстоянието от Дог Крийк до Мафай Литъл рок, което е 70 мили, взех за малко повече от час със стария „Ланд ровер“. Едва слязъл от автомобила, бях посрещнат от Елизабет с огромна почуда:

-  Здравей, Венсан! Толкова рано досега не си идвал тук. Та днес е едва вторник, а знам, че идваш само през уикендите...

Докато си купувах от нея царевични питки, тя се осведоми за случая. Нямаше как да не се отбия при моя приятел Янек и братята американци.

Полякът беше с дъщеря си. Съпругата му работеше в Дог Крийк като

юрисконсулт и всеки ден трябваше да изминава 140 мили, но високоплатената й работа оправдаваше разстоянията.

Беше горещ ден, но още не можех да свикна с факта, че бях в отпуск. Следобед поканих поляка на карти на терасата вкъщи. Янек изведе шестгодишната си дъщеря Стела да си играе с плюшена играчка по нейна молба на една пейка на стотина метра от нас.

Улисани в играта и слушайки тиха кънтри музика от радиоприемника, ние така и не забелязахме заоблачаването на времето. Изведнъж задуха почти ураганен западен вятър. Небето бързо се покри с оловносиви облаци и рукна дъжд като из ведро. Янек светкавично скочи от терасата и се втурна към дъщеря си. Стигна до пейката и какво да види?! Стела я нямаше, а под пейката стояха нейните жълти обувки и една малка плюшена играчка. Янек на бегом стигна у тях - нямаше я и там. А най-близката река Фрейзър бе на десет минути пеша, нямаше как момиченцето да е стигнало дотам.

    Дъждът изведнъж спря. С отчаян глас Янек ме извика да потърсим

дъщеря му. Отиде до вкъщи и изведе двете си кучета. Те напразно душеха около пейката. Поройният дъжд, излял се за десетина минути, бе заличил всякакви следи.

  - Стела, Стела, момичето ми, къде си? - викаше Янек, проверявайки с

мен всяко кътче в радиус около един километър. Газехме в големи локви, а кучетата душеха напразно наоколо и бяха безполезни.

  - Янек, нека се обадим веднага в полицията на Дог Крийк! - ми хрумна изведнъж.

    След един час в селището спря полицейска кола, от която изскочиха

двама полицаи следователи, шефът им сержант Кросби и две обучени

полицейски кучета. Издирването веднага започна. Но отново небето потъмня и се изсипа поредният пороен дъжд, този път за по-кратко от предния.

    Сержант Кросби се объра към Янек:

  - Г-н Крашевски, за съжаление в момента не можем да направим нищо.

Няма никакви останали следи и кучетата не показват, че са се натъкнали

на нещо. Трябва да изчакаме да се оттекат водите, виждате докъде газим

във вода. А и като гледам небето, скоро май пак ще вали.

    Янек попита:

  - Сержант Кросби, според вас на какво може да се дължи изчезването

на Стела?

  - Възможни са различни хипотези. Детето може да се е отдалечило в

неизвестна посока преди бурята, може да е отвлечено от недобронамерени хора, а може дори... - тук сержантът за малко спря - да е било

обект на нападение от някое хищно животно. Никой не знае, а и следи

няма никакви. Дръжте ни в течение!

    След като полицейската кола потегли обратно към Дог Крийк, Янек

дойде у нас по моя покана. Напразно се опитвах да го утеша. Той ридаеше на глас и притъпяваше голямата си мъка с уиски.

  - Какво ще кажа довечера на Сюзън, когато се върне от работа? - викаше той и пристъпяше като обезумял от крак на крак.

 

    На другата сутрин разбрах от Янек, че той и жена му не са мигнали

през нощта и често са разговаряли с дежурните в полицейския участък

на Дог Крийк. Сюзън, след като се обади в службата, че има сериозна

причина да отсъства от работа, дойде заедно с Янек у нас да закусим

на терасата. Приготвих царевични питки, сирене, бекон, варени яйца и

кана с кафе. Янек беше седнал срещу перилата на терасата.

По едно време той пребледня и се разтрепери. С поглед ни накара да погледнем към парапета на терасата, който беше на около два метра над земята. Видях една огромна мечка гризли, изправила се на задните си крака. Мечката, изглежда, тежеше не по-малко от 280 или 300 килограма и стърчеше малко над парапета. Тя протегна двете си огромни лапи с извити дълги, тъмножълти, остри нокти към нас, а разстоянието между нас и нея беше по-малко от метър. Бледен и силно уплашен, Янек все пак не бе изгубил самообладание. Със светкавично движение той събра всичкия млян черен пипер от комбинираната солница и го хвърли в муцуната на гризли. Това спаси живота ни. Явно част от пипера бе попаднала в очите й, защото сивата мечка изрева зловещо, подскочи, след което се заклати. После, силно ръмжейки от болка, легна на земята и търкаляйки се към ниската външна дървена ограда, я разчупи само с един удар на рамото си и се втурна към най-близката гора, издавайки силен рев. Точно по това време звънна смартфонът ми. Беше Мафай.

 

                                                  -  II  -

 

  - Здравей, Винсент! На десет мили съм от теб. Сутринта имах късмет в Хансвил и успях да продам всички обработени кожи за осем

хиляди долара, а това е рекорд за мен. Ще черпя!

  - Честито, Мафай, но тук положението е страшно! Вкъщи на терасата бяхме нападнати от една гладна гризли. Янек и жена му споделяха закуската ми, а съобразителността му спаси живота ни. Ще

ти обясня подробно като дойдеш. Идвай по-скоро с колата! Тази

мечка трябва да я застреляме!

  - Добре, Винсент! Ще натисна повечко газта и след десетина минути, вярвам, ще се видим.

    Двамата с Янек изведохме двете му кучета Рекс и Кати. Той си взе

ловната пушка, но тя беше дребен калибър, не беше подходяща за

лов на мечки. Аз пък се въоръжих със стария "Колт" и десетина патрона, колкото да не съм съвсем с голи ръце.

    Мафай действително дойде след десет минути. Спря своя пикап

"Буик" пред магазина. Обади се на жена си, след което се втурна

вкъщи и извади ловна пушка голям калибър, подходяща за мечки.

Изведе кучето си Боб.

    Водата вече се беше оттекла и тримата газехме леко в мократа

трева. След кратко лутане трите кучета доловиха миризмата на мечката и се втурнаха след нея. Тя се бе насочила към вековната

борова гора, югоизточно от селището. Ние тичахме след тях -

не можехме да ги оставим сами срещу кръвожадния звяр. Знаехме,

че хванати някъде натясно, нямаше да имат никакъв шанс срещу него.

  - Мафай, - обърнах се към индианеца, тичайки рамо до рамо с него. - Досега никога мечка гризли не се е добирала толкова на запад,

поне аз не съм чувал. Та ние се намираме най-малко на 180 километра западно от Скалистите планини, където обитава гризли.

  - Винсент, тази година зимата си отиде късно, а вероятно гризли се

е събудила от зимен сън по-рано и гладът я е докарал дотук. Знам само, че при нормални условия мечките гризли се задържат в ловните

си участъци, които грижливо маркират с резки върху кората на дърветата или с урина по дънери и храсти. Понякога липсата на храна в района им може да ги доведе до сто и петдесет, дори до двеста километра преход. Прав си, не съм чул досега гризли да е стигала толкова на запад. Кафяви мечки има и на запад, и на север от нас, но те не са толкова опасни. Рядко между тях има стръвници.

    Докато стояхме, разговаряйки, изгубихме кучетата от поглед. Приближавахме боровата гора. Мафай водеше групата ни с насочена напред заредена двуцевка. Изведнъж чухме силния лай на трите кучета. Явно бе, че бяха достигнали до мечката. Със сетни сили се затичахме

нататък, след като бяхме пробягали едно разстояние от миля и половина. Лаят на кучетата се чуваше все по-силно и след като преминахме

един мочурлив дол, обрасъл в мъх и папрати, излязохме на една широка поляна, обградена от високи секвои и борове. В дъното на поляната видяхме гризли и обикалящите я на прилично разстояние кучета. Ние се намирахме едва на трийсетина метра от нея.

Мафай вдигна пушката си, внимателно се прицели и стреля два пъти. Първият куршум проби лявото ухо на движещата се гризли, а вторият заседна в лявото й рамо. Тя изрева, но не изглеждаше уплашена.

Цялото й внимание все още беше насочено към кучетата. С

лъжлива маневра тя взе бавно да отстъпва заднешком, а кучетата лаеха

настървено, като се опитваха да й влезнат в гръб.

Изведнъж мечката спря, напрегна се и рязко се хвърли към най-близкото куче до нея. Това беше Кати на Янек. Дясната меча лапа достигна кучето, свлече се по муцуната му, впи зловещите си нокти

във врата му и го разпра. Рукна силна струя кръв и Кати се олюля. Безпомощно и виещо, кучето бавно се свлече на земята и потърси с

угасващ поглед помощ от стопанина си...

Останалите две кучета обаче не се отказаха от борбата. За част от секундата Рекс успя да отхапе парче от кожата от гърба на гризли, след което рязко отскочи встрани и обърналата се кръгом мечка не успя да го закачи.

Мафай отново бе заредил пушката и съсредоточено се прицели. Първият куршум улучи звяра в носа и почти го раздроби, от което той

зловещо изрева от болка и се претърколи, а вторият засегна врата му.

В същия миг Янек стреля два пъти в муцуната му с малокалибрената си пушка. Нямаше как да не улучи от двайсетина метра разстояние. Двете кучета се нахвърлиха настървено върху омаломощения звяр. Кучето на индианеца захапа откъм гърба врата му, откъдето обилно течеше кръв, и рязко отскочи настрани и тъкмо навреме. Успя с част от секундата да изпревари бързия мах на гризли с дясната лапа.

Мафай отново бе заредил двуцевката си и стреля два пъти в тялото на мечката. Дълбок и провлачен стон издаде, че с нея бе свършено. Тя потрепери конвулсивно няколко пъти, залитна и бавно се свлече на земята, цялата обляна в кръв. Спря да шава. Бяхме спечелили битката с този планински звяр.

    След като помогнахме на Мафай да одере кожата на мечката, коя-

то безспорно му се полагаше, индианецът отново извади ножа и бавно разпори търбуха й. Сега разбрахме, че изчезналото момиченце е

било погълнато от гризли. Янек позна част от дрешката на детето...

Върнахме се в селището и полякът отново се разплака, повтаряйки

че бил виновен за гибелта на Стела. Съпругата му Сюзън го оневини,

обляна в сълзи.

    Сега едно нещо ми беше ясно - мечка гризли можеше да се появи на

двеста километра от обичайните си ловни полета, па макар и веднъж

на сто години.

Автор: Винсент РОС
Галерия снимки
Коментари
брой
229
Новият брой на списанието
book
Най-четени
Най-гледани