lovec.bg - Начало
logo safari-logo
НА ЛОВ В „БЯЛКА“

Разкази
time 11:06
НА ЛОВ В „БЯЛКА“
05 May

Бях в Родопите, когато баща ми ми се обади и каза, че ще ловуваме на благороден елен - телета и шилари - в ловно стопанство „Бялка“ от 2 до 4 септември. Прибрах се предишния ден и набързо си стегнах багажа.

 

   По-точно си сложих чисто бельо в стария багаж. С Алекс и Жоро щяхме да пътуваме заедно по обяд. Алекс е мой приятел, учи в чужбина и когато си дойде в България, гледа да отдели малко време и за лов. В уречения час той мина и ме взе от нас, ударихме по една пица, премести си багажа в джипа и когато баща му Жоро се прибра, потеглихме към ловешките гори.

   Винаги съм в добро настроение, като тръгвам на лов. Разговорите вървят оживено и пътят минава неусетно.

   Пристигнахме късния следобед и там вече ни чакаха останалите от групата. Запознах се с директора Дони и веднага се разпределихме кой ловен кого ще води. Аз бях решил да съм плътно с Алекс, защото трудно смогваме да се видим два пъти годишно. За водач ни се падна Ванката, с който се оказа, че имаме доста общи познати от съседните дружинки. До последния ден с него не спряхме да си говорим за лов, явно човекът беше силно увлечен от това „изкуство“ също като мен.

   Минахме 3-4 километра на ход, но видяхме само големи животни, сред които и един нелош мъжки елен. Нащраках го няколко пъти и продължихме. Стигнахме до чакалото и преди да се качим, на поляната излезна един хубав шилар, който беше с правилно развиващи се рога и не бе препоръчително да се стреля. Влезнахме в чакалото и зачакахме…

   Не се минаха и десет минути и се появи същият шилар. Малко след това на отсрещната ливада, на около 250 метра, забелязахме кошута с две телета. Пред нас пък се появиха още два шилара и с първия станаха общо три. Кошутата се осмели и дойде на 50-60 метра от чакалото. Включих камерата и започнах да снимам. Водачът каза, че по-слабото теле е добре да бъде отстреляно, защото има голяма вероятност да не изкара зимата.

   Алекс изчака животното да застане самостоятелно, така че при изстрела да на засегне и някое друго, и направи перфектен белодробен изстрел с „блазера“ си в калибър .308 Уинчестер. Използваше куршум „Барнес Х“.

   Животното мина няколко метра и падна. Останалите си плюха на петите, само трите шилара решиха да застанат в края на поляната и да ни огледат. Едно животно за вечерта беше достатъчно. Слезнахме от чакалото, отидохме до телето, с Ванката поздравихме Алекс и звъннахме на шофьора да дойде и да натоварим животното в пикапа.

Прибрахме се в ловния дом и с компанията направихме хубава вечеря, придружена от много забавни истории, вицове и алкохолни и безалкохолни течности, които вместо да влезнат през гърлото, излезнаха през носа. 

   На сутринта в 6:00 станахме за кафе и сандвичи и в 6:30 потеглихме. С Алекс и Иван направихме един приятен преход, по време на който видяхме доста животни – благородни елени, прасета и дори успях да направя прилични снимки на един сръндак от около 30 метра.

   В края на разходката на една поляна пресякохме пътя на кошута и теле, които издебвахме, и съумях да ударя телето от около 25 метра, докато бягаше срещу мен по диагонал с перфектен изстрел. 6.5-милиметровият куршум засегна двата бели дроба и сърцето. Като цяло всички избирахме безперспективни трофеи или слаби животни, които трудно биха оживели през зимата, когато ги натисне снегът.

   На връщане се изръси един от последните топли летни дъждове на едри капки. Прибрахме се, направихме сериозна закуска с кроасани, принцеси с кайма и банички и си говорихме до следобеда - точно когато времето се оправи отново.

   Иван Янков реши да ни поведе отново на ход, тъй като в това хубаво време след дъжда щеше да е грехота да се забием в чакало. По негови думи, това беше една от най-дивите части на стопанството и никой от групата не беше ходил там все още.

   Излезнаха ни няколко шилара, кошути и две прасета. На около половин километър преди края на територията на стопанството пътеката ни пресече само теле на около 80-90 метра. Снишихме се, а Алекс се приготви за стрелба. Животното прехвърли в гората, а на негово място застана майка му. Посъветвах Алекс да изчака, а в същото време вляво от нас, на около 30 метра, се появи женска чакалка с четири тазгодишни чакалчета, които бяха достигнали почти нейните размери.

   Тъй като не беше стрелял хищник, а много искаше, приятелят ми се подвоуми и се насочи към чакалите, но не ги виждаше от неговата позиция. Малко след това телето се върна отново на пътеката и Алекс взе своето решение с перфектен сърдечен изстрел от ръка.

   Докато чакахме транспорта да вземе животното, с Ванката споделяхме ловен опит относно гонките на диви прасета. Прибрахме се по тъмно. Баща ми излезна на варда и примамване за хищници и със своята карабина „Блазер“ в калибър 6.5х55 и свирката на Дан Томпсън „PC-2“ успя да удари два чакала и лисица.

   На сутринта не излезнах на лов, но никой не беше стрелял. Взехме си довиждане с хората, благодарих им и се запътихме обратно към София.
   Искам да изкажа благодарности на целия обслужващ персонал на ловно стопанство „Бялка” за страхотното отношение и отличните условия и храна. Надявам се скоро пак да се видим.

   Наслука!

Автор: Любомир Атанасов
Галерия снимки
Коментари
брой
195
Новият брой на списанието
book
Най-четени
СИВ
17302
Разкази
attach 26.05.2017 | 14:23
Най-гледани