lovec.bg - Начало
logo safari-logo
КОЙ Е ДЕБНЕЩИЯТ?

Разкази
time 00:00
КОЙ Е ДЕБНЕЩИЯТ?
29 Mar

Колоната от ловци се плъзгаше безшумно между гъстите храсти, наподобявайки гигантска змия. Най-отпред, загледани в следите пред себе си, вървяха двамата чернокожи следотърсачи, следвани от бял професионален ловец. Неговата болтова карабина в тежкия .458-ми калибър търсеше като гладен звяр опасността, която можеше да е навсякъде. Животът на чернокожите му приятели беше негова отговорност. Зад него вървеше единият ловец, пристигнал в Африка, за да ловува едно от най-опасните животни на тази планета – лъв.

 

При задълбочено изследване е установено, че лъвът развива скорост около 60 км/ч., което прави около 18 метра в секунда. Ето защо професионалните ловци казват, че лъвът може да покрие разстоянието от 40 крачки преди да си изрекъл думата „лъв!“.

Видимостта в храсталаците, които бяха пояс между саваната и пустинята Калахари, рядко надвишаваше повече от 25-30 метра. Цветът на изсъхналата трева се сливаше с окраската на лъва и правеше откриването му изключително трудно и опасно.

Повечето от големите котки, след като повалят жертвата си, я удушават. Съвсем различно е когато нападат човек. Тогава целта на хищника е предимно главата. Има много документирани случаи как хора са умъртвявани от лъв чрез директно захапване и пробиване на черепа. В други ситуации удар от мощната лапа, снабдена с яки и остри нокти, е достатъчен, за да прати едър мъж във вечните ловни полета.

Въоръжен само с фотоапарат и сгъваемо джобно ножче, аз следвах ловната експедиция и се надявах не само да направя интересни снимки, но и в случай на опасност носещите оръжия да реагират достатъчно бързо и адекватно, за да не допуснат някой човек да пострада.

Когато организирах тази ловна експедиция до Южна Африка, освен лова на няколко интересни вида антилопи бях заявил и три лиценза за лъвици.   Групата, която тръгна от България, се състоеше от 5 човека - Джордж, Антимос (професионален фотограф), Благо, Жоро и аз.

С пристигането си на летището отидохме при служителите на митницата и полицията, за да представим разрешителните си за износ на ловните си оръжия. След като сравниха номерата на оръжията с тези в разрешителните, се насочихме към гишето за чекиране и предаване на багажа. Когато служителката на турските авиолинии, с които щяхме да пътуваме с прекачване в Истамбул до Йоханесбург, погледна резервациите ни, се установи, че няма потвърждение на предварително направената заявка за транспорт на оръжията ни. Напразни останаха протестите и опитите ни да убедим представителите на турските авиолинии да ни позволят да пътуваме с така необходимите ни оръжия. Какво сафари щеше да бъде това, ако нямаме оръжия, с които да ловуваме?! Бях подготвил две карабини съответно в калибър .375 „Холанд и Холанд“ и .300 „Уинчестър“ магнум, с които смятахме да ловуваме аз и моите колеги, а Джордж също носеше своята в калибър .375 „Холанд и Холанд“. Плановете са нещо хубаво, но кой е казал, че трябва да се осъществяват непременно? С две думи, времето до полета напредваше и въпреки усилията, с които един мой приятел, запознат със системата на авиолиниите, се опитваше да ни помогне, не получихме добро развитие. Джордж бе толкова разстроен, че реши изцяло да се откаже от ловната експедиция. За щастие размисли и в крайна сметка петчленната ни група пое пътя към едно незабравимо приключение, което щеше да отнеме девет дни, но щяхме да го помним до края на живота си. Равносметката от него беше следната: бяхме изминали над 2000 километра по суша из африканския континент, бяхме сменили четири ловни територии и групата отстреля 17 животни, сред които мистични ниали, големи еланди, подозрителни рийдбъци, малки дайкъри, брадавичести глигани, чакали и, разбира се, лъвове.

Последните два дни от престоя си имахме щастието да се насладим на прекрасната природа на провинция Куазу Натал. Ловният лагер се състоеше от няколко постройки, които бяха всъщност самостоятелни къщички, с характерния дебел сламен покрив и една обща постройка, която бе едновременно кухня и открита зала за хранене. Сред къщичките имаше уютен малък басейн, а в далечината огромно езеро, което приятно овлажняваше въздуха.

Ловната концесия беше с обща територия около 30 хиляди хектара и изобилстваше от разнообразен дивеч. Срещаха се почти всички видове антилопи, жирафи, зебри, брадавичести глигани, както и някои по-големи и опасни представители на африканската фауна - слон, кафърски бивол, леопард, хипопотам, крокодил и редкият черен носорог. От двата вида носорози, разпространени в този край на света - белият и черният, вторият е печално известен със своята ярост и агресия към хората. Това е станало причина в не толкова далечното минало той да бъде изтребван целенасочено. Много професионални ловци са били наемани от железниците, за да „разчистват“ големи коридори от черни носорози пред строителите.  В един момент популацията му е намаляла драстично, но изтреблението му е продължило, вече продиктувано от черния пазар. Смята се, че рогът на носорога (особено на черния) има качествата на афродизиак и укрепва половата мощ на мъжа. В някои далекоизточни култури притежаването на кама с дръжка, направена от рог на носорог, е символ на просперитет и могъщество. В момента от черния носорог в цял свят са останали около 2500 броя. За да се запази популацията му и да се възстанови до такива нива, че бъдещето му да не е застрашено, се полагат огромни усилия както на държавно ниво, така и от страна на собствениците на ловни територии.

Малцина са късметлиите, които са успели да видят и да заснемат това древно животно, напомнящо останка от ерата на динозаврите. Преди време гледах един научнопопулярен филм, в който експедиция, специално създадена, за да направи филм за черния носорог, замалко да плати много тежка цена – живота на двама оператори, които се доближиха на 15 метра до едно от тези същества. Черният носорог е късоглед и рядко може да различи нещо на повече от 20-30 метра. Тъй като под 20 метра личното му пространство се счита за нарушено, в момента, в който то може да види човек, го счита за досаден натрапник и се опитва да му покаже как би изглеждал като шиш-кебап, поставен на рога му. Не са редки случаите, когато тези животни нападат и преобръщат джипове заедно с хората в тях.

През годините (вече 11), откакто съм организирал и присъствал в десетки ловни експедиции в Африка, съм правил много снимки на животни и птици. Единственият, който не бях снимал от едрите бозайници, бе черният носорог.

Основната разлика между белия и черния носорог не е цветът, както предполагат повечето от хората, а формата на устните. Докато при белия носорог устата е широка и права, при черния прилича повече на клюн. Когато разбрах, че наблизо има истински диви представители на този вид, много се зарадвах и веднага уведомих нашия ловен водач, че бих бил много щастлив, ако ми се отдаде възможност да видя и заснема един от тях. С усмивка на уста Херхолд ми каза, че вероятността да срещнем черен носорог е чисто хипотетична, защото гъстите храсталаци я предотвратяват. Ако случайно се окажехме в близост до него, той или щял мигновено да ни нападне, или да се скрие в гъстото още преди да го доближим.

Надеждата умира последна и въпреки неокуражителните думи на моя приятел, аз тръпнех в очакване. И ето, след един кратък и неочакван за сезона дъжд въздухът стана кристално прозрачен и ние навлязохме сред храсталаците в търсене на голям брадавичест глиган. Нашият чернокож следотърсач бе забелязал много красив трофей да се подвизава върху зурлата на един такъв в района.

Бях зареял поглед отвъд голямото езеро, към отвесните скали на отсрещния бряг, когато откритият джип рязко спря. В такава ситуация действията ми са се автоматизирали и аз, запазвайки равновесие, включих фотоапарата, свалих предпазната капачка, изправих се и потърсих с поглед причината за нашето спиране. Тук искам да кажа, че при стотиците животни, които виждахме дневно, никога не спирахме, освен ако нямаше някакъв внушителен трофей или нещо изключително зрелищно. Сега на 25 метра от нас, замръзнало сред високите храсти, видях ръждивото на цвят туловище на черен носорог. Миоптичните му очички изпращаха информацията до мозъка, голям колкото портокал. Малкото мозъче от своя страна прояви любопитство, примесено със страх и инстинкт за самосъхранение. Явно последните надделяха и животното направи няколко крачки към гъстото още преди да мога да направя добра снимка. Бях силно разочарован от това, че въпреки бързата ми реакция уникалната възможност ми се изплъзна. С времето и практиката съм установил, че реакцията ми с оръжие е по-бърза и точна, отколкото с фотоапарат. Точно поради тази причина ценя високо добрите попадения на фотоапарата си.

Докато задницата на животното потъваше в зеленината и аз щраках кадър след кадър, изведнъж настроението на носорога се замени с решителност и той се извърна към мен. Направи няколко крачки обратно към мястото, откъдето бе дошъл, и се откри. Раздразнението му се усилваше и това бе забелязано от нашия водач, защото той прошепна: „Дръжте се здраво! Може да се наложи да потегля рязко.“ Разстоянието се скъсяваше и животното ни доближи едва на 7 метра. Между нас нямаше сериозни прегради освен малки храстчета, които се разтваряха с лекота пред напора на мощното му тяло. В един момент носорогът сведе рога си в готовност за атака. Сега дори и да тръгнехме рязко, едва ли щяхме да избегнем удара. Нещо повече, двигателят на колата бе загасен. Точно в този момент Коти завъртя ключа и двигателят издаде силно ръмжане, което впечатли носорога. Той рязко се обърна и потъна отново в храстите – този път за да не го видим повече. Излишно е да казвам колко развълнуван и щастлив бях от срещата с този гигант, както и от великолепните кадри, които успях да заснема.

По време на престоя си в Куазу Натал успяхме да се сдобием с две красиви антилопи ниала. Тяхната тъмна, почти черна козина бе украсена на места с бели ивици и точки, които им придаваха изящност, но и същевременно ги маскираха доста добре, когато заставаха в сенките на буша. Рогата на ниалата са спираловидни, донякъде наподобяващи тези на куду, но с по-затворена извивка. Самата антилопа е малко по-голяма от елен лопатар. Мъжките екземпляри са по-тъмни и значително по-едри от женските, които нямат рога.

Късметът споходи Джордж, Благо и Жоро, които успяха да отстрелят три много големи брадавичести глигана – всичките златни медалисти. Този на Благо бе нещо невиждано в района. Предварителната прогноза за дължината на зъбите му варираше между 36 и 38 сантиметра. Това е най-големият трофей от африкански глиган, който аз съм виждал по време на своите експедиции.

Друг интересен вид антилопа е комън рийдбок. Тя има леко извити напред рога, които при добрите трофейни екземпляри достигат до два пъти дължината на ушите. Точно такива търсехме и ние. Тези животни са много подозрителни и обитават територии с високи треви и ниски храсти, сред които могат да изчезнат в момента, в който се почувстват застрашени. Няколкото опита да ги доближим на изстрелно разстояние от 150-200 метра претърпяха неуспех, защото животните се изтегляха своевременно. Накрая слуката се усмихна на Джордж и той успя да повали един прекрасен представител на вида си.

Не искам да изпитвам повече търпението ти, читателю, и затова ще премина към същинската част – лова на лъвове.

Още с пристигането си в първата ловна територия имахме удоволствието да се запознаем с професионалния екип ловци на лъвове. Това бе тяхната специалност, тяхно хоби и живот, който често висеше на тънкия косъм, определен от правилната преценка и мигновената реакция.

След първата разходка в търсене на следи от лъвове, седнахме на по чаша южноафриканско младо вино край лагерния огън и възрастният ловец на лъвове ми разказа приключенията си от последната седмица. На гости му дошъл американец, който искал да убие лъвица с лък. Малцина се решават на такова безумие. Или трябва да имаш много кураж, или малко акъл, но във всеки случай никаква отговорност към себе си и ловните ти съратници. Лъкът убива на принципа на обезкървяването – сиреч с разрязването на кръвоносните съдове и жизненоважни органи, докато животното се обезкърви. Това обаче дава достатъчно време на ранения звяр да достигне до този, който го е ранил, или до някой от тези, които го придружават.

Цял ден професионалният ловец и неговите черни следотърсачи търсели по стъпките лъвицата и когато най-накрая я доближили, ловецът с лък заел позиция за стрелба. Стрелата изсвистяла и тежкият двуостър връх потънал дълбоко фронтално в гърдите на лъвицата. Последвало мигновено нападение. Само още по-бързата намеса на професионалния ловец и неговата .458-калиброва карабина спасили стрелеца от ужасяващи последствия. Тежкият 500-грейнов куршум „Удлей“ с мек връх пронизал черепа на устремената лъвица, когато била едва на 1,5 метра от американеца. Инерцията, която имала, макар и вече мъртва, я стоварила върху него. Е, как мислите, дали всъщност това е бил лов с лък?

С подобни разкази първата вечер край огъня мина бързо. Предстоеше ни един много дълъг и изпълнен с физическо и психическо натоварване лов, който тепърва започваше. От друга страна това бе жадуван за мен и моите приятели момент.

За тези, които не са запознати, искам да обясня как по принцип се провежда ловът на хищници. Изграждат се няколко стървилища и се наблюдават, докато на някое от тях се появят признаци и следи, че идва желаното животно. След това се изгражда блайнд (укритие на земята). Там ловците изчакват и ако всичко мине добре, се стига до изстрел, който, ако е сполучлив, води до трофей.

При нас методът на ловуване бе изцяло различен. Тръгвахме в компактна група, която с помощта на двамата чернокожи следотърсачи следваше стъпките, оставени в меката почва в преддверието на пустинята Калахари. Вървеше се, докато вдигнем лъвицата от мястото, на което си почива през деня, и след това започваше едно изтощително преследване, докато раздразненото животно нападнеше или дадеше възможност за изстрел. Котките, и в частност лъвовете, са много динамични животни, но характерното за тях е, че бързо се уморяват от големи преходи. Точно тази тяхна слаба черта щяхме да използваме, така както масаите са ловували лъвове, докарвайки ги до изтощение или предизвиквайки ги да нападнат.

Денят ни започна преди изгрев слънце с по чаша кафе. С първите лъчи светлина групата ни беше на терена. Поехме оттам, където предишната вечер забелязахме пресните следи. Докато се провирахме в гъстата, бодлива храстовидна растителност, се стремяхме да не вдигаме много шум. За съжаление и при най-добрите мерки за това група от 11 човека вдига достатъчно шум, който да смути дрямката на лъвица.

Някъде на около 35-40 метра пред нас се чу рязко прошумоляване между клоните. Когато стигнахме до мястото, заварихме още топлото легло на животното. Че беше лъвица, а не лъв установихме по големината на стъпките. Ако в началото животното е мислело, че случайно сме се натъкнали на него, в следващия половин час у него не бе останало съмнение, че го преследваме целенасочено.

Лъвицата сменяше посоката, въртеше кръгове и осморки, които ставаха все по-чести и навлизаха във все по-гъста растителност. Знаех, че е въпрос на време да се прояви по-агресивната природа на звяра и психически бях подготвен за нападение. Психически бях, но откъм екипировка (по вина на турските авиолинии) нямах никакъв коз.

Изведнъж пред професионалния ловец изникна Кейп-кобра. Тази змия се слави с най-концентрираната отрова от всички влечуги в Африка. Силата на нейния отровен яд надминава даже и тази на черната мамба. Реакцията на ловеца бе естествена и той бързо отскочи встрани, по-скоро чувайки предупредителното хъскане на кобрата, отколкото виждайки я. Успях да направя един кадър на този момент. Това бе поредното предупреждение да не се отпускаме, защото красивата Африка можеше да бъде освен романтична и много опасна.

Вървяхме през цялото време, без да почиваме, в относително бързо темпо (около 4-5 км/ч), с което нашите тракери успяваха да следват дирята. Възхищавах се на уменията им. Понякога дори и те губеха дирята, но след няколко кръга около последната следа отново подхващаха в правилната посока. Няколко пъти успявахме да зърнем за миг силуета на лъвицата, който иначе добре се сливаше с околната среда.

Два пъти през деня Джордж, който първи щеше да стреля, успя да прикладва карабината в калибър .375 „Холанд и Холанд“, но преди да натисне спусъка тя отново се стопяваше в храсталаците. В един момент в късния следобед осъзнах, че макар и да притискаме здраво лъвицата, десетчленната ни група вдигаше прекалено много шум и шансовете ни намаляват с приближаването на нощта. Предложих да намалим състава на преследвачите до минимум – само най-необходимите: двамата тракери, професионалният ловец, отговорен за живота им, Джордж, който щеше да стреля, и Коти, който пазеше гърба на групата. Останалите се качихме на колата с идеята да преградим пътя на лъвицата. Получавахме ценна информация от групата преследвачи по портативните радиостанции. Така успяхме да застанем на едно място, през което многократно бе преминавала лъвицата.

Резултатът не закъсня. След около 20 минути пръв Благо забеляза движение и без да е много сигурен какво е видял, ни даде сигнал, че лъвицата е там. Помислихме, че му се е сторило, но точно в този момент главата на лъвицата се подаде от храстите отново на не повече от 35 метра от нас. Жоро грабна единствената пушка, която бе останала при нас, и насочи оръжието в тази посока. В този момент вторият ни водач, Дюран, хвана цевта му и я вдигна нагоре. Точно зад лъвицата на около 25 метра се задаваха преследвачите. Жоро изчака линията на стрелбата да се изчисти, но когато това стана, лъвицата отново бе потънала в храстите и високите треви.

Със знаци показахме на преследвачите накъде е поело животното и те продължиха по следата. Когато групата се отдалечи, тихо започнахме да обсъждаме, че такава възможност едва ли ще се повтори, но няколко минути по-късно получихме явно опровержение. Лъвицата отново се показа, но от обратната посока, в която бе поела. Този път я видях пръв аз. Дадох сигнал на Жоро, но той не можа да я забележи, докато тя не се раздвижи. Когато това стана обаче, животното отново се скри, а отзад се появи групата ловци. Едва тогава разбрах, че такава е била играта през целия ден. Лъвицата ни бе „финтирала“ и бе сменяла посоките, като през цялото време не се е отдалечавала на повече от 50 метра от нас и е знаела много добре къде се намира групата преследвачи. Въпреки че територията бе голяма, тя обикаляше една малка част. Няколко пъти виждахме следите й върху нашите стъпки. Когато се разделихме на две групи, миризмата и шумът на едните са объркали животното и то е променило посоката. След като за пореден път се отдалечи от нас, се чу единичен изстрел и гневно ръмжане. Последва втори изстрел и няколко секунди след това – трети (вероятно купа де грация – изстрел на милосърдието). По радиостанцията ни съобщиха, че този гейм е в наша полза и лъвицата е мъртва. Теглото й бе 170 килограма. Беше много едра за женски екземпляр.

През този ден бяхме изминали пеша около 38 километра в продължение на цели 9 часа. Вечерта Благо, чийто ред да ловува бе дошъл, заяви, че иска да отстреля голям мъжки екземпляр, а не лъвица, както бе планирано от началото.

На сутринта излязохме с изгрева на слънцето. Предишния ден, докато следвахме лъвицата, няколко пъти попадахме и на следи от различни дни на голям мъжки лъв. Знаехме къде да го търсим. Отне ни не повече от половин час да намерим мъжкаря до един водоем. Той ни видя, но въобще не побягна, а само ни следеше с поглед. Мъжките лъвове са доста по-едри и по-смели от женските. Това ми даде възможност да заснема ситуацията на видео. Благо застана спокоен на 30 метра от лъва все едно ще стреля по сръндак (или поне така изглеждаше) и след леко забавяне натисна спусъка. Лъвът подскочи високо и се превъртя във въздуха. Побягна, но след 30 метра устремът му секна и той се строполи мъртъв. Беше страхотен екземпляр с красива грива, обрамчена в черно. Теглото му бе близо 280 килограма, а кожата в отлично състояние.

Решихме да се възползваме от ранното и успешно ловуване и да продължим в търсене на лъвица за Жоро. Отново се придвижвахме часове наред, но този път, макар и да бяхме сигурни, че лъвицата е някъде пред нас, не успяхме дори и за миг да я зърнем до вечерта. Времето ни притискаше и около обяд на другия ден трябваше да пропътуваме 745 километра до другия лагер. Решихме да действаме подло – заложихме стървилище в района, в който очаквахме да има друга лъвица. Кратката версия е, че това подейства и още рано сутринта Жоро успя да отстреля и своята лъвица.

Бяхме постигнали страхотен успех – три дни, три лъва. Сбогувахме се с нашите домакини и с Коти и Дюран се отправихме към неговия ловен участък. Там прекарахме два дни, през които Джордж успя да отстреля жираф, еланд, два чакала и сив дайкър. Жоро от своя страна направи страхотно издебване на планински рийдбък и с единичен изстрел успя да го повали от 150 метра.

Някакси без да усетим дните на нашето сафари се изнизаха по-бързо, отколкото очаквахме. Плановете, които бяхме направили, се осъществиха въпреки първоначалното разочарование, което изпитахме на летището в София, когато турските авиолинии ни отказаха да качат оръжието в самолета. Всички участници в нашата ловна експедиция останаха с незабравими спомени, които споделиха в приятна компания и с отлични професионалисти.

Автор: Роберт Атанасов
Галерия снимки
Коментари
брой
205
Новият брой на списанието
book
Най-четени
СИВ
18244
Разкази
attach 26.05.2017 | 14:23
Най-гледани