lovec.bg - Начало
logo safari-logo
ТРОФЕЯТ НА ЮРИ ОХОТНИКА

Разкази
time 00:00
ТРОФЕЯТ НА ЮРИ ОХОТНИКА
18 Apr

Казват му Охотника, защото навремето е работил в Коми и там е доизучил изкуството на лова. Не е човек, който си измисля истории, но животът му е изпълнен с невероятни ловни случки. Годините са му натежали, но на сърцето му е леко и краката му го носят по ловните пътеки по-добре от много младежи, които познавам. Не знам как го прави, може би цигарата, която не сваля от устата, го зарежда с витамини. Такъв е дядо Юри Охотника.

Когато ловувам с дружината в село Брезе, не съм забелязал някога да отсъства. Той е от вечното присъствие и винаги е готов да бъде рукач (гонач), бродейки със старата двуцевка в ръка и цигара в уста.

 

Първата седмица на декември се събраха малко ловци в село Брезе. Дружината едвам запълни бележката за задължителните осем човека, без които не може да се провежда гонка. Само трима рукачи щяха да гонят малка горичка в местността „Мораница”. За пореден път Охотника щеше да е сред тях.

Викаха гоначите, гърмяха във въздуха, но на пусиите нищо не излезе.

Рукачите излязоха по постовете и вардачите тръгнаха към колите, за да се придвижат към следващата гонка.

Юри поспря в края на гората и запали една „витаминозна” цигарка. Дръпна веднъж-дваж, пък нещо му се причу, че Вихър (кучето на Ицо Брезелиев) бафка на място. Не, не му се причуваше. Вихър напразно не лае, а и гласът му е характерен – няма грешка.

Върна се старият ловец назад в гората, която току-що бе пребродил. Тъкмо бе изминал около 400 метра по стръмното и кучето спря да лае. „Само път бих и се разкарвах!” – ядоса се Юри.

В този момент Вихър се показа иззад дърветата. Като видя ловеца, кучето спря, обърна се и отново потъна в гората. Юри го последва, а то сякаш като човек го разбра. Заобиколи един гъстак и от задната страна залая още по-ожесточено. Нещо в храстите се раздвижи и тръгна да се изнася.

С неподозирана за годините си пъргавина старият ловец безшумно припна през гората и пресече отстъплението на животното от гъстака. Нагласи се между две дървета, така че да вижда между боровете като коридор, и зачака. Мерна черния силует в редиците, но чак когато изскочи на 20 метра от него, Юри видя какъв огромен глиган върви срещу му. Нямаше време да смени сачмите 14/00 с „Бренеке”. Прихвана глигана в плешката и му издумка първия сноп. Животното рипна нагоре и побягна. Втората цев избълва още оловни топчета, но те не достигнаха навреме до целта и изчаткаха зад глигана. Голямото като магаре прасе изчезна зад билото. Вихър се понесе след него, лаейки. След стотина метра лаят му замлъкна.

Охотника последва двете животни, като си мислеше: „Леле, какво ще ме направят младите, че го изтървах тоя глиган...”

Още не се бе отърсил от неуспеха си, когато видя четири копита вирнати във въздуха и Вихър победоносно надвесен над тях. Сега вече денят беше хубав, приятен, всичко си идваше на мястото. Телефонът му звънна и той заговори: „Да, да, аз гърмях. Убих едно тазгодишно малко прасенце, но се уморих и някой трябва да помогне. Абе, по-добре я елате повечко хора!”.

Пет човека от дружината едвам изтеглиха огромния глиган до място, откъдето да го натоварят. А Юри, облегнат на старата двуцевка, допушваше още една от „витаминозните”.

Галерия снимки
Коментари
брой
224
Новият брой на списанието
book
Най-четени
Най-гледани