lovec.bg - Начало
logo safari-logo
ДЕЦАТА И ЛОВЪТ - 10 ОСНОВНИ ГРЕШКИ, КОИТО ДОПУСКАМЕ ПО ВРЕМЕ НА ЛОВ С ПОДРАСТВАЩИТЕ!

Технически материали и тестове
time 13:49
ДЕЦАТА И ЛОВЪТ - 10 ОСНОВНИ ГРЕШКИ, КОИТО ДОПУСКАМЕ ПО ВРЕМЕ НА ЛОВ С ПОДРАСТВАЩИТЕ!
11 Aug

Ако въведем децата в лова по грешен начин, можем да направим така, че никога повече да не искат да повторят. Не правете тази честа грешка!


1. Не се набляга достатъчно на безопасността.
Неслучайно слагам безопасността на първо място. Именно тя е най-важното нещо и то най-вече когато ловувате с деца. Злополука може да се случи с всеки, а ловуването с някой неопитен увеличава тази възможност доста. Не си мислете, че детето ви знае всички тънкости в безопасното боравене с оръжие. Отделете нужното време да го научите на всяка подробност относно безопасността, като давате пример чрез личните си навици и поведение.

В никой случай не трябва да пропускате да отбележите и опасността от агресивен дивеч, отровни змии и насекоми и, разбира се, от необмислените каскади – катерене, скачане отвисоко, без да се знае какво има отдолу, преминаване на реки с хлъзгави камъни без допълнителна опора и т.н.

За по-добър резултат редовно правете тестове на хлапето си – дайте му оръжие и вижте дали ще провери дали е заредено, накъде ще го насочи и др.

2. Нереалистични очаквания.
Малките деца са шумни и неспокойни. Те искат да проучват, да говорят и да задават въпроси, тъй че вие трябва да го очаквате и да ги насърчавате да го правят. Вместо да ги държите дълго време на едно място, поддържайте времетраенето на лова кратко и динамично. Поне първоначално. Ловът на дребен дивеч е идеална опция, тъй като предоставя възможността да говорите и да се движите, както и защото е доста по-динамичен. Ако ще водите детето на лов за сръндак, например, ограничете времето до 45 минути или час, като го направите, движейки се и дебнейки през и покрай гората. Спирайте и обсъждайте какво сте чули и видели.

Цялата идея на упражнението е да се трупа опит.

3. Поставяне на други цели освен забавление.
Ако малчуганите не се забавляват първите няколко пъти, когато ги заведете на лов, просто няма шанс да отидат пак отново. Поддържайте интереса и заетостта им през цялото време, като ги карате да различават видовете птици, дървета, листа, почви, както и да ги научите да четат следите на животните.

Купете им книги с картинки и текстове за животните, както и им разказвайте ловни истории и приказки, когато сте вкъщи. Целта е да започнат да мислят за лов дори когато не са на терена.

4. Да сте неадекватно подготвени.
Да заведете отрочето си на ловното поле с неподходяща екипировка, недостатъчно храна и напитки означава, че ще съсипете целия ловен ден. То огладнява и ожаднява доста по-често от вас, а къркоренето в стомаха води до изнервяне в екипа. Периодичното хапване и пийване разчупват скуката, така че вземете повече провизии.

Освен задоволяването на тези нужди, децата изстиват по-бързо от възрастните. За целта вземете допълнително яке или дебел полар, както и нещо, което да пази детето в неочакван случай на дъжд.

И накрая, но не на последно място, не напускайте дома без лепенки, противоалергично средство, ако детето има алергия от някои видове насекоми или растения, както и други неща, с които да му окажете първа помощ, ако се нарани.

Ако имате малко дете, ще разберете магията на лепенките. Понякога те лекуват и главоболие, тъй като действат на психиката… особено ако са с картинки!

5. Очакването децата да стрелят преди да са готови.
Въпреки законодателството в България все още не съм чул за човек, който е станал законен ловец, без да е ходил на лов преди това с баща си, дядо си, някой близък. Често ловци стават и хора на години, подтикнати от приятелите си, но най-често ловната тръпка се появява в ранна детска възраст.

Да кажем, че няма минимална възрастова граница, в която детето да отстреля първото си животно, както е по цял свят освен у нас. Изцяло от вас зависи да прецените кога хлапето ви е готово за тази крачка. Да му дадете възможност да стреля с оръжие или да отнеме живота на животно преди той или тя да са физически или психически подготвени за подобно нещо, може да подтисне ловната му/й страст.

Трябва да сте два пъти по-внимателни с момичетата, тъй като, ако психиката им бъде наранена, трудно биха преодолели травмата.

Оставете детето си само да прецени кога е готово за това основоположно действие. Не вкарвайте излишно налягане. Когато го притискате да стреля, то го приема като нещо, което вие изисквате, а не като нещо, което е най-добро за него. Ако иска просто да се разходи с вас в гората, без да произвежда изстрел по живо същество, нека да бъде неговата воля. Ако няма нищо против самите вие да стреляте, може да се порадвате на един от последните си изстрели и то по онзи хубав сръндак, който наблюдавате от 2 години на малката полянка, преди да ви изтръгне пушката от ръцете и да започнете само да го гледате, както то вас до момента.

Извън кръга на шегата, има толкова много начини да се измери успехът в лова… Всички знаем, че не е само в убиването!

6. Да вкарате децата си в тежки условия за прекалено дълго време.
Понякога бедствието е част от приключението, но ако е прекалено студено, скъсете времето за лов и бъдете сигурни, че мъникът е адекватно облечен. Спре ли да му бъде „приключенско“, време е да се прибирате вкъщи.

7. Неумишлено увенчаване с неуспех.
Ако детето ви е решило, че иска да отстреля животно, бъдете сигурни, че преди да го заведете на лов то е преминало достатъчно тренировки с оръжието, с което смята да ловува - било то въздушна, малокалибрена, карабина, гладкоцевна пушка или дори лък. Не може просто един ден да му ръгнете пушката в ръцете и да очаквате да направи чист и прецизен изстрел. А нищо не може да прецака повече впечатлението от първия лов така, както раняването на животно. Всеки ловец го е изпитвал поне веднъж, но това може да бъде изключително ужасяващо за едно дете.

Всичко, което можете да направите по силите си, за да намалите шансовете да се случи тази неприятност, е да изчакате детето си да стане достатъчно уверено с оръжието, което използва.

Друго важно нещо, което не трябва да правите е да водите детето прекалено дълго на места без дивеч. Хубаво е понякога да има срещи с животни, за да не губи то интерес. Първоначално го водете в най-силния ви район, а ако в него няма дивеч, помолете приятел да ви заведе другаде.

За тези, които имат повече възможности, не е никак лоша идеята да заведат децата си в ловно стопанство. Само да не става навик, тъй като има много примери за хора, които губят интерес към лова именно защото са ловували предимно на места със силно концентриран дивеч.

Идеята е началото на ловната „кариера“ на детето да е вълнуващо, после трябва да се бута само по някое дърво в огъня и той няма да спре да гори никога.

8. Да правите всичко вместо децата си.
Оставяйте детето си да взима активно участие в планирането на лова по същия начин, по който взима участие във всекидневието у дома. Карайте го само да си приготвя раницата, като в началото съблюдавате какво слага в нея, махайки излишното и оставяйки само най-необходимото. Също така нека само приготвя сандвичите си, да си взима вода, да работи с карта или GPS, както и да го оставяте да избира къде да ловувате, ако вече познава района.

Ако някой от вас стреля по заек, сръндак или дори малко прасе, което не е паднало на място, отидете с него по кървавата диря, но му дайте възможност да води. Някои от нещата може да представляват трудност за него, но го оставете да се помъчи - това ще помогне да усъвършенства уменията си. Всички се учим чрез тези препятствия.


9. Да засрамвате или да натъжавате детето си след пропуск или успех.
Малчуганите могат да се почувстват тъжни или дори да заплачат, след като са отстреляли някое животно. Когато това се случи, някои възрастни игнорират или се подиграват на детето. Вместо да се правите, че не забелязвате чувствата му, обърнете внимание на емоциите, които върлуват в него, ако искате да имате партньор и следващия път. Използвайте възможността да му обясните, че ловът е въпрос на оцеляване при някои хора, че заради лова има прясно и здравословно месо на масата, както и че това е начин да сме по-близки с природата.

Същото се отнася и за пропуските. Когато детето направи първия си пропуск, точно това далеч не е моментът да му се подигравате или да го засрамвате. Може да го успокоите, че оттук-нататък пропуските ще стават все по-малко, че вие самите изпускате често, както и че ако посвети повече време в тренировки, ще има повече резултат в гората.

 

10. Да го карате насила да идва с вас на лов.
Не всяко дете иска да ходи на лов и това е съвсем нормално. Не го насилвайте. Колкото повече карате някой да прави нещо насила, толкова по-малко иска да го прави в бъдеще. Такава е човешката природа. Отстъпете и има вероятност детето ви да иска да дойде.

Ако е ловувало с вас, но по време на пубертета спре да изявява желание, това също е нормално – тогава то предпочита да е с връстниците си. Веднага щом мине този период, шансът да се върне към предишното си занимание е огромен.

В някои случаи наказанията също помагат да поддържаме силата на огъня, стига да не са прекалено дълги. Ако лишите беляджията за една седмица от лов поради лошо поведение и то точно в разгара на сезона, след като последния път е ударил първото си прасе, интересът му ще се възбуди още повече. Поне при мен това помагаше.

Това бяха десетте най-чести грешки, които се допускат при лов с деца. Сигурен съм, че всеки от вас може да напише още няколко (или пък да се сети за някои по действителен случай), които да изпрати на електронната ни поща, за да бъдат публикувани на Фейсбук страницата на „Български ловецъ“.

И запомнете, макар че без съмнение ще правите грешки, времето, което изкарвате сред природата с децата си, ще създаде едни от най-съкровените им спомени и ще насади у тях страст, която ще бъде предавана поколения наред.
Честито на всички млади ловци и наслука през новия сезон!

Автор: Любомир Атанасов
Галерия снимки
Коментари
брой
205
Новият брой на списанието
book
Най-четени
СИВ
18244
Разкази
attach 26.05.2017 | 14:23
Най-гледани