lovec.bg - Начало
logo safari-logo
Домашното си е най-хубаво!

Технически материали и тестове
time 23:15
Домашното си е най-хубаво!
16 May

Дали от скука или от любопитство, реших, че куршумите, които ползвах досега (155-грейнови) в .308-калибрената си пушка, не са достатъчно леки и трябва да мина на още по-леки, но по-твърди, за да спечеля скорост, но да не губя пробивност. След дълги размишления дали да са 150-, 130- или 110-грейнови “Barnes”-и от серията TTSX, се спрях на 130-грейновите, които са точно 8.4 грама.

 

     Потърсих рецепти в дебелите книги, както и в доверени интернет сайтове, и стигнах до извода, че с моята 50,8-сантиметрова цев мога да достигна начална скорост от около 960 м/с. Двама мои приятели – Милко и Мишо, ми се довериха и си поръчаха от същите куршуми. Милко има „Зауър 202“ с 46-сантиметрова цев, а Мишо – „Блазер R93“ с 50-сантиметрова цев.
     Отделно бях решил да сменя „накрайниците“ за любимото ми „ЧЗ“ в калибър .458 Lott, тъй като с меките полуоблечени проектили пораженията бяха изключително грозни. Тук не исках да пипам грамажа и скоростта, а само да използвам куршум с различна консистенция, а именно – монолитен изцяло меден твърд такъв. Отново се спрях на „Барнс“, естествено. 300-грейновият (19.4-грамов) TTSX, предвиден за калибъра .458 SOCOM, отварящ се на 6 режещи ръба, щеше да свърши добра работа.
     Десетина дни, след като ги поръчах, куршумите бяха при мен. Нетърпеливо отворих кашончето и си наредих кутийките пред мен. Гледах ги 15-20 минути с туптящо сърце. Вече бях закупил останалите компоненти, бях подготвил гилзите, които чакаха да бъдат напълнени отново.

     Още същия ден се заех с тази работа. Направих стълбица с навески през 2 грейна барут BL-C(2) на „Hodgdon“ (от 50.0 до 56.0), което по принцип е неразумно смела постъпка, но в случая бях проверил на няколко места, че са напълно безопасни. За .458-цата използвах 81.0 грейна барут H4198 - отново на доказалата се безброй пъти марка „Hodgdon“. Това, което ме притесни, бе, че полимерните върхове на куршумите се мачкаха, тъй като използвах матрица за тъпи куршуми поради липсата на друга.

     На следващата сутрин се събудих още преди да звънне алармата на телефона и отпраших към стрелбището в Горни Лозен. Предишната вечер предвидливо си бях приготвил хронографа до калъфа на пушката. На стрелбището заварих един от най-добрите за мен експерти в релоудинга и стрелбата на големи дистанции – Никола. Няма случай, в който да сме се засекли дори за 2 минути и да не съм научил нещо изключително полезно от него. Стана му интересно да види как действа ЧЗ-то ми и когато дойде моят ред да стрелям, остана с мен. Температурата беше 2 градуса и имаше слаб дъжд.

     Без да се съмнявам в разработката си, изстрелях 5 поредни патрона в бързо темпо, три от които се събраха в една дупка. Това упражнение се извършва с 4-кратно увеличение. Средна начална скорост – 865 м/с. 5 метра в секунда по-ниска от тази, която мерих в началото на октомври, но тогава температурите бяха значително по-високи. Просто пуснах три шомпола и я прибрах в калъфката. Нямаше какво повече да си доказвам.

     Дойде ред на „Тика“-та. Тя е член на семейството ми, защото никога не ме е предавала. Логично започнах от минималната навеска барут. Четири куршума влезнаха един в друг и в радостта си петия го изтървах половин сантиметър вляво. Откатът можеше да се сравни с .223 Remington, но скоростта – 860 м/с - не ме устройваше. Останах впечатлен от факта, че можех да видя попаденията си. С 54-грейновия заряд направих отлична група, подобна на първата - 14 мм. Средната скорост от 905 м/с беше задоволителна. Това, което най-много ми допадна, беше, че със 155-грейновите и 168-грейновите куршуми, които ползвах досега, тези биеха на едно и също място. Пробвах и последната опция, която ми даде средна начална скорост от 935 м/с, която лятото щеше да достигне около 950 м/с, но групата (около 3 см) беше отвратителна спрямо останалите. Бях изключително щастлив и превъзбуден от факта, че от първия път ми се получиха разработките на патроните и за двата калибъра.

Снимката е предоставена от Милко Стойнев.

     С Мишо и Милко се разбрахме на другия ден да отидем до стрелбището заедно, за да видим дали и при тях работи формулата. Мишо беше с 4-кратна гонкаджийска оптика, а Милко с 10-кратно увеличение, но с много дебел кръст. Въпреки това групите бяха впечатляващи. Милко направи най-добрата група под 10 мм, чиято снимка ще приложа въпреки неподходящата за целта оптика. От неговата 46-сантиметрова цев куршумите излизаха със средна скорост 865 м/с, а от „Блазер“-а на Мишо - с 895 м/с. Тази информация ми беше крайно необходима, тъй като се оказа, че всеки допълнителен сантиметър от цевта с този барут дава 10 м/с отгоре, което е необичайно дори за магнум калибър.

      Бях приготвил за себе си патрони с един грейн барут повече, защото исках да извлека максимума от този куршум и чудо – направих страхотна група от около 13 мм. Средна начална скорост – 915 м/с и густо на душата. За себе си реших да остана на тази формула, а по-точно:
     Куршум – Barnes TTSX 130 гр.
     Гилза – Geco
     Барут – Hodgdon BL-C(2) 55.0 гр. (компресиран)
     Капсул – CCI No. 200
     Дълбочина на влагане – под първия пръстен на куршума (още едно удобство на Барнс).

     По стечение на обстоятелствата Мишо ме покани на гонки за чакали в Ямбол при негови приятели. С охота приех, тъй като отдавна си говорихме за подобно нещо. В петък, два дни след тестовете, вече пътувахме по магистралата. Още с пристигането, когато излезнах на терасата да пуша, Мишо излезна с мен и чухме виещ чакал на не повече от 100 метра от нас. Веднага извадих свирката на Дан Томпсън и се придвижихме извън двора на вилата. Имаше силна луна и сняг и забелязах чакал на 35-40 метра на пътя пред нас, който ни усети и избяга. Приклекнахме точно до портала и засвирих сърцераздирателно. След точно една минута дойде друг чакал откъм гърбовете ни, прескачайки оградата на съседния двор, на не повече от 10 метра от нас. Очаквах екшън на следващия ден. Не успях да си прострелям бързомера с новите патрони и трябваше да съм с оптиката с 6-кратно увеличение - крайно неподходящо за гонка, понеже най-откровено си признавам, че с гладкоцевна пушка не знам да стрелям, а и исках да проверя как работи домашното производство на плът.

     На първата гонка като по учебник ме оставиха на една гола ливада, дълга 1 км и широка 2 км, и единственото, което, можах да направя, бе да се покатеря на едно дърво на 5 метра височина и да се взирам в храстите. Малко след началото се чу давене, последвано от ожесточен лай. След мъничко от пусията на Мишо се чуха два изстрела. Гонката приключи и Мишо отдалеч ме посрещна със „Заснех го от 3 метра!!!“. Много се радвам, когато някой с екшън камера успее да отстреля животно на гонка.

     Направихме още една гонка, доколкото разбрах неуспешна.

     На третата гонка успях да убедя разставящия ни да ме остави в гъстото. Влезнах 30 метра навътре в храстите и зачаках. Нямах чиста дистанция за стрелба на повече от 15 метра, но бях нависоко и виждах абсолютно всичко пред себе си – къде са пусиите, откъде тръгват гоначите и къде са кучетата. Със сядането си запалих цигара. Не съм суеверен, но само на пусиите, на които не съм пушил, не съм стрелял по животно. Времето започна да напредва, запръскаха дребни капки дъжд. Запалих втора цигара.

     Изведнъж настана страшна джабала. Погледнах към вероятното място и видях един чакал на около 200 метра от мен да хвърчи буквално покрай всички пусии, но на дистанция от около 20-50 метра от тях през храстите. Включих камерата, приклекнах, бутнах предпазителя на пушката и зачаках с цев, насочена към посоката, от която очаквах да се подаде. Клетото създание излезна на около 20 метра от мен в много гъсти храсти. Поведох го, колкото и да ми беше трудно с 6-кратното увеличение, и обрах спусъка. Чакалът от луд бяг премина в тръс и имах време да му пусна втори изстрел в плешката. Строполи се на момента. Бързо притичах до него и видях двете попадения – първото малко високо зад ребрата, второто в основата на врата. Първоначално дупките ми се видяха миниатюрни, но когато прекрасните кучета пристигнаха и го дръпнаха едновременно на всички страни, буквално се скъса надве, което се вижда на клипа от камерата.
     Удоволствието да отстреляш дивеч с направен от теб боеприпас е несравнимо дори с най-скъпите купешки патрони. Благодаря на Мишо, че ми предостави възможността да пробвам произведението си и то на любимия ми вид лов. Всичко е добре, когато свършва добре, но е още по-добре, ако и започне добре!

Автор: Любомир Атанасов
Галерия снимки
Коментари
брой
185
Новият брой на списанието
book
Най-четени
СИВ
15510
Разкази
attach 26.05.2017 | 14:23
БАШ-ВЪЛЧАРЯТ
12172
Разкази
attach 01.10.2014 | 11:50
Най-гледани