lovec.bg - Начало
logo safari-logo
ОСНОВНИ ТЕРМИНИ В БАЛИСТИКАТА

Технически материали и тестове
time 23:55
ОСНОВНИ ТЕРМИНИ В БАЛИСТИКАТА
17 May

Текст и снимки: Любомир АТАНАСОВ

     Допреди 5-6 години далекобойната стрелба се практикуваше от много малък процент хора. Днес стрелбата на далечни дистанции е една от най-интересните дисциплини за масата стрелци и тенденцията е към увеличаване на броя им дотолкова, че да се измислят постоянно все повече нови технологии за карабини и оптики, специализирани за този спорт.

    

     Независимо дали ловувате или просто стреляте по мишени, идеята е стрелковата дистанция постоянно да се увеличава, но същевременно и да не разваляте качеството на изстрела – попаденията да са последователни и прецизни. Това, което се смята за добра подготовка в далечната стрелба, е изстрел на половин километър по малка цел с размерите на портокал или ябълка, тъй като е сериозно предизвикателство и изисква сериозни тренировки и умения. Не говорим за случайни изстрели, а за категорични и последователни такива. Развитието на този спорт е приело няколко общи правила, както и е създало няколко нови. В следващите редове ще ви опиша тези правила на балистиката, по които стрелците се водят и които прилагат в далекобойната стрелба.

 

1. Траектория

     Казано по-просто, това е пътят, който проектила минава, докато пътува към целта. Гравитацията и въздушното триене влияят на куршума, преминаващ в атмосферата, карайки го непрекъснато да се забавя. Това от своя страна го кара да пропада към земята все по-бързо и по-бързо, в резултат на което се получава параболична крива в пътя на проектила. Много прецизни са някои програми за мобилни устройства, в които се залагат максимално много данни на оръжието, патрона и оптиката и изчисляват с голяма точност пропадането на куршума.

 

2. Начална скорост

     Когато куршумът напусне дулния срез на оръжието, той го прави с определена бързина, която е определена като скорост, по-конкретно начална скорост. Щом проектилът се сблъска с въздушното съпротивление, той веднага започва да се забавя и продължава да го прави, докато енергията му не се изчерпа и извитата му траектория не го забие в земята. Скоростта играе много главна роля в определянето на това каква енергия ще закара куршума до целта и понеже всеки куршум непрестанно губи скорост, енергията намалява заедно със скоростта. В ловни ситуации скоростта е важна заради още нещо – за да се отвори или пръсне надеждно куршумът. При ниска скорост той е склонен към проникване с диаметра на калибъра, което убива доста по-бавно и нехуманно.
     Знаейки точната скорост на избрания от нас куршум, когато излиза специално от цевта на нашето лични оръжие, можем с голяма точност да сметнем траекторията му. Докато на кутиите от патроните или в сайтовете на производителите пише някакви близки до истината скорости, нищо не може да замени скоростта, замерена през собствената пушка, което се прави елементарно през всеки хронограф с прилично качество.

 

3. Балистичен коефициент

     Този термин, най-често съкратен като „БК“ (B.C. на английски), се отнася за аеродинамичността на куршума. Дълъг куршум с по-заострен връх и издължена опашка тип „boat-tail“ се плъзга много по-добре през атмосферата, отколкото къс куршум с тъп нос и равна задна част тип „flat-base“. Съответно поддържа скоростта си много по-дълго и ефективно. Стрелците на големи дистанции са категорични, че по-големият балистичен коефициент дава по-равна траектория, по-малко отклонение от вятъра и задържа скоростта, следователно енергията и експанзията на куршума по-дълго.
     Числото на балистичния коефициент се определя чрез сравняване на аеродинамичните характеристики на куршума срещу стандартизирания модел. По-често срещаният модел е G1, но по-модернизираните стрелци използват G7 модела, който всички смятат за по-прецизен в представянето на траекторията на екстремно далечни дистанции.
Числата на БК обикновено са представени с десетичен знак. Например балистичен коефициент 0.370 по G1 е стандартен за много ловни куршуми, но 0.600 или по-голям се счита за наистина много добър от гледна точка на аеродинамика.

 

4. Отклонение от вятъра

     Този термин се пояснява сам по себе си. Докато куршумът лети, всяко присъствие на вятър упражнява сила, която го кара да се отклонява от първоначалната траектория. Най-често отклонението е линейно, но в редки случаи – каквито са изстрелите отгоре-надолу или отдолу-нагоре към много стръмен склон с остър вятър - полъхът може да изтласка проектила вертикално.
     Страничен вятър, който е перфектно перпендикулярен (на 90 градуса) спрямо пътя на куршума, се нарича „пълноценен“, защото тогава се налага да компенсираме отклонението максимално. Вятър, който духа фронтално срещу нас или в тила ни, се нарича „безстойностен“, защото няма забележим ефект върху хоризонталната траектория. Частично значимият вятър оказва значително по-малко влияние, понеже намалява ъгъла, при който се среща с куршума. Например 45-градусов полъх има почти три пъти по-малък ефект в отклоняването на проектила от 90-градусов полъх.
     За усещането, правилната преценка за скоростта и ъгъла на вятъра, както и за преценката колко е необходимо да се компенсира, се изисква много практика. На някои по-открити и специфични места се налага стрелецът да прецени няколко различни течения, които стават в коренно различни посоки с различна скорост на различните дистанции. Листата на дърветата, високи треви и пушек могат да бъдат отличен ориентир.

 

5. Спад

     Спадът е пряко свързан с траекторията. Както въздушното триене отнема скоростта на куршума, гравитацията прилага непреодолимото си теглене, в следствие на което проектилът пропада към земята. Тук компенсацията е значително по-лесна от тази на вятъра, тъй като е непроменлива величина. Трябва да се изчисли колко над целта трябва да се вдигне прицелната точка според дистанцията, ъгъла на стрелба, техническите заложби на патрона, както и още няколко фактора. В миналото ловците са вдигали прицелната точка на око, без да изчисляват каквото и да било, и са се надявали на късмета си. Днес имаме богат избор на лазерни далекомери, които ни показват точната дистанция до целта, балистични барабани за бърза корекция на оптиките и компютърни програми, които изчисляват спада на куршума до сантиметър. С подобна техника добър стрелец може да улучва малки цели на впечатляващо големи дистанции. Въпреки всичко все още много стрелци предпочитат да вдигат над целта в сантиметри, нищо че има доста по-удобни мерни единици. Това ме подсеща за следващия термин – ъглови минути.

 

6. Ъглови минути (МОА)

Този термин се отнася за концепцията, с която се борят много стрелци. Той е повече ъглова, отколкото линейна мерна единица, и е особено полезен, тъй като работи безпроблемно с инчовата система в САЩ.
     Да започнем с това, че на 100 метра една ъглова минута, или едно МОА, е приблизително 2.8 см. Да кажем грубо - 3 см. На двеста метра се удвоява и става 6 см. На 700 метра се умножава по 7 и се получава 21 см и т.н.
     Макар и 1 МОА да не е точно 3 см на 100 метра, тази мярка е доказано достатъчно прецизна за практически цели. На един километър една ъглова минута се равнява приблизително на 29 см. Ако можете да стреляте толкова добре, че да усетите разликата в тези 10 милиметра, значи моментално спирайте да четете тази статия и отивайте да спечелите следващото световно състезание по бенчрест!
     Ъгловите минути са много удобна мерна единица, когато се стреля на големи разстояния, тъй като може да се използва далекогледна тръба с МОА скала, по която може да се ориентирате колко хоризонтални и вертикални клика на оптиката да дадете, за да се преборите безпроблемно при следващия изстрел с вятъра, гравитацията и други природни дадености.
     Голямата красота в МОА системата е там, че като едно едно малко парче в 360-градусовата сфера, в чиято среда стоим, МОА си остава МОА както на 100, така и на 600 метра. Ако в таблицата на балистичната ви програма пише, че трябва да завъртите на барабана на оптиката 19 ъглови минути на 600 метра, завъртете 19 ъглови минути и ударете целта.

 

7. Мил-Дот

     Както при ъгловата минута, така и Мил-Дот системата е ъглова мерна единица. Много добре сработва с метричната система и е по-трудна за научаване и употреба от цивилните лица. Военните твърдят, че Мил-Дот е нива над МОА системата. С Мил-Дот може да се измерва дистанцията по механичен начин, без далекомер. Един Мил-Дот на 100 метра отговаря на 10 см, което много бърка американците, но европейските и канадските стрелци се справят сравнително лесно. Иначе работата на системата пак е аритметична прогресия. На 200 метра се умножава по 2 и един Мил-Дот отговаря на 20 см, на 1000 метра отговаря на 1 метър. На барабаните за корекция на вертикала и хоризонталата на скалата на оптиката има по 10 клика от Мил-Дот до Мил-Дот. С други думи, един клик отговаря на 1 см на 100 метра.

 

8. DOPE

     Стрелците често подмятат този термин непринудено - „Нека да dope-на вятъра“, но всъщност терминът е акроним на „данни от предишни прихващания (замервания)“. Тук не се има прихващане на вражеска цел, а всякакъв вид мишена. Мнозина, дори и най-добрите стрелци на големи разстояния, пазят записки с условията по време на техните стрелби, дистанции и резултати всеки път, когато са се упражнявали или състезавали. Тези записки са доста ценна информация за бъдещи стрелби.

 

9. Налягане

     Това се отнася за атмосферното налягане, а ние вече си играем с балистика за напреднали, но по същество - плътност на въздуха. Количеството триене, което плътността на въздуха оказва на проектила, е силно повлияно от температурата и надморската височина. Както разбрахте по-нагоре, гъстотата на въздуха има драматичен ефект върху скоростта в перспектива, което на свой ред се отразява на това колко пропада куршумът и колко трябва да компенсираме.
     Опитните стрелци могат да познаят с голяма точност температурата, а и всеки с топографска карта или алтиметър може да определи надморската височина. Слагайки тези основни числа в балистичния калкулатор, ще се доближим до истината, но за да я хванем за ушите, трябва да използваме компактна преносима метеорологична станция, каквито са изключително добрите изпълнения на марката „Кестрел“. Тя мери точното налягане, влиянието на температурата, надморската височина, включително промяната в климатичните условия и други. Някои от тези мобилни станции може да бъдат програмирани според патрона и оръжието, които ползвате, след което да изчисли спада на куршума и отклонението от вятъра, който духа в момента преди изстрела.

Автор: Любомир Атанасов
Галерия снимки
Коментари
брой
185
Новият брой на списанието
book
Най-четени
СИВ
15510
Разкази
attach 26.05.2017 | 14:23
БАШ-ВЪЛЧАРЯТ
12172
Разкази
attach 01.10.2014 | 11:50
Най-гледани