За пръв път чух за тази странна по онова време процедура от „бащата“ на бенчрест движението в България Светльо Стефанов-Томпсъна. Това е тема, по която се спори много не само за метода на самата процедура, а и дали въобще е необходима. От уважавани оръжейници ще чуете коренно различни мнения и ваше е правото на избор дали ще приемете съвет от едните или другите.

   Фактите

   При производството на една цев се използват различни методи. Най-масовият е студеното коване, когато едно парче стомана се постави на дорник и под въздействието на множество бутала се превърне в парче бланкова заготовка с бразди и полета в съответния диаметър и стъпка на нарезите. Следва оформянето на патронника с помощта на съответния райбер, поставен на струга. Друг, макар и по-бавен, но много прецизен метод е просвредляването на бланковата заготовка. Това става чрез преминаване на инструмент през цевта, който изрязва браздите и полетата на части всеки път щом премине.

   Независимо от старанието и довършителните обработки, когато погледнем през силно увеличение на бороскопа, се забелязват много несъвършенства от вътрешната част на стените на цевта. Това, което с невъоръжено око виждаме като блестяща повърхност, когато се увеличи, изглежда като кратери, вдлъбнатини, изпъкналости на една изключително неравна повърхност.

   Когато куршумът под въздействието на барутните газове започне да преминава през цевта, той оставя от лекия метал, наслагвайки го по по-твърдата стомана точно по тези неравности, които действат като абразив на куршума. След преминаване на определено количество куршуми през цевта част от тези неравности (макар и от по-твърд метал) се отнемат и заглаждат. Това е причината една цев например на 500 изстрела да дава по-добра групираност от чисто новата.

   В някои случаи обаче, когато определени участъци от цевта са много неравни, те започват да задържат неравномерно много метал. Получава се нещо като повдигнат участък. Когато през него отново премине куршум, той се деформира и излитайки, вече няма идеалната си първоначална форма. Движението на куршума трябва да е равномерно и ускоряващо се, докато той напусне цевта. Представете си един автомобил, който се движи по идеално прав и отлично асфалтиран път, и друг, който подскача от дупка в дупка. Чие движение предпочитате?...

   Как можем да подобрим движението по цевта на куршума? Тъкмо процедурата утъпкване е това, с което може да постигнем ефекта на добрата магистрала.

   Процедурата УТЪПКВАНЕ:

1. Тази процедура се прави само на чисто ново оръжие.

2. Необходими аксесоари: шомпол, бронзова четка за съответния калибър, накрайник за кече или парцалче и количество от парцалчета, фина смазка - аерозол, 22 бр. патрони за съответния калибър, самото оръжие, чиято цев ще утъпкваме, и стрелбище, на което да се проведе процедурата.

3. Първо цевта се почиства с твърдия накрайник, а след това се смазва и протърква.

4. Стреля се с патрон номер 1.

5. Протърква се цевта с твърдата четка - 3 пъти. Впръсква се аерозолна смазка. Протърква се с парцалчето до сухо.

6. Тази процедура се повтаря три пъти с по един патрон.

7. След поредното почистване се стреля със серия от 3 патрона и отново се почиства.

8. Повтаряме серията с три патрона и почистването още два пъти.

9. Прави се серия от 5 изстрела с почистване след петия и се повтаря още веднъж.

10. Вече сте изстреляли 22 патрона, с което утъпкването на цевта е приключило.

   Какви са основните доводи на противниците на утъпкването на цевта? Ако една цев е точна от самото начало, тя ще си остане точна, казват скептиците. Не е така! Подпомагайки процеса на заглаждане на неравностите, като отнемаме от налепите и позволяваме чрез смазка да не се задържа метал, ускоряваме процеса и не допускаме наслагване по изпъкналите участъци.

   Друга теория е, че утъпкването на цевите не вреди, но и не помага.

   Моят личен избор е да извършвам тази процедура за всяко свое ново оръжие. Съчетавам го с настройване на прицела и измерване на скорост, за да мога да имам готовност за създаването на балистична таблица за съответното оръжие, прицел и боеприпас.