lovec.bg - Начало
logo safari-logo
СТРЕЛБА НА 1000 МЕТРА - ПЪТЯТ НА КУРШУМА

Технически материали и тестове
time 00:00
СТРЕЛБА НА 1000 МЕТРА - ПЪТЯТ НА КУРШУМА
06 Mar

Досега в поредицата „Стрелба на 1000 метра“ разглеждахме, факторите от които зависи каква траектория ще опише даден проектил в определена среда. В тази статия ще обясним какви параметри трябва да се заложат при изчислението на пътя на куршума.

                               

За да бъдем коректни, всички изчисления са базирани на математически формули. Ние обаче няма да навлизаме в математиката, а ще се концентрираме на практичната част от нещата. За щастие на съвременните стрелци има разработени множество софтуерни програми, които взимат  предвид необходимите параметри и много точно предсказват траекторията на даден проектил. Колкото по-точно и повече данни бъдат заложени, толкова по-прецизна ще е прогнозата. По някой път обаче, както често се случва по време на лов, се налага да се жертва определено ниво на прецизност за сметка на времето на реакция. В крайна сметка какво ни облагодетелства едно прецизно изчисление, ако, когато то е налице, дивечът, по който искаме да стреляме, вече не е там?... Ето защо за такива случаи много от ловците, както и тактическите снайперисти, предпочитат да използват далекомерни скали за компенсиране на спада на куршума.  

За да обобщим казаното дотук, ще кажем, че има два начина за компенсиране на пропадането на куршума. Единият е чрез прицелване над целта на дистанции, превишаващи максималната траектория за нулиране на оптическия прицел, а другият е, като залагаме необходимата поправка с помощта на ключовете (барабаните, тумблерите) за настройка на вертикалната поправка. Първият метод е по-бърз, но по-компромисен по отношение на прецизност. Вторият начин ни осигурява максимално добра прецизност, но е за сметка на времето за реакция.

Различните видове балистични калкулатори ни дават и различна прецизност в зависимост от това с какъв набор информация боравят. При най-елементарните, които са интегрирани в часовници, се изискват следните данни:

 1. Температура на въздуха.

2. Надморска височина.

3. Отстояние на осканалните линии на цевта и оптическия прицел (разстоянието между цевта и оптиката).

4. Балистичен коефициент на куршума.

 5. Скорост на куршума.

 6. На каква дистанция е настроено оръжието (нулиране на оптиката)? Колко клика на оптическия прицел отговарят на една ъглова минута?

 7. Каква е дистанцията до целта?

8. Откъде идва вятърът?

 9. Каква е скоростта на вятъра?

10. Колко градуса е наклонът на терена (инклинация)?

 

При по-сложно програмираните балистични калкулатори освен гореизброените, се залагат и допълнителни данни:

  • термочувствителност на барута (колко е промяната на скоростта на куршума при промяна на температурата);
  • атмосферно налягане;
  • Кориолис ефект;
  • дрифт на куршума (отклонение по посока на нарезите в зависимост от стъпката и посоката на нарезите и теглото на проектила);
  • освен това се взима предвид промяната на метеорологичните условия при настройка на оръжието и актуалните метеорологични условия в момента на стрелбата.

 

В предишните статии в списание „Български ЛОВЕЦЪ“ разгледахме какъв хардуер (оборудване) ни е необходим, за да можем да си набавим съответните данни. Към днешна дата има умни комбинирани устройства, които дават комплекс от информация, необходима за пълноценното изчисляване на траекторията на куршума. Някои далекомери, освен че ни дават разстоянието до целта, също така имат и ред полезни характеристики. Те измерват атмосферното налягане, инклинацията (ъгъла на наклона) на стрелбата, температурата на околната среда. В по-новите модели има вградени и балистични криви. Те не са точен заместител на балистичния калкулатор, но за ловно приложение вършат прекрасна работа. Принципът на работа с готови балистични криви е, че куршумите следват траектория с по-изправен цикъл, след което следва бързо снижаване. В зависимост от различните скорости и балистични коефициенти се адаптират осреднени стойности, които са приложими на средни дистанции (до около 500– 600 метра).

Когато опрем до конкретни мобилни устройства за изчисляване на траекторията, изборът вече е голям - като започнем от лаптопи, таблети, смартфони, часовници и стигнем до напълно интегрирани оптически мерници, които с помощта на вградения в тях лазерен далекомер измерват дистанцията и автоматично компенсират точката на попадение в скалата на оптиката, без въобще да се налага стрелецът да прави каквото и да е друго, освен да натисне спусъка.

Ако трябва да препоръчаме някои от добрите балистични програми, списъкът ще бъде много дълъг, затова ще се спра само на някои от тях, с които съм имал честта да работя:  „Strelok” – на Борисов, „Swarovski ballistic program”, „Sako”, „Lapua”, „Sierra”, „Norma”, „Ballistic AE”, „Horus”, „Nightforce Ballistic” и още много. Повечето от тях работят много точно и ако човек привикне да ги използва, може бързо да въведе данните и да получи необходимата информация.

Другият метод за компенсиране на спада на куршума е като използваме разграфени скали на оптическия прицел. Една от най-често срещаните е MIL DOT. Има множество версии на тази скала, но принципът на работа е един и същ. Този тип скала е разработен за военните снайперисти, за да позволи изчисляването на големината на даден обект, ако знаем дистанцията, или да се определи дистанцията до даден обект, ако знаем големината на обекта. Освен това с помощта на точно разграфената скала може да се компенсира спадът на куршума, без да се нанасят корекции с кликове - чрез барабана за настройка. Скалата представлява две пресечени линии (хоризонтална и вертикална), по които има точки, кръгове или чертички на равни интервали. Някои скали са с плътни точки, но по-новите са с кръгове или кръг с точка, за да не се закрива измервания обект. Друг вид далекомерна скала е с къси вертикални чертички, които заместват точките.

При най-масовите варианти разстоянията между отделните точки са 10 сантиметра от точка до точка на дистанция 100 метра. Друга полезна информация е, че големината на самата точка е една четвърт от разстоянието - или 2,5 см на 100 метра. Съответно на 400 метра разстоянието от точка до точка е 40 см, а на самата точка - 10 см.

 

Ето една таблица за определяне на дистанцията според скалата по две референции - разстояние от център до център между две точки - MIL DOT, и големината на самата точка - DOT.

(таблица)

 

Изчисляването е относително лесно, стига да знаем големината на целта или на обект близо до целта. Например, ако целта е метален гонг с диаметър 30 см, ето как би изглеждал той в окуляра на различни дистанции:

(СНИМКИ НА СКАЛИ)

 

Както и друг път съм споменавал, цел с диаметър 30 см е идеална за тренировки на ловци, защото отговаря на зоната за поразяване на дивеч със средни размери, например сърна и малко прасе. Ако ползваме като отправна точка размерите на сърна и сръндак, дължина на тялото е от 95 до 135 см, ширина между предните и задните крайници - 65-75 см, височина в холката – 65-75 см. Ако за осреднен размер приемем 70 см, точността на измерването ще е плюс минус 8 процента. На пръв поглед изглежда малко на дистанция от 1000 метра, но грешка от 8% са 80 метра. Разликата в спада на куршума на 920 и 1000 метра може да бъде около 2 метра, в зависимост от това какъв е изборът на боеприпаса. 

Все пак си позволявам да направя няколко предложения за това как би изглеждало замерването на разстоянието. Ако си представим, че един изправен сръндак представлява цел, в която може да се впише квадрат по оста на предните и задните крака, а холката е горният му ръб, то подобна картинка би изглеждала така в оптически прицел със скала Mil Dot:

(Картинки с дистанции)

 

Важно! Далекомерните скали на оптическите прицели могат да бъдат в първа или втора фокална равнина. Какво означава това? При скали, които са в първа фокална равнина, когато преместваме вариото от една на друга степен, пропорциите между целта и скалата се запазват. Тоест, когато увеличаваме вариото, освен обекта се увеличава и самата скала.

При оптическите прицели, чиято скала е във втора фокална равнина, когато увеличаваме вариото, обектът се уголемява, но скалата остава с непроменен размер. Пропорциите между целта и скалата се променят. В този случай се казва, че скалата може да измерва само на една от позициите. Този тип оптически прицели обикновено са създадени да отговарят на стандарта за Mil Dot само на едно увеличение и то обикновено е максималното. Разбира се, има и изключения, например оптическият прицел на ZEISS 6-24х56 и други от този клас, при които вместо скалата да е фиксирана към максималното увеличение от 24 пъти, тя отговаря на Mil Dot стандарта при 12-кратно увеличение. Информация за това задължително е дадена в документацията на съответния оптически прицел.

Автор: Роберт Атанасов
Галерия снимки
Свързани видеа
Коментари
брой
213
Новият брой на списанието
book
Най-четени
Най-гледани