lovec.bg - Начало
logo safari-logo
СТРЕЛБА НА 1000 МЕТРА - НЕОБХОДИМИ АКСЕСОАРИ ЗА СТРЕЛБА И ЛОВ НА ДЪЛГИ ДИСТАНЦИИ

Технически материали и тестове
time 00:00
СТРЕЛБА НА 1000 МЕТРА - НЕОБХОДИМИ АКСЕСОАРИ ЗА СТРЕЛБА И ЛОВ НА ДЪЛГИ ДИСТАНЦИИ
06 Mar

„Майсторът е толкова добър, колкото са  добри инструментите  му“ – стара турска поговорка

 

Стрелбата и в частност ловът на големи дистанции са напълно възможни и без каквато и да е екипировка. Разбира се, успехът ще зависи предимно от шанса. За да намалим максимално въздействието на случайността и заложим на математически издържаната концепция е необходимо да притежаваме някои „играчки“, които биха подпомогнали правилната оценка на множеството фактори, от които зависи добре направения изстрел.

 

Ако приемем, че стрелбата е вид религия за практикуващите я, един от постулатите, в които вярвам с цялата си душа, гласи: „Добрата опора е 90 процента от добрия изстрел.“ Не са един и два примерите, които доказват, че посредствен стрелец с добра опора на оръжието може да покаже значително по-добри резултати от отлично тренирания си колега. Неслучайно е казано още, че цевта стреля, но прикладът улучва. Колкото по-стабилно лежи оръжието, толкова по-малко „шава“ цевта и толкова по-сигурен ще е изстрелът. Това правило се мултиплицира при стрелбата на големи дистанции.

 

Като цяло този тип стрелба се провежда предимно от седнало или легнало положение. Седнали на маса и стол стрелят спортни стрелци, известни като „бенчрестъри“. От легнало положение се стреля в армията, полицията, специалните части и класическата спортна стрелба. И двата метода са достатъчно надеждни за постигането на максимално добри резултати.

Според моето скромно мнение един запален стрелец би трябвало да се обучава във всички форми и начини на стрелба, за да може да ги прилага както и когато е необходимо според специфичните ситуации.

Докато стрелбата от легнало положение позволява на човек да запази нисък профил, възможността за бърза промяна на целта и проследяването на подвижна цел са по-трудни, отколкото от седнало положение.

Положение „седнал“ има два варианта - седнал на маса и седнал на земята с висока двунога или тринога. Масата, bench (откъдето идва и названието „бенчрест“ – маса и опора), предлага по-стабилна позиция, по-висока точка за наблюдение, но отново лишава стрелеца/ловеца от мобилност и оставя силно забележим силует. От друга страна методът седнал с висока двунога или тринога е най-бързият начин за заемане на позиция, позволява бърза смяна на мястото, създава най-добри условия за стрелба по подвижна цел и е достатъчно добър за запазване на нисък, трудно забележим профил. Недостатък е недостатъчната стабилност, която рефлектира в ограничена точност на пределно дългите разстояния.

 

Няма как да се отговори на всички изисквания. Ето защо е добре да се практикуват и трите метода и според възможностите да се прилагат.

Независимо кой от изброените методи за далечна стрелба ще предпочетем, аксесоарите, които ще улеснят работата ни, трябва да бъдат разумно подбрани и тествани.

Започваме с предната опора на карабината.

 

Видове предни опори

Една от най-предпочитаните опори е късата сгъваема двунога, която се прикрепя към предната полуложа. Има различни методи на прикрепяне, но е важно също така в момент на нужда двуногата да може бързо да се демонтира. Този тип опора е широко използван поради факта, че двуногата е компактна, не пречи на носенето на оръжието, когато е сгъната и много бързо може да се заеме удобна позиция за стрелба. Възможната употреба е от легнало положение и седнал на маса.

 

Водеща фирма в производството на такива двуноги е „Харис“. Изготвят се с различни височини, но от лични наблюдения съм стигнал до извода, че прекалено дългите, чиято идея е стрелецът да може да стреля седнал на земята, не са толкова устойчиви както по-късите.

 

Бенчрест състезателите залагат на опора тип „пиедестал“. Някои от пиедесталите са статични, а други позволяват леко отклонение с помощта на корекционни болтове или дистанционна щанга за управление. Независимо кой тип ще се използва, много важно е пиедесталът да е добре укрепен и всички детайли по него да са добре затегнати. Пиедесталите се използват предимно от маси за стрелба, но е възможно да се употребяват и от позиция „легнал“. Масите за стрелба от своя страна също трябва да са устойчиви и на подходящата височина, съобразена с анатомията на стрелящия.

 

Когато говорим за стрелба с чисто ловно приложение от позиция седнал на земята, стигаме до високите телескопични двуноги и триноги – същите, които се използват и за стрелба от права позиция. Телескопичните елементи позволяват дължината им да се редуцира малко над средата на бедрото на стрелеца. При тази дължина е много удобно бързо да се заеме позиция за стрелба седнал на земята. Тази позиция е много приложима и когато трябва да се стреля от силно наклонен надолу терен или от един скат на друг. Ако ловецът е забравил да вземе със себе си подобна двунога, с помощта на две пръчки дълги по един метър и дебелина около два сантиметра (отрязани в гората) и с връзка за обувка лесно може да се получи също толкова надеждна опора.

 

Раницата също може да се окаже добра опора. Поставена на някое възвишение, тя предлага много удобен, гасящ вибрациите упор.

 

Задни опори

За да се стабилизира оръжието добре, освен предна е необходима и задна опора. Тук изборът е голям и предлага много опции. Ако говорим за най-високия клас прецизност – бенчрест, тогава пясъчна торбичка тип „заешки уши“ е първият избор. Такава торбичка е малко вероятно да видите при военните и силите за специални операции. Вместо това те използват „паче краче“. Този подвижен елемент се вгражда в приклада и на телескопичен принцип позволява да изменяте височината. Негов недостатък е, че увеличава теглото на оръжието, но пък винаги е подръка.

 

Когато се стреля от позиция седнал на земята с двунога за опора, се използват лактите, които се поставят на коленете на стрелеца. Сяда се на земята с кръстосани в глезените крака и вътрешната страна на лактите се подпира на външната страна на коленете. Височината на насочването на оръжието лесно може да се променя, като съответно коленете се събират или отпускат.

 

Наблюдателни устройства

На един идеален полигон стрелецът ще има видеомонитор, който безпогрешно и недвусмислено ще показва попаденията му. Така след всеки даден изстрел ще има възможност да се нанесат необходимите корекции и попаденията да се прецизират по-добре. За съжаление такива идеални условия не съпътстват нито ловците, нито армейските снайперисти. Налага се наблюдението да се води в реално време от някой партньор или колега на стрелеца.

 

Наблюдателните тръби все още са най-използваните устройства, които ни информират какво се случва при целта (каквато и да е тя). Повечето съвременни наблюдателни тръби са с варио и позволяват да се променя увеличението. Минималното увеличение, което би вършило работа, е 20 пъти. От друга страна прекалено голямото увеличение (50-60-кратно и нагоре) понякога е по-скоро безполезно, отколкото практично. Твърде голямото увеличение стеснява много зрителното поле и целта се прихваща трудно. Друг недостатък е размазаният, трептящ образ, който се получава от миража и дефектите във въздуха, които се мултиплицират с увеличаването на образа.

Наблюдателната тръба трябва да е с висококачествени лещи и здрав корпус. Не искам да рекламирам фирми производители, но не си правете илюзиите, че за малко пари можете да намерите подходящата за вас. От друга страна в средния клас има доста добри устройства.

 

Далекомери

За да можем да направим далечен изстрел, ние трябва да знаем разстоянието до целта.

Колкото по-точно определим това разстояние, толкова по-верни данни ще заложим и толкова по-точни ще бъдат данните, които получаваме. Ще си позволя да приведа следния пример, за да илюстрирам колко важни могат да бъдат няколко метра повече или по-малко, когато става дума за стрелба на големи разстояния.

 

Моята спортна карабина в калибър .308 „Уинчестър“ изстрелва куршум „Скенар“, който на 1000 метра пропада 1023 сантиметра. Същият този куршум на 1025 метра вече има спад 1097 сантиметра. Това означава, че за някакви си 25 метра разликата в спада на куршума е 74 сантиметра - напълно достатъчно, за да се пропусне и най-големия елен, и то с доста.

 

Точното и бързо определяне на дистанцията е едно от най-важните неща по време на лов, когато дивечът не чака да се настаниш удобно, да въздъхнеш и да започнеш да мислиш. За щастие днес лазерните далекомери са напълно достъпни устройства и са по джоба на една голяма част от ловците. Те дават много точно измерване с грешка до един метър на 1000 метра. За съжаление на пазара често се появяват артикули, които не отговарят на очакванията. Много производители на далекомери (при това и такива от реномирани марки) претендират, че могат да измерват определени дистанции, но на практика не покриват и половината от това, което  твърдят.

Когато купувате далекомер, трябва да проверите дали наистина покрива желаните от вас дистанции.

Това че в рекламата на даден артикул пише, че мери до 1500 метра, а той мери до 1100 метра, не би било проблем, ако идеята ви е да стреляте до 1000 метра. Неприятен е моментът, когато си купите далекомер, който уж мери до 1000 метра и това е дистанцията, която ви е необходима за тренировки и лов, но се оказва, че същият уред трудно се справя в ясен, слънчев ден и с 500 метра.

 

Анемометър – уред за измерване на скоростта на вятъра

Вторият по важност фактор е вятърът с неговата скорост и посока.

Няма да учудя никой, ако заявя, че вертикалният спад на даден куршум може да бъде изчислен, преценен и предсказан с точност да 1 сантиметър на 1000 метра. Доста по-трудно е да се прогнозира хоризонталното отклонение на куршума, породено от вятъра. Дори и да имаме точни данни за скоростта на вятъра и да ги заложим наред с другите данни, които влияят на хоризонталното отклонение на куршума, шансовете вятъра да е постоянен са чисто хипотетични. Неслучайно има приказки и поговорки, които го характеризират като непостоянен. Нещо повече, не само скоростта, но и посоката му доста често се изменя. Независимо от това, да знаем поне моментната скорост и посока е важно и това ни доближава до точния изстрел повече, отколкото ако нямаме никаква представа.

 

Малък джобен уред, наречен анемометър, е това, което може да ни спести много догадки и съвсем откровено да ни държи в течение на скоростта на вятъра. Последната обикновено се измерва в метри в секунда (м/сек).

Някои анемометри са много „услужливи“. Те съдържат в себе си също термометър, алтиметър (измерва надморската височина), барометър (измерва атмосферното налягане), хидрометър (измерва влажността), компас и дори балистичен калкулатор. Всъщност всичките изброени еди какви си „-метри“ са ни необходими, за да заложим метеорологичните данни в балистичните калкулатори, които да изчислят траекторията на куршума. Но тази тема ще разгледаме по-подробно… когато му дойде времето в някой от следващите броеве. Засега просто трябва да знаете, че ако искате да предскажете пътя на куршума, трябва да имате уреди, от които да вземете следните данни за метеорологичната обстановка - температура, надморска височина, атмосферно налягане, влажност на въздуха, посока на стрелбата (заради Кориолис ефект) и, разбира се, скорост и посока на вятъра.

 

Хронограф - уред за измерване на скоростта на куршума

Хронографите са били тежки, немобилни устройства, разположени в лаборатории. Малцина са били облагодетелствани да знаят точната скорост на куршумите, които са изстрелвали. За наше щастие днес хронографът е достъпен за всеки. При това той е компактен и се захранва с батерия. Работи на принципа на пресичането на два светлинни датчика. Когато куршумът преминава над тях, той прекъсва светлината. Разликата във времето за преминаване се регистрира и тъй като разстоянието между двете точки е известна константа, умните чипове ни казват за по-малко от секунда каква е скоростта на преминалия проектил. Елементарно, Уотсън!

 

Има различни производители на тази вече широко достъпна технология. Няма да препоръчвам фирми, само ще спомена, че дори и най-евтините са достатъчно точни и надеждни, за да регистрират разлика в скоростта от 1 м/сек. Допустимата грешка е един промил (1/1000).

 

Всеки, който иска да стреля успешно на големи дистанции, трябва да знае скоростта на куршумите. Нещо повече, външната температура оказва голямо влияние върху някои видове барути и в зависимост от това скоростта през топло и студено време на един и същ патрон търпи големи промени. Ето защо е необходимо да знаем както зимната, така и лятната скорост на патроните, които ползваме.

 

Цели

Какво е стрелбата без цел?

Е, всеки си има някаква цел, но докато се наложи да покаже своите умения, първо трябва да ги придобие, а след това и да ги упражнява. Имайки предвид отново големите дистанции, целите, по които се упражняваме, трябва да отговарят на целите, по които ще стреляме, когато това се наложи. Безсмислено е да стреляме по дини, ако истинската ни цел впоследствие ще е ябълка. Много стрелци се заблуждават, че поразявайки големи цели на големи разстояния, правят добра тренировка. Истината е, че трябва да се заложи реална мишена.

 

Ако разгледаме най-често срещаните животни у нас, които са обект на лов, може да установим, че диаметърът на смъртоносната (убойната) зона при тях е около и под 30 сантиметра (така е и при човека). Ето защо, когато тренираме, трябва да се стремим към подобни критерии.

 

За да можем да анализираме стрелбата си е важно да разполагаме мишените си така, че в случай и на попадение, и на пропуск да знаем къде точно е попаднал проектила. Подходящи са пясъчни брегове, каменисти сипеи, скали, водна повърхност – всичко, върху което куршума оставя следа. Избягвайте тревист и снежен фон, в които куршума потъва без следа. Самата цел също трябва да ни информира дали е засегната.

 

Много подходящи са металните гонгове от стомана. Те позволяват многократна и дълга употреба, без да се разрушат. Когато бъдат уцелени дори и от разстояние над 1000 метра, издават отчетлив звук, който достига до стрелеца. Основният признак все пак е видимото поклащане на гонга.

 

За големите дистанции вършат добра работа като цел и туби от минерална вода, но те са доста тежки и служат за еднократна употреба.

 

Интересни цели са надути цветни балони. Понякога вятърът допълнително усложнява задачата, карайки ги да „танцуват“ неритмично.

 

Хартиените мишени са класическа цел, но на разстояния над 300 метра дупките в хартията се забелязват много трудно дори и с най-качествените наблюдателни тръби.

 

Защитни средства

Ако възнамерявате стрелбата да е ваше хоби, непременно направете необходимото, за да  запазите слуха и зрението си! Безопасното боравене с оръжието е едната страна на отговорността към себе си и към тези около нас. Другата страна е това, което постепенно, но сигурно уврежда слуха и зрението на срелеца – бързо разширяващите се барутни газове. Шумът от изстрела е нещо, което уврежда слуха. Понякога, когато сме на една линия с дулния срез, шумът е толкова силен, че ни шокира. Дори и по-слабите изстрели дават своя принос за постепенното оглушаване. Помня, че първият ми учител по стрелба с пистолет ми казваше да не се плаша от гърмежа и че с времето ще свикна. Пълни глупости! С времето не се свиква с шума от гърмежа, а се ОГЛУШАВА.

 

Макар и не толкова осезаемо, разширяващите се барутни газове и излитащите с тях твърди частици прах от изгорелия и горящ барут увреждат очите. Не ви ли се е случвало след стрелба несъзнателно да търкате очите си? Ето, от това се опитвате да ги отървете – от горещи газове и твърди частици под формата на прах. Не е за подценяване и голямото налягане, което се упражнява върху този сетивен орган.

 

На съвсем ниска цена може да направим необходимото, за да защитим слуха и зрението си. Най-евтиният начин е с тампони за еднократна употреба, а най-добрият е с активни анифони, които ви позволяват да чувате перфектно всичко, а в момента на изстрела електронен компресор „отрязва“ звука миг преди да достигне до слуха ви.

 

С очилата нещата стоят по-просто. От кой да е магазин за строителство или за защитно облекло против 10-12 лева можете да си закупите жълти или безцветни пластмасови очила, които отговарят на всички необходими стандарти.

 

Обърнете внимание на тази част от вашето оборудване и нека винаги в сака за стрелба да имате поне два комплекта предпазни средства.

Автор: Роберт Атанасов
Галерия снимки
Свързани видеа
Коментари
брой
213
Новият брой на списанието
book
Най-четени
Най-гледани