lovec.bg - Начало
logo safari-logo
СТРЕЛБА НА 1000 МЕТРА - ИЗБОР НА ОРЪЖИЕ

Технически материали и тестове
time 00:00
СТРЕЛБА НА 1000 МЕТРА - ИЗБОР НА ОРЪЖИЕ
06 Mar

В поредица от статии разглеждаме какво е необходимо, за да може да се ловува и спортува на пределни дистанции. След като преминахме през избор на калибър и оптически мерник, сега се спираме на сърцето на хардуера – оръжието.

 

От известните системи оръжия има няколко типа, които са подходящи за прецизна, далекобойна стрелба и лов. Това са болтовите карабини, еднозарядните – тип киплауф, и полуавтоматичните оръжия. Едва ли ще е възможно да се спрем на всички фирми и отделни продукти поотделно, но ще ги обобщим в групи и ще обърнем внимание на някои доказали се модели.

Много често, когато говорим за прецизно, далекобойно оръжие, в представите ни изплува образът на болтова карабина с тежка, дълга цев, приклад с горна буза и пистолетен тип ръкохватка. Разбира се, тази представа не е погрешна, но тя не включва всички възможности. Защо да не може оръжието да е полуавтоматично или дори еднозарядно – тип „чупещо“? Един ловец, който е решил да опита късмета си по откритите планински склонове, би оценил предимствата на една колкото се може по-лека пушка, която няма да го ощети откъм балистика и прецизност. Такъв тип оръжие е киплауф. Това е еднозарядна карабина, която се зарежда, като се натиска лост и той отключва цевната кунтия. Такива оръжия са една от запазените марки на майсторите от австрийското градче на ювелирното оръжейно дело – Ферлах. Майсторите там са готови да пресъздадат мечтите в реалност според индивидуалното виждане на всеки  клиент. Освен оптимална съвкупност от бойни качества оръжията представляват и уникални произведения на изкуството.

Разбира се, този лукс има своята цена и тя е висока. За останалите, които не могат да си позволят притежанието на оръжие с цената на спортен автомобил, все пак има решение. Много световноизвестни компании предлагат качествени еднозарядни чупещи се карабини с перфектно качество и голямо разнообразие от калибри.

 

Предимствата на киплауфа спрямо останалите системи оръжия са следните:

  • Относително лекото тегло

Когато дневно преминавате десетки километри, натоварен с раница, която съдържа всичко за оцеляването Ви за 10 дни в планината, всеки спестен грам е от значение.  Когато оръжието тежи 2.5, а не 4.5 килограма, това означава, че ще можете да носите 2 провизии и вода повече. В крайна сметка, когато идеята е 10-дневния лов да приключи с един-единствен  изстрел, не е необходимо да се носи многозарядна карабина.

  • Възможността киплауфа да се носи разглобен на две части

Две са предимствата на разглобяемото оръжие - по-лесно се транспортира и е много по-дискретно.

Като основен недостатък може да се изтъкне това, че все пак един изстрел невинаги е достатъчен, както и това, че ниското тегло на оръжието прави отката по-силен. Изборът на такова оръжие трябва да се определи, като се отчитат както предимствата, така и недостатъците.

 

На диаметрално противоположна страна като избор е полуавтоматичната карабина. В повечето случаи това са модифицирани военни разработки или ловни карабини, базирани на такива системи.

Има два типа автоматика, която се използва - принцип на свободния блок и презареждане чрез отвеждане на газовете.

По-използваната система е тази с отвеждане на газовете. При някои системи газовете се отвеждат през тръбичка и директно се нагнетяват срещу буталото, което изтласква затворната група назад и съответно изхвърля изстреляната гилза. След прекратяване на действието на газовете възвратна пружина връща затвора в предно положение, като по обратния път „грабва“ нов патрон от пълнителя и го вкарва в патронника. Цялото това действие отнема няколко милисекунди и оръжието е готово за повторен изстрел. Това дава възможност на стрелеца в рамките на една секунда да възпроизведе няколко изстрела. Сами разбирате, че възможността да поправиш бързо грешката си при такъв тип оръжие е доста по-голяма, отколкото при другите системи. Основното предимство на автоматиката е, че за кратко време целта може буквално да се засипе с куршуми.

За съжаление винаги едно предимство в техниката е за сметка на някой недостатък. Колкото и да са съвършени полуавтоматичните оръжия към днешна дата, те все още притежават няколко недостатъка.

  • Единият и най-основен от тях е, че са значително по-тежки.
  • Друг негативен фактор е по-лошият баланс на оръжието като цяло.
  • Автоматичните и полуавтоматичните оръжия са шумни при манипулиране. Когато се вкарва патрон в цевта шумът от презареждането се чува на 200-250 метра.
  • Много рядко полуавтоматичното оръжие може да постигне прецизността на еднозарядна или болтова карабина.
  • Изборът на калибри е значително по-ограничен.
  • Едно от най-неприятните страни на автоматиката е потенциалната възможност от засечки. Тя е свързана със замърсяването  и натрупването на карбон в системата, което възпрепятства нормалната работа и движение на частите.
  • Следващ недостатък на полуавтоматите е, че ако патроните са ръчно снаредени, те задължително трябва да се кернират, а общата им дължина трябва да е съобразена с пълнителя, а не с оптималната за влагане дълбочина на куршума спрямо патронника. Това само по себе си ощетява прецизността.

Все пак не можем да не отбележим и някои предимства:

  • Новите полуавтоматични карабини са с подобрена прецизност и някои от тях не отстъпват на повечето болтови карабини. Съществуват възвратни системи, които не отвеждат газовете директно към затворната група, а към пин, който контактува с нея. По този начин автоматиката остава по-чиста от наслояване на карбон.
  • И най-голямото предимство – страховитата огнева мощ.

 

Все пак къде е балансът? Какво да предпочетем? Леката и сигурна еднозарядна пушка или могъщия „огнедишащ“ автомат?

Изборът е направен още през далечната 1898 година, когато се появява едно от най-копираните оръжия на всички времена - „Маузер М-98“. Оттогава насетне болтовата карабина е доказала своята безотказност, надеждност, простота на боравене и прецизност. Дори и в най-напредналите в техническо отношение армии и специални части оръжието на снайпериста е болтовата карабина. От гледна точка на лова, тази система обслужва 90 процента от нуждите и ситуациите, които може да възникнат.

Има различни системи болтови карабини, но малко или много конструкцията им е заимствана от „М-98“.

По своята същност болтовите затвори се разделят на две групи – такива, които „захапват“ патрона и го повеждат насочен към патронника, и други, които избутват патрона, като той сам си намира своето място и се центрира в патронника, а след това болтът заключва.

Не искам да навлизам във вечния спор за яйцето и кокошката, т.е. коя от двете системи е по-добра, но ще кажа само, че и двете предлагат отлична прецизност и надеждност. Чрез захапване на патрона работят например „Маузер“, „Уинчестър“, „Рюгер“, „ЧЗ“, а чрез избутване - „Ремингтън“, „Сако“, „Тика“, „Зауер“, „Блазер“, „Манлихер-Щаер“ и други.

Като единствено предимство във втората система намирам възможността да хвърлиш патрон в празното оръжие и да затвориш болта, докато при първата система трябва да го натъпчеш в пълнителя, което понякога отнема ценните две секунди в повече.

 

Дължина и контур на цевта

Често са ми задавали въпроса за дължината на цевта и нейното влияние. Тук е мястото да изведем някои научно и експериментално доказани факти.

  1. Влияние на дължината на цевта върху скоростта.

Дължината на цевта има пряко влияние върху скоростта на куршума. Колкото по-дълга е една цев, толкова по-висока е скоростта на куршума при еднакви други параметри.

Може да се направи следният експеримент. Взима се една цев в стандартен калибър (например .308 Уин.) с дължина 650 мм. Прави се серия от изстрели и се измерва скоростта. Хронографът (уред за измерване на скорост) показва средна скорост от 860 м/сек. Отрязва се един сантиметър и се прави нова серия изстрели. Средната измерена скорост е 857 м/сек. Така цевта се скъсява през един сантиметър и се замерва скоростта на изстреляните куршуми. Оказва се, че средно на всеки скъсен сантиметър скоростта пада с 3 м/сек. Тази зависимост се увеличава при скъсяването на цевта под 500 мм. Тогава за всеки отрязан сантиметър се губят около 4 м/сек. от скоростта на куршума.

Обратно, цеви, които са по-дълги от 650 мм, увеличават скоростта на куршума, но едва с 1,5-2 м/сек. на сантиметър. Оттам идва и оптимизирането на цевите, които при стандартните калибри варират в дължина между 500 и 600 мм, а при магнум калибрите са с препоръчителна дължина от 650 мм. При тези дължини се извлича висок процент полезно действие от изгорелите газове, като не се жертва мобилността на оръжието.

Твърде дългите цеви имат два основни недостатъка - трудно се манипулират и хармоничните им трептения са с по-голяма амплитуда. Това ги прави доста чувствителни към различните боеприпаси. Предимството им е максималното извличане на полезно действие от налягането на изгорелите барутни газове  и съответната по-висока скорост.

 

  1. Влияние на контура на цевта върху точността на попаденията.

Когато натиснем спусъка и ударникът взриви капсула, той от своя страна възпламенява барута, който се намира в гилзата. Барутът създава налягане и то издухва куршума към цевта. По пътя си, под въздействие на първоначалното врязване в браздите на цевта и триенето, куршумът образува вибрации, които започват преди той да е напуснал канала на цевта. С две думи, дулото започва да описва едни подобни на елипса движения, докато проектилът се движи по цевта. Скоростта и амплитудата на тези движения е индивидуална не само при различните цеви и калибри, но дори и при две еднакви оръжия, взети от поточната линия. Когато търсим подходящ точен патрон за нашето оръжие, всъщност ние предлагаме на цевта да „си избере“ най-подходящата вибрация. Затова някои пушки харесват едни патрони, а други - друг вид. Идеята е да изберем подходящия момент, когато цевта е най-дълго в покой, така че куршумът да я напусне точно тогава.

 

Дължината на цевта не оказва значително влияние върху точността и групираността на стрелбата в този смисъл, че и дълга, и къса цев е възможно да бъдат точни или неточни.

Тук съм склонен да отворя една скоба - от значение е твърдостта на самата цев. Колкото по-къса е цевта, толкова по-голяма е нейната твърдост. Тук не става дума за вида на стоманата. Разглеждаме един и същи вид стомана и дебелина на стената, но при различна дължина. Твърдата цев има по-малки амплитуди на трептене от по-меката. Съответно възможността на твърдата цев  да изстрелва куршума в различна позиция се намалява.  За да се ограничат тези амплитуди, дългите цеви се компенсират с по-дебел профил (по-дебела стена). Факт е, че някои цеви при скъсяване подобряват значително групираността на стрелбата си. 

Какъв контур на цевта е оптимален, за да намалим вредните вибрации? Идеалният контур е цилиндричният. Цевта да е права по цялата си дължина и с дебели стени.

Много важно е цевта да е с отвор, който е симетрично разположен спрямо стените. Какво означава това? Има цеви и цеви. Някои са със симетрично разположени отвори, а други имат различна, не съвсем идеално симетрична дебелина на стените. При продължителна стрелба, когато започне загряването, цевите с несиметричен канал започват да се измятат на една страна независимо от това колко са дебели. Това променя средната точка на попадението и оръжието променя боя си.

Когато говорим за избор на контур е важно да си дадем сметка, че какъвто и контур да изберем, ако каналът на цевта не е симетричен и на равно отстояние от външните стени, никога това оръжие няма да има повторяемост при загряване.

Известни са много видове контури. Ще изброя само част от тях:

  • шестостен;
  • октагонал;
  • коничен профил (във всичките му разновидности);
  • бул (цилиндричен);
  • триъгълен със заоблени ръбове (въведен в някои модели на „Ремингтън“);
  • флутиран (оребрен) профил и други.

Допринася ли с нещо различният профил за това цевта да бъде по-твърда и устойчива на вибрации? Не! Различните профили са само търговски рецепти за по-добра визия и съответно продажби. Ефективният диаметър, по който се определя твърдостта на цевта, е този, който е най-близо до вътрешния диаметър на цевта. Това означава, че всички изброени красиви форми на профила не вършат нищо особено извън цилиндричната част, която е на равно отстояние от вътрешния диаметър на канала на цевта. Погледната отпред, независимо каква фигура представлява цевта отвън - квадрат, шестостен, осмостен, флутирана, квадрат или триъгълник, ефективната част е само кръгът, който може да се впише в профила от вътрешната му част. Само този вписан кръг реално помага на цевта да загрява по-бавно и да намалява амплитудата на вибрациите. Всички „заигравки“ с външната форма на контура са само козметика. Оказва се, че някои хора си дават парите на вятъра, а?

 

Можем ли  стреляме на дълги дистанции с къса цев?

Да, можем. Когато разполагах само с една карабина калибър .308 с дължина на цевта 50 см, правех какви ли не експерименти. Един от тях бе да уцеля 10-литрова туба за вода на дистанция 960 метра. В рамките на няколко секунди успях да стрелям два пъти, като и двата пъти целта бе поразена. Впоследствие, след направени изчисления, се оказа, че куршумът е бил на прага на своята стабилност.

Късата цев позволява стрелба на пределни дистанции по отношение на прецизност, но трябва да си давате ясна сметка дали съответната комбинация на балистичен коефициент и скорост на куршума е в добро съотношение. Един и същ калибър с различен патрон може да се окаже достатъчен или недостатъчен за поразяването на целта на съответната дистанция. За да бъде един куршум стабилен по време на полета си, той не трябва да преминава през скорост от 330 до 340 м/сек. Там е границата на скоростта на звука при различна надморска височина. Установено е, че при преминаване от свръхзвукова в подзвукова скорост проектилът се дестабилизира временно, като след това продължава да поддържа стабилност при подзвукова скорост.

Дългата цев ни дава максимално извличане на полезното действие на барутните газове, но за да намалим амплитудите на хармоничните й трептения, тя трябва да е с дебела стена.

 

Бединг

Трептенията на цевта се пренасят по цялото оръжие и неговите компоненти - двунога, монтаж, оптически прицел и приклад. Ако при всеки изстрел тези вибрации са еднотипни, оръжието ще стреля точно и ще групира попаденията. Ако обаче тези вибрации преминават по различен начин, то и попаденията ще бъдат нееднородни и разхвърляни.

Една от доказаните рецепти за еднородност на вибрациите в оръжието е бедингът. Той представлява уплътняване на прилягането на цевната кутия и спусъка към приклада. Постига се със максимално голяма контактна площ и силно притягане на елементите. С течение на времето някои дървени и полимерни приклади се износват  и лагеруването на цевната кутия към тях е неравномерно. За да се избегне това, най-често се използват два метода - заливане с епоксидна смола или алуминиево шаси, които да осигурят максимална площ и здрава основа за плътно затягане на цевната кутия и спусъка към приклада.

 

Конфигурация на приклада

Задължително ли е далекобойните прецизни карабини да имат раздвижен приклад, пистолетна ръкохватка и широка, равна полуложа? Всяко оръжие, доведено до състояние, в което може да побере 5 куршума в 3 сантиметра на дистанция от 100 метра, се счита за достатъчно точно, за да може да порази цел на заветните 1000 метра. От тази гледна точка е важно единствено прикладът да бъде удобен на стрелеца. Ако съответните „надстройки“ - подвижна буза, пистолетна ръкохватка и широка равна полуложа, го правят по-удобен, добре. Ако стрелецът се чувства удобно със стандартен ловен приклад, това по никакъв начин не бива да го притеснява. В крайна сметка от значение са умението и знанията на „задприкладното устройство“.

Автор: Роберт Атанасов
Галерия снимки
Свързани видеа
Коментари
брой
213
Новият брой на списанието
book
Най-четени
Най-гледани