lovec.bg - Начало
logo safari-logo
СТРЕЛБА НА 1000 МЕТРА - ИЗБОР НА ОПТИЧЕСКИ ПРИЦЕЛ

Технически материали и тестове
time 00:00
СТРЕЛБА НА 1000 МЕТРА - ИЗБОР НА ОПТИЧЕСКИ ПРИЦЕЛ
06 Mar

Продължаваме темата, чиято цел е да даде на желаещите знанието как могат да реализират успешни изстрели на големи дистанции. Подтекстът е ловното приложение на стрелбата на големи дистанции.

Един от ключовите моменти в това начинание е правилният избор на екипировката и въоръжението, които са необходими за целта. В предишните издания посочихме някои от най-изполваните калибри и видове куршуми, които могат да изпълняват подобни задачи. Сега трябва да се погрижим да изясним какъв тип мерник е необходим.

 

Избор на оптически прицел

„Не можеш да уцелиш това, което не виждаш.“

Докато разглеждаме темата, ще акцентираме на принципните параметри на оптичните мерници, а не на конкретни продукти и фирми, за да избегнем промотирането им за сметка на знанията, които ще придобие стрелецът на големи дистанции. Така всеки ще може сам за себе си да определи от какво има нужда.

Дали наистина ни е необходим оптически мерник за стрелбата на големи дистанции или механичните и диоптрични устройства могат да го заменят успешно?

Преди няколко години, докато ловувах в Южна Африка, мой колега ме запозна с една възрастна дама. Оказа се, че тя е шампион на страната в клас 800 метра. Когато попитах какъв оптически мерник използва, отговорът бе, че оръжието в калибър .308 е оборудвано само с прецизни диоптрични мерници, подобни на тези, с които се стреля на 50 метра с малокалибрено оръжие. Учудването ми бе голямо, че на тази дистанция е възможно да се види мишената през такъв примитивен мерник. Всъщност диоптричният мерник, съставен от два перфорирани диска (преден, фиксира, и заден, регулируем), позволява да се фиксира много точно черния кръг на мишената в средата на изравнените кръгли отвори на мерниците. Това е така, но повечето от целите, по които стрелят ловците, не само че не са кръгли, но и са подвижни. Ето защо е необходимо съответното увеличение и фина скала, за да може не само да се дефинира (разпознае и определи) целта, но и куршумът да бъде насочен в определена убойна зона.

Поради тази причина давам ясен отговор: за да  се стреля и ловува на големи дистанции, категорично е необходим оптически прицел с увеличение, достатъчно да може да се определи обекта. А какво е това увеличение, което ни позволява да видим добре целта?

Ще се учудите да разберете, че дори прицели с малко увеличение от порядъка на 4 до 6 пъти са в състояние да дадат достатъчно увереност на стрелеца, за да произведе сигурен изстрел на средни и дълги дистанции. Разбира се, изборът на увеличение е доста личен. Имайки предвид човек с нормално зрение, чрез множество тестове съм стигнал до извода, че с 4-кратно увеличение спокойно може да се поразяват цели до 350–400 метра, а с 6-кратно варио - и до 500-600 метра. Приемам 500-метровата дистанция за начало на далечните дистанции.

Важно условие е да определим и размера на една цел. За ловното приложение на далечната стрелба от значение е виталната зона на средно големите животни - сърна, дива коза, вълк и диво прасе между една и две години. При тях, ако наложим кръг с диаметър 30 сантиметра в областта на гръдния кош, той ще покрие плътно разположените под него сърце, бял дроб, гръбначен стълб. Ето защо приемаме, че и тренировъчните ни усилия трябва да са насочени към цел с подобни размери.

Имайки отправна точка, сега лесно можем да подберем и увеличението, с което се чувстваме комфортно, за да виждаме целта. Тъй като темата е, условно казано, стрелба на 1000 метра, се очаква да намерим и минималното увеличение, с което цел с размер 30 сантиметра в диаметър може добре да се види. Отново по емпиричен път може да кажем, че това е 10-кратно увеличение. Разбира се, всеки индивидуално може да избере максималното увеличение на оптическия прицел, но има още един фактор, който ни ограничава в избора, и той е минималното увеличение. Тук трябва да си зададем въпроса дали мерника, който ще ползваме, ще бъде използван и на къси дистанции, и колко къси ще бъдат те?

Много трудно могат да се съчетаят динамичната стрелба на къси дистанции (каквато ситуация възниква при гонка) и прецизната на свръхдълги разстояния. Винаги има компромис в едната позиция. Ето защо е важно да определим приоритетите си. Дори ако те клонят предимно към дългите дистанции, ползването на прекалено голямо увеличение крие някои сериозни недостатъци.

  1. С увеличаване на вариото се увеличава обектът, но и несъвършенствата на въздуха – например миражът. Образът в обектива се замазва и детайлите се губят. Образът започва да трепти.
  2. Ако оръжието не е укрепено добре, се забелязват  треморите (трептенията), което влияе психически на стрелеца.
  3. Голямото увеличение намалява зрителното поле. Зрителното поле е периметърът, който е видим през оптиката. При намалено зрително поле целта се открива значително по-трудно.
  4. Голямото увеличение намалява светлопроводимостта. Това е оптичен закон. Съотношението на предната (изходната) леща към увеличението дава изходната зеница. Например предна леща с диаметър 42 мм, разделена на 6-кратно увеличение, дава изходна зеница 7 мм. Всъщност човешкото око е устроено така, че зеницата да може да се разширява до 7 мм. С напредване на възрастта на индивида тази изходна зеница намалява и при по-възрастните хора може да се разширява все по-малко, като достига до 4-5 мм. В сумрак всеки фотон светлина е от значение. Ловците много добре знаят колко критични за успеха им са онези 15 минути след залез слънце до настъпването на пълен мрак, когато от добре видим силует животното избледнява до неясно сливащо се петно.

Ето това са четирите основни причини, поради които трябва да се избягват прекалено големите увеличения. Ерата на оптическите прицели с фиксирано варио отмина, но не бяха далеч времената, когато ловци, полиция и военни снайперисти използваха 4-, 6-, 8- и 10-кратни фиксирани оптики. Сега има много качествени и достъпни като цена оптики с вариатори с различна стъпка. Ако преди голяма част от прицелите бяха с 3-кратна стъпка на увеличението (например от 3 до 9 пъти), то сега 4-кратната стъпка е нещо нормално и дори подценявано. Преди години компанията „Шмид и Бендер“ произведе прицел с петкратна стъпка на увеличението (от 5 до 25 пъти).  След тях „Сваровски“ патентоваха шесткратната стъпка с моделите 1-6, 2-12, 2,5-15 пъти. Последва офанзивата на „Лайка“ с тяхната 6,6-кратна стъпка и прицели от 1,5 до 10 пъти. Японците от „Марч“ от доста време произвеждат и 10-кратна стъпка на вариото, например от 2,5 до 25 пъти увеличение. Дори румънската „ЙОР“ излезе с модел от 1 до 10 пъти.

Може би повечето от стрелящите с оптичен прицел са забелязали, че понякога, докато се нагласят за стрелба, окулярът се затъмнява частично от едната страна. Подобни затъмнения приличат на тъмна месечина, която се появява и променя непрекъснато. Това се случва, когато разстоянието от зеницата до окуляра е различно от оптималното (8-12 см) и когато зеницата, скалата и обектът на прицелване не са в идеално права линия. Разстоянието от зеницата до окуляра се нарича eye relieve (отстояние на окото). То зависи от множество фактори, но в повечето случаи е между 8 и 12 сантиметра. При някои модели отстоянието е доста фиксирано и дори и при малка неточност се губи идеална концентричност, а при други то може да е по-опрощаващо и да позволява движение напред назад около 2 и повече сантиметра. Повечето оптически прицели с голяма стъпка на вариото са с по-фиксирано отстояние, докато тези с по-малка стъпка са по-опрощаващи.

При някои фирми реалното варио е различно от декларираното. Логично е потребителите да търсят максимално голяма стъпка на увеличението, като за целта да похарчат колкото се може по-малко пари. За да се постигне комерсиалният ефект, рекламирайки голямата варио стъпка, понякога се използват некоректни методи като реално започване от по-голяма или по-малка кратност на изображението от обявената и записана на окуляра. Точно от такива търговски измами трябва да се пазим ние, потребителите.

Максималната кратност на увеличението на масово произвеждани мерници е нещо, излязло извън реалните нужди за лов, но не и извън други форми на приложение. Може да ви се стори нелогично, но най-големите увеличения не се ползват за максималните дистанции, а за прецизна стрелба (бенчрест) на 100 и 200 метра, както и за дисциплината фийлд таргет с пневматични пушки на дистанции до 100 метра. Има прицели с увеличение, което достига до 32, 48, 50, 60, та дори до 80 пъти.

След като определихме долната граница на практичното максималното увеличение до 10 пъти, за горна може условно да се приеме 25 пъти. Сега остава да приемем и критерии, по които да определим и минималното увеличение.  

Когато един стрелец следи подвижна, цел той го прави с двете очи. Доказано е, че динамичният окомер работи най-добре без увеличение (сиреч на 1) или максимум на увеличение два пъти. Това е ситуацията, при която обектът, който е наша цел, е на близко разстояние под 10-20 метра.

Да разгледаме една типична ситуация по време на гонка на диви свине. С увеличаване на разстоянието до целта, се увеличава и зрителното поле. Ако на 10 метра ни е много трудно да прихванем бързодвижещ се обект с 6-кратно увеличение, на 50–60 метра това увеличение е напълно удобно дори и за начинаещ стрелец. Ето защо едни от най-универсалните оптически мерници за лов започват с увеличение от 1,5 или 2 пъти.

Критериите за далекобоен снайпер обаче не се припокриват винаги с универсалните ловни оптики. Когато целта е на разстояние над 50 метра, увеличение 4 или 5 пъти позволява тя да се води относително лесно.

Като обобщим казаното дотук, излиза, че оптическият прицел за далечна стрелба трябва да започва с минимално увеличение от около 2 пъти и да завършва с някъде около 25-кратно варио. Понеже този марж е твърде щедър, според приоритетите си стрелецът трябва сам да прецени дали водещо за него е покриването на късите дистанции или го интересуват предимно средни и дълги. Добро решение е минималното увеличение да започва от 4-, 5- или 6-кратно.

 

Настройка на паралакса

Ако поставите оптическия прицел неподвижно, насочен към някаква отдалечена цел (без да го докосвате), ще забележите, че когато раздвижите главата си  леко, точката на прицелване се измества спрямо целта. Това явление се нарича паралакс. Естествено е това да влияе на попаденията на куршумите. Повечето ловни оптики са освободени от паралакс на дистанция от 100 метра, защото тя е една средна за приложение и добра за настройка на оръжието. Извън тези 100 метра обаче грешката от наличието на паралакс е съвсем реална. С увеличаване на разстоянието се увеличава и натрупването на тази грешка.  Ако стрелецът винаги прикладва по абсолютно еднакъв начин и позицията на зеницата е еднотипна и в съосие със скалата и целта, донякъде този негативен ефект се занижава. Когато обаче човек бърза, намира се под стрес или стреля от неудобна поза, много трудно може винаги да заема еднотипно разположение на окото спрямо оптиката. Ето защо този паралакс може да се коригира при някои оптически прицели. Корекцията се прави или от ринг, разположен около предната леща, или от ключ от лявата страна на корпуса, под 180 градуса спрямо ключа за корекция на хоризонталната поправка. Корекцията става като се върти съответният ключ до изчистването на образа както на скалата, така и на целта. При такъв изчистен образ скалата и целта са в една оптична повърхнина и грешката вследствие на паралакса се свежда до минимум. Важно е да се знае, че колкото по-голямо увеличение се използва, толкова по-фина настройка изисква паралаксът.

Наличието на паралакс коректор е удобство, но той заставя стрелеца да извърши една допълнителна, отнемаща ценно време манипулация, която понякога е решаваща. Ето защо някои ловци предпочитат оптически прицели без паралакс и с по-малко увеличение до 10-12 пъти.

 

Фокални равнини

Вероятно сте забелязали, че има два типа оптически мерници.

При единия тип, когато увеличаваме вариото, освен целта се удебелява и скалата на оптиката. В този случай мерникът е в първа фокална равнина.

Когато при увеличаване на вариото целта се уголемява, а скалата остава със същите размери, тя е във втора фокална равнина.

Е, тогава кой тип фокална равнина е по-добър?

За различното приложение различните фокални равнини имат предимства и недостатъци.

Първа фокална равнина запазва пропорциите между целта и скалата, което е особено полезно и практично в случая, когато има разграфени далекомерни скали, каквато е „мил дот“, „мрежа“, „чертички“, „елхички“ и др. При това положение далекомерните скали могат да се използват и с тях да се измерват обекти и разстояния независимо от степента на увеличението. Недостатък на тази фокална равнина е, че прицелната скала набъбва, когато се увеличава вариото, и понякога покрива обекта изцяло. Това затруднява прецизното прицелване.

При втора фокална равнина скалата остава непроменена, докато обектът се увеличава и това дава много детайлна картина върху точното положение на кръстчето върху целта. За съжаление, ако скалата е далекомерна, тя може да се прилага само на определено увеличение (обикновено на максимално).

 

Видове скали

Скалата на оптичния прицел е много личен избор. Водещо правило е стрелецът да се чувства комфортно с „картинката“, която вижда в окуляра. Никой не може да избере вместо друг какъв тип скала да ползва. Това е въпрос на възприятие и асоциация. Има множество скали и броят и конфигурацията им непрекъснато нарастват особено през последните години. Всичко това се прави с цел крайният потребител да има максимално добър контрол и удобство, когато стреля.

Някои скали са максимално изчистени, други представляват такава сложна плетеница от черти, точки, кръгове и криви, че в крайна сметка стрелецът е напълно възможно да се обърка. За всеки модел си има причина и приложение, но моята препоръка е да се подбират по-изчистени „картинки“, които бързо да могат да се насочват и да скриват колкото се може по-малка част от целта. Така оптическият прицел освен за прицелване, може да служи успешно и за наблюдение.

Важен елемент при избора е скалата да има хоризонтални и вертикални прави линии, които да помагат при нивелирането на оръжието. Добра опция е да има възможност за определяне на разстоянието. Понякога обстоятелствата налагат да изчислим дистанцията до целта с подръчни средства. Най-популярни от този тип и относително изчистени са разновидностите на скалите Mildot и MLR.

Трябва да се избягва и другата крайност – скала с недостатъчно ориентири, каквато например е точка, точка с две хоризонтални линии, точка с кръг или единична черта от долу до средата на скалата. Те имат своето приложение за лов на къси и средни дистанции, но не и за дълги и свръхдълги.

 

Лещи

Един от ключовите елементи за оценка на оптическите прибори е качеството на лещите. Те определят качеството  на изображението, контраста и светлопропускливостта. По какви параметри трябва да определим коя оптика е с качествени и добре сглобени лещи?

Първо, след като нагласим окуляра на съответните диоптри, трябва да видим дали по цялото зрително поле има равномерен цвят и дали няма изкривявания (обикновено по края му). Яснотата на картината и рязкостта на изображението са важен елемент. Всякакви малки, видими замъглявания ще се отразят впоследствие като невъзможност да се ползва оптиката дори и при малък мираж.

 

Ключове за настройка

Спрягани още като „търети“, „тумблери“ или „барабани“, ключовете за настройка са устройствата, с чиято помощ се залагат корекциите, за да може, първо, оптическият прицел да се настрои, а впоследствие и да се компенсират вертикалните и хоризонталните поправки в отклонението на куршума по пътя му към целта. Независимо с каква стъпка преместват скалата, тази стъпка трябва да е еднотипна и равномерна по цялото движение на съответния барабан. Характерният звук, който издават при въртене: „Клик!“, дава и названието на единицата движение – един клик.

Кликовете имат различна стойност при различните модели и съответно преместват скалата с различна стъпка. Най-популярните в Европа са тези, които изместват скалата с 1 см на 100 метра. Съответно на 200 метра това изместване е 2 см, на 300 метра 3 см и така нататък.

При други модели са се наложили стойности от 1/4 (0.25) или от  1/8 (0,125) от ъгловата минута. Тези стойности съответно са 0,7 мм и 0,35 мм на 100 метра. (Една ъглова минута е приблизително 3 см на дистанция от 100 метра.)

Качествените оптически мерници имат ясни, отчетливи кликове, които се застопоряват категорично.

 

Метод за проверка на повторяемостта на даден прицел:

След като се настрои идеален център, да се навъртят 20 клика нагоре и да се стреля.

Връщат се 40 клика надолу и пак се стреля.

Връщат се 20 клика нагоре и се задават 20 клика вдясно. Стреля се.

Връщат се 40 клика вляво и се стреля.

Връщат се 20 клика вдясно. Стреля се.

Полученият резултат трябва да са 5 изстрела, единият от които е в центъра, а другите на равно разстояние от него горе, долу, вляво и вдясно.

 

Ако картинката е такава, каквато е описана тук, оптическият прицел има надеждна повторяемост при работа с коригиращите барабани. Има случаи, когато скъпи оптически прицели имат отлично поведение, но когато започнете да си играете с барабаните, започват да проявяват признаци на неповторяемост.

Говорейки за кликове, може би си задавате въпроса дали е задължително оптическият прицел за стрелба на големи дистанции да има открити ключове за корекция? Тук стигаме до двата начина за компенсиране на спада на куршума. При единия се действа като спадът на куршума се компенсира с ключа за вертикална настройка. При другия метод се компенсира като скалата се издига над целта колкото е необходимо.

Пример:

Ако един куршум в калибър .308 с тегло 168 грейна, Б.К. = 0,447 и скорост 820 м/сек., прелитащ разстоянието от 500 метра до целта, пропада с около 172 сантиметра, за да компенсираме спада му трябва да стреляме с толкова по-нагоре от целта. На помощ тогава идват разграфените далекомерни скали.

Другият метод е да заложим съответните 34 клика, ако оптическият мерник е с отношение 1 клик = 1 см на 100 м.

Независимо дали оптическият прицел е с открити или покрити барабани за корекция, ако те имат повторяемост, стрелбата чрез задаване на поправката от тях е възможна. Разбира се, откритите барабани дават по-бърз достъп, но някои ловци ги намират за извънгабаритни, обемисти и незащитени и заради това предпочитат покрития тип.

Един основен въпрос, който стои пред избора на оптически мерник, е колко оборота може да направи барабана за настройка и каква ефективна височина може да му бъде заложена. Някои оптически мерници изчерпват много бързо броя на кликовете си и не позволяват да се достигне до компенсиране на голям спад, а други са умишлено ограничени само до един оборот на барабана. Често се срещат качествени оптически прицели от реномирани производители, които позволяват стрелба само до 700-800 метра с най-настилните калибри.

Дори и най-щедрите барабани понякога не са достатъчни, за да се извлече максималната траектория на куршума. Решението в такъв случай е да се използват монтажи на оптиката с наклон спрямо осканалната линия на цевта. Но за това, както и много други неща за стрелбата на свръхдълги дистанции, ще научите повече в следващите материали по темата.

Автор: Роберт Атанасов
Галерия снимки
Свързани видеа
Коментари
брой
213
Новият брой на списанието
book
Най-четени
Най-гледани