lovec.bg - Начало
logo safari-logo
.270 Winchester

Технически материали и тестове
time 18:40
.270 Winchester
27 Apr

Годината е 1925-та. Компанията „Уинчестър” представя пред света своята най-нова разработка - .270 „Уинчестър”. Елегантната гилза с дължина 64,5 мм и с диаметър на дъното 12 мм веднага грабва вниманието на ловци и стрелци и още с появата си предизвиква задълбочени спорове. Някои смятат, че е открит съвършения калибър, докато други го отричат и намират, че това е  просто алтернатива на 30-06 „Спрингфилд”, но с по-лек куршум и по-малък диаметър.

 

Истината е, че дизайнът на .270 е заимстван от 30-06, но докато първият е с диаметър на куршума 7.62 (7,82 мм), вторият е с уникален при появата си диаметър – точно 7 мм, или в инчове 0.277.  За протокола сме длъжни да отбележим, че 7 мм куршуми от известните европейски производители всъщност са 7,25 мм. Такива са 7 Rem. Mag., 7x57 Mauser, 7x64 Brenneke, 7x65R и др.

Когато се появява на пазара, .270 „Уинчестър” притежава най-добрия потенциал за далекобойност и прецизност. Вървят слухове, че компанията се е спряла на този диаметър, силно повлияна от китайски боеприпас, използващ точно такъв куршум. Като сигнатура китайският боеприпас се обозначава 6,8х57. Дали наистина това е така, остава загадка, но поне трябва да споменем и тази възможност.

Ловната общественост неизменно свързва .270 „Уинчестър” с писателя експерт по балистика Джак О’Конър, който, впечатлен от показателите на този калибър, става негов популяризатор. Днес почти всички производители на оръжие и боеприпаси са го включили в гамата си на производство.

Изключително ефективен и приятен за стрелба .270 Уинчестър е и много пластичен като предназначение. Теглото на куршумите, с които се снаредява, може да варира от 90 до 180 грейна (от 5,8 до 11,7 грама). При такова разнообразие от грамажи и конструкция на проектили, този калибър може да се ползва за различни цели - от лов на хищници със свръхбързи и леки куршуми (достигащи скорост 1100 м/сек) до трофеен лов на най-големите животни, населяващи Европа и Америка, каквито са мечките и лосовете, при които се използват тежки куршуми със скорост около 850 м/сек. Повечето ловци предпочитат да заложат на златната среда и да използват куршуми с тегло 130 до 140 грейна (от 8,4 до 9 грама). Те могат да достигнат скорости от порядъка на 880-940 м/сек. Безкрайният спор дали 30-06 или .270 е по-добър калибър е все едно да подхванем отново темата за яйцето и кокошката. Безспорен е обаче факта, че един и същ човек стреля по-точно с по-лекия от двата - .270, защото откатът е сравнително по-мек.

Оръжията, в които се използва .270 „Уинчестър”, са предимно болтови карабини. От време на време се прокрадва и някое артистично еднозарядно текче. Малцина са гордите собственици на подобни произведения на изкуството, смятани от познавачите за най-етичните от всички оръжия. Презумпцията на стрелящия с еднозарядно оръжие е, че той трябва да уцели с първия изстрел и да не ранява. Ето защо случайно или не, стрелците, които започват своя стаж с подобни оръжия, обикновено стават по-добри и прецизни.

През последните няколко дни екип от редакцията на „Български ЛОВЕЦЪ” имаше удоволствието да тества две такива оръжия, снабдени с оптически прицели „Цайс” 2.5-10х50.

Карабината „Блазер К-95” е едно от най-елегантните серийно произведени оръжия за лов. Цевната кутия е система „бокс-лок”, със спирална пружина. За удобство и лекота материалът е дурал. Заключването е специфично, с плаваща глава, която се самонапасва към цевта и патрона в нея. Това позволява много плътно и еднотипно заключване, което от своя страна е фактор за прецизност на изстрела. Цевта е с характерното за компанията „Блазер” антикорозионно твърдо покритие отвън, докато отвътре е перфектно полирана и готова за върховна прецизност, още щом я извадите от кутията. Това се потвърди и при нашите тестове.

В няколко поредни серии, направени от различни стрелци на дистанция от 100 метра, групите от по 3 изстрела се побираха в група от 11 до 13 мм. От център до център. Това, изчислено в ъглови минути, е почти една трета. Много оръжия, подготвени за бенчрест стрелба, биха завидели на подобни резултати, още повече, че оптическият прицел е по-скоро ловен, отколкото прецизен, а тестовите патрони са фабрично снаредени от „Норма”.

Еднозарядното оръжие, или както германците го наричат „киплауф” - модел К-95, бе с дървесина 5 или 6 клас, която без претенции се вписваше приятно и ненатруфено в общия дизайн. Веднъж попаднало в ръцете ви, първата мисъл, която ви минава през ума, е, че желаете да го притежавате. Ако се замислите как бихте го използвали, повече от ясно е определението трофеен лов. Представете си високопланинските поляни сред алпийски терен и самотен ловец, тръгнал за стар сръндак или див козел, подпирайки се на двунога за стрелба и оглеждайки с бинокъл далечните пространства. Какво липсва в картинката? Разбира се, един сгънат в раницата киплауф. Оръжието с един патрон, за един изстрел и за един трофей.

Автор: Роберт АТАНАСОВ
Галерия снимки
Коментари
брой
212
Новият брой на списанието
book
Най-четени
СИВ
18838
Разкази
attach 26.05.2017 | 14:23
Най-гледани