Батулци

За първи път посетих ловните територии на село Батулци преди двадесет години. Тогава с моя приятел Ути Бъчваров гостувахме на Стоян, по прякор Сома. И тримата бяхме гости на дружината.

Тогава имах добра слука и отстрелях голям глиган при доста странни обстоятелства. Мина време и макар някои от имената на участниците да са се заличили в паметта ми, самият лов е оставил приятен спомен.

Наскоро с моя приятел Марио от Златна Панега получихме покана да се присъединим към лова на дружината в Батулци за последния уикенд през ноември. Председателят на дружината тъкмо бе станал баща и нямаше да може да се присъедини към групата на ловците. Отговорник по лова бе Юли Лютцканов. Неговото гонче не спираше да лае по време на инструктажа, нетърпеливо да започне лова.

Качихме се по стръмните склонове на планината и заехме позиции по една широка просека, която отделяше два горски масива. Пътищата и просеките създават измамно усещане за визуален контрол на ситуацията. Всъщност през откритите площи прасетата преминават с висока скорост и често ловците ги забелязват, когато са преполовили разстоянието и са се изравнили с другите стрелци. Когато стрелците са разположени така, че да имат пряка видимост един към друг, единственото, което може да се направи, е да пропуснеш изстрела, за да не рискуваш живота на колегата си.

Воден от подобни съображения, поисках разрешение от ръководителя на лова вместо да остана на откритата просека, да навляза няколко метра навътре в гората. От една страна това ми даваше възможност не само да виждам, но и да чувам приближаващите животни, а от друга освобождавах коридор за стрелба на моите съседи по пусия.

Щом навлязох 15-20 метра навътре в гората, пред мен се откриха няколко коридора за стрелба на разстояния, стигащи до около 100-120 метра. Позицията на откритото ми даваше видимост на стотици метри, но действително не можех да се възползвам, защото ъгълът на стрелбата ми бе ограничен от съседните постове.

Групата на гоначите се състоеше от трима души с три кучета. Най-младото куче бе гонче едва на пет месеца, но обещаваше към края на лова щеше да стане любимец на групата. Неговият водач Ники му отделя много време, за да го обучава и води на излети, и гончето му се отплаща за грижите, като се превръща в незаменим помощник с големи възможности.

Малко след началото на гонката чух как ловецът от пусията над мен произведе три бързи изстрела със своя полуавтомат. Пред него излязла голяма група диви свине, но разстоянието бе голямо и трите изстрела се оказали неуспешни. Прасетата отървали кожата.

Чуха се изстрели и от противоположната посока, за съжаление, също безрезултатни. Под мен Марио вижда само миналогодишно прасе и с точен изстрел го поваля. Бях щастлив, че имахме късмета да попаднем в толкова динамична ловна обстановка. При това само трима гоначи с три кучета успяваха да прогонят района толкова ефективно.

Докато слушах отдалечаващия се в обратна посока от мен лай и изстрелите на колегите, дочух шумолене, идващо отдолу. Малко след това забелязах свинска глава да се подава от един храсталак. Прихванах целта и тъкмо щях да стрелям, когато и второ прасе се появи зад първото. Животните бяха две и взех мигновено решение да стрелям първо по второто, което, макар и по-неудобно като цел, щеше да прогони първото напред. Изстрелът попадна високо в белия дроб на второто прасе и двете заедно побягнаха напред към по-откритото пространство, както бях планирал. Прихванах първото и точно когато натиснах спусъка, второто се изравни с него и куршумът на 6,5-милиметрова карабина прониза черепа му, излезе и уби на място и другото, поразявайки го в сърцето. Двете животни паднаха едно до друго.

Излязох на полосата, за да видя какво се случва с колегите ми. Точно в този момент видях как на два поста под мен друго прасе излиза от гората. За съжаление, колегата от съответния пост не можа да го види заради високата растителност, макар и животното да бе на не повече от 50 метра. За сметка на това Марио се “пресегна” и пусна един неуспешен изстрел на отчаянието от около 300 метра, поне да привлече вниманието на колегата си.

Безспорно ловът бе доста динамичен. Шестима ловци бяхме стреляли по диви свине. Три от тях бяха надлежно представени за дисекция и ако пробите се окажеха отрицателни, и за консумация.

Домакините от Батулци бяха така любезни да ме поканят и на следващия ден. Ловът щеше да се проведе в съседен район. Този път имахме подкрепата на още две гончета. Отново се наредихме на позиции на открита полоса, под която минаваше газопровод. Аз от своя страна отново поисках разрешение да навляза в гората и го получих. Този път растителността бе още по-гъста и се наложи да навляза по-навътре, за да си осигуря коридори за стрелба.

Докато си избирах място, ми направи впечатление, че има множество пресни следи от диви свине. Избрах такова, където се кръстосваха няколко сериозно използвани дивечови пътеки, и заех позиция. Пред мен видимостта се ограничаваше на около 50 метра, но мястото ми се стори обещаващо.

Гонката започна, но резултат нямаше и след известна пауза от страна на кучешки лай разбрах, че е приключила. Звъннах на ръководителя на лова Юли Люцканов за потвърждение и той каза, че се готвят за втора гонка, но да изчакам на място, защото ще завъртят към същите пусии от другата страна.

Не бях минали и десет минути от разговора, когато дочух хрупане. Тихо се придвижих по посока на звука. Успях да видя силуета на едро прасе в движение, но преди да успея да го прихвана, то се скри. Аз продължих да го издебвам, но и хрупането спря рязко. Опитът ми да доловя някакъв звук се оказа неуспешен и аз останах на място.

Изминаха около двадесет минути и отново чух звук от придвижване. Обстановката ми позволяваше през една просека широко около 20 сантиметра да имам видимост до около 50 метра. Животното се движеше в тръс и нямах възможност за повеждане. Единственото, което можех да направя, бе да изчакам то да се появи в просеката с готово за стрелба оръжие… Видях зурлата и в момента, в който прихванах окото, стрелях. То падна на място. При изстрела гората се раздвижи. Оказа се, че това не е самостоятелно животно, а цяла сюрия. За съжаление, нямах възможност да ударя друго прасе, защото останалите се върнаха назад, откъдето бяха дошли.

Гонката още не беше започнала. Едно от животните бе излезнало на откритото далеч от един млад колега, но той, бидейки въоръжен с гладкоцевно оръжие, не бе имал истинска възможност да го уцели. Независимо че този път имахме подсилен кучешки екип, гончетата не успяха да открият останалите диви свине и да ги изкарат към позициите на стрелците. Ловът приключи с отстрела на това 90-килограмово прасе.

И така, 20 години след като бях гост на дружината в Батулци, аз отново имах възможността да ловувам успешно с тези приятни и гостоприемни хора, за което искам искрено да им благодаря!