Валевци 1210

Петък вечер. Пътувах сам в пикапа си през отдавна изоставени предбалкански села. Пътя пред мен ми показваше моят приятел Емил, шофиращ високопроходим офроуд звяр. Скриващото се слънце озаряваше с мека светлина красивата природа на този край по поречието на река „Росица”.

Докато преминавахме през напуснатите от хората селца, тук-там се виждаха паркирани автомобили и уютно светещи прозорци. Вероятно посетилите на тези къщи бяха ловци, които бяха дошли да пренощуват и да се подготвят за утрешния ловен ден. Вечерта преди лова изпълва с особени емоции и оживление траперските сърца. Очакването и надеждата за слука повишават настроението.

Пристигнахме в село Валевци. По пътя към къщата за гости със звучното име „Балкан” ми направи впечатление, че това село не само не е занемарено, а и кипи строителство на нови къщи. Явно обитателите на Валевци обичаха родния си край и не искаха да се разделят с него. Много скоро щях да разбера какво задържаше хората тук.

Настанихме се в приятното хотелче, поддържано в ред и чистота от управителката Албена. На голямата обща маса започнаха да се събират гостите, които щяха да вземат участие в лова на следващия ден. Вкусната вечеря и руйното вино ни дойдоха добре и се започна с ловните истории. Едва се откъснах от приятната компания, но когато предстои лов, предпочитам да си легна рано, за да съм в добра форма сутринта.

След чаша кафе в 6:30 часа се събрахме в ловния клуб на селото. Бях учуден от многото присъстващи ловци (над 30 човека) и споделих това с моя домакин Емо. Неговият коментар бе, че всъщност днес групата е по-малко от обикновено, тъй като миналата седмица е паднало само едно прасе и хората са скептично настроени. Попитах го по колко прасета бият годишно. „Около стотина”, бе неговият отговор. Това бе наистина впечатляващо количество за една ловна дружинка.

Ловният район на дружината граничи с ДДС „Лъгът”, където директор по лова е видният ловец и експерт Иван Недков. Явно липсата на ограда между стопанството и територията на дружината позволяваше на дивеча да мигрира – за радост на ловците.

Докато попълвахме бележките за лов, в глъчката отвсякъде се дочуваше непрекъснато една дума – „мечка”. Тук трябва да поясня, че миналата година село Валевци стана известно с две нападения от мечки, които причииниха жестоки наранявания на ловци. Единият от тях, Драго, за малко не изгуби живота си и преживя няколко операции. За радост и двамата ловци се възстановиха успешно и сега продължават да ловуват, побеждавайки страха в себе си.

Така или иначе мечките в района са с толкова засилено присъствие, че почти на всяка гонка се „вдига” някоя от тях. Най-опасни са срещите с женски, придружени от малки мечета, защото, опитвайки се да предпазят децата си, майките могат да проявят изключителна агресия. Тъй като мечките не са разрешени за отстрел, понякога изборът е между това да нарушиш закона или да рискуваш живота си, позволявайки на мечката да те доближи на разстояние, при което изстрелът ще дойде твърде късно.

Ефирът преливаше от разговори на тази тема. Тук-таме се виждаха и ловци, които не на шега се прекръстваха с молитва да не се срещат с този опасен горски обитател.

Както сам щях да се убедя по-късно, срещата бе просто въпрос на време, а не на случайност. Самият аз съм имал доста срещи с мечки, които са ми дали представа колко безшумно и бързо се придвижват те. Противно на тромавия си външен вид мечката е отличен атлет. За сравнение ще дам един обезкуражаващ пример. Един от световноизвестните атлети Бен Джонсън може да пробяга 100 метра спринтово със средна скорост 37 км/час. След това той се нуждае от добра почивка, за да възстанови силите си. Мечката може да бяга с 40-45 км/час в продължение на километър-два. Е, какъв е шансът да й избягаш, дори и да си Бен Джонсън? Може би да се качиш на някое дърво, наивнико? Да, само че мечката се катери перфектно, използвайки ноктите си за задържане на височини, за които ние само можем да мечтаем.

Докато се разставяхме по пусиите, оглеждах някои плодни дръвчета. Клоните им бяха скършени на височина 5-6 метра. Това също бе извършено от мечките в района с цел по-лесно да се доберат до плодовете. Огромната сила и пъргавина, които притежава този звяр, не бива да се подценяват и омоловажават. От друга страна, мечката не търси контакт с човека и го избягва. Ако има достатъчно разстояние между двамата и човекът се обозначи, вдигайки шум и издавайки нечленоразделни матерни сквернословия, е доста вероятно да убеди горския властелин да се отклони от пътя си към него. Евентуалното отклонение или побягване в друга посока обаче не винаги означава, че опасността е преминала. Много често звярът прави така наречената „кука” – подминава човека, влиза в гъста растителност и заобикаля в гръб, издебвайки жертвата си.

Мечката не е Мечо Пух! Останете нащрек и бъдете готови да реагирате! Опасността е огромна, ако животното е било ранено от друг ловец. Тогава то съзнателно търси отмъщение и ако му се отдаде възможност, ще го разпредели върху повечко хора. Правилната преценка е трудно нещо, когато се налага да се вземе под въздействието на стресова ситуация. Имайте предвид, че 20 метра са прекалено близък контакт и мечката може да ги преодолее, преди да сте изрекли „Мечка!”.

Съботният ден ни дари с кристално чиста и хладна утрин, която постепенно премина в слънчев и приятно топъл за края на октомври ден. Трите пусии, които успяхме да разставим, не доведоха до срещи с диви свине, но отново се видяха мечки – ей така, за да не ни напъва скуката.

Аз и Емо бяхме в пряка видимост. Единствената живинка, която видяхме, бе един сръндак. Емо го поведе с карабината (за тренировка) и сръндакът си продължи по пътя. Разходките към и от пусиите, които често се случваха в дерета, ми дойдоха като добра загрявка. За съжаление, този ден не се случи друго, което да ме впечатли, освен приятната компания на колегите ловци.

В неделя отново в 6:30 ч. бяхме в клубчето на ловната дружина и попълвахме бележките. Разделихме се на няколоко групи, за да можем по-бързо и без излишни отклонения да заемем позициите, които предварително бяхме договорили помежду си.

Младото момче, което ме заведе до пусията, се казваше Петьо. Той даваше вид на човек, за който лова е начин на живот. Когато доближихме моя пост, сякаш отгатнал мислите ми, Петьо ме посъветва да слезна по-надолу, близо до гъстата част на младата гора, и да оставя над себе си едрата и по-разредена част. Тази позиция ми даваше не повече от 40 метра видимост межу гъстообраслите млади дървета. На практика тук-там се виждаше просвет от 10-15 сантиметра. Трудно щеше да се провре куршум през тази плетеница от клони и храсти. Чак в края на младата гора се забелязваше дивечова пътека, която изглеждаше слабо експлоатирана, а под нея започваше още по-гъст храсталак, който бе непреодолим за зрението ми.

Вече всички се бяха настанили по пусиите си и първата за деня гонка започна. Започнаха да се чуват и първите изстрели на месо. Внушително прозвуча една дълга серия гърмежи. Отдолу дочух кучешки лай. Бавен и равномерен, той приближанваше към мен. Бях намерил укритие зад един масивен полуизсъхнал стар бук. Слънцето светеше срещу мен и аз се прикривах в сянката на дървото, която плавно променяше позицията си. Налагаше се да се измествам непрекъснато наляво, за да не бъда осветен.

Предвидливо бях разчистил хрущящата шума около дървото и сега бях достатъчно дискретен, за да не издам присъствието си.

Лаят приближаваше и вече заедно с него можех да различа стъпките на две животни – куче и прасе. Мернах тъмния силует и няколко метра след него се показа и гончето. Животните се придвижваха в тръс. Разстоянието помежду ни се скъси до 50 метра, но гъстата горичка ми пречеше да прихвана глигана. Поведох силуета с две отворени очи, като същевременно се опитвах да открия макар и малка пролука, за да мога да стрелям преди животните да потънат в непроходимия гъсталак. С периферното си зрение мернах един 10-12-сантиметров просвет, през който предполагах, че ще мине пътя на животните, и насочих оръжието натам.

На този лов бях дошъл с карабина в калибър 9.3х62 и патрони RWS, снаредени с 19-грамови куршуми UNI – бившите TUG. Знаех, че някоя тънка клонка нямаше да спре пътя на тежкия куршум и затова в момента, в който червената светеща точка на оптическия ми прицел „Цайс” 1.1-4х24 се позиционира на врата на прасето, дръпнах спусъка. Животното падна на място на лявата си страна и затича към безкрайните ловни полета. Кучето лавна още няколоко пъти и започна да ръфа убитото животно за бута.

След по-малко от минута се чу шумолене и кучето пак залая. Това можеше да означава две неща – или животното е още живо, или има друго животно в близост. Щеше да е много непрофесионално убитото прасе да ми избяга. От гъстата растителност не можех да видя какво се случва. Напуснах пусията и слезнах през горичка до пътеката, където прасето бе вече легнало по корем с отворени очи. От една страна нямаше признаци на живот, но от друга бе променило положението си. Пуснах още един изстрел за застраховка. Животното си остана в същата позиция и не реагира. Явно още първия път си е било добре ударено.

Докато се връщах към мястото си, се замислих какво ли бе накарало кучето да лае? Тъкмо се отзовах на позицията си и кучешкият лай отново бликна истерично. Опитвах се да видя какво се случва и в този момент кучето хвръкна като тапа, подплашено, гледайки назад. Тънките дръвчета се разтресоха и отдалечаващият се звук на смачкани листа и клони ме информира, че едро животно се е стаявало до убитото 80-килограмово глиганче.

Впоследствие, когато гонката завърши, Драго, човекът, който пострада миналата година от мечо нападение, разказа как отново е бил посетен от мечка на пусията си. Обикалял е дървото заедно с мечката и я е държал на прицел, без тя да го види. Когато го е подминала, той умишлено стъпил на едно клонче и с това обявил присъствието си. Мечката побягнала по посока на моята пусия. Сега вече загадката се разплиташе. Явно кучето бе облайвало точно нея.

С помощта на две съединени въжета, полиспастна ролка и усилията на трима колеги, успяхме да изтеглим прасето по стръмния склон. Там Ицо Къртев, голям ловец и професионален месар, се зае със задачата да изкорми животното. Никога преди не съм наблюдавал с такова любопитство и изумление корменето на отстрелян дивеч. Буквално за две минути, само с помощта на сгъваемо джобно ножче, 80-килограмовото прасе бе почистено и обработено суперпрофесионално и чисто. Признавам си, че винаги се опитвам да изкрънкам от дрането, но този път видях в действие един Рембранд на ножа, който всички гледаха с възхищение. Ицо с лекота отделяше копитата с точен разрез между ставите, а след това без усилие с късото острие отвори чатала и изхвърли червата и стомаха. Двеста милилитра минерална вода (поради липса на друга) бяха достатъчни, за да си измие ръцете. Така когато дружината се събра за втората гонка, това прасе бе почистено и подготвено за по-дълго съхранение.

Друг колега през няколко поста бе отстрелял три приплода. С това първата гонка донесе актив на дружината от четири прасета.

Подготовката за втората гонка отне повече време. Първоначалният план да претърсим съседен район претърпя промяна и докато се разберем къде и как, хапнахме на крак. Противно на здравословното хранене, с което жена ми ме тормози, се натъпках със сланина и бял хлб. Беше вкусно и питателно. В комбинация с кристално чистия въздух и здравото ходене през деня се чувствах чудесно. Предстоеше ми още доста да походя.

Втората – и както се оказа впоследствие последна за деня пусия – се заемаше изцяло пеша, а аз като късметлия, заедно с ловеца, който ни разставяше – Митко Голямото бренеке, бяхме най-долу.

Отново разчистих шумата и опънах еднокракото си столче в прикритието на няколко близко пораснали един до друг буки.

Не бяха изминали и двадесет минути и се чу серия от изстрели на полуавтоматична карабина. Две дублета. Пауза. Четири бързи. Тишина. Леко прошумоляване. Тъмен силует излезе от шубрака. Прикривайки се зад едно дърво, бавно напредва към мен. За момент видях фронтално двете уши. Куршумът влезна точно между тях и потъна в гръбнака. Прасето падна на място. Митко, който бе заел позиция на 40 метра вдясно и зад мен, вдигна палец за поздрав. Отговорих му по същия начин.

Предстояха ни още емоции. Чуха се още изстрели. Кучешки лай, приглушен от някое дере, се понесе към нас. Гласовете на кучетата се избистриха с приближаването им. Глиганът бе около 130-140 килограма. Следваха го три кучета. За разлика от първото прасе се движеше в бяг и бързо премина удобния прозорец, който бях избрал за срещата си снего. За щастие предстоеше по-открита едра гора. Поведох и стрелях. Куршумът попадна малко високо, но порази прешлените на гръбнака и животното забави темпото си до ход. Бях презаредил веднага след изстрела и отново вкарах червената точка на оптиката, но този път по-ниско – към сърцето. Забавих изстрела си и макар глиганът да представляваше идеална цел на 25 метра разстояние, не натиснах спусъка, защото оранжевата жилетка на Митко Голямото бренеке се виждаше на заден план. (Добра инвестиция са оранжевите елементи в ловното облекло!) Осъзнах, че и той се е прицелил и бързо се скрих зад дървото. 

Миг по-късно проехтя изстрелът му. Глиганът заби нос в земята и остана така няколко секунди. След това се изтърколи по дерето и притихна. Бренекето бе пробило черепа от двете страни.

Направихме снимки и повикахме подкрепление, за да извлечем животните до пътя. Тежка работа!

Равносметката за деня бе 10 убити прасета. Не съм сигурен колко са ранените, но имаше и такива. Останалото го знаете – опъване на найлони, разпарчетосване на животните на късове, разпределяне на пайове и разкази кой как е видял нещата. Оказа се, че и на тази гонка друга мечка е била засечена, при това в опасна близост до ловеца. Късметлията този път е бил Петьо.

Дружината от село Валевци за пореден път проведе успешен ловен излет. Приятните и колегиални отношения ми направиха добро впечатление. Това е място, на което бих искал да ловувам често и да споделям слуката на дружината. 

КОМЕНТАРИ ОТ МЕСТНИТЕ ЛОВЦИ:

Драго БАЛДЖЕВ:

Намираме се в Криви дял, село Валевци. Моите емоции бяха най-сериозните. За втори път Баба Меца обикаля на 15 метра около мен. Изобщо не ме усети. Бях изчистил шумата около дървото, където стоях, и се въртях около него. Тя спира, минава, спира, минава, най-накрая настъпих умишлено едни клечки по склона и тя избяга.

Стефан ДИМОВ: Слуката ми днес е три прасета. Излязоха ми шест-седем приплода около 40-на килограма. Реших да ги гърмя така, че да мога да ги пръсна, за да отидат при колегите.

Иван МИЧЕВ: Беше създадена добра организация и резултатът е успешен – 10 прасета от две гонки. Моята слука е, че убих едно глиганче, което дойде зад гърба ми. Пусията ми беше в едно дере на средна височина. Прасето излезе от гъстото на рядкото. Използвам комбинирана карабина – 7х57R, „Чешка збройовка”. Нямам оптика, с бързомер съм. Изстрелът беше добър – зад ухото, преминал по диагонал, излиза на предна плешка и спира в кожата.

Петьо СТЕФАНОВ: Моят ден протече много вълнуващо. Видях мечките. Единия път беше доста близо, а втория път – далеч, беше като силует. Не успях да я видя по-добре, въпреки че притичах към нея. Чух я как изфуча в гората.

През тоя ловен сезон видях доста мечки. Едната от тях ми беше на около петнайсетина метра.

Драго ДОБРЕВ: Майстора се казвам. Използвам „Браунинг” полуавтомат, с оптика „Цайс” – варио. Днес видях пет-шест прасета, после и един глиган и им дадох малко начална скорост. Ти ми довърши едното прасе. За съжаление, от всичките прибрахме само кървава шума. Ударих, разбира се, едно прасе.

Кольо ТРИФОНОВ – бай Кольо: Като застанах на пусията, си разчистих мястото. Застанах до една круша. Видях мечката. Тя се спря да души. Теглих й една майна и тя рязна нататък. Много бързо бягаше. Замина. Беше висока около метър. Така я прецених.