Въвеждане в стрелбата с пистолет

Преди малко повече от година бях поканен от Стефан Цанков, който е собственик на стрелбище “360 градуса” край Пловдив, да участвувам в курс за обучениe по системата TPC (Tactical Performance Center). Това, което ме привлече беше, че инструкторът бе един от най-добрите стрелци с пистолет и директор на TPC центърът в САЩ. Създателят на системата TPC е Рон Ейвъри, който е посветил тридесет и седем години от живота си, за да извлече есенцията на изкуството, да се стреля с пистолет и да предостави това знание на своите последователи и ученици. Един от най-добрите му ученици се оказва българинът Росен Христов. Рон припознава в лицето на Росен човекът, който ще продължи делото му. Когато разбира, че коварна болест е на път да прекрати пребиваването му в тази реалност, Рон Ейвъри оставя развитието на центъра в ръцете на българина.
Винаги съм се считал за добър стрелец с пистолет, но това което успях да усвоя повреме на тренировките с Росен, смятам че значимо подобри стрелбата ми.
“Всеки може да стреля точно, когато има добра позиция и време да се прицели. Всеки човек може да стреля и бързо. Да се стреля едновременно бързо и точно е предизвикателството, което може да се постигне единствено с дълбоко разбиране на нещата и много тренировки.” – споделя Росен. В това умение обучава системата на TPC. Реактивната стрелба или както още се нарича “Практическа” , “Комбат” или “Тактическа” стрелба е най-ефективния метод за самозащита и се квалифицира като бойно изкуство.
Позволявам си да пиша по темата за късото оръжие в списание “Български ЛОВЕЦЪ”, защото смятам, че ние ловците би трябвало да развиваме целенасочено уменията да боравим с пистолет и револвар. Животът ни поднася изненади и в лова, и в ежедневието. Вероятно много от нашите читатели притежават късоцевно оръжие, но притежаването на даден инструмент, не те прави майстор! За всички, които желаят да поставят основите на една правилна методика при работата с късоцевно оръжие са следващите редове:

Безопасност
Винаги първо  на дневен ред идва безопасността при боравене с оръжието! Оъжието е създадено с цел разрушение и унищожение! Всеки иска да се забавлява, да научи нещо ново и за да не навреди на себе си или околните трябва безкомпромисно да спазва четирите основни правила:
– Правилото на винаги зареденото оръжие
Към всяко оръжие се подхожда винаги като към заредено и ниобезопасено! Всеки, който има контакт с оръжието трябва лично да се убеди, че оръжието е обезопасено и без патрон в цевта!
– Дори и да е обезопасено, оръжието не се насочва къв нещо или някой кето не искаме да нараним или разрушим, както и към части на собственото ни тяло! Презумцията ни е, че от продълженито на цевта излиза лазер, който прогаря всичко, до което се докосне. 
– Правилото на показалеца. За да се възпроизведе изстрел най-често това става с показалецът на стрелящата ръка. Поради тази причина, ако не искаме да възпроизведем изстрел, показалецът трябва да стои извън спусковата скоба! Така получаваме тактилно усещане, че контролираме оръжието!
– Уверете се какво има пред, зад икили целта, която ще обстрелвате!
Като минимален периметър на сигурност около оръжието при интензивна обстановка, трябва да сме сигурни, че няма някой или нещо в обсега на 45 градуса вляво и дясно!

Конус на осъзнатост .
Винаги трябва да се подхожда от познато към непознато. От голямата картина към детайла. Създаване на нови нервни пътища по съзнателен път и превръщането им в подсъзнателно, защото подсъзнанието може да изпълнява множество процеси едновременно, докато съзнанието може да се фокусира само върху една дейност. 
За всяко действие са отговорни симпатикова система -съзнателна и парасимпатикова – подсъзнателна нервна система. За да усвоим дадено умение, трябва да подхождаме методически и по съзнателен път да извършваме правилно отделни действия. Ако се опитваме с един импулс на съзнанието да заемем правилна позиция на тялото, да хванем пистолета, да установим правилен захват, да го насочим към целта, да получим желаната мерна картина, да натиснем плавно спусъка, да оставим отката да  отшуми и оръжието да се върне с изравнени мерни прибори, котово за следващ изстрел, без да сме оттренирали подобно действие, шансовете за успех са минимални. Това е така, защото се опитваме да извършим осем действия, върху които не можем да се концентрираме едновременно. Шансът ни това да се получи, е като тренираме всяко действие по отделно, докато от съзнателно, премине към подсъзнателно. Тогава съзнанието ни ще е свободно да се концентрира върху друга цел, а всичките споменати действия ще са подсъзнателни. 
Често говорим за понятието “мускулна памет”, но тако нещо няма! Мускулите нямат памет. Това, което ни кара да извършваме действия, без да мислим за това как да ги правим, всъщност са връзките между невроните, които се изграждат, когато извършваме многократно дадено действие. Върху тези невронни връзки се натрупва мастна тъкан (меалин), която е вид изолация и позволява нервния импулс да протича бързо, а от там и времето за реакция намалява. 
Всеки индивид в различна вид активност (дейност) има четири различни нива: неосъзната некомпетентност, осъзната некомпетентност, осъзната компетентност, подсъзнателна компетентност. Стремежът ни е да достигнем нивото на подсъзнателна компетентност. Така няма да ни се налага да отделяме мисловен процес за дребните детайли, а можем да се фокусираме върху важните цели. Така ще се използват само мускули и ресурси, които са необходими за постигането на дадена цел. Целта е да се балансира усилието за постигане на рекорд. Прекаленото усилие сковава. Недостатъчно усилие не достига до желания резултат. Прецизността определя нивото на компетентност, а не точността.
С постигането на ниво на подсъзнателна компетентност се опитваме да достигнем до прага на възможностите си, като дори си позволяваме да допускаме контролирана грешка. Грешката не е провал, ако разберем къде сме сбъркали.
Страхът от провал те дърпа навътре в зоната на комфорт и функционираш с по-малко от капацитета си. Трябва да се движиш с 95-97 % от скоростта си, за да оставиш по-малко възможност от промъкване на по-слабо подготвен противник, но с по-голяма увереност и концентрация.

И така да започнем с основните, върху които да изградим платформата на добрата стрелкова форма с пистолет.
Има три основни елемента от които зависи добрият изстрел: стойка, захват и контрол на спусъка. 
1. Стойка
Съвременната стойка, която в момента се оценява като най-правилна е търпяла ръзвитие през годините. При нея стъпълата се поставят малко по-широко от разстоянието на раменете. За дясно стрелящи, левият крак е насочен под лек ъгъл с вътрешната си страна спрямо целта, а десния крак е половин до едно стъпало по-назад също с вътрешната си страна под лек ъгъл. Ако целите са повече от една, двете ходила трябва да са насочени към двете най-отдалечени цели. Глезените са отпуснати, така че тялото да може да пружинира. Тазобедрените стави и раменете са успоредни на целта. За да се постигне това при асиметричната позиция на стъпълата, се налага коляното на десния крак да се насочи леко навътре към левия крак. Гърдите се изнасят напред сякаш се опитваме да посрещнем вълна в морето. Главата се изназя право напред, но без да се навежда надолу! Така центърът на тежестта минава напред. Ръцете образуват равнобедрен триъгълник. Раменете са отпуснати с ретракция назад. Трявба да се избекне прекаленото накланяне напред, защото компенсирането е надупване назад, което води и до изместване на центъра на тежестта назад!
2. Хват
Хватът (за десничари) се изпълнява, като поставим отпусната длан върху ръкохватката на пистолета. Целта е да хванем максимално високо ръкохватката, за да имаме по-добър контрол на отката и оръжието да има по-малка амплитуда на цевта при изстрел. Средният пръст на дясната ръка се подпира максимално високо в спусковата скоба. Долната част на ръкохватката се притиска силно с кутрето и безименния пръст. Палецът на лявата ръка се изнася напред успоредно на рамата, така че да е равен с показалецът на стрелящата ръка при изпънато положение. Получава се леко напрежение в китката на лявата ръка, което напрактика я заключва. Китките и на двете ръце се заключват. При вадене и поставяне на оръжието в кобура, дясната ръка е отново със заключена китка. Заключените (стегнати китки) водят след себе си еднотипност на възстановяването на пистолета след изстрел и той възстановява равните мерници и насочеността на оръжието както в момента преди изстрела. Лактите не трябва да са напълно изпънати, а да са леко свити. Четирите останали пръста на лявата ръка прихващат кокалчетеата на дясната и оказват натиск около 60 процента спрямо 40 процента на дясната. Усилите на захвата може да се определи така: стискаме максимално, докато ръцете ни започнат да треперят от усилие и след това отпускаме, докато ни е комфортно. Ако завъртим лактите леко навърте един към друг и запазим захвата отпред, ще получим така наречевният ефект на лешникотрошачката. Такъв захват позволява бързо многократно ангажиране на целта с изстрели, без да се налага ново прицелване. 
Правилния хват и добре балансираната стойка с изместен напред център на тежестта ни осигуряват съответно контрол на отката и възстановяване на мерниците в прицелната картина.
3. Контрол на спусъка
Третия елемент е контролътт на спусъка. Прецизността изисква равномерно усилие върху спусъка, като векторът на посоката трябва да е право назад. Ако стондартен спусък на пистолет варира от 2 до 2,5 килограма, не ни е нужно да го дърпаме с усилие 25 килограма. Излишните 22,5 килограма ще отидат в отклоняване на оръжието от прицелната точка. Това е и причината често собствениците на късо оръжие да констатират, че оръжието им бие долу вляво. Някои стрелбища закачливо са поставили табелки на които пише: “Нашите пистолети не стрелят долу вляво!”

По време на тренировките правихме експеримент при който изпълнявайки правилно трите елемента стреляхме по бяла мишена поредица от изстрели на дистанция 4 метра, без да гледаме мерните прибори. Групата от 6 изстрела беше с размер 3-4 сантиметра. С това искам да апликирам, колко важни са всеки един от тези три елемента: стойка, хват и контрол на спусъка. 
Когато овладеем отделните елементи и сме ги подарили на подсъзнанието си е важно да обърнем внимание да изолираме ненужното напрежение при захват и релаксация на останалите групи мускули. Китките заключени, лактите пружинират, за да не натоварваме ставите и да не развием тендовагенит. Да не стягаме глезените. Раменете да са отпуснати с лека ретракция назад. Главата да е изведена напред, но брадичката, да не се навежда!

Полиране на отделните умения.
Една от функциите, които подобрява скоростта на стрелбата с пистолет е поднасянето на оръжието с изравнени мерни прибори към целта. Не се опитвайте да търсите мерните си прибори с вече изпънати ръце! Правете го още докато оръжието пътува към целта! Друг важен елемент, който допринася са увеличаването на скоростта е обирането на мекия спусък. Защо трябва да чакате това да се случи едва когато оръжието е статично? Докато е в движение пистолетът нямате друга работа и ще спестите ценно време ако ресетирате спусъкът веднага след изстрел, оберете мекия спусък и пристигнете към целта с подравнени мерти прибори, независимо дали ще прихванете същата или друга цел.
Насочваме цялото си внимание върху процесът, който изпълняваме и не разсейваме вниманието си да мислим за резултата! Фокусирайте се само върху процеса и резултатът ще дойде от самосебе си!