Пътят на куршума – 1 част

Снайперистите или прецизните стрелци винаги са възприемани като митични фигури, притежаващи загадъчност и едва ли не свъхспособности. За този образ спомагат множеството филми на тази тематика, където обикновенно положителният герой (протагониста) или най-злия (антагониста) са в тази роля на всемогъщият снайперист. Статистика изнесена от американската армия след войната във Виетнам показва, че за да бъде унищожен един противник на американските войници са им били необходими около  16 000 патрона. Да, добре сте разблрали 16 хиляди патрона за унищожението на един противников войник. От друга страна на снайперистите са им били необходими 1,5 патрона или 3 патрона за двама отстреляни от вражеската армия. Сама по себе си тази извадена от контекста статистика е доста показателна за ефективността на добре обучения снайперист. Надявам се знанията, които споделям в това ръководство, да послужат единствено за спортнии  и ловни цели, но никой не знае какво ще му донесе утрешния ден и едно овладяно умение като снайперовата стрелба, винаги може да е от полза за защита на националните интереси.

Сигурносттта е на първо място!

В минималния си състав едно обучение включва ученик и учител. В някои случаи учениците могат да бъдат цял клас или школа. Обучително – тренировъчния процес изисква боравене с оръжия, които са в състояние да отнемат живот, да наранят и да унищожат ценно имущество. За да се избегне подобна ситуация има някои златни правила, които колкото и драматично да звучи, са написани с кръв:

1. Винаги се отнасяйте с всяко оръжие, като с потенциялно заредено, дори когато сте сигурни , че е обезопасено!
2. Не насочвайте оръжието към някой или нещо, което не желаете да нараните или унищожите!
3. При почистване или ремонт на оръжието, уверете се че е разрезено! Разреждането започва от пълнителя, след което се изважда патрона от цевта. Проверява се тактилно (с допир с пръст) и визуално.
4. Използвайте само стандартни за съответния калибър боеприпаси!
5. Преди стрелба проверявайте цевта за обструкции и замърсяване!
6. Не предоставяйте и не подавайте оръжие, което е заредено и приготвено за стрелба със премахнат предпазител!
7. Последният докоснал дадено оръжие е отговорен за състоянието му. Независимо дали оръжието, което сте докоснали е било проверено от друг, вие сте длъжен да се уверите, дали е обезопасено.
8. При оставяне на оръжията на стрелковата позиция затворите трябва да са в задно положение, за да се вижда, че не са заредени.

Системи на дългоцевните оръжия подходящи за прецизна употреба на големи дистанции.

Оръжейната индустрия в различните си класове и предназначения познава множество различни системи: болтови карабини, полуавтоматични и автоматични карабини, левър екшън, с чупещи се затвори, преднопълнещи оръжия и др. Сред тях най-популярни за лов, спорт и военни цели са болтовите и полуавтоматичните карабини.

Преди се считаше и донякъде е така, че болтовите карабини могат да осигурят по-висока прецизност от полуавтоматичните. Днес повечето полуавтоматичникарабини са доста прецизни и могат успешно да претендират за оспорване на точността на болтовите. Все пак възможността да се стреля на полуавтоматичен и автоматичен режим идва на определена цена. Първият недостатък е по-голямото относително тегло на автоматичните оръжия. Вторият е по-голямата обща дължина , при еднаква дължина на цевите. Третото е допълнителния звук от щракането на рамата на възвратния механизъм, който компрометира безшумното зареждане. Четвъртият недостатък, е менталната нагласа, че може бързо да поправиш недобре прицелен изстрел със следващия, което води до недостатъчна всискателност от страна на стрелеца. Не без значение е и факта, че когато се използва супресор, голяма част от обработените газове и недоизгорели барутни частици се връщат назад към очите на стрелеца и ако той не носи предпазни очила, очите бързо се зацапват и започват да смъдят. В дългосрочен план това явление сериозно може да увреди зрението.

Би било несправедливо да изброим толкова много недостатъци, без да подчертаем основните предимства на автоматичните и полуавтоматични оръжия. Основното предимство е възможността бързо да се насити дадена цел с попадения или да се прихванат множество цели. Второто предимство е редуцираният откат на автоматичното оръжие в следствие на механичните движещи се части на затворния блок.

Средства за персонално предпазване.

Това, което всеки изложен на шум човек трябва да знае е, че веднъж увреден слухът не може да се възстанови. Използването на защитни средства – антифони, е задължително както за всеки стрелец, така и за околние, които макар и да не стрелят са изложени на шума, дори само като наблюдатели. Силата и посоката на разширяващите се барутни газове е особено осезаема при употребата на дулни устройства за компенсиране на отката (мъзълбрейк). Друг чувствителен орган изложен на вредното въздействие на разширяващите се барутни газове са очите. Както казах преди, освен разширяващите се газове, има наличие и на недоизгорели частици барут, които попаднат ли в окото, догарят там като миниатюрни искри. Ето защо защитните очила са другият съществен елемент от пресоналната защита на стрелеца. 

Окомплектоване на снайперовото оръжие с прицел за далечна стрелба.

Независимо от калибъра и системата, ако бъдещото предназначение на едно оръжие е да поразява с точност цели над 200 метра, то трябва да бъде екипирано с оптически прицел с увеличение и възможност за компенсиране на спада в траекторията на куршума.  Какво означава това? Някои слабозапознати стрелци смятат, че когато куршумът излети, той се движи по праа линия. Това съвсем не е така! Още щом напусне дулния срез, куршумът започва да пропада и да губи първоначалната си скорост. Пропадането се дължи на земното притегляне, а загубата на скорост се дължи на съпротивлението на въздуха. Първоначално това пропадане е почти незабележимо, но с увеличаване на дистанцията, се засилва в геометрична прогресия. Ако приемем, че спада на куршум в калибър .308 Уинчестър с начална скорост 790 м/сек, с тегло 168 грейна на 200 метра е 13 см, на 1000 метра същия куршум ще пропадне с цели 1267 сантиметра или грубо 12 метра и половина. За да може да се компенсира този спад и куршумът (проектилът) да попадне в целта, се налага да се монтира оптически прицел с открити и разграфени ключове за корекция във вертикална и хоризонтална плоскост. 

Оптически прицели.

На пазара има голямо разнообразие от прицели, но тези които се използват за по-далечни дистанции е добре да имат максимално увеличение от поне 15 пъти, а още по-добре да достигат до 25 кратно увеличение. Същевременно началното увеличение трябва да дава възможност на стрелеца да прихваща цели и на близки дистанции 20-25 метра, защото е много непрактично да може да поразиш цел на 1000 метра, а да не можеш да го направиш на 20 метра. За целта началното увеличение трябва да започва от около 3 или максимум 6 пъти.  

Като един приемлив стандарт са прицелите с увеличение от 6 до 24 пъти или по-новите от 5 до 25 пъти увеличение. Това, че максималното увеличение е 25 пъти не означава, че на големи дистанции е задължително да се използва то, напротив, препоръчително е да се използва такова увеличение, което позволява от една страна добро разпознаване на целта, а от друго достатъчно голямо зрително поле, което да позволява да се следи периферията на убойното поле, като и реакцията на целта след изстрел. Обикновено на дистанция около 1000 метра 12-15 кратно увеличение позволява добро проследяване на изстрела след откат на оръжието. 

Причината да се препоръчват прицели с по-голямо увеличение са две. Едната е за да може целта да бъде по-добре определена и огледана преди изстрела, както и да може по-прецизно да се използва далекомерната скала. Другата причина е свързана с оптичните системи, които при минимално и максимално увеличение са по-напрегнати и имат изкривявания (аберации и дисторсии). Оптически уред в неговите междинни вариаторни стойности е с по-оптимално качество. 

Монтажи и начини на закрепване.

Правилото твърди, че една верига е толкова здрава, колкото най-слабото си звено. В този ред на мисли, ако имате прецизно оръжие и висок клас оптически прицел, но монтажът, който ги свързва е некачествен, цялата система е компроментирана. Съвременните монтажи позволяват повтаряемост на прострелката при демонтиране и мониране на прицела, коато се налага за транспорт или почистване. Най-често срещания стандарт е Пикатини. Това е и една надеждна и универсална система. През годините различните оръжия преминаха през различни стандарти, като много оръжейни производители се изкушаваха да създават собствени стандарти. Базите тип “лястовича опашка”, Леуполд, Уивър, Сако, Айнхак, Фабарм и куп други отстъпиха на универсалността, като в спортните и военни среди определено се наложи типа Уивър. 

Поставянето на оптически прицел се прави, като първо се определи подходящото отстояние от окото на стрелеца, така че да не му се налага да движи главата си напред-назад в търсене на оптималната дистанция. Втората крачка е към нивелиране на прицела с инструмент или на око, следвано от равномерно затягане на кръст на куполните планки към основата. Усилието на всеки болт трябва да е еднакво и това се постига най-добре с динамометрична отверка, която е настроена от 1,5 до 2,0 килоджаула (според изискванията на производителя). Скалата на прицела трябва да е съответно идеално ориентирана перпендикулярно и успоредно спрямо оръжието. За целта може да се изполва обикновен отвес поставен при мишените, по който да се води вертикала на скалата. След това допълнително може да се постави нивелир върху оптическия прицел, за ориентиране на стрелеца и правилно позициониране на оръжието преди стрелба. Някои прицели имат вградени оптични или електронни нивелири.

Скали на оптическите прицели и работа с тях.

Опознай възможностите на твоята скала!

В морето от разнообразни прицелни скали е трудно да се ориентира един начинаещ стрелец. Все пак те са базирани на един общ принцип. Деленията позволяват да се определи дистанцията, ако знаем големината на обекта. При някои графики на скалите може да се компенсира пропадането на куршума доста прецизно при това без да е необходимо да се използват ключовете за корекция. Това е естествен процес, при който след първия изстрел спотърът или самия стрелец наблюдава къде се случва попадението спрямо прицелната скала и след това просто поставя този участък върху целта за повторно прихващане. Разбира се много по-добре е ако може още с първия изстрел да се уцели, като се използва теоритичната подготовка, която е съществен елемент в обученето на снайпериста.

В света се използват две системи за мерки и теглилки. Едната битува под името империална и е застъпена във Великобритания и САЩ, а другата е характерна за Европа и останалия свят и се нарича метрична. Скалите на оптическите прицели, които са разграфени за метричната система, с която сме свикнали, обикновено са разграфени в милирадиани. Така едно основно деление от черта до черта отсича участък от 10 см на 100 метра, съответно 20 см на 200 метра, 30 см на 300 метра и 100см на 1000 метра. Същото се отнася и до ключовете (тумблерите) за хоризонтална и вертикална корекция на оптическите прицели. По тази логика, ако едно попадение трябва да бъде коригирано да речем с 10 см на дистанция 100 метра, можем да го направим, като завъртим 10 клика, в съответната посока или като изместим скалата с 1 чертичка в срещуположната посока. Тъй като понякога едно деление не винаги е достатъчно прецизно при големите дистанции, повечето скали имат и подделения, които позволяват по-фино коригиране, а и някои ключове за корекция позволяват половин деление с корекция от 1/2 сантиметър на 100 метра. 

Видове скали и мерни единици:

MRAD или MIL – милирадиална система. Един милирадиан е равен на отклонение от 10 сантиметра на дистанция 100 метра. Съответно ключовете за настройка са със стъпка 0.1MIL или 10 клика за един MIL (MRAD).

MOA – ъглови минути. Една ъглова минута е равна на отклонение (отсечка) от един инч на 100 ярда или приблизително 29мм на 100 метра дистанция. Както казахме ъгловата минута (МОА) е припозната повече отвъд океана.

Определяне на разстояние с помощта на далекомерна скала.

Ако знаем размера на мишената, можем лесно и относително точно да определим дистанцията до целта с помощта на една проста формула:     L= D . 10 / T 

или изразено с думи: Дистанцията до целта (L) е равна на големината на мишената (D) по 10 в скалата, делено на големината на мишената (T) измерена по скалата в милирадиани MIL. Ето и един бърз пример как прилагаме формулата: Ако приемем, че една мишена е с височина 75 сантиметра и в скалата на прицела заема 1,5 милирадияна  (едно и половина деления), то разстоянието до целта е 500 метра.  

75х10 / 1,5 =750/1,5=500 метра. 

За да може тази формула да бъде максимално точно прилагана е важно да измерим големината на мишената чрез скалата на прицела си с точност поне до 1/10 от милирадиана. 

Следва продължение…