Пътят на куршума 2 част

Настройка на диоптъра, паралакса и отстоянието на прицела от зеницата на окото.
Оптическите прицели са създадени за хора с нормално зрение, но когато има леки отклонения в посока на плюс или минус, повечето имат възможност за корекция около 2 до 2,5 диоптъра и в двете посоки. Обикновено тази корекция е разположена в задната част на окуляра и е белязана с бяла точка, която в неутрално положение сочи 12.00часа (нагоре). 
Паралакс коректорът е типичен само за прицелите с бойно, спортно приложение и ловните прицели с по-голямо увеличение. За какво служи той? Най-лесно можем да видим въздействието му, когато поставим оръжието на статив, насочим го към някаква малка светла цел и без да го докосваме раздвижим главата си, гледайки целта през прицела. Ако паралакс коректорът е настроен, независимо от движението на главата кръстчето на скалата ще остане приковано върху целта и ще “танцува” заедно с нея. Ако обаче корекцията на паралакса не е настроена за съответната дистанция (за съответната фокална равнина), когато раздвижим глава, скалата ще се отдели от целта. Паралакс корекцията е по-чувствителна при по-голямо увеличение. Това е и причината прицели с увеличение до 12 пъти да нямат изведени корекции за паралакса и да са с фабрично настроени и свободни от паралакс на дистанция 100 метра. На различни дистанции от 100 метра с подобни прицели, стрелецът трябва да се стреми да е в максимално съосие със скалата и целта. Прицелите, които имат изведен ключ за корекция на паралакс (обикновено вляво до ключа за вертикална корекция) или ринг в предната част на окуляра, често имат обозначение за дистанцията от 100 метра, която се счита за основна при прострелката на оръжието. Някои производители дори създават леко пропадане (кликване) , когато ключът премине през настройка за 100 метра. На всяка друга дистанция изчисването от паралакс се прави по същия начин – въртим ключа, докато образа се избистри максимално, но и проверяваме с кръгови движения на главата, дали скалата остава прикрепена към целта или се отделя от нея.
Определяне на отстоянието от окуляра до окото на стрелеца, е важен индивидуален акт. Това отстояние обикновено варира от 8 до 12 сантиметра при повечето прицели. Колкото по-голяма е стъпката на кратността на вариото толкова по-малка е възможността за вариране в това отстояние. Ето защо още при монтажа на прицела върху оръжието трябва добре да се определи това отстояние. Най-лесния метод е, като стелецът затвори очи и прикладва в максимално удобно положение оръжието. След това отваря очи и поглежда през прицела. Ако не вижда идеално и без затъмняване цялата скала и периферията и му се налага да мести главата си напред-назад, трябва да измести прицела до положение, когато прикладва със затворени очи и ги отвори  да вижда удобно пълната картина! 

Видове балистични коефициенти.
С навлизането на балистичните калкулатори, много ловци и спортисти разширяват своите възможности за прихвашане на цели на дълги и свръхдълги дистанции. Аеродинамичния профил на даден проектил се изразява с неговия балистичен коефициент. Има няколко модела БК, кото ни помагат за прецизно изчисляване на траекторията. Най-популярния (предимно сред ловците) е G1. При него се залага на куршуми, чиято траектория се предсказва точно до около 1000 метра. Над тази дистанция се ползва друг профил – G7. Един и същ куршум може да бъде изразен и с двата профила и често по кутиите на куршумите, те се изразяват и с двата профила G1 и G7. Най-прецизен и съответно надежден метод за определяне на аеродинамиката на проектила е, когато този балистичен коефициент е зададен според скоростите, през които преминава последователно той. Това е така наречената драг функция. Ще дам пример за един куршум в калибър 7,62мм с тегло 208 грейна и начална скорост 877м/сек. Този куршум има БК по G1=0.690, по другия стандарт G7=0.348. При драг функцията куршумът при скорост от 877 до 766 м/сек ще има БК=0.348, при скорост от 766 до 680 м/сек ще има БК=0.343, а под 595м/сек ще има БК=0.337. Виждате как с намаляване на скоростта намалява и БК. Колкото повече стъпки се добавят по таблицата на драг функцията, толкова по-прецизно ще е предсказването на траекторията.
Видове скорости:
Дългоцевните оръжия с централно възпламеняване могат да изстрелват куршумите с висока скорост. Скоростта влияе на съпротивлението на въздуха срещу проектила. При различни скорости се променя и аеродинамиката на куршума и съответно неговият БК (балистичен коефициент)
-Свръхзвукова – всяка скорост над 340 м/сек се счита за свръхзвукова
-Подзвукова (субсоникова) под 340 м/сек
-Транссоникова скорост (когато преминава от свръхзвукова в подзвукова от 370 до 340 м/сек. Това е скоростта, когато повечето куршуми се разтърсват и губят устойчивост. Ето защо се счита, че предсказуемите дистанции на стрелба имат предел докато куршумът достигне транссониковата скорост.

Методи за преценяване на разстоянието.
На око с наслагване на познати дистанции.
Това е най-неточния, но понякога необходим метод, когато нямаме друг избор. В този случай стрелецът се оповава на познати дистанции, например дължината на стадион, стрелбище, плувен басейн, разстояние между стълбове и др. Опорната дистанция се наслагва на ум, докато се покрие разстоянието, което е до целта. 
С лазерен далекомер.
Лазерния далекомер вече е достъпен и масово използван инструмент. Проблемът е, ако при определени метеорологични условия той не може да измери съответната дистанция. За да пълноценен помощен инструмент, максималната дистанция на замервана на далекомера, трябва значително да надвишава дистанцията, която искате да измерите. Презапасяването не е излишно.
С помощтта на скалата на оптическия прицел.
Това е относително точен метод, който вече обясних как работи. Недостатък е това, че не винаги знаем размера на целта. Все пак можем да се ориентираме по други обекти в близост до целта, чиито размери знаем и на тази база да разберем дистанцията. 
GPS 
С помощтта на GPS също може относително точно да определим дистанция, ако имаме възможност да отидем до целта. Може да се ползват и приложения като Гугъл мапс, чрез които да измерим разстоянието.
По карта.
Топографските карти са един проверен метод, който използва артилерията, но това е възможно, само ако притежаваме такива за конкретния район.

Калибри.
Днес ловци, спортисти, военни и полиция имат пред себе си огромен избор от калибри, които да изберат за своята специфична дейност. Това положение освен благословия може да бъде и проклятие, заради прекаленото лутане при избор на най-правилния калибър. Водени от правилото: “Стреляй с най-тежкото оръжие, което можеш да носиш!”, ще се спрем на няколко съвременни калибъра, при изборът на които няма да сбъркате.
За един калибър основно правило е и това, той дабъде лесно достъпен и масово разпространен. От друга страна не трябва бързо да износва цевите – да има голям ресурс на надстрела.
7,62х51 НАТО, известен още като .308 Уинчестър. Това е “работния кон” на снайпериста. Подходящ за обучение. С него снайперистите могат да прихващат живи цели до около 700-800 метра. Най-използваните куршуми са с тегло от 147 до 175 грейна с начална скорост от 850 до 790 м/сек. Близък по балистични данни до него е 7,62х54R. Той се използва в ПК, Мосин-Наган, Драгунов СВД. И двата калибъра имат голям ресурс на цевите. При правилна експлоатация може да надвишат 10- 15 хиляди изстрела с отлична прецизност.
По мощен като заряд и съответно по-далекобоен е .300 Уинчестър Магнум. По-големия обем на гилзата позволява да се зареди повече барут и да се достигнат по-вискоки скорости (около 900 м/сек) с 200 грейнов (13 грама) куршум. С такъв калибър в ръцете на опитен снайперист е възможно да се достигнат цели до около 1200-1300 метра. Най-новият хит по отношение на прецизност и далекобойност  е      .300 Норма магнум. С него може да се поразяват цели до около 1600 метра. В по-горния клас се намира калибър .338 Лапуа магнум, който използва 8,5мм куршум с тегло от 250 до 300 грейна (16,2 до 19,4 грама). В зависимост от теглото и БК (балистичния коефициент), .338 Лапуа магнум може да достигне цели и над 1600 метра. Може да се използва и срещу леко бронирани цели и за нанасяне на щети по технически съоръжения. За по-големите дистанции над 2000 метра, се използват по-тежки калибри, но оръжията, които могат да сттрелят с тях са значително по-тежки, дълги и се пренасят по-трудно. Ще споменем някои от тези калибри: .375 Чейтак, .408 Чейтак, 416 Барет, .50 BMG.
Сред по-новосъздадените калибри се откроява 6,5мм Крийдмор. Той е базиран на гилзата на .308 Уинчестър, но поради факта, че използва по-леки куршуми с висок балистичен коефициент, той изравнява като енергия .308 Уинчестър на около 500 метра и след това има по-малък спад и повече остатъчна енергия. В състояние е да прихваща небронирани цели до около 1000 метра.

Балистика и куршуми.
Трите най-важни характеристики към даден куршум са неговата начална скорост, теглото и балистичния коефициент, който се отбелязва БК.
Началната скорост. Колкото по-висока е тя, толкова по-бързо ще достигне куршумът до целта и толкова по-изправена ще е траекторията му.
Теглото на куршума е важно за възможността му да генерира потенциялна енергия, която да предаде като кинетична енергия към целта. Голямото тегло е важен параметър при по-дългите дистанции.
БК (балистичния коефициент) играе основна роля в аеродинамичните показатели. Той определя какво ще е съпротивлението на куршума и как ще му влияе вятъра. Два куршума при еднаква начална скорост и тегло, но с различен балистичен коефициент, ще имат различна траектория. Този който е с по-висок БК, ще има по-малко съпротивление, ще има по-малко отклонение под въздействието на вятъра, ще има по-изправена траектория и ще отдаде повече кинетична енергия към целта.

Изисквания за прецизност към оръжието и стрелеца.
Някои оръжия са по точни от други и за това имат влияние много фактори. Например една ловна карабина, която може да групира 3 изстрела 5-6 сантиметрова зона е напълно адекватна за лов на къси и средни дистанции. За дългите дистанции, обаче изискванията към точността на оръжието са категорични – 1МОА от 3 изстрела. Това означава, че групираността на стрелбата на дистанция 100 метра трябва да е до 3 см от поне три изстрела. Защо това е толкова важно? Ако комбинацията оръжие, прицел, боеприпас и стрелец е в състояние да порази 3 см цел на дистанция от 100 метра, на дистанция от 1000 метра това се пренася като 30 сантиметрова група. Тук говорим за естественото разпръскване на оръжието. Това означава, че за да поразим цел с диаметър 30 см на 1000 метра трябва да имаме два пъти по-концентрирана група от 15 см на 1000 метра, което автоматично ни дава отправна точка от половин МОА.

Фактори, които влиаят на траекторията на полета на куршума.
-Начална скорост на куршума
-Балистичен коефициент на куршума – аеродинамичните характеристики.
-Девиация – отклоняване по посока на нарезите.
-Кориолис ефект – влияние на въртенето на Земята.
-Надморска височина – редкия въздух създава по-малко съпротивление.
-Температура на въздуха – високата температура позволява по-бързо изгаряне на барута и това допринася за по-висока начална скорост. Топлия въздух е по-рядък и  създава по-малко съпротивление пред куршума.
-Вятър – скорост и посока.
-Инклинация – ъгъл на стрелбата.

Овладяване на основни умения при стрелбата.
Контрол на дишането.
Задъханият стрелец не може ефективно да контролира изстрел с висока точност.
Той трябва от една страна да е добре трениран и да е в състояние бързо да се възстановява, за да може да предразположи организма си към състояние на покой преди изстрел. Препоръчват се преходи и анаеробни тренировки.
Самото състояние при рецелване трябва да е свързано с раздишване и преминаване към фаза на плитко вдишване и издишване. Кулминацията на изстрела трябва да се при издишване и в момент на задържане на дъха. На всяка цена трябва да се избягва дългото задържане на дъха, защото се получава неконтролирана пулсация, което рефлектира в подскачане на скалата спрямо целта!
Контрол на спусъка.
Спусъкът  привежда команданата на мозъка за стрелба към оръжието. Когато мозъка вземе решение той изпраща нервен импулс към пръста и той го предава на спусъка. Това действие изисква няколко милисекунди, за да се реализира. Подсъзнателно стрелецът иска да запази идеалното прицелване и ускорява момента на натискането на спусъка, влагайки ненужно много усилие. Ако усилието за преодоляване на съпротивлението на пружината на спусъка е един килограм, то не е нужно да влагаме усилие от 5 килограма, защото това усилие ще отиде на грешното място и ще отклони оръжието от прицелната точка. Усилието върху спуска трябва да е минимално и плавно! Самият изстрел трябва да дойде в следствие на постоянен и плавен натиск, който дори да изненада стрелеца.
Техниката на работа със спусъка изисква за се обере мекия ход до достигане на стената при която усилието плавно да се увеличи. преодоляването на спусък с тегло от 1000 грама трябва да е с усилие 50-100 грама, а не сняколко килограма отгоре! Някои спусъци са директни и нямат празен ход за обиране. При тях подхождаме по същия начин с плавно увеличаване на усилието, докато изстрелът 
се случи. 
Позиции и стойки за стрелба.
Основните спозиции за стрелба са: прав, от коляно, седнал, легнал – в зависимост от обкръжаващата среда, видимост и сложност на изстрела.
Опора за оръжието.
Прецизният изстрел зависи в до голяма степен от неподвижността на оръжието по време на натискане на спусъка. За да се осигури тази неподвижност се използват различни похвати и помощни устройства. От значение е каква ще е позицията на стрелеца: прав, от коляно, седнал или легнал.
Добре укрепеното оръжие е 90 процента от качествения изстрел.
Легнало положение.
Определено най-стабилната позиция, в която стрелецът може да задържи под прицел дадена цел е легнал. Обикновено при позиция легнал като помощни устройства се използва двунога, която е прикрепена към предната полуложа на оръжието, а в задната част под приклада се поставя пясъчна торбичка или твърда подпора тип “патешко краче”. прикладът и торбичката се придържат и манипулират  с лявата ръка, която минава под дясната (стрелящата). Така се получава компактно групиране на тялото, с което се предотвратяват излишни движения и разместване. За съжаление тази позиция не винаги е възможна, поради особености на терена и други причини. Тогава идва позицията седнал. 
В седнало положение стрелецът може да бъде на специална маса (тезгях) за стрелба, която е почти толкова удобна, както и от позиция легнал. При тези условия се използват същите спомагателни опори и прихващане на приклада, както и при легнал. 
Седнал на земята.
Другата форма на позиция “седнал” е когато стрелецът е седнал на земята. В такава ситуация може да се използва тринога с твърда връзка към полуложата на оръжието. Тя се захваща или под формата на менгеме или по стандарт “арка рейл”.  Другият тип е свободна двунога или тринога, както и дълга прикрепена към полуложата двунога. Така оръжието има стабилен захват в предната си част. Прикладът се стабилизира, като се опре на рамото, а лактите на ръцете на коленете на стрелеца. Създават се три опорни точки.
От коляно.
При тази позиция се стреля с или без предна опора. Без предна опора поддържащата ръка се обляга на водещото коляно. Другото коляно е опорното и то стои на земята. При тази позиция ръката, с  която се натиска спусъка е близо до тялото, като лакътя се опира в ребрата, за да се намалят движенията и тялото да е по-групирано. Ако може да се използва някаква статична опора, е добре тялото да се наклони напред към опората, за да се намалят движенията.
Прав.
Когато няма опора тази позиция е едновременно най-нестабилната, но и най-бързо може да се променя посоката на прицелване, както и да се с следва подвижна цел. При тази позиция не може да се очакват прецизни изстрели, дори и на къси дистанции. Един трик за стабилизиране и по-добри постижения е, да не се фиксира оръжието, а да се използва повеждане от долу нагоре или от ляво – надясно и с предварително обран мек спусък да се премине към плавен натиск и изстрел. Движението на оръжието в дадена посока например ляво-дасно, го  стабилизира и намалява вертикалните колебания, а движението от горе надолу стабилизират колебанията ляво-дясно. 
Разбира се в позиция прав също може да се използва тринога с фиксиране на оръжието. Като допълнителна опора за лакътя на стрелеца може да послужи гърба на спотъра, който с двете си ръце се обляга на единия крак на триногата и се привежда, за да осигури платформа. При такава конфигурация точните изстрели са възможни на значително по-големи дистанции.
Кантиране.
Дори и най -точната комбинация от оръжие, прицел, боеприпас и стрелец не е застрахована от грешки. Една от най-често срещаните сред тях е кантирането на оръжието. Това е наклоняване на оръжието наляво или надясно, като по този начин осканалната линия на цевта се размества в хоризонтална плоскост с осканалната линия на видимостта през прицела. В следствие на това с увеличаване на разстоянието се увеличава и отклонението от целта. Ако прицелът и оръжието са кантирани надясно, попадението ще е вляво и обратно. За да се избегне това негативно явление един от начините е да се постави нивелир, а другия е да се внимава при поставяне и насочване на оръжието. Проблемът е, че линията на хоризонта е симетрично разположена само над водни повърхности.

Следва продължение…