Ритуали и традиции в лова

В историята на човечеството са били създавани и спазвани много традиции и ритуали. Впоследствие някои от тях са отпаднали или са били забравени, а други са оцелели векове наред. Ако погледнем назад във Времето, ще установим, че в почти всяка култура има ритуали за призоваване на дъжд, плодородие, преди военни действия, сватби, рождени дни и въобще важни от личен и обществен характер събития. Нещо повече, има ритуали, които са надживели създаването и падането на империи и смяната на религии.

Ловът е най-древната професия, която човечеството упражнява още от незапомнени времена. Основното му предназначение е било набавянето на храна, но с течение на времето значение е придобил и трофеят на добития дивеч. Големият трофей се свързва със старо животно, което е опитно, едро и в много от случаите би могло да е опасно. Придобиването му е един вид декларация за уменията на ловеца и неговия късмет. Докато за простолюдието сдобиването с месо винаги е било съществена част от лова, за ловците от елита трофеят е нещо, с което да заявят своята класа и умения. За да може да се сравняват един с друг, ловците на трофеи са измислили обективен начин по точкова система.

Още от началото на първото хилядолетие лова се превръща в едно изживяване, което приема формата на спектакъл. За разлика от сега тогава ловът е траел не два-три дни, а няколко месеца. Ханският лов по нашите земи е продължавал по два-три месеца. Цялата свита от соколари, кучкари, стрелци с лъкове, копиеносци, табун с коне, виночерпци, танцьорки, готвачи и слуги е потеглял и е разпъвал шатрите всяка седмица на различно място. Част от тази свита са били и музикантите, които с песни са възхвалявали подвизите на хана и елитните ловци.

По-късно в Западна Европа се оформят определени сигнали, които са изпълнявани от музиканти сигналисти. Повечето от тези сигналисти са били и директни участници в лова. Представете си, че участвате в подгонването на дивеч, да речем, през 18-ти век. Как бихте предупредили другите участници, че сте вдигнали глиган или елен? Тогава не е имало радиостанции и мобилни телефони. Единственият метод е бил с помощта на ловен рог, който се чува надалеч. От чисто практически съображения и с цел по-добра организация и съгласуване на действията се създават основни сигнали за начало и край на лова. Впоследствие се добавят сигнали с рог за различните видове животни. Малко по малко те се унифицират и заемат място сред ловните събирания като съществени ритуали, придаващи тържественост и значимост на момента.

Днес във времената, когато комуникациите се развиват (за добро или зло) по-бързо, отколкото можем да си представим, музикалните сигнали имат единствено ритуални функции. Дали те са необходими или вече са една ненужна отживелица? От личен опит мога да кажа, че внушението, което оставят у присъстващите, е за особена тържественост. Цялата организация на ловния ден се превръща в едно тържество. Този факт сам по себе си заставя ловците да бъдат прецизни, дисциплинирани, етични и отговорни. Призивът на тръбачите отеква в душата на ловеца и изважда на показ най-доброто от него, въздействайки директно на подсъзнанието. Това е традиция, характерна за Западна Европа. Новият свят отвъд океана и Изтока нямат подобни. Може би по това си приличаме с американците – практични сме. Аз лично бих предпочел общото помежду ни по-скоро да бъде свързано с напредъка и стандарта на живот, а не с липсата на традиции и култура. В крайна сметка всяка нация кове сама съдбата си.

Какво ни пречи да вземем най-доброто от различните култури? Имал съм честта и възможността да присъствам на много ловни експедиции по света и в частност в Унгария, Австрия, Германия, Чехия, където сигналистите са основна част от присъствието по време на лова. Техният оркестър създава една неповторима тържествена атмосфера, която ми се е искало да мога да пресъздам на лова у нас. Уви, ние нямаме подобен ловен оркестър. Имаме обаче претенции за една от най-добрите ловни дестинации в Европа. Имаме и едни от най-добрите трофеи в света. Бих сравнил ситуацията с тази в кухнята, при която на един готвач са му доставили отлично месо, но не са му предоставили подправки. Традициите са точно тези подправки към лова, които са необходими, за да се покаже, че ние имаме нещо уникално, с което можем да боравим на високо световно ниво. Ще ми се Съюзът на ловците и риболовците или Министерството на земеделието и горите да помислят за създаването и финансирането на един щатен ловен оркестър. Веднага се сещам за десетки събития през годината, на които подобна музикална формация може да бъде използвана: от откриването на ловния сезон до закриването му, отбелязване на откриването и закриването на лова на конкретен дивеч, събрания и тържествени дати, отбелязване на добри и паметни поводи, както и посрещане на ловни гости. Подобен оркестър може да бъде на повикване, като разходите се поемат изцяло от министерството или съюза на ловците. Така ловните стопанства ще могат да го използват пълноценно, без да натоварват бюджета си. Разбира се, при събития от частен характер присъствието на оркестъра ще се заплаща отделно от джоба на домакина. По този начин ще се стимулират финансово самите музиканти.

Смятам, че присъствието на подобен оркестър би допринесъл не само за създаването на по-европейски облик на българските ловци пред света, но и за по-високо самочувствие на самите тях.

Сигурен съм, че голяма част от ловците ще предпочетат поп-фолк оркестър с недотам европейски репертоар, но достатъчно е наличието дори и на едно малко ядро, от което да започне положителна промяна в ценностната ни система.

Дали музиката може да промени нещо в отношението ни към етиката, дисциплината и усещането ни за стил и класа? Смятам, че всеки детайл, всяка подправка може да допринесе за добрата промяна, която всички бихме искали да се случи.