Спорната процедура отъпкване на цевта

„Ако попитате десет души оръжейници дали си заслужава да се отъпква цевта, бъдете сигурни, че пет от тях ще ви кажат, че това е абсолютна глупост, а другите пет, че задължително трябва да го направите.”

 Томпсъна

Когато закупите чисто ново оръжие или цев, по вътрешната част – там, където са нарезите, има микроскопични следи от машините и дорниците, които са извършвали процеса студено коване или просвредляване. Към момента това са двете основни технологии, с които се правят цевите на нарезните оръжия. Спорно е коя от двете създава по-качествен продукт, но със сигурност студеното коване е по-масовата, по-бързата и по-евтината. Поради тази причина повечето от ловните и бойни цеви за оръжия са изготвени с този процес.

Просвредляването е алтернативната технология, при която се счита, че крайният продукт е по-съвършен. Независимо от метода на производство на една цев тя може да притежава завидна групираност, както и да доведе до отчаяние новия си собственик. Често сме свидетели как една много добра цев след 500-600 изстрела започва да отваря групата, а в други случаи и след 10 000 изстрела попаденията се събират в монета от 5 стотинки.

Разбира се, много фактори могат да повлияят и да съсипят цевта. Това може да е усиленият темп на стрелба, който води до прегряване и ерозия на нарезите, използването на много “напомпани” ръчно снаредени боеприпаси, твърди куршуми, барут с удължено изгаряне.

Животът на цевта зависи до голяма степен и от калибъра. Колкото повече барут съдържа дадена гилза, толкова по-висока температура ще вдигне. Наред с това от значение е и началната скорост, която развива куршумът. Да вземем за пример две еднакви цеви в популярния калибър .308 „Уинчестър“. Ако с едната изстрелвате „напушени” ръчно снаредени патрони с леки 110-130-грейнови куршуми с начална скорост 950 м/с, а с другата ползвате 165-170-грейнови куршуми със скорост 800-820 м/с, ви гарантирам, че животът на първата цев ще е наполовина от този на втората!

Има калибри, които даже и при употреба на фабрични боеприпаси са известни с това, че износват цевите бързо. Такива примери са: 22-250, .243 „Уинчестър“, 6,5 PRC, 26 „Nosler“, 28 „Nosler“, .300 „Norma Magnum“, 30-378 „Уедърби“ и цяла кавалкада от „бързаци”. Да, за съжаление цената на по-изправената траектория на куршума е по-висока и това е скъсеният живот на цевта.

Какво всъщност се случва, когато цевта „прегори”?

Не очаквайте да видите как металът се разтопява по краката Ви или оръжието ще спре да стреля. Просто постепенно първоначалната група от 3 или 5 изстрела започва да се разширява и този процес става все по-явен и по-екстремен. 

Влошаването на групираността е неизбежно и за най-скромните калибри, но можем ли да направим нещо и да забавим този процес, да отложим настъпването му? Добрата новина е, че можем. Едно от нещата е да успокоим темпото и да оставяме повечко време от изстрел до изстрел. Според много специалисти отъпкването на цевта е вторият решаващ фактор. Защо е така? Новата цев не е идеално гладка отвътре. Дори и с просто око при някои по-бюджетни цеви се забелязват деруги, следи от инструменти и дребни несъвършенства. Тези изпъкнали неравности от вътрешната страна на цевта събират медни и месингови отлагания от куршумите, които преминават през тях. Така проблемът се задълбочава. Това влияе на плавното ускоряване на куршума и рефлектира в разнородно разпределение на хармоничните трептения на цевта. От различно вибриращата цев куршумът получава и различен ъгъл, от който се изхвърля.

Според привържениците на теорията за отъпкване на цевта ако след преминаването на първия проектил цевта се смаже, след това се почисти с месингова и найлонова четка, после да се забърше до сухо с тампон или парцал, тя натрупва по-малко материал по изпъкналите неравности. Това звучи напълно логично. С течение на времето преминаващите проектили започват да заглаждат неравностите и това допринася за полирането на цевта в процеса на нейния работен режим. 

Колко проектила трябва да преминат през цевта, за да се сложи правилното начало на процеса самополиране?

Счита се, че новите цеви достигат максимална точност и скорост след няколкостотин изстрела. При бързите калибри това може да са 200-300, а при средноскоростните – около 500 Спокойно, не се отчайвайте! Процедурата по отъпкването изисква само 22 патрона.

Стъпки за отъпкване на цевта:

• Почистете новата цев. Използвайте аерозолна смазка. Напръскайте и почистете до сухо.
• Изстреляйте първия патрон и отново впръскайте смазка, минете с месингова четка, после с найлонова, изтъркайте с парцалче или тампонче до сухо.
• Стреляте трети път и повтаряте процедурата.
• След това правите 3 серии по 3 изстрела, като след всеки трети изстрел впръсквате смазка, почиствате с месингова четка, преминавате с найлоновия накрайник и подсушавате с тампонче или парцалче.
• Завършвате процедурата с 2 серии по 5 патрона. Цевта вече е готова да се самополира и да достигне оптималния си потенциал.  

Навярно на процедурата по отъпкване на цевта трябва да се гледа като на скрит радар за превишена скорост – ако не сте сигурни дали е там, по-добре да намалите скоростта. От това няма да се забавите много, но иначе рискувате да Ви спрат и да загубите повече време (без да смятаме, разбира се, глобата).

Успех!