lovec.bg - Начало
logo safari-logo
КАРАМОДЖО БЕЛ

ЛЕГЕНДАРНИ БЕЛИ ЛОВЦИ

Новини
time 00:00
КАРАМОДЖО БЕЛ
29 Mar

Световната ловна история е изпълнена с имена на професионални ловци, които будят възхищение. Някои от тези имена са познати и на българските читатели благодарение на преводните книги, които дълго време бяха единствената връзка с големите приключения.

 

Малцина са истинските ценители на ловната литература у нас, които не са чели романа на Джон Хънтър „Ловец“, на Джим Корбет с неговите „Леопардът от Рудрапраяк“ и „Човекоядците от Кумайон“.

Изпълнена с трепет и вълнение е и историята на полковник Джеймс Патерсън „Човекоядците от Тсаво“, по която бе създаден филмът „Призрака и Мрака“.

За щастие най-добре описаните ловни приключения не спират дотук. Има множество смели мъже, дръзнали да напуснат цивилизацията и да я заменят с несигурността и опасностите на Черния континент. Защо ли? Защото духът на тези мъже не може да спре търсенето на нови предизвикателства. Защото истинските мъже искат да се докажат най-вече пред себе си, та дори това и да е на края на света и само звездното небе да е свидетел на това.

Сред всички бели ловци един е с репутацията на най-добрия стрелец и най-коравия мъж – Карамоджо Бел. Цялото му име е Walter Dalrymple Maitland Bell. Той е роден през 1880 в Клифтън Хол, близо до Единбург, Шотландия. Произхожда от заможно семейство. Роден предпоследен, Уолтър има 10 братя и сестри.

Още когато е на две годинки, майка му умира, а когато навършва шест, умира и баща му и той остава кръгъл сирак. Отгледан е от големите си братя.

Детството му е бурно. В училище се бие с всеки, който го предизвика. Когато капитанът на училищния отбор – як младеж, решава да го унизи, Бел хваща една бата за крикет и с удар по главата го поваля. Още тогава той оценява добре отправения удар. Неговото дръзко поведение е причина да сменя училище след училище.

На 13-годишна възраст, привлечен от идеята за пътешествия, става моряк. През 1897 г. отива в Уганда и там е нает да ловува лъвове-човекоядци, които пречат на работата на железниците.

Първото оръжие на Карамоджо Бел е еднозарядна карабина в калибър .303 „Бритиш“.  Животът му е изпълнен с пътешествия и макар да е известен предимно като човек, ловувал в Африка, той има много цветно минало. Пътува и ловува из Австралия, Северна Америка, Нова Зеландия и, разбира се, Европа.

През Първата световна война Бел е боен летец. По време на златната треска в Юкон той ловува и продава месото на златотърсачите в Даусън Сити. Иска да спести пари и да се завърне в Африка, за да ловува слонове. За съжаление или може би не, той е измамен от своя партньор, който ограбва спестяванията му.

На Бел не му остава друго, освен да се запише в армията. Присъединява се към канадските планински стрелци, за да може с тях да замине за Африка, и се включва в бурската война.

По време на войната е пленен, когато конят му е застрелян под него.  Успява да избяга и се връща отвъд британския фронт.

След края на войната през 1902 г., Бел остава в Африка и тогава започва кариерата му на професионален ловец на слонове. Тази професия той упражнява 16 години. Уганда, Судан, Етиопия, Централна и Западна Африка са териториите, на които той ловува.

Един от любимите му ловни райони, известен с това, че е населен с диваци канибали, е Карамоджо. Уолтър е един от малкото бели мъже, които се осмеляват да стъпят на тази земя. Приет е от диваците заради своята смелост и от тогава носи прякора „Карамоджо“. Нещо повече, той намира сред тях едни от най-добрите следотърсачи, с които ловува.  

Изучава анатомията и навиците на всички животни, които ловува много старателно. Това му дава добра представа как да проектира изстрелите си максимално успешно. В книгите си той показва скици за стрелба по слонове в зависимост от позицията им.

През своята ловна кариера Карамоджо Бел отстрелва 1011 слона, от които повечето мъжки и само 28 женски. Известен е с това, че използва много малки калибри за слонове и другите големи животни. Неговата концепция е, че не е важно с какво, а къде е поразено животното. Той предпочита точен, бърз куршум в относително малък калибър, отколкото тежък, бавен и недотам точен. Изборът му буди недоверие и насмешка у други професионални ловци, но скоро славата му на изключителен стрелец и ловец се разнася сред белите търсачи на слонова кост.

Един от любимите му калибри е 7х57 „Маузер“, известен в Англия като .275 „Ригби“. С него той убива 800 слона с единични изстрели с напълно облечени куршуми с тегло 170 грейна (11,0 грама). Бел отказва да използва куршуми с мек връх при каквито и да е обстоятелства. Негова е и репликата по този повод: „Аз никога не замърсявам цевите си със софт пойнт (мек връх).“

В определен период използва и още по-малкия 6,5х54 „Манлихер Шоенауер“, а по-късно и .303 „Бритиш“. Вярва, че дълбокото проникване на куршума е ключово за лова на едър дивеч. Негов специалитет за големите животни е изстрел в мозъка - „брейн шот“.  В практиката си установява, че когато убие слон на място, другите животни не се плашат и той може да повали няколко преди да побягнат.

Когато започва Първата световна война, Бел ловува в Конго. Незабавно се завръща в Англия, за да изпълни своя дълг към родината. Присъединява се към Кралския летателен корпус на Нейно Величество като пилот. Разпределен е в Танганайка (сегашна Танзания). Говори се, че докато летял, сам е стрелял с ловната си карабина по вражеските самолети и е свалил няколко. По-късно е назначен за командир на ескадрила и е разпределен в Европа. Известни са подвизите му, когато картечницата му излиза от строя и той отново използва ловната си карабина (с която не се е разделял), за да свали тежкия самолет „Албатрос“ с един-единствен изстрел. При друг случай картечницата му е без мерник и той влиза във въздушен бой, но отново излиза жив и победител.

Бел получава орден за храброст лично от генерал Смутс за службата си в Гърция и Франция. Завършва войната с чин капитан.

Неговият лов на слонове завършва през 1920, когато успява да събере сериозно състояние от продажбата на слонова кост. С парите успява да си закупи имение с площ 1000 акра в Шотландия, където живее с жена си Кейт. Продължава да ловува елени, но вече само като хоби. За целта използва карабина в свръхбързия калибър .220 „Суифт“.

Бел пише книги за лова си в Африка, които украсява със собствени илюстрации. Големите животни, които отстрелва - слонове, биволи, носорози, жирафи, хипопотами и лъвове, наброяват над 2000, без да се броят антилопите.

Той и жена му прекарват остатъка от дните си на неговата яхта „Тренчмер“, състезавайки се.

На 30 юни 1954 година Карамоджо Бел поема последното си пътуване към вечните ловни полета.

Галерия снимки
Коментари


брой
244
Новият брой на списанието
book
Най-четени
Най-гледани