ВЪПРОС:

„Здравейте, г-н Атанасов,

Ловувам с ловна карабина „Броунинг Бар Лонг Трак“ 9.3х62 само на гонка. Досега я ползвах без каквито и да е оптични прибори и с добри резултати, но от известно време реших да се дооборудвам.

Моля ви, кажете мнението си за бързомер или оптика. Ако е бързомер, тубусен или панорамен да бъде. Ловувам в райони с видимост не повече от 30-50 метра.

Моля мнението ви за „Барска“ 1.25-4.5х26, „Конус“ 1-4х24, „Леуполд“ 1х14, „Бушнел“ 1-4х24, „Еотес G33“ 3x Magnifier и „Аймпойнт Про Патрол“.

С благодарност: П. Димитров“

ОТГОВОР:

Уважаеми г-н Димитров,

Когато един стрелец се прицелва по дадена цел с класически механични прибори, без да го осъзнаваме, мозъкът ни кара зрението да се фокусира първо върху обекта, после върху мушката, а след това и върху мерника, след което всичко това се случва в обратен ред. Ако мерникът и мушката не са изравнени, това фокусиране започва отново, а позицията на оръжието се променя, за да може да се получи задоволителен резултат. Когато това се случва, голяма част от стрелците притварят едното око, за да може да изчистят картината. Ако целта е подвижна, това е едно допълнително неудобство и изисква още действия за изравняване на механичните мерни прибори и насочване на оръжието.

При стрелбата с бързомер стрелецът наслагва червената точка върху целта и независимо дали е в движение или в статично положение, той може да гледа с двете отворени очи. При използване и на двете очи мозъкът обработва информацията по-прецизно и динамичният окомер за преценка на разстояние и скорост функционира по-пълноценно. Това е причината много стрелци да показват значително по-добри резултати в стрелбата по подвижни цели с бързомер, отколкото с механични мерни прибори, особено когато целта е в движение.

При стрелба с оптически мерник с малко увеличение (от 1 до 1,5) положението е почти като при бързомера. Тук ключовата дума обаче е „почти”.

Когато използваме оптически мерник, се налага зеницата да е на определено отстояние от окуляра. Това разстояние е известно с термина „айрилив” и обикновено е между 9 и 12 см. Освен тази доста фиксирана дистанция е наложително и пълното съосие между зеница-мерна скала (кръстче или точка) на оптиката и целта. Това само по себе си е усложнение.

Оптическите прицели са незаменими при стрелба на далечни дистанции по статични цели и значително по-удобни от механичните прибори при стрелба по подвижни цели, когато са поставени на малко увеличение, но не могат да се сравняват с бързомерите, по отрестеност на възприятията и бързина на реакцията.

В този дух на изложеното от мен обяснение, моят съвет е да оборудвате оръжието си с бързомер. Засега най-разпространениете бързомери са два вида:

• холограмни - при които светещата точка се проектира на открита леща,
• затворени от тубусен вид.

От холограмните, по мое скромно мнение, най-добрата фирма производител е „Доктер”. Техните модели са сред най-копираните. От тубусните безспорен първенец е шведската компания „Аймпойнт”. 

При „Доктер” устройствата са изключително леки и саморегулират интензивността на светещата точка в зависимост от околната светлина - ако е по-светло, точката се засилва и обратно.

При тубусния тип, какъвто е „Аймпоинт”, интензивността на точката се регулира ръчно. Като „рецепта“ за настройка към условията е да се намери максимално осветен обект и да се увеличи силата на осветеност до необходимото ниво, за да позволява лесно разграничаване. 

Аз лично използвам и от двата типа и ги намирам за изключително удобни и практични устройства.

Препоръката ми е, когато си избирате бързомер, да подбирате за лов такъв с големина на точката около 2 до 3 ъглови минути. Това ще рече, че точката покрива от 6 до 9 см на 100 метра и 12 до 18 см на 200 метра от целта. При подобни параметри стрелба по средноголямо животно на 200 метра е напълно възможна. Разбира се, това ми твърдение е доказано и практически многократно.

Р. АТАНАСОВ