ВЪПРОС:

„Здравейте, г-н Атанасов,

Искам да ви помоля за един съвет. Ловувам с „СЛР 95” и арсеналските патрони с кух връх, само че искам да ги сменя с друг вид боеприпаси с по-голям стопиращ ефект, тъй като този ловен сезон ударих прасе от шейсет метра в белия дроб и падна на сто метра. Ако може да ме посъветвате с какъв боеприпас да ги сменя. Бях решил да взимам на „Първи партизан” с оловния връх, но четох във форумите, че при презареждане се отчупва част от оловния връх. Ако се отчупва, дали ще дава някакво отражение на точността. Благодаря предварително!

Велко.”

ОТГОВОР:

„Здравейте, Велко!

Като ловни патрони с добра прецизност мога да посоча чешките на „Селиер и Белот”. Те са тип софт пойнт - с мек оловен връх. „Хорнади” и „Ремингтън” също правят боеприпаси в калибър 7,62х39. „Хорнади” използват стоманени гилзи, каквито сме използвали в казармата. Те работят сравнително добре, но не са много подходящи за повторно преснаредяване. Други евтини патрони с добри характеристики са руските „Барнаул“. Въпросът е с кои от тях работи добре Вашето оръжие. Ако групираността на стрелбата е в рамките на 5-6 сантиметра на 100 метра, то това е напълно достатъчно за ловното им приложение. Ако разсейването на 5 патрона е 8-10 сантиметра и нагоре, то по-добре е да се насочите към друг вид боеприпаси – избор има. Повечето деформиращи се куршуми с тегло 8 грама, снарядявани в калибър 7,62х39, развиват скорост при излизане от цевта около 715-720 метра в секунда. Тази скорост е относително ниска и не е необходимо куршумът да е със специална конструкция, за да не се разпада при удар в животното.

Факт е, че някои куршуми с меки върхове се деформират по пътя към патронника. Това не влошава балистиката или поне не значително, така че да се отрази на прецизността, необходима за лов на едър дивеч на средни дистанции. Голямо влияние оказва обаче страничното нараняване на проектила, както и намаляването на теглото му спрямо останалите куршуми в следствие на удар и отчупване, за които е настроено оръжието.

Роберт АТАНАСОВ