Аз съм един куршум и нямам съвест. Ще се отнасяш към мен с уважение, защото веднага след като напусна цевта, ти губишконтрола над действията си. Веднага след като изляза, аз ще направя каквото исками ще подлежа само на законите на физиката.
Мои приятели ме поканиха на лов за глиган и сръндак в техния ловен участък. Нямах намерение да отказвам, тъй като тази година още не си бях отстрелвал сръндак, а и нямах много записани глигани в дневника. Пътувахме заедно и ми обясниха подробно плана за уикенда.
Така се казваше вълкът – зрял мъжкар, спечелил множество битки с различни противници. От години обикаляше по северните скатове на Витоша, много пъти се бе измъквал на ловците и кучетата им. Тази година отново се беше събрал с партньорката си, която тъкмо бе родила и гледаше малките в бърлогата си.
Няма ловен разказ, чийто герой да не е и Негово Величество Адреналинът. Той присъства в описанието на всяка ловна случка и история.
„Удари ме адреналинът…“
„Усетих как ме обзема адреналинът…“
„Адреналинът ми се покачи…“
Звучи ви...
В ранния следобед на тази студена ноемврийска събота слънцето се показа неочаквано зад мрачните облаци. Майка ми заръча да разходя кучето. То куче беше само по документи. Става дума за една териерка, която по цяла зима спи под завивките на всички членове на семейството с крачета, мушнати между ребрата на радиатора,...