lovec.bg - Начало
logo safari-logo
ЗА ДИВИ СВИНЕ В ПАНАГЮРИЩЕ

Разкази
time 12:05
ЗА ДИВИ СВИНЕ В ПАНАГЮРИЩЕ
04 Dec

Ние, ловците, сме особена порода. Казвам го в добрия смисъл. Примерно да поканиш човек, с когото наскоро си се запознал, в дома си и заедно да споделяте приключения и върховни емоции, сякаш се познавате от години. Да, това е особена привилегия, запазена за нашето братство.

 

Когато Цецо ми се обади за консултация във връзка с оръжията, в края на разговора той вметна: „Винаги си добре дошъл при нас в Панагюрище. Кога би желал да ни гостуваш?”

Единствената неангажирана възможност бе същата събота и неделя. Приех поканата и се разбрахме да пристигна късно вечерта в петък. Помолих го да ангажира хотел в града. Когато пристигнах, седнахме в приятен ресторант в битов стил. На тръгване домакинът ми предложи да отседнем в неговата къща.

На другата сутрин, когато попълнихме бележката, се оказа, че сме точно 20 човека. И без да съм видял работата на гончетата, стана ми ясно, че са добре гледани и кучета от сой. Тук ловците знаеха, че без добри кучета работа няма да свършат. Между глутницата се отличаваха две - Хектор и Лиска. И другите гончета бяха добри, но най-често чувах да се споменават тези имена.

Сбирката и инструктажът се проведоха в нещо като лафка на завод, чийто директор бе също запален ловец - Стоян Мачеев. Той предоставяше това помещение на дружината, за да могат ловците да се съберат и да хапнат по една топла супа рано сутрин, когато никое друго заведение в града не работи.

Щяхме да ловуваме във високите територии на дружината. Надморската височина бе над 1100 метра. Моите наблюдения са, че в началото на ловния сезон сюриите диви свине предпочитат по-ниските терени и едва след като шумата опада, се качват там, където иглолистните дървета им пазят завет. Масово обаче бележки се издават по обратната система - първо за високите, а после за ниските места. Това е тенденция, която се забелязва навсякъде.

Така или иначе се разставихме за първата гонка. Това, което ми направи приятно впечатление, бе, че тук дневно се правеха по шест къси гонки - три сутрин и три следобед. Винаги съм смятал, че прекалено амбициозните организации и дълги пусии са излишен лукс, в който има прекалено много неизвестни, та да се разчита на тях. Много по-ефективни са стегнатите, компактни прочиствания. Да, но за такава организация си трябват много добре обучени кучета, които да гонят късо и да се прибират бързо. Гончетата са от типа кучета, които може да преследват дивеча с дни, ако им се даде такава възможност. Това не е от полза нито за кучето, нито за дивеча, нито за ловеца. Освен това то създава възможност и за кражба на кучета - една гадна практика, която, за съжаление, има добра почва у нас.

Разбира се, за всяка болест си има лек. В случая той донякъде, освен с възпитание на кучето, може да бъде допълнен и от техниката. В Панагюрище масово се използват нашийници с вграден GPS трансмитер. Този нашийник предава движението и местоположението на кучето и след приключване на лова собственикът му го открива лесно, като го прибира за следващата гонка. Тези технически джаджи отскоро са достъпни у нас официално, но още преди години имаше внос на подобни устройства. Практиката показва, че това е едно изключително полезно техническо решение.

 

Първата гонка ни срещна само със сърни, но денят тепърва предстоеше. Бързо събрахме кучетата и се насочихме към съседния район, който, по думите на Цецо, трябваше да ни отнеме малко време, но не бе за подценяване. И наистина не бе за подценяване. Спряхме джиповете и тръгнахме да разставяме постовете. Аз бях предпоследен, но мястото, на което застанах, ми даваше добър поглед не само върху моя сектор, но и през още две пусии вляво.

Кучетата още не бяха пуснати, когато чух шум и в далечината видях как две средно големи прасета около 80-90 килограма се изнасят от гъстака. В един момент животните бяха на откритото, но движението им подсказваше, че имат намерение да навлязат в гората. Колегите от близките до тях пусии не можеха да ги видят заради особеностите на терена. Разстоянието от мен бе около 130-140 метра и животните се движеха бързо. Реших, че си заслужава да рискувам.

Първият изстрел на карабината ми в калибър .308 „Уинчестър” попадна в по-голямото животно и двете промениха посоката си към постовете. Бързо презаредих и стрелях отново два пъти, но подцених разстоянието и ускорението, което животните правеха след гърмежа. Пропуснах. С четвъртия изстрел се престарах в предварението и куршумът отнесе долната челюст на второто прасе.

За щастие и двете животни се натъкнаха на два от постовете. Георги простреля почти от упор раненото в челюстта прасе с точен изстрел под окото. Друг един колега прекрати мъките с гладкоцевната си пушка на първото прасе с изстрел в сърцето.  Да, тази гонка не бе за подценяване.

Оказа се, че това бе и единствената ни среща с дивите свини за двата ловни дни. Когато се събрахме в края на гонката, се разбра, че още две групи прасета са се изнизали през постовете. Някои от ловците дори не бяха се опитали да стрелят поради голямата дистанция до животните.

През втория ден не срещнахме диви свине, но усилията ни да ги открием в мокрите ниви се увенчаха с епично масово закъсване на джиповете по правилото: „Колкото по-проходим е джипът, толкова по-отдалече ще идва тракторът.”

Независимо от перипетиите, които имахме със затъването, настроението бе добро. За мен бе удоволствие да се запозная и ловувам с дружината в град Панагюрище.

Наслука, приятели!

Автор: Роберт АТАНАСОВ
Галерия снимки
Коментари
брой
229
Новият брой на списанието
book
Най-четени
Най-гледани