Няма ловен разказ, чийто герой да не е и Негово Величество Адреналинът. Той присъства в описанието на всяка ловна случка и история.

„Удари ме адреналинът…“

„Усетих как ме обзема адреналинът…“

„Адреналинът ми се покачи…“

Звучи ви познато, нали?

Подготвихме за вас, читателите на „БГ ЛОВЕЦЪ“, този кратък, но много важен материал, който, надяваме се, да ви бъде полезен в бъдещите срещи с този спътник в живота на всеки един от нас.

Що е то адреналин?

Приливът на адреналин е изключително интензивно чувство. Адреналинът е естествен хормон, произвеждан от организма, който се секретира в тялото, когато човек е подложен на някакъв вид травматично преживяване, възбуда или безпокойство. Например, ако ви нападне куче, ако ви заплашат с юмручен бой или някоя кола мине с бясна скорост на милиметри от вас, тогава ще усетите един мощен порив отвътре, който ще ви даде сили или да избягате, или да атакувате противника.

Симптоми

Съществуват различни симптоми, които вероятно ще изпитате, ако получите "адреналинова инжекция".

Ето и някои от тях:

1. Прилив на сила

Хората, които са подложени на някаква сериозна, извънредна ситуация, която покачва нивата на адреналин в кръвта им, получават изключителен прилив на сила, която често изумява околните.

Случвало се е човек да вдигне цял автомобил от тялото на детето си, като при други обстоятелства не би могъл да го направи. Приливът на адреналин дава повече сила. Например, ако това ви се случи във фитнеса, ще можете да вдигнете много по-голяма тежест, отколкото друг път сте успявали.

2. Намаляване на болката

Една доза адреналин действа като доза обезболяващо. Вероятно сте забелязали, че при някакъв инцидент с нараняване в първите минути, докато сте под стрес, не усещате много болката. Дори при счупване на кост, тялото ще ви предпази от усещането за болка в първите минути с помощта на адреналина. Когато този хормон „угасне“, чак тогава вие ще почувствате, че ви боли.

3. Засилена сетивност

Приливът на адреналин изостря драматично вашите сетива – зрение, нюх, допир...

4. Внезапен прилив на енергия

Ако сте професионален спортист, сте усетили прилива на адреналин преди всеки важен мач и знаете как той ви дава суперенергия за старта. Това е, защото тялото отделя глюкоза и захар директно в кръвния поток.

5. Ускорено дишане

При внезапен прилив на адреналин дишането и сърдечната честота се ускоряват изведнъж. Вашето кръвно налягане също може да се повиши и е възможно да започнете да се потите.

Спиране на адреналина

Обикновено тялото ви отделя адреналин, когато има нужда от него. Въпреки това, ако страдате от екстремна доза адреналин, трябва да намерите начин да се успокоявате. Наблюдавайте дишането си и се опитайте да правите дълбоки вдишвания и издишвания, за да забавите сърдечната честота и да понижите кръвното налягане. Седнете и се опитайте да се фокусирате върху това, което се случва с вас. Номерът е да не се паникьосвате (както при пристъп на паника). След като адреналинът започне да стихва, ще можете да подновите нормалната си дейност.

Физиология на стреса

От  физиологична  гледна  точка  стресът  представлява  една  универсална психохормонална реакция, при която се цели оцеляването на организма  като  цяло.  Стресът  се  заражда  и  разпознава  първо  в  централната нервна система като заплаха, свързана с болка, силен неочакван шум, ярка провокираща  светлина,  висока  температура,  бързодвижещо  се  тяло, агресивно  поведение  на  животно  или  човек,  информация,  свързана  със заплаха и  всяко  друго  нещо,  независимо  какво  е  то, разпознато  от  съзнанието като рязка заплашителна промяна. Оттам процесът на възбуда се пренася    върху  основните  телесни  органи  директно  чрез  симпатиковата нервна  система  и  индиректно, като  ендокринен  стимул,  по  оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна  жлеза. В  резултат  на  това  надбъбречната  жлеза  отделя хормоните адреналин и норадреналин.

Физиологичното действие на адреналина е следното:

• увеличава се честотата на сърдечния ритъм;
• увеличава се честотата на дихателния ритъм;
• отпуска  се  гладката  мускулатура,  контролираща  просветите  на дихателните пътища;
• повишава се систоличното кръвно налягане;
• свива  се  гладката  мускулатура,  контролираща  просветите  на артериите, на кожата и вътрешните органи; 
• стимулира се превръщането на гликогена в черния дроб в гликоза, вследствие на което се увеличава концентрацията на глюкозата в кръвта;
• намалява  се  тонусът  на  стомаха  и  тънките черва  и  дори  може напълно  да  се  блокира  перисталтиката  им,  при  което се  наблюдава субективното усещане за „свит на топка стомах”;
• силно се повишава тоничността и работоспособността на скелетните мускули;
• силно  се  повишава  чувствителността  на  зрителните,  звуковите  и осезателните и вестибуларните рецептори.

Повишената  концентрация  на  адреналина  е  рисков  фактор  за възникване на тахикардия, сменяща се с барикардия, аритмия, в това число и екстрасистоли, предсърдна и камерна фибрилация, ниско ph на кръвта, инфаркт, инсулт и др.  

Физиологичното действие на норадреналина е следното:

• повишава периферното съпротивление на кръвоносната система;
• повишава систолното и диастолното кръвно налягане;
• повишава състоянието на будност, което води и до безсъние.

С развитието на стресовата реакция нивото на адреналина постепенно

пада, а това на норадреналина се увеличава.

Физиологичното  въздействие  на  адреналина  и  норадреналина  върху телесните  функции  на  организма  могат  да  се  оприличат  като  приспособителни реакции за предстояща битка или паническо бягство от опасност.

Заедно  с  адреналина  и  норадреналина  от  надбъбречната  жлеза  в

състояние на стрес се отделя и един друг хормон от групата на глюкокортикоидите,  наречен  кортизол, който  подготвя  тялото за  борба  с  физиологичните  последствията  от  самия  стрес  и  спомага  на  организма  за  възвръщане към хомеостатично равновесие.

При  хроничен  стрес,  поради  удълженото  отделяне  на  кортизол,  се  получават следните вредни за организма физиологични последици:

• изтъняване на кожата;
• усилване на стомашната секреция, което води до повишен апетит;
• натрупване на мастна тъкан;
• задържане на водата (антидиуретичен ефект);
• отслабване на активността на имунната система;
• развитие на остеопороза в дългосрочен план;
• постепенна атрофия на мускулната тъкан;
• намаляване на либидото и секрецията на тестостерон;
• увеличаване на вероятността от спонтанен аборт;
• намаляване на паметта.

При  наличието  на  постоянен  стрес  продължителното  повишено отделяне на кортизол води до бавни, постепенни, при  това незабележими трофични  промени  на  органите  и  имунната  система,  които  понякога  са необратими и фатални.

Източници:

Тялото.бг и откъс от книгата „Самовнушението в древността и днес” - преработено и разширено издание, 2011, ©Никола Петров, изд. „Медицина и физкултура“.