Вече втори сезон дружината от Столник засичаше дирите на голям самотен глиган. Много пъти хитрото животно се измъкваше от засадите, които му устройваха хората.

Редките срещи на кучетата и столнишкия глиган понякога завършваха драматично. По-смелите четирикраки помощници заплащаха с кръвта си своята дързост.

Дългогодишният натрупан опит на зъбаткото го изваждаше и от най-безнадеждните ситуации. Няколко пъти ловците го заграждаха и сякаш всичко клонеше натам, че той ще се надене на някоя от пусиите, но в последния момент сякаш пропадаше вдън земя. Бе дошъл отнякъде преди време, но само голямата диря, която оставяше в снега, говореше за неговото присъствие. Появяваше се и изчезваше като дух.

Формата му бе атлетична и едрите гърди, защитени от дебел калкан, контрастираха с ниската тясна задница. Животното бе в отлична кондиция въпреки годините, останали зад гърба му. Бойните глиги бяха видели битки с кучета, вълци и други глигани. Отчупеното връхче на левия зъб и нащърбената повърхност на десния говореха, че вероятно прасето се бе натъквало на стоманени примки и се бе измъкнало от тях. Някаква мистичност обгръщаше всичко свързано с този стар боец.

В средата на декември дружината бе в намален състав. Само най-ентусиазираните мъже се събраха на площада пред кметството. Към тях се присъединиха и двама гости. Неделният излет бе обречен, защото теренът предполагаше разполагането на повече постове. Само двама бяха определени за гоначи.

В събота по-младите бяха обсекли района за следи и отново се натъкнаха на неопровержимо доказателство, че големият глиган е там. Освен едрите копита в снега изобилстваха следите на чакали, зайци, че и някоя друга сърна. Топлият въздушен фронт в събота бе разтопил голяма част от снежната покривка и много ясно личаха новите следи от последните 12 часа. Като цяло чакалите имаха сериозно присъствие и въпреки опитите на някои ловци да ги редуцират популацията им не само че не намаляваше, но и се увеличаваше.

Бисер, ловец по душа, днес бе ръководител на лова. Набързо, но с необходимата сериозност той проведе инструктажа, наблягайки на това, че безопасността е на първо място. В днешния излет разрешение за отстрел имаше за дива свиня и хищник. Всички знаеха, че е възможна появата и на вълк. Единакът бе засичан вече няколко пъти и даже двама ловци го бяха нагърмели, но от гръм нито един вълк не е умрял.

След като определи кой къде ще застане, Бисер взе със себе си двамата гости и поеха на североизток.

Аз имах честта и щастието да бъда един от двамата гости. От доста време моят приятел и автор на множество интересни статии, оръжейният майстор Илия Пешев ме канеше да гостувам в селото, където е преминало неговото детство. „Като за неделен лов бива“ – помислих си и приех с радост поканата.

Голямото предимство на Столник е, че се намира на 15 минути от центъра на София, така че пътуването или по-скоро липсата на сериозно пътуване е бонус. Още повече, че отдавна исках да се запозная с тази дружинка, за която бях слушал толкова интересни и комични истории от моя приятел.

Докато вървяхме пеша покрай гората, намерихме една доста експлоатирана пътека, която пресичаше пътя ни. Многото следи от чакали и зайци показваха, че мястото не бива да се пропуска лекомислено. Оставихме Вальо на пусия и продължихме по леко изкачващия се път.

„Тук ще остана аз. Сега ще те заведа на твоето място и ще се върна. Може да стреляш във всички посоки.“, осведоми ме Бисер.

След 5 минути вече бях в гъста дъбова горичка, с още по-гъст подраст от черни бодливи храсти. В раницата-столче нося винаги клещи за безшумно рязане на храсти. С тяхна помощ си разчистих няколко просеки. Сега видимостта ми, макар и ограничена, се повиши. Принцип при стрелбата през храсти с карабина е, че ако храстите са по-близо до стрелеца, куршумът е по-вероятно да се отклони, но ако храстите са непосредствено преди целта, то отклонението е незначително в повечето случаи.

Когато заемах позиция, си давах ясна сметка, че стрелбата, ако ми се отдадеше възможност за такава, ще бъде от трудните. Не очаквах да излезе друго освен чакал, но и това би ме зарадвало доста, защото много ценя лова на хищници.

Изминаха няколко часа, през  което време до мен на няколко пъти достигна отдалечен лай, но нямаше никакво движение на животни. Накрая гоначът излезе пред мен и няколко минути по-късно Бисер ми звънна, за да ми каже да се придвижа към него. Намерих го и продължихме заедно към пусията на Вальо.

Вече почти го бяхме доближили, когато близък кучешки лай привлече вниманието ни. Бързо се ориентирах към една просека, а Бисер ми даде знак, че ще се измести малко по-нагоре. Не чух шум, но движение на около 60 метра навътре в обраслата с дървета и храсти гора привлече вниманието ми. Тъмен силует се мерна и се скри в един по-гъст участък. Не можех да определя какво животно е и не стрелях. Поведох целта с готово за стрелба оръжие и щом излезе от храсталака, осъзнах, че е прасе. За части от секундата прецених ситуацията, поведох, прихванах, натиснах спусъка и презаредих, готов за втори изстрел. Прасето потъна в следващия гъстак, но аз не бях спрял движението на оръжието и предполагайки къде отива, изпратих още един 6,5 мм куршум с тегло 7,8 грама. Бях сигурен в първия си изстрел, но втория бе в графата „ва банк“.

Чух отдалечаващото се прасе, но реално след първия изстрел повече не го видях. Не след дълго пристигна първото куче, което уверено пое по следата, лаейки. Докато събирах от земята гилзите си, слушах как на около 40-50 метра от мястото на изстрела кучето залая на място с променен глас. Извиках на Бисер, че влизам да търся прасето и поех по дирята.

Видях кучето да облайва вече умрялото животно. Чак когато го наближих, разбрах, че това е голям, стар глиган. Историите, които бях чул сутринта, нахлуха в мислите ми. Радостта ми беше голяма. Бивните стърчаха величествено.

Пристигна Бисер и ме поздрави за слуката от сърце, без завист. Прегледах попаденията. И двата ми изстрела бяха попаднали в животното. Първият, малко зад предния крак, бе свършил цялата работа, а вторият - високо над гръбнака. И двата бяха разпробили напълно животното и бяха излезли.

От началото на сезона това е тринадесетото ми прасе и в нито едно от тях не е оставал куршум. Оказва се, че не случайно шведи, норвежци и финландци ценят много калибър 6.5х55. Откатът му е лек, куршумът - бърз, но дълъг, което му дава тази пословична пробивност, далекобойност и прецизност.

Изчакахме няколко от колегите да дойдат и да помогнат за извличането на глигана. Направи ми приятно впечатление, доколкото успях да преценя, че повечето поздрави бяха искрени.

Бях щастлив да се запозная с дружината от село Столник и да разбера, че са прекрасни колеги и хора.