Високо в планината климатът бе коренно различен, отколкото долу, в село Лясково. Леко прехвърчащият в ниското сняг на 1600 метра се превръщаше в обилен валеж, носен от бурен вятър.
 

Едва когато ловната дружина излезе на билото, виелицата утихна, сякаш докосната с магическа пръчка. Ловците бяха оставили джиповете на около километър от мястото, където щеше да застане първия стрелец.

Ръководителят на лова разположи постовете един по един. Този път групата бе по-пълна и стрелците се разполагаха нагъсто. Когато и последната пусия бе заета, се даде старт на гонката.

На едно място гората се съединяваше с друга гора с помощта на дере, в което водата още не бе замръзнала. Това място се пазеше от един ловец, по професия адвокат, който пожела да го наричат „Скромния човек“.

Повечето от участниците носеха нарезно оръжие. Адвокатът зае позиция с полуавтоматичен „Браунинг“ в калибър .308. Още докато тръгваше към пусията, той свали оптическия прицел и оръжието му остана само с механични мерници.

Проехтяха първите изстрели от гоначите, тръгнали от другия край на гората.

Част от стрелците се намираха в гъстото, докато първите постове стояха почти на открито.

Още на петата минута гончетата залаяха яростно и някои от гоначите видяха как сюрия диви свине се изнизва през голото. За съжаление това бе много преди първата пусия. Настървеният лай потъна в дерето, показвайки откъде бяха избягали животните.

Десетина минути по-късно от поста на „Скромния ловец“ се чуха четири бързи изстрела.

Минута след това любопитен колега по пост се провикна: „Удари ли го? Падна ли?“.

Отговорът дойде бързо: „Падна, падна!“.

Друг ловец се провикна: „Е, тука прасета вече няма да минат!“, след което гръмогласно и многократно пожела майките на двамата бъбривци.

Когато гонката свърши, ловците се отправиха обратно към колите. Оказа се, че „Скромния ловец“ е повалил два големи вълка - стара женска и едър по-млад мъжкар.

Пристигащите се възхищаваха на едрите животни и веднага започнаха да спекулират с теглото им, като най-често спряганите оценки бяха между 75 и 80 килограма на „парче“. Когато животните виснаха на селския кантар, се оказа, че общото им тегло едва доближава 72 кг. По-едрият мъжки вълк тежеше 40 килограма, а вълчицата 32.

Впоследствие от краткото описание на добрия стрелец стана ясно, че първо е видял мъжкия вълк на около 35 метра вляво от себе си и го повалил с първия изстрел. След това забелязва женската на около 40-50 метра вдясно и успява да отстреля и нея. Добрата преценка, точната стрелба и самообладанието, което прояви „Скромния човек“, му донесоха най-желания трофей и то в двоен размер. Това не са първите вълци, които адвоката отстрелва. Преди години той се сдобива с първия си вълчи трофей.

Честито на колегата!