За мнозина ловът на хищници е загуба на време, защото в крайна сметка месо няма. За други - стопаните на домашни животни и отглеждащите дивеч, борбата с тях е въпрос на оцеляване. Аз не съм нито от едната, нито от другата категория. За мен преследването на хищници е забавление, с което подобрявам уменията си на ловец.

Прави ми впечатление, че във времето хищниците стават все по-предпазливи. Това се забелязва най-вече в районите, в които те са ловувани по-интензивно.

Има няколко метода за техния лов.

Издебване на ход

Това е емоционален, физически активен и същевременно най-слабо продуктивният метод. Ловецът трябва да е добре запознат с особеностите на терена и да е готов да измине цялото предварително набелязано разстояние в рамките на по-малко от час. Известно е че хищниците излизат след залез слънце и преди изгрев. Реално истинското време за действие е около 30-40 минути. По-вероятно да се срещне хищник е от залез слънце към пълен мрак, отколкото рано сутрин преди изгрев, но и двата периода дават урожай, стига ловецът да има съответните знания и умения.

Придвижването се извършва пеша, с готово за стрелба оръжие. Добър аксесоар е двуногата, която да осигури стабилност на оръжието. Облеклото трябва да е камуфлажно или поне в близки до околната среда тонове. Може би най-важната част от цялостното оборудване при този лов са удобните, непромокаеми и топли обувки. Никоя част от облеклото и екипировката не бива да издава дори и най-слаб шум при движение.

Съобразяването с посоката на вятъра е много важно, ето защо е добре постоянно да го проверяваме. При пушачите това става лесно с дима от цигарата, но това е временно решение. Един от най-верните и деликатни методи е да носим малко, меко (пластмасово) шишенце, пълно с талк. През малък отвор периодично трябва да се изпомпва талкът, който поема по посоката и на най-лекия полъх на вятъра.

Друг начин да проверяваме е с помощта на огъня от запалка, но той не е толкова чувствителен.

Някои ловци завързват лек копринен конец за цевта на оръжието си и така постоянно улавят поривите на вятъра.

Наскоро пък научих, че един колега използва голата си глава, която постоянно мокри с вода и така усеща с кожата си посоката на вятъра.

Независимо от начина, по който го правите, постоянно трябва да сте наясно какво се случва и накъде се носи собствената ви миризма.  Този метод е ефективен в полските райони, където можем да наблюдаваме голяма открита част от терена.

Вече трябва да сте се досетили, че при подобни условия, не можем да разчитаме на гладкоцевни пушки, защото дистанциите на стрелбата са от средни до дълги. Понякога трябва да сме готови да направим изстрел и на дистанции, надвишаващи  300 метра.

В тази връзка задължителен аксесоар е малък бинокъл с добра светлопроводимост и увеличение от 6 до 8 пъти, с помощта на който да оглеждаме терена. Не се заблуждавайте, че с оптическия прицел, качен върху карабината ви, ще свършите същата работа. Първо, още в началото ръцете ви ще омалеят, и второ, използвате само едното си око, което не позволява на динамичния окомер да регистрира добре движение. Част от този метод е изчакването край пътеки, по които редовно минават хищниците.

Звуково примамване

Ако преди години имаше малцина, които практикуваха звуково примамване, то сега все повече „хищничари“ прилагат този метод. Вече масово се предлагат електронни примамки, произведени от различни фирми. Електронният метод на звуково примамване се счита неетичен, а в България е обявен за незаконен. Като оставим това настрана, електронните примамки успяват да привлекат предимно млади и неопитни животни. Опитът ми показва, че по-старите екземпляри не само че не се отзовават, но и в много от случаите, когато имам директно наблюдение върху тях, побягват в ужас от електронните звуци. Безспорно предимство е, че докато звуците се леят, ръцете ви са свободни. Също така високоговорителят може да бъде разположен на разстояние от самия ловец, който по този начин не привлича вниманието върху себе си, издавайки звуци.

Електронните устройства изискват допълнително захранване, което е тежко и обемисто. Това допълнително накланя везните в полза на мануалните звукови примамки. Също известни в средите като „свирки за хищници“, тези устройства изискват овладяване, подобно на музикален инструмент, макар и на по-ниско ниво. Няма как да изнесем „серенада“, която да завладее сърцето на хищника, ако не вложим емоция в изпълнението и не заговорим с гласа на „ранения заек“ или „птица със счупено крило“. Всъщност хищниците реагират най-много на универсалния звук на болката и паниката. Такива звуци могат да дойдат от ранено или заловено от друг хищник животно. Когато имитираме сърцераздирателните писъци на заек в стрес, трябва да си представяме как грабливата птица или бялката са впили в него нокти или зъби и борбата за оцеляване изтръгва звуци на болка от бедното създание. Пауза. Избършете сълзите си!

Хайде сега отново. Надуйте свирката и го давайте още по-жално. За редуването на серенадата с паузи има много дебати. Някои предпочитат да изсвирват по-дълги и съдържателни балади за болката, след което да изчакват 5 и дори 10 минути, преди да започнат следващата серия. Други са фенове на бързите, динамични „парчета“ и също така кратки паузи за оглеждане на терена. „Композитори“ - много, „парчета“ - различни, публика - всякаква. С тези думи искам да кажа, че по принципа на опита и грешката може да откриете кое работи по-добре и кое е недотам ефективно.

Споделеният опит е нещо полезно и доста често дава добър резултат. Някои хора крият тайните си, аз не. Ако сега започвате да се учите, питайте всеки, който има успех в лова на хищници за неговата „рецепта“, и най-вече чуйте неговото „изпълнение“. При всяко положение ако на дадено място не успеете да привикате хищник до половин час, то е време да се придвижите поне на километър от там и да опитате пак.

Други звуци, на които хищникът би реагирал, са „изгубено сърне“ или „еленче търси майка си“. При тези звуци, в зависимост от терена и дивеча, е възможно да останете изненадани от появата и на вълк. Внимание! В райони (предимно планински), където има мечки, е много вероятно, да привлечете някоя от тях. Внимавайте какво си пожелавате!

Мануалните звукови примамки, или както махленски ще ги наречем „свирките“, са много ефективни в опитни ръце, но определено насочват вниманието към изпълнителя. Ето защо е добре да се използва един аксесоар, който отвлича вниманието и го насочва към себе си. Това е мятащата се примамка. В повечето случаи това са синтетични снопове от конци или платове, наподобяващи цвета и формата на опашка или козина. Те са закачени на пръчка или пружина, която с помощта на електромотор им придава „мятащо“ се движение. Така хищникът, заблуден от движението, смята, че това е обекта, който издава звуците, и го доближава, а понякога и атакува.

Естествено, прикритието с добър камуфлаж и дори с параван е задължително. Параванът може да е преносим или изграден на място с подръчни материали от храсти, треви и клони. Най-забележимите части от човешкото тяло са лицето и ръцете. Ето защо дори и в топлите летни месеци те трябва да са покрити съответно с маска и ръкавици.

Дори и най-добрият камуфлаж не може да прикрие движението. По време на звуково примамване се старайте да бъдете максимално неподвижни. Ако се наложи да промените позицията си или да се огледате, движете се бавно, с плавни движения.

Примамване с храна

Това е доказан в практиката метод. Той позволява да привикате хищника където ви е удобно, например до някоя сграда, фургон, автомобил или заслон. Класика си остава изграждането на блайнд или опъването на палатка-блайнд. Палатковото укритие може, да бъде доукрасено с природни материали от заобикалящата среда.

При варда на стървилище е възможно използването на гладкоцевно оръжие, когато дистанцията го позволява.

Добра база за изграждане на стървилище е умряло домашно животно. Такова място може да се превърне в постоянно стървилище, като захранката се опреснява периодично. Има голям смисъл да се постави фотокапан, въпреки че в началото инфрачервената светлина, която е невидима за човека, действа като боен фар на хищника и го плаши. С времето животните свикват с нея и престават да й обръщат внимание.

Захранката може да бъде почти всичко - от домакински отпадъци от хранителни продукти до скитащи кучета, но това, което има най-бърз и неустоим ефект, е вмирисаната риба. Най-лесната рецепта за такава примамка е да сложите в стъклена бутилка сурова копърка и да я запушите здраво херметически. Оставете бутилката на стайна температура за няколко дни, за да „узрее“ рибата. Сега имате готова бомба, която привлича като магнит хищниците. Оставете бутилката някъде, където знаете, че има хищници. Като внимавате да не се изцапате, извадете тапата. След лова оставете бутилката. Тя ще продължава да привлича още любители на „суши“. Те ще могат с усилие да извадят по някоя рибка, но това ще отнема време и няма да могат да изядат всичко наведнъж. Така ще си осигурите стървилище за по-дълго време.

Друг начин за запазване на стървилището за по-дълго време е мършата да бъде покрита с оградна телена мрежа. Нещо, което научих, докато ловувах хищници в Африка, е използването на влачка. За целта се взимат вътрешностите (черва, стомах) на убито или умряло животно, връзват се с тел и започват да се влачат по пътеките и черните пътища в района. Може да се използва и джип. Накрая влачката завършва на сървилището. Този тур ще осигури необходимата информация на желаещите хищници и те бързо ще открият основното угощение. Оттам поемате вие и вашата пушка.

В закона е записано, че хищници и вредители може да се ловуват целогодишно и 24 часа в денонощието, но не може да се използват за целта МПС и източници на изкуствена светлина. Упоменати са като забранени дори нощните мерници, но не са споменати термовизионните мерници. Разбира се, за наблюдение се разрешава използването на всякакви технически средства, в това число прибори за нощно виждане, дори фенери и бойни фарове.  Най-чистият и класически метод е да се разположи стървилището на светъл фон, за да може тъмният силует на животното да изпъкне. През зимата, когато има сняг, това е лесно, но в останалите сезони, ако нямаме подходящ фон, можем да създадем такъв. Добра за целта е сламата. Тя не събужда подозрение, миризмата й е естествена и доминираща и я има в изобилие. Просто пренесете някоя бала до мястото, където ще изградите стървилище, и я разпръснете наоколо.

Оборудване и изискване към оръжието и мерниците

В някои случаи е напълно адекватно ловът на хищници да се извършва с гладкоцевна пушка, но това оръжие има своите ограничения. Едното от тях е прецизността, а второто далекобойността.

Една карабина, оборудвана с адекватен оптически мерник, е всичко, от което се нуждае ловецът на хищници. Няма значение дали изборът ви ще е полуавтомат, болтов затвор, комбинация или едноцевен киплауф. Всичко, което е достатъчно точно и се чувствате уверени с него, ще свърши работа.

Условията, на които трябва да отговаря калибърът, са лек, със слаб до незначителен откат, настилна траектория за прав изстрел, бързофрагментиращ, отдаващ енергията си куршум и не на последно място - ниска себестойност. Ето някои по-масови калибри, които отговарят на тези характеристики и биха били правилен избор: .204 „Рюгер“, 5.6х50R, 5.6x52R, .222 „Ремингтън“, .223 „Ремингтън“, 22-250, .243 „Уинчестър“. Безсмислено е да се отива към по-тежки калибри, защото откатът, който носят със себе си, ще ви разсейва, а и стойността на патроните е по-висока. Все пак, ако имате едно-единствено оръжие за всичко и нямате възможност да си закупите специализирано за лов на хищници, то трябва да е простреляна с максимално бързи, леки и точни боеприпаси. Оптическият прицел е това, което ни свързва с изстрела. Колкото по-качествен е той, толкова по-добри са шансовете за успех. Ако за карабината съм склонен да направя компромис, то за оптическия прицел съм категоричен - само най-доброто, което мога да си позволя.

Оптиката трябва да е с голяма предна леща, минимум 40 мм отвор и с минимално увеличение 6 пъти. Напълно адекватни са и „твърдите“ оптически прицели, сиреч тези с фиксирано увеличение. По-добре да се екипирате с варио оптика (с променливо увеличение), но ако трябва да се избира между качествена „твърда“ или компромисна варио, заложете на качеството. Практическите ситуации са ми показали, че при лова на хищници трябва да избягвам оптическите прицели с ръчна корекция на парлалакса. Когато нещата започнат да се случват, последното нещо, което ви е в излишък, е времето. Ръчната корекция на паралакса е страхотна екстра, когато стреляте по мишени, но в реална ловна обстановка само ще ви забави. Докато се опитвате в сумрака да изчистите скалата и обекта с копчето, обектът вече може и да си е отишъл.

Ловът на хищници изгражда качества като съобразителност, импровизация и отлични стрелкови възможности, базирани на реалистична оценка на ситуацията, но най-важното качество, което придобива ловеца на хищници, е и най-голямото му оръжие въобще в лова – търпението.