Разположен високо над Лесидрен, ловният участък „Напоя“ е благословен с прекрасна природа. Стопаните на ловния район са запалени ловци и усилията им да увеличат популацията на дивите животни се възнаграждават. Една непринудена разходка из ловните пътеки ми разкри доста следи от присъствие на сърни, диви свине, дори попаднах на прясната диря на мечка.

Високопланинските сечища са добро местообитание на сърни и сръндаци.

Докато обикаляхме на ход с моя приятел Драго, на няколко пъти предпазливите обитатели на гората побягваха пред нас, усетили присъствието ни. Изкачвахме един горски път и стигнахме до сечище, което ми се стори подходящо за изчакване. Слънцето вече преваляше билото и това бе моментът, когато активността на дивеча се увеличава. Седнах, така че да мога максимално добре да наблюдавам колкото се може по-голяма площ от сечището под мен, като същевременно остана относително скрит от погледа на животните.

В далечината пролая сръндак. Отговори му друг. Реших да пробвам да привлека животните със звукова примамка. Сезонът, в който звуковите примамки работят най-добре, е края на месец юли до август. Това е така, защото тогава е и сватбуването на сърните. Не разчитах, че любовният зов ще повлияе в момента, но очаквах някой сръндак по-скоро да прояви любопитство. Опитът ми със звуковите примамки за сръндаци ми е показал, че това е напълно възможно. Разбира се, в този период най-многото, на което може да се разчита, е някой млад или максимум средно възрастен сръндак, но по-добре това, отколкото нищо.

Първото сечище не даде очаквания резултат, но когато се изместихме 500 метра на съседното, още на десетата минута вляво по-надолу, на около 120 метра, се появи любопиткото. За съжаление ни забеляза още преди да го видим ние и само бялото петно, което потъна в гората, и предупредителният лай бяха доказателство за неговата визита.

Продължихме обхода, преминавайки през горска пътека. Вече притъмняваше и скоро видимостта съвсем щеше да намалее. Точно в този момент усетих присъствие. Спрях и дадох сигнал да изчакаме. С помощта на качествения си бинокъл успях да различа силуета на сръндак на около 90 метра пред мен. Клоните на едно дърво, разположено между мен и животното, скриваха по-голямата част от него. То се придвижваше бавно и пасеше с наведена глава. Седнах на земята, за да мога да го огледам под клоните. Още с първото вдигане на главата успях да различа по стойката, че това е стар сръндак с перли по рогата и добър трофей. Бинокълът увисна на врата ми, а в ръцете си вече държах карабината в калибър .308 с къса дебела цев. Позицията на животното не ми позволяваше сигурен изстрел. Виждах само задницата му и част от врата.

Тъмнината напредваше неумолимо и ми ставаше все по-трудно да различавам силуета. Бях сигурен, че твърдия куршум ще разпробие животното открай докрай, но когато имаш възможност да изчакаш, за да получиш по-добра позиция, по-добре е да го направиш.

Пристъпвайки към гората, сръндакът започна да се губи, но точно в този момент се обърна странично. Отлагах изстрела до този момент. Кръстчето лежеше стабилно върху плешката. Откатът повдигна оръжието и за момент изгубих картината. Когато погледнах отново, на мястото нямаше животно. Надявах се да е паднало на място. Бях сигурен в оръжието и стрелбата си. Същевременно надвесените клони помежду ни трудно се различаваха в настъпилата тъмнина и бе напълно възможно някой от тях да бе попречил на куршума да достигне целта си.

Тръгнах напред и когато стигнах до предполагаемото място, с облекчение видях сръндака да лежи точно там. Изстрелът бе попаднал в областта на сърцето и бе излязъл диагонално през врата. Съдейки по бялата маска и износването на зъбите, определих възрастта на животното на около 6 години. Трофеят не бе симетричен, но бе добре оперлен, с масивни розетки и дълги шипове.

С благодарност към моите приятели Петко, Драго и Станимир за поканата да прекарам един незабравим ловен уикенд в ловно стопанство „Напоя“, оставам с приятните спомени от това красиво място.