Ловът е разнообразие от ситуации и видове дивеч. Всеки има различни предпочитания към методите, оръжията и компанията, с която ще сподели емоциите си.

Когато стане дума за лов на мечки, две мнения няма. Това е най-големият и опасен хищник на територията на три континента. Неслучайно в приказки, вицове и легенди мечката е главно действащо лице. Познавам ловци, повалили стотици едри животни, но малцина от тях могат да се похвалят с трофей от Ursus Arctos, или както е известна у нас - кафява мечка.

Малкият брой на тези бозайници у нас наложи отстрелът им да бъде ограничен. Допускаше се само отстраняването на доказани стръвници при стриктна процедура, съгласувана от две министерства. Това не само стабилизира популациите, но и ги увеличи чувствително. Ако допреди пет години се предполагаше, че на територията на страната ни има около 850-900 кафяви мечки, то по неофициални данни сега те са над 1300-1400 екземпляра. Дотук добре, но тъй като мечката е териториално животно и не отстъпва позициите си дори на своето потомство, след третата година младите мечки се превръщат в конкурент за своите родители. Като такива те биват изтласквани към по-периферните части, граничещи с населени места. Това рано или късно става предпоставка за среща с непредвидими последици между човека и животното. Зачестилите нападения над домашни животни в по-отдалечените планински райони доказват увеличената меча популация. Толкова за ситуацията у нас.

Съседна Румъния е с почти два пъти по-голяма територия от България, но по приблизителни данни числеността на кафявата мечка там е около 7000 (седем хиляди) броя. Това означава два пъти по-голяма гъстота. Някои райони в Карпатите са буквално обсебени от мечките и местното население плаща кървав данък не само с цената на домашни животни, но и с човешки животи всяка година. Професионални ловни водачи са ми споделяли, че мечките се чувстват толкова спокойни, че често могат да бъдат забелязани и в покрайнините на големите градове, ровейки в боклукчийските кофи. Едва ли на местното население подобно социализиране на големия хищник му е много забавно. То по никакъв начин не прави хората щастливи от подобно съседство.

Многото животни на едно място предполагат голяма конкуренция за храна. В някои ловни райони лесничеите твърдят, че на една хранилка в рамките на нощта преминават по седемнадесет различни животни. Наблюдение върху поведението и навиците им показва, че първи - още по светло, преди залез - излизат по-младите и по-дребни мечки. При пристигането на по-големия и възрастен претендент предишните „окупатори” на хранилката побягват панически. Това доказва, че конкуренцията не е фиктивна, а заплахата от саморазправа е напълно реална. Последни, понякога два часа след залез слънце, се появяват най-големите мечоци с дългогодишен опит и свадлив характер.

Когато мракът вземе превес е много трудно, дори и с помощта на класен бинокъл, да се определи какво е наблюдаваното животно. Оттам произтича и главната трудност при дефинирането на трофея. Естествено е, че всеки ловец мечтае за възможно най-голям трофей, но не всеки може да си позволи да заплати сумата за него. Ето защо предварителното наблюдение е изключително важен елемент за правилното протичане и предсказуемост на лова.

По стечение на обстоятелствата в относително кратък период имах щастливата възможност да организирам за двама души лов на мечки. Мой партньор и съорганизатор в това начинание бе фирмата „Експресинтерконтакт”, начело с колоритния си представител г-н Васил Табаков.

Но нека преминем направо към темата. Мнозина смятат, че мечката е изключително кораво животно и за изстрел по нея е нужно да се използват много тежки калибри. Това твърдение е наполовина вярно. Тя е голямо животно, но е относително с по-мека структура в сравнение с глигана и елена. Средните калибри от сорта на 7 мм, 7.62 мм и 8 мм са напълно достатъчни, за да се повали сигурно това животно. Ако е ранена обаче, мечката може да бъде изключително опасна поради чудовищната си сила, неподозираната бързина и безшумното си придвижване. Ето защо ако трябва да препоръчам конкретни калибри за отстрела й, бих се спрял най-вече на 9.3х62 или .375 „Холанд и Холанд”. Предпочитам ги най-вече защото много често предпазливи по природа, мечките се придвижват в храсталаците и едно презастраховане по отношение на калибъра не е излишно, ако се наложи изстрел през клоните. В случай на раняване бих се чувствал доста по-комфортно, ако напредвам в тъмното с по-сериозен калибър.

Методите за ловуване на мечка са няколко.

Издебване

При него опитен водач, който е наясно с местообитанието и пладнуването на животните, повежда ловеца. Често срещите се осъществяват край местата за хранене и водопой на животните. Практикува се в Русия под името „лов в овес” и в Канада като лов на ход и случайно засичане.

Лов от чакало

Това е най-сигурният и предсказуем метод. Практикува се почти навсякъде и е най-безопасен. Обикновено при вече изградено чакало се захранва с фураж или се застървява с мърша. В случай, че се преследва стръвница и се намери убито от нея животно, се изгражда походно чакало. Много удобни са преносимите метални чакала, които се монтират по дърветата. Важно условие е съблюдаването на подхода спрямо вятъра. Убитото животно не бива да се наближава, защото подозрителността на мечките (особено на стръвниците) е пословична.

Лов на хралупа

В случай, че предварително е известна зимната бърлога на изпадналата в летаргичен сън мечка, може тя да бъде събудена и отстреляна. Доколко етичен е този метод, може много да се спори. Факт е обаче, че е много ефикасен. Прословутата летаргия при мечките всъщност не е непробуден сън през цялата зима, а по-скоро дрямка при занижен метаболизъм. През това време сетивата слух и обоняние работят на сто процента. Много често при неправилен подход (несъобразяване с вятъра или вдигане дори и на малък шум) това, което заварваме при бърлогата, са само следите на избягалата мечка. Този метод се практикува най-вече в Русия и бившите й републики.

Гонка

Безспорно това е най-динамичният и емоционален метод. Единственото място, където официално и законно се провежда той, е в Румъния. Неслучайно румънците са водещи в това отношение. Ловът по този начин е разрешен в периода от 25 септември до края на декември. Бонус за участниците в него е възможната среща с вълци, рисове, глигани, елени, лисици и други животни, по които е разрешено също да се стреля.

Ловецът, за когото организирахме лова, е добър стрелец и в отлична физическа кондиция, което му позволяваше да ловува на всеки един от изброените по-горе методи. За съжаление, ограниченото му свободно време, както и изискванията за точно определена големина на животното, ни оставяха възможност само за лов от чакало. Но какъвто и да е методът, ловът на мечка е приключение и предизвикателство от голяма величина.

Тъй като в чакалото трябваше да се качим късния следобед, имахме достатъчно време за един лов на ход. Разбира се, организацията бе направена в друг, съседен район, за да не безпокоим животните, където бе чакалото.

Денят ни подари слънце и безветрие, подходящо по-скоро за лятото, отколкото за април. Опадалата шума съхнеше бързо от високите температури, но все още позволяваше сравнително тихо да се промъкваме към животните. Нямахме за цел трофейни животни, а по-скоро да „начешем крастата”, гръмвайки по някое и друго миналогодишно прасе. Разделихме се с лесничея и той обходи една горичка срещу нас. Оттам, за щастие, изскочиха четири прасета в един калибър и се насочиха право към нас. Ловецът още не бе вкарал патрон в цевта. В момента, когато затворът щракна, гуцетата усетиха опасността и си плюха на копитата. Третото от тях обаче не можа да надбяга 9.3-милиметровия куршум „Орикс”. Объркани от изстрела, прасетата смениха посоката, което даде отлична възможност на още един добре отправен куршум да намери сърцето на друго прасе. Ловът протече толкова бързо, че остана време за още един експеримент.

Изместихме се към друг район, не много отдалечен от първия. Отново приложихме схемата на подвижната гонка. Още докато вървяхме, вдигнахме един млад глиган, който се шмугна в храстите и не ни даде възможност да стреляме. Аз и ловецът заехме позиция в рядка дъбова гора, на едно възвишение, под което се събираха три дерета. Буквално пет минути след като изгубихме от поглед лесничея, едно прасе побягна към нас. За момент се скри от погледите ни, а след това изригна на седем-осем метра от нас. С бърза и точна реакция ловецът прокара един проектил през двата му бели дроба. Животното продължи да бяга, даже изкачи стръмния отсрещен склон, но точно когато стигна върха, се срина обратно.

След три прасета за „загрявка”, поехме към чакалото за среща с мечока. Лесничеят бе доволен от стрелбата, която видя, и уверен в качествата на ловеца.

Седяхме в чакалото повече от четири часа. Слънцето отдавна се бе скрило. Гарваните, които кълвяха мършата, се бяха оттеглили за сън. С помощта на бинокъла си все още можех да различавам силуетите, но и това ставаше все по-трудно.

Взирах се в мрака и очаквах да видя откъде ще дойде мечката, но появата й в средата на малката поляна ме изненада. Изчакахме да започне да се храни и чак след това отворихме безшумно прозореца на чакалото. Ловецът се приготви за изстрел, но животното стоеше със задницата към нас. За миг се обърна странично и застина. „Сега!” - искаше ми се да изкрещя. Сякаш телепатично, ловецът улови мислите ми и изстрелът отекна. Животното даде лека реакция и побягна към склона, скривайки се с два скока между дърветата. Опитът ми в лова на опасни животни ме е убедил, че изчакване след изстрел в рамките на 10-15 минути никак не вреди, напротив, може да се окаже животоспасяващ. Десет минути по-късно слязохме от чакалото и поехме към мястото, където за последно видяхме мечката. Чувствах се леко „оголен”, защото за самозащита носех единствено малък прожектор и (не се смейте!) сгъваем нож. Замислих се как ще ми послужи това ноже, ако в случай на нападение ловецът пропусне. Сетих се за две приложения: да си прережа вените, за да не се мъча много-много, или ако всичко се размине, да си изчегъртам старателно акото от гащите. За щастие, когато доближихме, лъчът от прожектора освети безжизненото тяло на мечката. Беше паднала на някакви 8-10 метра от мястото на изстрела.

Когато по-късно измерихме одраната кожа, тя се оказа с дължина 202 сантиметра от носа до опашката и със 140 см ширина зад лапите.

Сега, ентусиазиран от този лов, планирам следващото посещение в Карпатите, където от 25 септември тази година с група ловци ще участвам в гонки за мечки, вълци и рисове. А дотогава запазете търпение, защото ще ви разкажа за други ловни експедиции и приключения.