От редакцията

През последния месец (ноември 2008), щом се заговори за лов, няма начин да не стане дума за „онова” момче от Варна, което пострада при нападение от ранен глиган. Случката вече е придобила митична загадъчност поради различните версии, които се появиха в средите на ловната общественост и медиите.

Потърсихме за коментар главния „участник” Радослав Димитров и потърпевш в драматичните събития. Оказа се, че той е излязъл от болницата току-що. В бодрия глас на човека, с когото разговаряхме по телефона, не се долавяше и следа от преживяната схватка и претърпените физически травми.

„Най-интересното беше, че преди да се случи всичко това, два дни по-рано - в сряда, бях на организиран лов с колеги и се зарекох, че в събота няма да ходя на лов. Въпросният ден ме свари в двоумение дали да не остана в леглото. Даже когато първия път алармата на телефона ми иззвъня, я изключих, и съм останал да си доспя, държейки апарата в ръка.

Така или иначе моят добър приятел Тихомир, с когото се познавам от години, ме убеди да тръгна. Впоследствие същият този човек буквално спаси живота ми. Всичко се разви много бързо и аз извадих голям късмет.

Бяхме на лов край „Каракуз”, до гр. Дулово. Стоях на пусия и слушах настървения лай на кучетата. Бяха открили някакво голямо животно и битката кипеше недалеч от мен. Тревожното изскимтяване на гончетата на няколко пъти ми подсказа, че това вероятно е глиган, който яростно отблъсква атаките им. Впоследствие се оказа, че при тази схватка глиганът е разпрал с бивните си четири кучета.

Стоях на горска пътека и чух, че кучетата излизат на нея, между мен и приятеля ми Тихомир. Чух как той извика: „Адвокате, идва!” Зад мен имаше гъста салкъмена гора, през която не се виждаше. Точно от там, на три метра от мен, изневиделица изскочи свирепото животно. Отчасти всичко се случи толкова изненадващо, защото в едното си ухо бях сложил слушалка за радиостанция, която ограничаваше слуха ми.

За лова този ден бях въоръжен с карабина „ЧЗ 550” болтекшън, с оптически мерник. Сами разбирате, че поради това нямах никаква възможност и време да се прицеля и да направя добър изстрел.

Прасето ме връхлетя толкова бързо и целенасочено, че единственото, което успях да направя, бе да извъртя оръжието с дясната си ръка и да стрелям интуитивно от упор. Куршумът „Вулкан” в калибър .30-06, както се оказа впоследствие, попада в мускулатурата на врата на животното. То, без дори да се забави или да реагира по някакъв начин, ме блъсна, при което оръжието ми отхвръкна някъде. Както бях паднал на земята, големият, двестакилограмов звяр се хвърли отново и ми нанесе силен удар с глигите над коляното. С рязко движение на мощната си зурла разпра десния ми крак по цялата дължина на бедрото. След това отново се спусна към мен и ми нанесе удар в лявата ръка, с която се опитвах да се предпазя. В резултат на този удар получих голямо разкъсване на бицепса, както и на китката.

Но отмъстителното прасе не ме остави и тогава. Опитах се да го отблъсна с ръка, но то отхапа първата фаланга на средния ми пръст. Готвейки се за поредното нападение, то застана срещу мен с наведена глава. Гледахме се така няколко секунди – очи в очи.

В този момент, привлечен от шума на битката, на помощ ми се притече моят приятел Тихомир. Той е човек в отлична форма и с бързи реакции благодарение на това, че е активен спортист. Тихомир стреля три пъти в глигана, който като че ли не помръдна. Чак на третия изстрел се свлече мъртъв. Оръжието на моя спасител бе полуавтоматична ловна пушка12 калибър.

Сам си направих турникет от кожения колан, за да спра кръвта от крака си. Там бе най-голямата и опасна рана – около една педя. Друг колега свали колана си и стегна разкъсаната ми на няколко места ръка.

След като Тихомир уби прасето, сам се качих в „Нива”-та, която запалваше трудно, но за късмет точно тогава запали от раз, и потеглихме. Малко след това спряхме до джипа на колегата Станислав, който е от Силистра. Преместих се в него. Пристигна Емо, мой приятел от Варна, с който ловуваме постоянно. Той седна да шофира, а Станислав и Пламен, който е горски, се качиха и започнаха да ни насочват накъде точно да се движим. Още по пътя започна да ми притъмнява, тъй като изгубих около два литра кръв. Само мисълта за жена ми и дъщеря ми, които щяха да ме загубят, ме изпълни с адреналин и съпротивителни сили да оцелея.

Успяхме за около 15 минути да пристигнем в болницата в Дулово. Поредица от щастливи случайности ме споходи тогава. Хирургът, който ми оказа първа помощ, доктор Иванов, е ловец. За щастие точно в този ден той не отива на лов, а остава дежурен.

Първата операция продължава шест часа. Оказва се, че разрезът от глигите е минал много близо до бедрената артерия. Ако тя бе засегната, нямаше да стигна жив до болницата. От Дулово ме транспортират във Варна, където ми правят още една четиричасова операция. Според докторите живея втори живот.

Чрез страниците на списание „Български ловецъ” искам да изкажа своята благодарност на Тихомир, който ми се притече навреме на помощ, за да убие разбеснелия се глиган!

Благодаря на Емо, Станислав и Пламен за подкрепата!

Благодаря и на д-р Иванов, д-р Али, доц. Бошнаков, д-р Петров, д-р Николов, както и на всички, които се грижеха за мен по време на престоя ми в двете болници.

Благодаря на всичките ми приятели, които ме подкрепиха в този труден момент!
Най-вече благодаря на цялото ми семейство, на което причиних толкова тревоги и което за миг не ме остави сам!

Ловът на диви свине е опасно хоби, но аз ще продължа да ловувам, когато се възстановя. Не съм се предал и макар да бях на косъм от смъртта, не се страхувам отново да се срещна с глиганите.”