Снимки: след статията

Когато американските военни първи приеха на въоръжение карабината „М16” през 60-те години на миналия век, патронът М-193 и неговият 55-грейнов куршум били стандарт. Първите издадени вариации на „Черната карабина” на Юджийн Стоунър били със сравнително бавна стъпка на нарезите от 1:14 инча. Малко след това почти всички М-16-ки и М-16А1-ци били произведени с по-бърза стъпка – 1:12 инча. В днешно време куршумите за военни и цивилни са станали по-дълги, по-тежки и стъпката на нарезите е променена да остане в синхронизация с този прогрес. С толкова много видове куршуми и различни стъпки на нарезите, достъпни в наше време, следенето на това какъв боеприпас е съвместим с цевта ви може да бъде объркващо.

 

Преди да задълбаем в темата за определени стъпки, нека да отделим минутка да дискутираме „райфлинга“. „Райфлинг” са нарезите и каналите, направени  във вътрешността на цевта, които предават въртене на проектила, докато се движи към отвора. Това въртене стабилизира куршума в полет по същия начин, по който топката за ръгби е „спирализирана” от играча. Подходящата стъпка се установява като се имат предвид следните фактори: диаметър на цевта, скорост, тежест и дори конструкцията на проектила. Няма „златна” стъпка, съвместима с всички огнестрелни оръжия. Мускетите от Гражданската война (като „Спрингфилд” от 1861 година) използвали изключително бавна стъпка на нарезите (1 към 72 или 78 инча), за да изстрелват тежки оловни куршуми със сравнително добра точност, докато модерните карабини тип АР-15 използват значително по-бърза (1:7”), за да стабилизира по-дълги куршуми.

Общоприетата мъдрост ни казва, че по-бавната стъпка на нарезите не би стабилизирала правилно куршума. От друга страна по-бързата стъпка може да престабилизира по-леките куршуми, причинявайки силно странично отклонение и понякога измятане. Все пак днешните експерти по балистика са успели да развенчаят теорията за престабилизирането като практически въпрос. В крайна сметка по-добре да има повече ротации, отколкото недостатъчно.

Не ме разбирайте погрешно, сериозната разлика в теглото на куршумите може да причини слаба прецизност, да намали скороста и да изложи на потенциален риск слабата конструктивна цялост на куршума. Аз лично предпочитам по-бързите стъпки, особено при цевите над 40 см.

През последното десетилетие, военните карабини в калибър 5.56 мм са се развили в две посоки:
1. По-къси оръжия, например тези с 27-сантиметровите цеви, разработени специално за пехотинците за близък бой.
2. Автоматични оръжия с подобрена прецизност, известни като „карабини със специално приложение” (SPRs). Те са пуснати на пазара, за да изпълняват функциите едновременно на обикновен автомат и далекобоен снайпер.

И в двата случая тежките куршуми са разработени като решение за проблемите с терминалната (след попадане в целта) и външната балистика. При по-късите оръжия отнемането на тегло от куршума компенсира загубата на скорост, докато „SPRs” използват по-тежки проектили с висок балистичен коефициент, за да постигнат успех на големите дистанции.

Двата куршума, които стоят на върха на пирамидата, са 77-грейновата „Сиера BTHP/OTM” и 70-грейновият „Барнс TSX Brown Tip”. И двата се представят отлично в предназначените задачи  и ще се справят подходящо и в цеви с по-бавни стъпки на нарезите.

Нека погледнем най-често наличните стъпки, използвани при 5.56 НАТО (.223 „Ремингтън”).

1: 14 инча
През последните години е трудно да намерите АР-15, произведена с такава стъпка, но все пак те съществуват. Това е много нестандартна стъпка за .223. При нея може да се стабилизират куршуми до 55 грейна, а реално препоръчителното тегло е между 50 и 52 грейна (по-голямата част от които попадат  в категорията за вреден дивеч и прецизна стрелба), което определено не върши работа на военните. Ако постигането на максимална скорост с лек куршум е вашата цел, това може би ще ви допадне – 45-грейнов JHP на „Winchester“ с начална скорост 1100 м/сек.!

1:12 инча
Това е най-бавната стъпка, която се прави за цевите на АР-15 в днешно време. Въпреки че е много по-добра от 1:14, остава неподходяща за някои специални заряди, разработени през миналото десетилетие. Все пак теглото на куршумите, което може да стабилизира такава стъпка, стига до 60-62 грейна. Ако ловувате дребни хищници и зайци, това е правилният избор. 55-грейновият „Нослер балистик тип” със скорост 1000 м/сек., излезнал от 56-сантиметрова цев, ще се стабилизира безпроблемно в нея.

1:10 инча
Тази стъпка на нарезите е добра за леки до среднотежки проектили до 69 грейна (например „Sierra MatchKing BTHP”, „Federal Premium”). Ако диапазонът 55-62 грейна ви устройва, не ви трябва по-бърза стъпка. Все пак имайте наум, че с 1:10 ще бъдете доста ограничени.

1:9 инча
Това е началото на пътя за стрелеца, който е склонен да използва по-тежки куршуми. Страхотна компромисна стъпка! Не прекалено бърза, за да създава проблеми с 55-грейновите куршуми, но достатъчно, за да стабилизира всички останали освен най-тежките проектили. Без затруднения се изстрелват 70-75-грейнови куршуми, дори и някои 77-грейнови. С по-дълга цев и съответно по-високи скорости, тази стъпка може да бъде много подходяща за прецизна стрелба.

1:8 инча
За карабина с 40-сантиметрова цев за стандартни цели тази стъпка е мултифункционална - с най-голям диапазон. Може да стреля в зоната на комфорта с куршуми от 55 грейна до 80 грейна. 75- и 77-грейновите куршуми пък работят успешно в голям спектър от скорости, което означава, че дължината на цевта не е от голямо значение.

1:7 инча
Това е стъпката, избрана от военните, откакто са приели на въоръжение М-16А2 и 62-грейновите М-855, което е станало през 80-те години на миналия век. Тази стъпка е заложена на оръжията М-4, М-16А4, Мk-12 SPR и дори на „Хеклер&Кох .416“. Способността й да стабилизира трасиращи патрони е друга причина армията да избере именно 1:7. За тази цев не са проблем дори 90-грейновите проектили, а 75- и 77-грейновите се стабилизират на абсолютно всякаква скорост, което я прави изключително подходяща за карабини с много къси цеви. Ако искате копие на военна „Ар“-ка, 1:7 е препоръчителна.

Съчетаването на подходящата стъпка на нарезите за вашата карабина с подходящия боеприпас не ви гарантира перфектна прецизност, но ви подсигурява правилния полет на куршума. От друга страна, използването на куршум, който е прекалено тежък за стъпката на нарезното ви оръжие, може да доведе до слаба точност и неефективно представяне при терминалната балистика.

Ако сте перфекционист и искате да направите идеални групи върху мишените със спортното си оръжие, бъдете сигурни, че сте съчетали правилно амунициите със стъпката на нарезите.