Република България има площ 111 000 кв. км. Релефът на страната е изключително разнообразен, с надморски височини от 0 до 2925 м - с алпийска зона и крайморски местообитания. Основните дървесни видове, формиращи българските гори, са дъб, бук, борове и смърч. Ловната площ на страната е разделена на ловностопански райони и обхваща всички територии извън населените места и резерватите. Не са обособени ловностопански райони и в националните паркове. Така ловната площ е около 90 000 кв.км, от която приблизително 1/3 гора, а останалата представлява обработваеми площи и пасища.

           

Ловностопанската дейност и ловуването на дивеч в България се урежда за пръв път със „Закона за ловните билети“ от 1880 г., с който се регламентира държавната собственост върху дивеча и ловностопанските райони.

            Със Закона за лова от 1926 г. се създават първите национални и местни развъдници и ловни стопанства, а със Закона за лова от 1948 г. се установява държавното подпомагане на сектора от бюджета. През 1968 г. са създадени представителни ловни стопанства и са обособени ловностопанските райони на българските ловци - ловните дружини. В този период развитието на ловното стопанство става държавен приоритет и успехите не закъсняват. През 1981 г. България е домакин на Третото световно ловно изложение. Към края на 20-ти век страната притежава 4 световни рекорда на трофеи на благороден елен, като последният - с оценка 273.60 т. CIC, все още е ненадминат. От всички 23 трофея от този вид с оценка над 250 т. CIC 12 произхождат от България. Най-тежкият добит трофей на благороден елен е с маса 19.2 кг.

            В продължение на 20 г. световният рекорд на дива свиня е български с оценка 158.20 т. CIC. Четири са световните рекорди на кожа на дива котка, като този с оценка 67.28 т. CIC все още е водещ. Осем трофея от лопатар са оценени над 200 т. CIC, а 2 сръндашки - над 180 т. CIC.

           

Следва да се отбележи, че организираният ловен туризъм преди 1990 г. е бил абсолютно недостъпен за обикновения български ловец. В този период се използва терминът „международен ловен туризъм", тъй като в него участваха само чуждестранни ловци.

           

Политическите, обществените и финансовите промени от 1989 год., многобройните реформи в горския и ловния сектор нанасят тежък удар. Дотогава водещите ловни стопанства, които са били пряко подчинени на Министерския съвет, са ликвидирани през 1990 г., като ловностопанските им райони започват да се стопанисват от държавните горски стопанства. През 1999 г., с „разделянето на брадвата от марката“, тези стопанства бяха преструктурирани в държавни лесничейства и лишени от стопанската си дейност. Почти всички дълготрайни активи на горския сектор бяха приватизирани и разграбени. Елитни ловни резиденции, производствени предприятия, автопарк бяха ликвидирани или спряха да се използват по предназначение. За кратко време никой не стопанисваше дивеча, а ползването в държавните ловностопански райони се изкупуваше ежегодно от юридически лица, които нямаха ангажимент да стопанисват, но ловуваха без фактическа възможност да бъдат контролирани. Успоредно с това, за периода 1999-2014 г. броят на българските ловци нарасна 2-3 пъти. Бракониерството беше повсеместно явление. На фона на тази разруха се запазиха единични ловни елитни ловни стопанства като оазис, запазващ генотипа на популациите.

 

            Действащият Закон за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) е един от най-променяните закони в страната. За периода 2000-2014 г. той е променян 26 пъти или средно 2 пъти на година. Само този факт е достатъчно показателен за нивото на интерес към ловностопанския сектор, както и за политическите, икономическите и екологичните интереси, които рефлектират върху него.

           

Основният принцип в организацията на ловното стопанство на България е държавната собственост на всички ловностопански райони и дивечови популации на свобода независимо от собствеността на земята. Този принцип е запазен от векове и дава възможност за организация и управление на големи площи при силно фрагментирана собственост на полето и горите.

 

            В момента съществуват 3 начина за стопанисване на ловностопански райони и дивечови популации:

            1. Държавни ловни стопанства - 28 бр. Средната им площ е приблизително 20 000 ха и стопанисват най-добрите местообитания със запазени дивечови популации. Могат да сключват договори за определени дейности с юридически лица, като с това се дава възможност за гъвкавото им управление. В тези ловностопански райони може да се ловува само по линия на организирания ловен туризъм. С тези стопанства държавата гарантира запазването на генотипа на дивечовите популации. Договорите за съвместна ловностопанска дейност в държавните ловни стопанства към края на 2013 г. са 17 .

            2. Дивечовъдни участъци в приблизително 150-те държавни горски стопанства. Обхващат най-добрите местообитания в горските стопанства и средната им площ е около 1500 ха. За тези участъци държавата сключва договори за 15-годишно стопанисване с юридически лица, които се задължават да изпълняват ловностопанските мероприятия. Ловуването в тях е при режим, определен от стопанисващия, при спазване на законодателството, като приходите от ловен туризъм остават за стопанисващия. Към края на 2013 г. има сключени около 140 договора за предоставяне на стопанисването на дивеча в дивечовъдни участъци на държавни горски стопанства за 15-годишен период.

            3. Ловностопански райони на ловните дружини на българските ловци - около 85% от ловната площ на страната. Тези райони с площ приблизително 1500 ха изпълняват социална функция - в тях ловуват 140-те хиляди български ловци. Ловува се основно групово на дива свиня и индивидуално на дребен дивеч. Всеки ловец задължително членува в ловна дружина, ловните дружини членуват в местни ловни сдружения, а те - в национални ловни сдружения. Всеки ловец заплаща държавна такса за подновяване на ловния билет, членски внос, такса за стопанисване на дивеча и стойността на разрешителните за ловуване. За 150-200 евро на година един ловец може да участва в 25 групови лова на дива свиня и да ловува 6 месеца на дребен и прелетен дивеч.         Организиран ловен туризъм в тези райони се провежда в малък мащаб и основно на прелетен и водоплаващ дивеч.

            Тъй като дивечът е силно неравномерно разпределен, често се случва „гостуващите“ ловци от един ловностопански район да заплащат участието си в ловуването при своите колеги в по-„богат“ район . Стойността на това ловуване варира в интрервала 10-50 евро в зависимост от вероятността да бъде отсрелян дивеч. Ясно е, че щом ловуването се заплаща, става дума за организиран ловен туризъм и тези ловци не трябва да бъдат наричани „гости“, а „клиенти“.

            Почти цялата ловна площ представлява свободни площи, в които дивеча мигрира. Оградените площи за развъждане на дивеч (бази за интезивно стопанисване на дивеч (БИСД) са много малко и са малки по площа. Най-често са част от други ловностопански райони. Имат обща площ 5330 ха.

            На всеки 10 години за всеки ловностопански район се изработва ловоустройствен проект, в който се анализират промените в изминалия период и се дават се основните направления за управление на стопанството в бъдеще.

            Смисълът на ловоустройственото проектиране се състои в:

            - съчетаване на науката с практиката, обмен на опит и идеи;

            - въвеждат се единни критерии за оценка дейността на ловните стопанства;

            - облекчава се контролът от страна на държавата върху стопанисващите;

            - създава се и се поддържа единна база данни, която в бъдеще може да се  използва за анализи и разработки на стратегии;

            - осигурява се взаимодействие между всички заинтересовани институции с цел взаимно приемливо решаване на проблемите.

 

            В момента България запасите на дивеч и отсрела са около:

• 24 000 благородни елена с отстрел           приблизително 1000 бр.;
• 7400 лопатара с отстрел приблизително 1000 бр.;
• 99 800 сърни с отстрел приблизително 1500 бр.;
• 86 700 диви свине с отстрел приблизително 30 000 бр.;
• 4500 муфлона с отстрел приблизително 300 бр.;
• 1800 диви кози с отстрел приблизително 40 бр. (специален режим);
• 945 мечки с отстрел приблизително 5 бр. (специален режим - само стръвници);
• 2400 вълка с отстрел приблизително 350 бр.;
• 2900 глухара с отстрел приблизително 100 бр.

            На територията на страната обитават и 372 000 заека, 140 000 фазана, 316 000 яребици, 22 000 кеклика, 47 000 чакала, 45 000 лисици, 17 000 диви котки (не се ловуват).
 

Същност и особености на организирания ловен туризъм (ОЛТ) в България. Профил на клиентите.

            Организираният ловен туризъм включва ползване на дивеч и дивечови продукти, както и обслужващите го дейности.

Тази дейност протича в следните етапи:

            1. Прави се заявка за ловуване от клиента или туроператора в ловното стопанство. Заявка за лов се счита за потвърдена, когато услугите са предплатени в размер на 30% най-късно до 10 дни преди провеждането на лова.

            2. Ако клиентът не е гражданин на България, му се издава временен ловен билет

            3. Клиентът се посреща и настанява в ловното стопанство, провежда се самото ловуване със съпътстващите ловни ритуали. Отстреляният дивеч, дивечовите кожи и ловните трофеи принадлежат на ловеца, който ги е придобил, при спазване на условията, определени от стопанисващия дивеча.

            4. Добитите ловни трофеи се обработват и регистрират.

            5. Ловните трофеи се оценяват от държавни оценителни комисии по формулите на CIC и се съствая оценителен протокол по образец. Съставя се пълен комплект документи за износ.

            6. На основание на оценителния протокол стопанисващият дивеча съставя разплащателен протокол, на базата на който се извършва заплащането на трофейната такса и услугите от ловеца или туроператора.

            Ловният туризъм привлича хората, защото е съвкупност от наука, умения и слука (късмет). По време на лов е невъзможно да бъдат управлявани всички фактори, водещи до положителен резултат. Отстрелът на дивеч не е задължителен факт.

            Когато в България се говори за ловен туризъм, трябва да се прави разлика между ловуването на ловците в ловните райони на техните ловни дружини и организирания ловен туризъм (ОЛТ). При ОЛТ е налице осъществяване на сделка между клиент (ловец) и домакин (дивечовъд, ловно стопанство, държава), като понякога в тази сделка участва и посредник (туроператор).

           

Клиентът има определени мечти, цели и очаквания както за материални придобивки - ловни трофеи, така и за емоционални спомени. Той заплаща за ловуването с пари, а често и с лобизъм, насочен в дадена посока в бъдещ период. Клиентите са разнообразни, както е разнообразна човешката природа и култура.

           

Според честотата на визитите клиентите биват:

            1. Постоянни - обикновено ловуват всяка година на един и същ вид дивеч. Това са клиенти, останали доволни от провеждането на лова и обслужването, имащи доверие на ловното стопанство. С такива клиенти се работи лесно, а те са гарант за постоянни приходи в ловното стопанство.

            2. Преминаващи – клиенти, търсещи постоянно нови преживявания, или такива, останали недоволни от обслужването.

 

            Според очакванията си и представата за правилно проведен ловен ден клиентите условно могат да бъдат обединени в няколко типа:

            1. „Ловци на спомени“ - за тях е важен изминатият път, тръпката на очакването и удовлетворението на успеха и ловния ритуал. Провеждането на лов с такъв клиент изисква висок професионализъм у ловния водач.

            2. Ловци-стрелци - за този тип клиенти е важен броят изстрели и броят на отстреляните животни, като често дори качествата на ловния трофей и вида на отстреляните животни са на заден план. За задоволяване на очакванията на такива клиенти е подходящо организиране на лов в оградени площи за дивеч (БИСД).

            3. Ловци на самолюбие - хора, които са избрали ловното хоби, защото е престижно и модерно, както и заради контактите, които биха създали с това си хоби. Трудни клиенти, често дори те самите не знаят какво искат и какво очакват. Този тип клиенти са истинско изпитание за домакина и ловния водач.

            4. Ловци-бохеми - за тях ловът е на заден план. Тяхната цел е да прекарат време извън своята среда, където могат да се държат по различен, често неприемлив начин. Тези ловци имат разностранни интереси, имащи понякога общо с кулинарния и алкохолния туризъм, а често и с комерсиални сексуални услуги. Изискват много внимателен подход.

           

Домакинът (ловното стопанство) предлага и продава своя материален и нематериален продукт - отстрел на дивеч, приключения, спомени. Самото ловуване се осъществява под контрола на ловен водач, който поема цялата отговорност за успеха и безопасността на ловния излет. Квалификацията на ловен водач се получава след завършване на курс и успешно полагане на изпит. Знанията и уменията на ловния водач трябва да превъзхождат или поне да отговарят на тези на клиента, но без това да бъде демонстрирано. Често клиентите са ловци с много опит и възможности, ловуващи по целия свят. Много е трудно за домакина или ловния водач да поддържат тяхното ниво на умения и техническо обезпечаване. Ловните стопанства гарантират до 15% точност при отстрела на заявения трофей (без глиган). Когато разликата в гарантираната точност е над 15%, ловецът може да откаже да придобие трофея и съответно не го заплаща. Необходима е постоянна работа, повишаване на квалификацията и самоусъвършенстване в тази посока. Освен чисто ловен професионализъм, домакинът трябва да притежава талант за общуване с клиентите и дипломация. Намирането на служители, притежаващи тези качества, е трудно, а формирането на един такъв специалист продължава с години.

            Работата с чуждестранни клиенти налага използване и на преводач, познаващ специфичната ловна терминология и притежаващ умения за работа на терен.

           

Отгатването на очакванията на клиента е нелека задача, затова понякога, особено при работа с чуждестранни клиенти или при първоначално ловуване в дадено ловно стопанство, се намесва посредник (туроператор). Туроператорът се явява гарант на клиента за това преживяването да отговори на очакванията му, а за ловното стопанство - да получи навреме всичките си доходи. Успешната организация и провеждане на организирания ловен туризъм не е лека задача, затова постоянната връзка и „сверяването на часовниците“ чрез контакти и семинари между домакин (ловно стопанство) и туроператор и клиент е от първостепенна важност

           

Организираният ловен туризъм се провежда в рамките на малки и средно големи групи хора - 1-20 души, като предварителната заявка е задължителна. Ежегодно в България по линия на организирания ловен туризъм ловуват 3000-4000 ловци, като от тях около 1/3 са българи. (Таблица 3)

 

Регистрация и отчетност на ловните трофеи       

Всеки ловен трофей, добит в България, се регистрира в държавното горско стопанство по местоживеене след представяне на документ за произход. За регистрираните трофеи се води публичен регистър.

            Всички трофеи, добити по линия на организирания ловен туризъм, се оценяват от национална и/или регионални комисии, включващи специалисти от Изпълнителна агенция по горите, Министерство на околната среда и водите, специалисти от научни институти и ловни организации по формулите на CIC. За извършената оценка комисиите издават оценителен протокол, дават медал на собственика в зависимост от оценката на ловния трофей и заверяват разплащателния протокол за проведения лов. Оценените трофеи се маркират с печата на комисията, а когато са добити от чуждестранни ловци, след оценяването се пломбират. Комисиите водят регистър за оценените от тях ловни трофеи и съхраняват един екземпляр от оценителните и разплащателните протоколи.

           

Българските ловци, притежаващи ловни трофеи и дивечови кожи, могат да ги даряват, заменят или продават. Новите собственици на ловните трофеи в срок от 14 дни след извършване на сделката ги регистрират в държавното горско стопанство по местоживеене. Притежателите на ловни трофеи са длъжни да ги предоставят за участие в национални и международни ловни изложби.

            При износ на ловни трофеи, добити по линия на организирания ловен туризъм, трофеите се придружават от следните документи:

            1. Оценителен протокол, издаден от комисия за оценка на ловни трофеи.

            2. Разплащателен протокол по образец (приложение № 2), заверен от национална или регионална комисия за оценка на ловни трофеи.

            3. Ветеринарно-медицински сертификат.

            4. Митническа декларация или опростена митническа декларация.

            5. Документи (образец CITES) за видовете, посочени в Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES).

            6. „Инвойс“ фактура.

 

Финансиране на ловностопанските мероприятия

            До 1991 г., когато ловното стопанство е било национален приоритет, годишно са били изразходвани 20-30 млн. лв. (10-15 млн. евро) за цялостното поддържане на ловностопанския отрасъл. В последвалите години бюджетното финансиране показва големи колебания и представлява само част от общото финансиране. Реално държавните ловни стопанства и държавните горски стопанства финансират ловностопанската дейност с приходи от дърводобив. Успешното управление на тази дейност до голяма степен зависи от управленските умения и принципи на директора на съответната горска администрация.

 

 

            Финансиране на ЛСМ по отчети на ИАГ (ДАГ)

 

Таблица 1 (под статията)

            След приемането на новия Закон за горите от 2011 г. държавните горски предприятия са самостоятелно функциониращи стопански субекти, които финансират сами ловностопанските мероприятия в своя район на дейност. С измененията на Закона за лова и опазване на дивеча от 2011 г. всички средства от такси, свързани с ловностопанската дейност, и от арендни вноски на наети от юридически лица дивечовъдни участъци могат да се изразходват от държавата единствено за ловностопански мероприятия.

 

Преки приходи от ловностопанска дейност

            В условията на пазарна икономика е много трудно да бъде направен адекватен финансов анализ на трудно управляемите природни и социални процеси, който да бъде валиден за дълъг времеви период. В този смисъл е по-важно правилното определяне на причината и посоката на протичане на процесите, отколкото точните моментни стойности на дадени параметри.

            Основният фактор за успешен ловен туризъм е наличието на достатъчни запаси от дивеч и достатъчно клиенти ловци. В България реалното ползване е 15-60% от предвиденото. Големината на прихода от организирания ловен туризъм е свързана най вече с това какъв процент от отстрела се продава. Ежегодно министърът на земеделието и храните утвърждава минимални цени за ползване на дивеч и дивечови продукти за организирания ловен туризъм.

            Опитът на добрите ловни стопанства показва, че успяват да се продадат само част от предвидените за отстрел трофейни индивиди, а продаването на селекционен отстрел е още по-трудно. Реално само няколко стопанства успяват да реализират приходи от селекция.

            Парадокс е различната стойност на отстреляния дивеч в зависимост от типа на ловностопанския район, в който се ловува. Докато в ловностопанските райони, стопанисвани от държавата, отстрелът на всеки трофеен дивеч се заплаща по утвърдения ценоразпис, в ловностопанските райони на ловните дружини и тези, които са предоставени на юридически лица, трофеят се заплаща само ако е добит по линия на организирания ловен туризъм. Получава се така, че перспективни или трофейни индивиди се отстрелват за добив на месо.

            В момента има пик в интереса към ловуване на дива свиня на гонка, което е във връзка с ловната култура на болшинството от съвременните ловци. При този начин на ловуване дивечът се безпокои на голяма територия и при честото му прилагане цели райони се обездивечават. С цел да се избегнат тези явления се изграждат оградени площи за развъждане на дивеч със съответни размери и инфраструктура - бази за интензивно стопанисване на дивеч (БИСД). В тях се поддържат дивечови запаси над нормалните за свободните местообитания, при полово съотношение, съобразено с целта на стопанисване. Така се обезпечава бързо дивечоразвъждане и  интензивно ползване, без да се безпокои дивеча на свобода. Нереализираните  индивиди могат да се продават на други райони или да се разселват на свобода. Така се намалява „пресата” върху свободните популации и се гарантира прирастът.

            В периода 2003-2008 г. нямаше формула, по която да бъде стопанисван дивеча в дивечовъдните участъци на държавните лесничейства. В този период ежегодното ползване на дивеч в тези райони се изкупуваше година за година от юридически лица (Таблица 2).

 

Таблица 2 (под статията)

Тази практика беше порочна, защото ползвателят не беше ангажиран със стопанисването и охраната на ловностопанските райони. Държавата също не беше мотивирана да оказва контрол върху ловуващите. Изкупуването на едногодишно ползване от различни юридически лица доведе до липса на интерес у тях в дългосрочен план и обездивечаване на тези райони.

            След 2008 г. стопанисването на ловностопанските райони и дивеча се договаря за 15 години при задължително изпълнение на определени ловностопански мероприятия и направени инвестиции.

 

            В Таблица 3 са посочени приходите от организиран ловен туризъм по разплащателни протоколи в най-новата история на България. Наблюдава се ясна тенденция за увеличаване на броя ловци в резултат от навлизането на български ловци на пазара за организиран ловен туризъм.

            Във формирането на общата сума участва трофейната такса и стойността на направените услуги. В общия случай стойността на услугите е 30-50% от общата стойност.

 

 

Таблица 3 (под статията)

Освен приходите от трофейни такси и услуги, към преките приходи трябва да се добавят средствата, получени от продажба на дивечово месо, чийто пазар в България едва сега започва да се развива, и средствата от продажба на дивечови кожи и сувенири.

 

Косвени приходи от организиран ловен туризъм

            Важно е да се разбере, че приходите от ловно стопанство са преди всичко косвени - реклама на страната, връзки на икономическо и държавно ниво, сключване на договори, които са изгодни за дълъг период от време. Тези приходи не е възможно да бъдат изследвани по никаква методика.

            Икономически погледнато, развъждането на дивеч на свобода винаги е губещо. Тези параметри за оценка обаче винаги са неточни и не отразяват в цялост целия спектър на полезност на ловностопанския отрасъл.

Ловното стопанство като предприятие работи по закони, различни от класическата икономика. Гората и дивечът никога не се амортизират с времето, а големината на финансовия приход зависи от комбинацията на правилно управляван ресурс, професионализма на служителите и цял комплекс социално-политически и икономически фактори.

 

Следва…