Представете си едно достъпно, добре изпитано устройство, което позволява на стрелеца да не изпитва дискомфорт при стрелбата, дължащ се на гърмежа и силния откат, и запазва дискретно присъствието на ловеца. С две думи това устройство би правило прави нещата по-приятни за стрелци и ловци. А сега си представете, че подобно устройство е забранено за употреба.
Малко история
Сигурно си спомняте характерния силует на една от най-популярните картечници през първата световна война – „Максим”. Създателят й е бащата на Хирам Пърси Максим, който от своя страна през 1909 г. създава първият заглушител.
Тогава в ежедневниците излиза черно-бяла реклама на новото устройство, в която се казва: „Вече може да упражнявате стрелбата си в задния двор, без да безпокоите съседите.”. Тази новост скоро набира популярност, но продуктът някак си изчезва от свободния пазар и започва да се ползва предимно от специалните части.
През Втората световна война заглушителят се появява отново вече като неизменна част от оборудването на групите за диверсионни действия и служителите от отдела за стратегически действия към ЦРУ.
По време на войната във Виетнам е разработен шумопотиснат пистолет в серийно производство, известен под името „Хъшпъпи” /в превод „тихо кученце”/. Базиран е на 9 mm „Smith&Wesson” M39. Концепцията е била с него да се елиминират постовете на противника, без да се привлича вниманието му.
Конструкция и принцип на действие
Едва ли ще изнеса поверителна информация, ако обясня принципа на действие на едно устройство, чиято възраст е 109 години. Известен факт е, че когато барутът в патронника се възпламени, той създава налягане, под чието въздействие куршумът бива ускорен по цевта, докато поеме своя път в ефира. Точно в този момент се случват няколко неща. Газовете, които са го тласкали до момента, се освобождават и се разширяват в пространството, което води да силна детонация, съпроводена със звуково явление, наречено гръм. От своя страна куршумът, преминавайки в свръхзвукова скорост, също създава подобен звуков ефект, който съвпада с гърмежа от разширяващите се газове. Третата фаза е когато под въздействието на реактивната струя от разширяващите се газове оръжието поема движение в обратна посока на движението на куршума, извесно като откат.
За момента ще се ограничим до тези три процеса, защото те са предмет на нашето наблюдение.
С поставянето на заглушител в предната част на цевта, когато горещите газове напуснат дулния срез, вместо свободно да се разширят с гръм те се задържат частично от първата голяма камера, а впоследствие от ламелите и камерите на заглушителя в предния отсек. По този начин скоростта на разширяване се забавя и съответно ефектът от гърмежа е по-слаб. Едновременно с това реактивната струя, която без заглушителя е насочена само напред, сега е разбита и завихрена в различни посоки. Ако към това добавим и собственото тегло на заглушителя, се получава увеличен ефект на туширане на отката на оръжието.
По-слабият откат и намалената сила на звука (независимо дали големите мъже са склонни да го признаят) винаги, абсолютно винаги води до по-добра и прецизна стрелба. Това е не само физически, но и психологически ефект от очакването на изстрела и гърмежа от него, който се свързва с трепкане при натискане на спусъка.
Заглушава ли заглушителят наистина?
В науката акустика има подробно разяснение на това как се изчислява силата на звука и защо в различна среда един звук ще се чува по-тихо, а в друга по-силно. Прагът на човешката чуваемост е 0 (нула) децибела, а прагът на болката е около 135 -140 децибела. Само за сравнение ще поясня, че силата на звука в тиха стая е около 20 децибела, нормален разговор варира между 50 и 65 децибела, а шумът в градска среда често надвишава 95-100 децибела. Моторната резачка се сравнява по сила на звука на рок-концерт, която е средно около 110 децибела.
Тук идваме и до съществената част - силата на изстрела от дългоцевно оръжие, в зависимост от калибъра и ред други фактори, е около 140 децибела. Това е и прагът на усещането за болка от човешкия слух.
Повечето качествени заглушители, независимо от претенциите в спецификациите на производителите, успяват да намалят звука най-много с около 25 децибела, което прави силата на звука около 115 децибела. Това все още е доста силен звук, който, макар и да не може да увреди слуха на близкостоящите, все пак е сравним с моторна резачка. И тук идва отговорът на въпроса, на който можем да отговорим така: не, заглушителят всъщност не може да заглуши изстрела. Може само да редуцира звука до нива, в които той пада под прага на болката, но все пак остава ясно и силно акустично присъствие.
Вече чувам въпроси от рода на: „Как тогава по филмите оръжията само лекичко покашлят – „фу-фу”?”. Е, вие вече си отговорихте - като на кино.
Възможно ли е все пак звукът от изстрел да бъде значително редуциран под нивото от 110-115 децибела? Да, напълно е възможно. Дотук разглеждахме употребата на дълго нарезно оръжие с висока начална скорост, при която дори самият проектил, преминаващ свръхзвуковата бариера от 340 м/сек., създава така наречения супрсоников гърмеж. Ако началната скорост на куршума е по-ниска от въпросните 340 м/сек., подобен боеприпас, първо, ще използва по-малко барут и второ, куршумът няма да създаде свръхзвуковото сгъстяване на въздуха, който да разбие с трясък. Такива куршуми за дългоцевни оръжия се правят за специалните части, но те имат много ограничено приложение. Ниската начална скорост на подобни патрони намалява далекобойността, пробивната и убойната им способност. Ето защо те не се предпочитат от ловци и военни снайперисти и се използват предимно при близки дистанции и специфични ситуации.
Статутът на звукоподтискащите устройства днес
Правораздаващите органи по света са на различно мнение по отношение на притежаването и употребата на звукоподтискащи устройства от цивилни лица - ловци и спортни стрелци. В северните държави на Европа - Швеция, Норвегия, Финландия, подобни устройства се приемат без забележки и даже се препоръчват, като в определени ситуации употребата им е задължитена. Във Великобритания са разрешени. През последните две-три години правителствата на Германия, Австрия и Франция разрешиха притежаването, употребата и производството на супресиращи устройства за граждански цели.
А в България? Ех, България! У нас не само властта, но и общественото мнение е раздвоено по въпрос. Едната част - предимно по-възрастните ловци, гневно възкликват: „Дивечът съвсем ще изчезне! Само това ни липсва!”. За съжаление, ако това е панацеята за прекратяване на незаконните прояви на ловците, обединени под името бракониерство, щеше да е много лесно да го решим. Причините за бракониерството не е в устройствата, били те заглушители, фарове, нощни и термомерници, а в морала и съвестта на тези, които ги използват. Смятам, че това е пътят, по който трябва да тръгнем – възпитанието, а не ограничаването на техническите средства.
Известен факт е, че най-лесно животните стават жертва на бракониерство чрез примки. Хайде тогава да забраним стоманените въженца и проволки. Признавам: имаме много работа по възпитаването на новото поколение ловци, но е абсолютна наивност да смятаме, че с ограничаването на техническите средства ще постигнем положителен резултат.
Заглушителите, бракониерите и престъпниците
Както видяхме в изложеното по-горе акустично ревю, изстрелът с дългоцевно оръжие със заглужител на практика не е заглушен. От друга страна заглушителят добавя дължина, тежест и обем към оръжието и го прави по-видимо и по-слабо маневрено. Ето защо престъпниците използват заглушители отново предимно по филмите и значително по-рядко в действителност.
С бракониерите нещата стоят по друг начин - там прилагането на супресиращи устройства може да маскира, но не и да направи невидимо присъствието им. Но нека си зададем въпроса: „Та кой престъпник или бракониер иска разрешение да извърши съответното престъпление и не му ли е все едно дали има незаконно оръжие, с което е тръгнал така или иначе да извърши още по-тежко престъпление от притежаването на незаконно оръжие или заглушител!”. Не притежаването на заглушител е проблемът на нашето общество в борбата с престъпността. Който иска, намира начин, без да се съобразява със закона. Последствие от забраната на заглушителите има само за тези, които искат да спазват закона. Само ние сме ограничени. На другите не им пука.
Бъдещето
Към момента употребата на заглушители от граждани за спортни и ловни цели е забранена. (За селяните нищо не се казва - шегичка! J) Не е тайна, че съвсем скоро предстои гласуване в Народното събрание на новия закон за оръжията, който трябва да е съобразен с новите директиви на парламента на Европа. То е ясно, че ще има ограничения, но също така трябва да си дадем сметка, че в повечето европейски държави режимът за придобиване и употреба на заглушителите е свободен. Сега е моментът да се приеме промяна, която да постави българските ловци и спортисти наравно с европейските им колеги.
Редакционният екип силно се надява, че тази статия ще стигне до хората, от които зависи тази промяна. С пожелания за успех в това начинание към всички български ловци!