Точният изстрел зависи от много фактори, част от които споменахме в предишните издания на тази рубрика. Качественият боеприпас е едно от ключовите звена за прецизност. В някои калибри има толкова богат избор от прецизни и специализирани боеприпаси, че единственото оправдание за домашно снаредяване на боеприпаси е постигането на по-ниска цена.

В други калибри обаче самоснаредяването е абсолютно необходимо за извличане на максимален ефект от даден боеприпас. Факт е, че някои от най-добрите куршуми не се предлагат фабрично снаредени.  Всички читатели добре знаят, че горивото, което създава налягането, за да изтласка куршумите от цевта, се нарича барут. Видът на този барут, определен от химичния му състав, формата на гранулата, скоростта на горене, са факторите, които определят за какъв тип боеприпаси е подходящ той.

Тема на тази статия са бездимните барути, използвани в съвременни оръжия. Едва ли можем да засегнем подробно всички от тях, пък и не е необходимо. Това, което ни интересува, е как да ги класифицираме в общата карта според тяхното приложение.

1. Класифициране според скоростта на горене.

Едно от най-важните условия, когато става дума за очаквани динамични резултати от даден барут, е скоростта му на горене. Като млад ловец смятах, че колкото по-бързо изгаря даден барут, толкова по-бързо ще излети куршума. Оказа се, че не е така. Бързо изгарящите барути се използват по дефиниция за къси цеви и леки куршуми. Пистолети, револвери и гладкоцевни пушки използват най-бързо изгарящите барути.

Малките калибри за нарезно оръжие използват малко по-бавни, но близки по скорост на изгаряне барути.

Калибрите, които са в състояние да развият средни скорости със съответно средно тежки куршуми, използват барути със средна скорост. Към тази група спадат и повечето от тежките калибри за африкански лов.

Бързите магнум боеприпаси, чиято скорост на проектила надвишава 850-900 м/сек., използват най-бавно изгарящите барути. Някои фирми разработват специални, супербавно изгарящи барути за .50 BMG. За един и същ куршум и калибър може да се използват барути с различна скорост на изгаряне в зависимост от дължината на цевта. Дългите цеви работят по-добре и развиват по-висока скорост на проектила с бавно изгарящ барут, а късите са по-функционални с по-бързо изгарящ.

Всяка компания, която произвежда барут, има гама, която обхваща поне няколко позиции между бързите и бавно изгарящите. Няма еднозначни и абсолютни препоръки и формули на снаредяване, защото има много зависимости, но едно проверено правило гласи, че доколкото зависи от съдържанието на барут в гилзата, колкото по-близо е до стоте процента, толкова по-еднообразна е скоростта на проектила и респективно по-добра е групираността. За целта трябва да се намерят барути, които запълват обема, без да вдигат налягането в патронника.

2. Класифициране според химичния състав и базата.

Най-използваните бездимни барути са базирани на нитроцелулозна основа. Други са с двоен строеж (двойна база) и съдържат и около 25 процента нитроглицерин освен нитроцелулозата. С добавянето на нитроглицерин се постига ефект на по-ниско налягане, по-малко износване на цевите и по-висока скорост на проектила. Гранулите съдържат микроскопични тунелчета, което позволява еднакъв темп на запалване и изгаряне, което от своя страна води до еднакво налягане в патронника.

Повечето барути преминават през няколко допълнителни процеса на коутинг (покритие), което допълнително спомага за лесно запалване и равномерно горене. Продуктите на някои фирми могат да горят във влажна и дори мокра среда.

3. Класифициране според формата на гранулата.

Прахчетата (гранулите) барут имат различни форми.

Някои са плоски люспи с формата на квадрат, ромб, правоъгълник или друга неправилна форма.

Друг вид са сферичните – кръгли прашинки с различна големина. Сферичките от един вид са относително еднакви. Характерно за сферичния барут предимство е, че при дозиране с обемна мярка той е много консистентен и дава много точен грамаж.

Много разпространен е и цилиндричният барут. Първоначално той е на дълги влакна, които се нарязват. Последните тенденции са цилиндричният барут да се нарязва на два пъти по-къси интервали, за да може също да се дозира по-точно при обемно насипване.

Обемното насипване допринася за по-бързо снаредяване, тъй като измерването на везна отнема доста време.

4. Класифициране според термостабилност.

Може би тези от вас, които снаредяват, са забелязали, че измерената скорост на един и същ патрон през зимата, в студено време, и през лятото е различна. Това е така, защото:

• студеният въздух е по-гъст (молекулите са по-близо) и създава по-голямо съпротивление; съответно топлият въздух е по-разреден и съпротивлението е по-малко;
• химичните реакции и изгарянето като процес протичат по-бързо в топла среда и по-бавно в студена.

През последните години се акцентира върху разработката на термостабилни барути. По дефиниция това означава, че макар и да има някаква разлика в скоростта на изгаряне, тя не е толкова голяма, колкото при обикновените. Става дума за отклонение на скоростта на куршума в рамките на 2-3 процента при обикновените и 0,5 процента при термостабилните.

Ако говорим за примери за термостабилни барути, може да посочим „Hodgdon“ („Ходждън“), серията „Extreme“, с представители от бързо към бавно изгарящи: Н-4227,Н-4198, Н-322, Н-4895,  Varget, Н-4350, Н-4831, Н-4831SC, Н-1000 и H-50BMG. (Последният е специално разработен за калибър .50 Браунинг.) Финландската компания „Vihta Vuori“ („Вита Вуори“) също разработи термостабилен барут по поръчка на военните от двойно базирания нитроцелулозен и нитроглицеринов барут в серията N-500. Характерни за тази серия са по-малкият пламък, по-високата скорост на проектила и по-ниското налягане, а като следствие от всичко това - по-малко износване на цевите. На практика с този барут модел N-555 е възможно .308 Уинчестър да се изравни с 30-06 Спрингфийлд.

По-известни фирми производители и техните гами.

Списъкът е дълъг, но ние ще се спрем на основните производители, чиито имена говорят много на „релоудърите“.

Подреждаме ги по азбучен ред:

1. Acurate Powders („Акюрейт Паудърс“), притежание на Western Powders.

2. Alcan.

3. Alliant (в миналото известни като „Херкулес“).

4. Arco.

5. Black Powder.

6. Goex.

7. Hodgdon.

8. IMR (преди известни като „Дюпонт“ – сега собственост на „Ходждън“).

9. Norma

10. Tunderbird.

11. Vihta Vuory.

12. Western Powders.

13. Winchester.

Разработването на боеприпас за дадено оръжие не е работа за един ден. Добре е да се тръгне стъпка по стъпка и да се експериментира с различни барути, дълбочини на влагане и куршуми, докато се намери подходящата комбинация, която да удовлетвори стрелеца като прецизност и скорост. Няма единствена рецепта и дори и най-добрата формула може да бъде подобрена.

Придържайте се в нормите за безопасност и спазвайте  правилата за снаредяване!