lovec.bg - Начало
logo safari-logo
.243 Winchester

Технически материали и тестове
time 00:00
.243 Winchester
18 Apr

Един от любимите калибри на ловците на хищници е .243 „Уинчестър”. Той е създаден на база на гилзата от друг много популярен боеприпас - .308 „Уинчестър”. Разликата е в стеснението на шийката, която е предназначена да поема 6 мм куршум - условно казано. Реалният диаметър всъщност е 6,17 мм.

Идеята за създаването на този калибър е да се постигне висока скорост и изправена траектория на куршума, като това да не бъде свързано със силен откат. Реално .243 „Уинчестър” постига много повече от това да бъде едно добро „хапче” против хищници. Той бързо се прочува, като изключително подходящ и за едър лов.

Личният ми ловен опит ми е дал достатъчно примери за многофункционалността на .243 „Уинчестър”. Един от най-големите (на тегло) глигани, които съм отстрелял, бе уцелен с 80-грейнов (5,2 грама) софт пойнт куршум. Отново с чисто експериментална цел няколко години използвах .243, но с по-тежък, 100-грейнов куршум за лов на диви свине на гонка. Статистиката показа, че нямах ранено животно, което да е избягало.

Коментирах качествата на .243 с мой приятел - Умпис Майер, професионален ловец от Африка. Той призна, че любимият му калибър също е .243 и че разчита на него да прави кълинг (промишлен отстрел) дори и на най-едрите антилопи еланд, тежащи до 800-900 килограма.

С това съвсем не искам да кажа, че .243 е универсален, нито че го препоръчвам за гонка на диви свине, но ако нямам друго подръка, уверено бих го ползвал и за най-едрите животни в Европа и Америка.

Голямо предимство е възможността му да носи куршуми с тегло от 55 грейна (3,56 грама) до 107 грейна (6,93 грама). Най-леките куршуми достигат скорост до 1150-1180 м/сек и са много подходящи за лов на лисици, чакали, язовци, диви котки, видри и скитащи кучета. Те правят малка входна рана, без изход, но с широк и плитък раневи канал. Резултатът е сякаш някой е взривил вътрешността, но кожата е здрава. При по-дребни животни - зайци и прерийни кучета, животните направо се разкъсват. Класическите многоцелеви ловни куршуми за .243 тежат 95 или 100 грейна. С тях може да се повалят доста големи животни, при това на пределно дълги дистанции, тъй като началната им скорост в повечето случаи е по-висока дори от тази на .300 „Уинчестър Магнум” и достига 920-940 м/сек. Ако приоритет е спортната стрелба на големи дистанции, най-подходящи са куршумите с висок балистичен коефициент. Обикновено това са тежките от 100 до 107 грейна, с редуцирана скорост около 880-890 м/сек.

Независимо как ще се прилага .243 „Уинчестър”, ключовата дума е ПРЕЦИЗНОСТ. Ето защо е много важно още в началото да подберем правилния като конструкция куршум и патрон с висока точност.

С цел да улесним избора на боеприпаси за притежателите на .243 „Уинчестър” направихме тестове. Оръжието бе „Тика” Т-3, с полимерен приклад и стандартна 56 см цев. Оптическият прицел е „Никон”, поставен на увеличение 12 пъти. Стрелбата се проведе при температура минус 13 градуса по Целзий, без вятър; влажност на въздуха - 55 процента, атмосферно налягане - 936 хектопаскала, надморска височина - 700 метра.

Тествахме осем вида фабрични боеприпаси на дистанция 100 метра.

Забележка:

Резултатите от теста са валидни само при споменатите метеорологични условия и съответното оръжие. При промяна на оръжието е възможно да се постигнат различни резултати за прецизност и начална скорост.

  1. „Първи партизан” – 100-грейнов куршум SP

Поради по-големия диаметър на гилзата болтът на оръжието се затваря с голямо усилие. Скоростта варира от 874 до 918 м/сек. Средна скорост – 899 м/сек. На фона на тези условия учудващи бяха резултатите за прецизност, които показаха отлична групираност в рамките на 18 мм.

  1. Hirtenberger с куршум Nosler SP – 100 грейна

Изключително постоянна скорост - около 933 м/сек. Групираност на стрелбата – 24 мм. Куршумът е подходящ за едър лов.

  1. „Селиер и Белот” – 95-грейнов куршум PTS, с полимерен връх

Профилът на куршума определя ниско съпротивление и висока обтекаемост. Подходящ за далечни дистанции. Тънката медна мантия на куршума се разрушава бързо при удар и поради тази причина не е подходящ за едри животни. Средната начална скорост е относително ниска – около 853 м/сек. Групираност на попаденията – 30 мм.

  1. „Хорнади” GMX – 80-грейнов, изцяло меден твърд куршум

Висока и постоянна начална скорост - около 995 м/сек. Такъв куршум позволява контролирана експанзия и липса на разпад с максимално остатъчно тегло. На пръв поглед – универсален боеприпас за всяка ситуация. Групираността на попаденията надскочи с малко една ъглова минута и се побра в 33 мм. Напълно достатъчно за лов, но някак си очаквах по-събрани попадения.

  1. „Федерал” SP – 80 грейна

Начална скорост - 944 м/сек. Съвсем лек откат. Подходящ за лов на хищници. Не се препоръчва за едър дивеч – фрагментира бързо. Макар при други тестове този боеприпас да е давал добра групираност, явно с „Тика”-та не се харесаха кой знае колко и групата бе с размери 34 мм.

  1. „Хорнади” SST - 95 грейна, с полимерен връх и обтекаема форма

При всички оръжия, с които съм стрелял този боеприпас в кал .243, групираността на стрелбата е била най-добра. В случая с „Тика” размерът на групата по краищата бе 15 мм. Откатът е лек. Поради ниските температури (минус 13 градуса) скоростта при излизане от цевта бе 895 м/сек, но при +15 градуса по Целзий скоростта се покачва до 920 м/сек. Много добре балансиран патрон, подходящ за средно големи животни, въпреки че ми се е случвало да повалям на място с белодробни изстрели и глигани. Все пак трябва да се има предвид, че куршумът е с умерена твърдост.

  1. „Лапуа SP - 100 грейна

Подходящ за едър лов – добро остатъчно тегло. Средна начална скорост – 896 м/сек. Групираност на 100 м – 28 мм измерване по края на групата. Личен опит - глиган 130 кг, уцелен в движение в заден ляв бут. Куршумът навлиза през кожата, мускула, чупи дебелата бедрена кост, преминава през стомаха, белия дроб и спира от вътрешната страна на ребрата. Обща дължина на раневия канал – около 60 см. Отвътре – каша.

  1. „Хорнади” с куршум  V-Max moly – 55 грейна

Начална скорост – 1060 м/сек. Групираност на стрелбата – 28 мм. Подходящ за лов на хищници. Почти винаги остава в животно с размерите на чакал. Разкъсва и уврежда месото на заек и сърна. Подобен на него е 55-грейновият „Уинчестър”. И двата патрона се държат много добре в различни видове оръжия. Незначителен откат.

Експериментите ми с този боеприпас през годините са разкрили част от потенциала му. Спомням си, че веднъж правех прострелка на оръжието на един млад ловец, на който бях препоръчал .243 „Уинчестър”. В този момент на стрелбището носех и своята карабина в калибър .308 „Уинчестър”. Реших да се пошегувам с него и му казах, че патроните ми са свършили и го моля да ми услужи с два от неговите. Макар и млад ловец, той бе наясно, че оръжията ни са с различни калибри. Затова, изумено от моята неграмотност, момчето търпеливо започна да ми обяснява, че оръжията са в различни калибри и не мога да ползвам негов патрон.

„О-о-о, знам, че са с различни калибри, но моята пушка е специална и може да стреля с всякакви патрони” – отвърнах с напълно сериозно изражение. Все още обзет от съмнение, младежът ми подаде два патрона .243 и аз ги заредих в пълнителя на .308 калибровата си пушка.  По мой сигнал той хвърли една бутилка във въздуха и аз я счупих с изстрел. Изумлението му бе голямо и той пак погледна надписа „.308 Winchester” върху цевта. По този повод получих не едно обаждане по телефона със запитване каква е тази пушка, дето стреля с всякакви патрони. Вторият патрон ми послужи, за да измеря скоростта му през хронограф. При положение, че средната скорост на .243 „Уинчестър” със 100-грейнов (6,5 грама) куршум е около 900 м/сек., то изстрелян през .308, скоростта му бе едва около 600 м/сек. Моля, не правете този експеримент, защото е възможно да увредите цевта на някоя невинна .308-мица!

Заключение

.243 „Уинчестър” е един многофункционален , но не и универсален калибър. Ако все пак ловът на хищници, сръндаци, лопатари и диви кози е Вашата страст, едва ли ще си намерите по-добро другарче за целта. Проведените тестове са актуални за определеното оръжие и метеорологична обстановка и е възможно да са приложими или пък не за друго оръжие.

Автор: Роберт Атанасов
Галерия снимки
Коментари
брой
229
Новият брой на списанието
book
Най-четени
Най-гледани