Изборът на типа куршум може да е от критично значение.

Фактори, които влияят на избора, са:

1. Видът на животното по отношение на размер и твърдост (резистентност).
2. Разстоянието до целта.
3. Скоростта на проектила.
4. Ниво на изисквана прецизност.

Според вида на животното, обект на лов, са създадени три основни категории куршуми:

• напълно облечени и монолитни неекспанзиращи;
• куршуми с контролирана експанзия;
• бързо експанзивни куршуми.

Според нуждата от далекобойност, прецизност и скорост куршумите се делят на две категории:

• с висок балистичен коефициент;
• с нисък балистичен коефициент.

Устройство на куршума

Класическият ловен куршум за нарезно оръжие е съставен от твърда обвивка, наречена мантия, и оловна сърцевина. Дебелината на мантията варира в зависимост от предназначението. Когато е необходимо дълбоко проникване и по-малка деформация, се използва по-плътна мантия. Обикновено тя се прави от мед или месинг, по-рядко от покрито с мед стоманено чорапче. Оловната сърцевина съдържа и втвърдител на оловото (обикновено антимон), също в зависимост от предназначението. Количеството на антимона варира между 2-8%. При повечето ловни куршуми мантията е частична (върхът е незащитен), което при съприкосновение с целта ускорява деформацията.

Техническият прогрес засяга и производството на куршуми. През последните 20 години се появиха ред иновации и рационализации. Фирмата „Нослер” изобрети куршум с полимерен връх и го нарече „Балистик тип”. Тази форма осигури по-добра обтекаемост и експанзия. Голям напредък при високоскоростните куршуми е сепарирането. Куршумът се отделя на две части с преграда, която е от същия материал, от която е направена мантията. Така предната част се деформира, а задната се запазва и осигурява необходимото тегло за достатъчно проникване. Такъв е „Нослер  Партишън”. При други фирми, например „Бренеке”, това е решено с две части олово с различна твърдост. Предната част е от меко олово, а задната е по-твърда.

Доста често, когато куршума удари твърдо препятствие (например кост), мантията се отделя от оловната сърцевина и проектилът се разпада. Решението на този проблем бе изнамерено от конструкторите в „Норма”. Те споиха галванично медта и оловото. Така след деформация куршумът има по-голямо остатъчно тегло. Първият такъв куршум е „Орикс”.

Революционно е решението да се изобрети куршум изцяло от мед, който да експанзира контролирано и надеждно. Първите опити в това отношение прави фирмата „Барнс” (Barnes). Те започват да експериментират с желатинови балистични блокове, както и с животни. Куршумите се представят много добре, но носят със себе си няколко проблема. Твърдата структура на изцяло медния куршум предизвиква по-високо дулно налягане, както и помедняване на цевта. Конструкторите в „Барнс” откриват първото логично решение и обличат куршумите в син полимер. По този начин намаляват триенето и така решават и двата проблема. Този тип куршуми излиза с търговското наименование XLC. Няколко години по-късно им хрумва още една идея. За да намалят триенето, без да използват полимерно покритие (което удължава производствения процес), те отнемат няколко бразди напречно по дължината на триещата се повърхност. Така тази повърхност става наполовина по-къса и съответно има половината от съпротивлението. Този модел носи името „Троен шок” (TSX). Най-новата разработка на фирмата е „Троен шок” с полимерен връх (TTSX). Острият връх добавя около 20 процента по-висок балистичен коефициент и съответно 20 процента по-малък спад при една и съща скорост сравнен с TSX.

Добрите идеи не остават незабелязани. В изработката на изцяло медни куршуми се присъединяват и други фирми със свои концепции: френската „Саувестри”, германската „Гепард” и др.

Идеалният куршум

Балистичен коефициент

Балистичният коефициент най-общо казано определя обтекаемостта на даден куршум и това как факторите на средата му влияят.

Нека хипотетично разгледаме идеалния куршум. Той би бил с висок балистичен коефициент (БК), което ще му позволява да има намалено съпротивление във въздуха при движението към целта. Пак заради обтекаемата си форма ще се влияе по-малко от страничните пориви на вятъра. Вследствие на тези два фактора ще се отклонява по-малко и ще запазва по-дълго изправена траектория. Ако сравним два куршума от еднакъв калибър, изстреляни с една и съща начална скорост, но с различен балистичен коефициент (БК), ще установим, че този с по-високият БК ще има по-изправена траектория.

Пример

Да вземем два боеприпаса на шведската фирма „Норма” в калибър .308 „Уинчестър” с начална скорост 796 м/сек. Първият е модел „Аляска”, който има БК 0.257, а вторият - „Нослер Партишън”, има БК 0.474. Ако погледнем резултатите за спада на скоростта след напускането на цевта, ще установим, че на дистанция от 300 метра „Аляска” е понижил скоростта си до 492 м/сек. или с 304 м/сек. При „Нослер Партишън” на 300 метра скоростта е паднала едва до 621 м/сек или само със 175 м/сек.

Изведено в проценти, „Аляска” има загуба на скорост 38 процента, а „Нослер Партишън” - едва 22 процента. Загубата на скорост е пряко свързана със спада на куршума и с енергията, която притежава дадения проектил. При „Аляска” спадът на 300 метра при прострелка център на 100 метра е 63 сантиметра. При „Нослер Партишън” на същата дистанция спадът е 49 сантиметра или с 14 сантиметра по-малко.

Енергията на куршумите също намалява с падането на скоростта. Това е в зависимост от формулата Е=М.V.V:2, където Е – енергия; М - маса на куршума; V - скорост на куршума. Както виждате в тази формула, скоростта на куршума участва на квадрат (умножена по себе си), следователно енергията зависи до голяма степен от скоростта.

При излитане от цевта и двата куршума имат енергия от 3708 джаула.

Да видим каква е енергията на двата еднакво тежки куршума на разстояние от 300 метра. „Аляска” има остатъчна енергия 1415 джаула, докато при „Нослер Партишън” остатъчната енергия е 2253 джаула, или 838 джаула повече. Само за сравнение 838 джаула - това е енергията, която има един куршум, изстрелян от револвер .357 магнум на 10 метра от цевта, и е с 30 процента повече от енергията на куршум от пистолет в калибър .45 при излизане от цевта.  

За да апликирам още по-добре значението на БК и обтекаемата форма на куршума, ще приведа още един пример. Нека да разгледаме два куршума с еднакво тегло, но с различна начална скорост и различен балистичен коефициент. Първият е могъщият .300 „Уинчестър магнум”, снареден с куршум „Орикс”, с БК 0.288, тегло 11.7 грама, излитащ с 890 м/сек. Енергията на този куршум при излизане от цевта е 4636 джаула. Вторият е отново „Нослер Партишън” в скромния калибър .308 „Уинчестър”, с начална скорост 796 м/сек, тегло също 11.7 грама и енергия при излитане от цевта 3708 джаула.

Какъв е спадът на двата куршума на 300 метра? Големият .300 „Уинчестър магнум” при прострелка център на 100 метра спада 47 сантиметра, а остатъчната му енергия е 2064 джаула. Значително по-малкият и бавен .308 „Уинчестър” спада 49 сантиметра на 300 метра, а остатъчната му енергия е 2253 джаула или със 189 джаула повече от тази на големия си събрат. С увеличаване на разстоянието разликата в спада на траекториите, скоростите на куршумите и респективно в остатъчната енергия се задълбочават. Имайте предвид, че в нашите примери не участват куршуми с БК, които са в двете крайности. Взети са съществуващи боеприпаси със средни стойности.

Изводи

Високата начална скорост е фактор, който влияе само частично на спада на куршума. Другият важен елемент е БК (балистичния коефициент).

Експанзивност на куршума

Експанзивността на даден проектил е свойството му след съприкосновение с твърдо тяло да променя формата си и да се разширява. Целта на това разширение е след попадане в тялото на дивеча да уголеми фронталното си сечение с цел да увреди повече тъкани и органи. Идеалният куршум прави многократно по-голям раневи канал от собствения си диаметър. По пътя си в тялото на животното той уврежда жизненоважните органи и предизвиква смъртта му. Колкото по-мек е металът, от който е изработен куршума, и колкото по-висока е скоростта при съприкосновение, толкова повече ще експанзира.

Тук стигаме и до проблема, който в много случаи на практика е причина добре уцелено животно да бъде ранено и изгубено. Прекалено високата скорост и недостатъчната твърдост на куршума предизвикват свръхекспанзия. Какво се случва? Това може да се наблюдава най-добре, ако се стреля в прозрачен желатинов блок, имитиращ плътността на животинското тяло. След навлизането с твърде висока скорост в балистичния желатин (тялото), куршумът започва да се разпада на дребни частици - фрагментира. Малките отломки бързо губят своята инерция и отдават изцяло енергията си. Ако това се случи преди отделните фрагменти да достигнат виталните органи, животното получава хематом и макар и временно да е зашеметено, то се възстановява и побягва. В идеалния случай този разпад на куршума се случва, когато той е навлязъл дълбоко в тялото и поразява масивно жизненоважните органи. Тогава имаме пълно отдаване на енергията и поразяване на органите. В първия случай имаме само отдаване на енергията.

Когато целта на лова са животни с по-лека структура, каквито са хищниците с ценна кожа, и няма необходимост от запазване на месото, като приоритет идва употребата на бързи и свръхекспанзивни куршуми. Те са изготвени с много тънка медна мантия с дупка на върха или с мек оловен връх. Оловната сърцевина също е мека. При попадение в животното такъв куршум бързо се деформира и разпада на части, които предизвикват поразяване в голяма площ и пълно енергоотдаване без изходна рана. Месото е с тежки хематоми, но в лова на хищници ни интересуват кожата и черепа.

За лов на копитен дивеч (дива свиня, елен, муфлон, дива коза, сърна и др.) се препоръчва употребата на средно твърди и куршуми с контролирана експанзия. Целта е да се пробие твърда кожа и куршумът надеждно да премине през костната структура, като същевременно не остави твърде големи хематоми и по този начин да се похаби месото.

Не винаги ловецът има нужда от експанзивни куршуми. Понякога, когато се използват големи калибри и целта са дебелокожи животни с тежка костна система, се налага използването на напълно облечени или изцяло медни и месингови куршуми, които не се деформират. Най-успешните производители на неекспанзивни куршуми с пълно покритие са легендарните „УДЛЕЙ” (Woodley). Тяхната тайна се състои в това, че под медната обвивка има втора стоманена мантия и отвътре е излято оловото. По-късно се появяват стругованите куршуми от месинг. Предназначението им е с тях да се стреля по опасен едър дивеч. Това са предимно африканските и някои азиатски видове - слон, носорог, хипопотам и бивол. Недеформиращите се куршуми имат свойството да проникват по права линия и дори някои препятствия от сорта на клони и храсти не им пречат да пронижат едро животно открай докрай. Тези куршуми, макар и много пробивни, имат един недостатък – тесен раневи канал. Това означава, че вътре в животното нанасят по-малко щети. Ето защо се използват предимно в едрокалибрени оръжия и изстрелите се отправят към мозъка като последна защитаваща живота на ловеца мярка. Приложение имат, разбира се, и при ранени животни, които се отдалечават и се налага да бъдат пронизани отзад напред. При такива изстрели, освен през тежките кости в задната част на животното, за да стигне до сърцето, куршумът трябва да премине и през пълния с храна стомах.

В нашата географска ширина няма реална необходимост от употребата на недеформиращи се куршуми.

Развенчаване на митовете

Много популярна е теорията, че големият калибър буквално пръска уцеленото животно на парчета. Някои ловци се презастраховат и използват твърде тежки калибри за поразяването на не чак толкова големи животни. Истината е, че бързият калибър предизвиква големите щети, а тежкият и бавен или среднобърз куршум прави много по-малък хематом. От друга страна, ако животното е уцелено в несмъртоносна зона, дори и най-големият калибър само ще го рани. Предимството на тежките куршуми е, че те се справят по-добре с клони и храсти по пътя си към целта. Затова от голямо значение е и структурата на самия проектил.

Класификация на куршумите по твърдост

Това е тема, която може да бъде доста спорна. Колкото ловци, толкова мнения. За това разделяме проектилите по предназначение в четири основни групи:

1. Свръхекспанзивни.

Това са предимно куршумите с хидрошоков отвор и тънка мантия. Използват се за лов на тънкокожи (хищници и гризачи), когато месото не е приоритет. Подходящи за стрелба на големи дистанции. В тази категория влизат: Winchester-PSP; Speer-TNT; Barnes–Varmint Granate; Berger-VM и др.

1. Средно твърди.

Куршуми с мек оловен връх или с полимерен връх и нормална мантия. Използват се за животни със средна устойчивост. Подходящи са за големи дистанции, за да се гарантира деформация на куршума. В тази категория влизат: Nosler-Ballistic Tip; Hornady-Interbond; RWS-Kegelshpitz; Sierra-Game King  и др.

1. С контролирана експанзия.

Изцяло медни куршуми, тези със сепарирана структура и дебелостенна мантия, както и галванично споена оловна сърцевина. За лов на едри копитни животни. В тази категория влизат:

- изцяло медни: Barnes-XLC,TSX, TTSX; Jaguar; Sauvestri; Lapua-Naturalis; RWS-Bionic и др.

- сепарирани и галванично слепени : Noseler-Partition; Speer-Bear Claw; Swift-A frame, Shirocco; Norma-Orix; RWR-TUG, H mantel; Hornady-Interbond, Interlock; Winchester-XP, Ballistic Silvertip  и др.

1. Напълно облечени и монолитни.

Като цяло те са слабо приложими у нас. Изискват много точно позициониране на изстрела. Употреба за свръхтежки и дебелокожи животни. В тази категория влизат: Barnes- Banded Solid; Woodleigh- FMG; Speer-Sledgehammer  и др.

Сигурно много от куршумите на пазара не са изброени в тази категоризация, но за целта е необходимо много пространство, с което ние не разполагаме.