В оръжейната работилница „Армс Тюнинг“ младият „шаман“ Сашко работеше върху едно специално оръжие. На пръв поглед това бе най-известният модел ловна карабина „Ремингтън“ модел 700, но… само на пръв поглед. Всъщност ставаше дума за поръчково сглобена карабина.

Прикладът е изграден от много леки и здрави влакна от фибостъкло и смола. Външно се различава от стандартния приклад само по специално обработените места за захват - пистолетна ръкохватка и полуложа. Те наподобяват едра шкурка и позволяват здрав захват дори и с потни и мокри ръце.

Затворът е от неръждаема стомана, както и цевта с дължина 650 мм.

Дулото завършва с компенсатор, който значително намалява отката на оръжието, както и скокът нагоре.

Англичанинът, собственик на това „бижу“, бе пожелал да смени оптическия прицел, като с това го направи лесно свалящ се за улеснение при почистване и транспорт. Едновременно с  това той искаше да може при гонка да използва бързомер към същото оръжие.

Предложих му вместо стандартния монтаж на „Талей“ да използва блазеров тип. За целта старият се демонтира и се поставя база – цяла планка с четири опорни точки, които съвпадат с тези за „Блазер“.

Процедурата по подмяната бе вещо изпълнена от оръжейника. Направи ми впечатление, че за да захване по-добре двукомпонентната смола, която трябваше да уплътни сглобката на базата, той я надраска. След това поставихме оптическия мерник „Леуполд“ модел VX-6 от 2 до 12 x 50мм , който свързахме с блазеров монтаж на българската фирма „Гън Стар“.

Интересно е да споменем, че оръжието не бе в стандартен калибър, а в така наречения тип „Дива котка“. Гилзата е базирана на 7х57 „Маузер“, но е разширена и с доста по-стръмни рамене, което осигурява по-голям вътрешен обем и позволява развиването на по-голяма начална скорост. Новият калибър се нарича „7 мм – подобрен“ и с куршуми от 140 грейна има впечатляващата начална скорост от 960м/сек.  Използваните куршуми са на „Нослер“. Едната рецепта е предвидена за тежки, дебелокожи животни (например глиган) и е с „Акюбонд“ - 140 грейна. Другата е с куршум „Балистик тип“ – отново 140 грейна, и се използва за тънкокожи и по-леки животни като сръндак.

Оръжието бе успешно използвано от ловеца в България, но за това ще прочетете повече подробности в друг материал в същия брой на списанието. Присъствах на няколко от изстрелите. Глиганът, уцелен в сърцето и белия дроб, падна на място.

Ефективността на този калибър е очевидна. Разбира се, всяка придобивка е за сметка на нещо друго. Спечелвайки почти 100 метра в секунда повече от оригиналния боеприпас, износването на цевта е значително по-голямо. Ако ресурсът на една цев в калибър 7х57 „Маузер“ е около 4500-5000 изстрела, то подобрената версия се износва още на 1500 изстрела. Разбира се, и след това може да се използва, но групирането на стрелбата започва да страда. В чисто ловни условия този ресурс е напълно достатъчен, но ако оръжието се използва и за тренировъчни и състезателни нужди, собственикът трябва да го поръча поне с два комплекта цеви.