Време за лов

Листата на надвесилите се над пътеката клони отразяваха светлината на фаровете. Пикапът се промушваше през гъстата растителност. Двигателят мъркаше в ниски обороти. От време на време някоя паднала от силния вятър клонка изпукваше под гумите и нарушаваше тишината. Спряхме на едно уширение под билото на хълма и слязохме от колата, без да включваме фенерите си.

Четвърта поредна сутрин тръгвахме на ход по тъмно. Искахме да се доберем до дивечовите пасбища, преди елените да са се прибрали в гората. След по-малко от половин час щеше да се развидели и тогава придвижването ни щеше да се забелязва от тях. Скоро откритите пространства се ширнаха пред нас. Чуваха се гърлените ревове на самците претенденти…
Изборът за отстрел на трофеен благороден елен е решение, което трябва да отговаря на няколко условия. Първо, животното трябва да е достатъчно възрастно и да е оставило вече няколко свои поколения. Това обикновено означава то да е най-малко 9-10-годишно. Второ, отстрелът е свързан или със селекция на престарял елен, който вече не участва в сватбуването, или трофеен такъв в климакса на своето развитие.
Ние с ловеца от Франция търсехме максимално голям трофей. Със себе си носех разгъващ се рупор, с който успешно имитирах звука на разгонен мъжки елен и предизвиквах претендентите да ни доближат. Така имахме възможност добре да ги оглеждаме. Не си позволявах да привиквам често елените, защото по този начин те разбираха, че са измамени и впоследствие не се отзоваваха. Ползвах тази примамка, когато исках да позова определено животно, което възнамерявахме да отстреляме.
Други полезни устройства, с които си помагах при откриването на дивеча, бяха термокамера и дневен бинокъл с далекомер. С помощта на термокамерата виждах разположението на животните. Това бе важно, за да не се натъкнем на кошути, които предупреждаваха мъжкарите за опасността и побягваха вкупом, увличайки ги със себе си. С дневния бинокъл успявах да определя качествата на трофея и възрастта на животното, както и разстоянието до него, ако се наложеше да бъде отстреляно. Вятърът бе с променлива посока през последните дни и това ни създаваше доста проблеми при издебване. Трябваше бързо да се местим, за да не бъдем подушени.
На откритите поляни имаше няколко мъжки елена и стада с кошути, но никой от тях не бе търсеният от нас трофей. Когато си в преследване на най-доброто, с лекота подминаваш иначе прекрасни трофеи и лесни възможности да се сдобиеш с тях. С директора на ловно стопанство “Ири Хисар” Кирил бяхме обсъдили предварително какви животни да търсим и си бяхме поставили високи изисквания.
Изгряващото слънце започна да се подава зад дърветата и това ни принуди да потърсим укритие в гората, от която се чуваше еленски рев. Стремейки се да избягваме съчки и камъчета, които пукат и хрускат под обувките ни, ние навлязохме между дърветата. Напредвахме по посока на усилващия се рев. Достигнахме място, откъдето вятърът все още носеше миризмата ни назад, но ако продължавахме да се приближаваме, скоро присъствието ни щеше да стане достояние на животните.
Ловният водач Пламен даде знак да спрем с вдигане на ръка. Навсякъде се виждаха гонещи се елени, както и кошути, за чието внимание мъжкарите претендираха. Почти пред нас два самеца сплетоха рогата си и мощните им тела се напрегнаха при удара, който изкънтя. Прикрити зад стволовете на дърветата, ние наблюдавахме как вляво от нас стар самец подгони по-младия си претендент, който бързо отстъпи и побягна. На заден план стадо от десетина кошути бе заобиколило друг мъжкар с едро тяло и дълги, дебели рога, но без много разклонения. Той не се съревноваваше и се опитваше да отдели харема си в другия край на гората. Отделни самци напрягаха мускулите си, изпъваха мощните си вратове и започваха серенадите си, за да привлекат кошутите.
Едно от тези животни бе много впечатляващо. Бях го видял предишния ден, но само за малко, след което то се измести и се изгуби в гората. Сега имах възможност да го огледам по-внимателно. Масата на рогата му все още бе изнесена в горната част и това им придаваше внушително присъствие, но същевременно от друга страна ни подсказваше, че времето за отстрел предстои едва след две-три години.
Видимостта в едрата дъбова гора бе ограничена до около 100-120 метра в диаметър, но в този периметър имаше поне 8-9 елена и поне 35-40 кошути – истинско пиршество за окото на ловеца. Наслаждавах се на това изобилие от дивеч и се надявах да намерим подходящ като възраст и трофейни качества мъжкар. И ето, това се случи. С пристигането на самеца се видяха богатите корони и масивните розетки. Цветът на рогата бе тъмен, а върховете на шиповете белееха, полирани от употреба. Вероятно имаха сходни гени с другия по-млад елен, защото развитието в короните на двата бе сходно.
Подплашено от новодошлия самец, стадо от десетина кошути се отдели и потъна надолу по склона между дърветата. Сякаш по подаден сигнал и другите присъстващи животни започнаха да се изтеглят навътре в гората. Възможно бе полъх от игривия вятър да бе издал присъствието ни и това да бе предупредило горските обитатели за надвисналата опасност.
Решихме да последваме оттеглилите се животни и по-специално елена, който пристигна последен. Стъпвахме внимателно, избягвайки съчките и изсъхналите листа, за да не се издадем. Вятърът отново се стабилизира и аз усетих полъха му в лицето си. Забързахме към една тераса, от която се откриваше поглед надолу към дерето. Там, частично прикрит от склона и сянката на дърветата, ни чакаше елен, който бе втренчил взор към нас. Слънцето светеше зад гърба му и образуваше ореол около рогата му, което ги караше да изпъкват.
Пламен бързо подложи подвижната двунога. Французинът постави карабината си в калибър .300 Уинчестър магнум върху нея и се прицели в очакване на потвърждение. Светлосенките и ограничената видимост правеха преценката трудна, но в крайна сметка вече бяхме огледали животното и сега просто формално очаквахме решението на водача. “Шут!”, не закъсня Пламен. Изстрелът, потиснат от супресора, даде възможност да чуем и звука от попадението на куршума в гърдите на елена. Рогачът подскочи. Тялото му се изви като дъга във въздуха и той побягна надолу по склона, изгубвайки се от поглед. Нямаше съмнение, че попадението е успешно.
Водачът запали цигара. Една цигара време е минималното изчакване, преди да започне търсенето на ранено животно. Раняването предизвиква мигновено мобилизиране на всички системи в организма и за няколко секунди покачва адреналина. Така животното е в състояние да измине голямо разстояние. Ето защо, ако се изчака и му се даде възможност да се успокои, че не е преследвано, то се отдалечава по-малко, ляга и се отпуска. В повечето случаи рядко успява да се изправи след това, а ако е смъртоносно ранено, издъхва наблизо.
Ловецът, водачът и аз се разпръснахме в търсене на кървави следи. Намерихме ги, както очаквах, по посока на рекичката, която течеше в близкото дере. Малко преди водата открихме елена мъртъв. Пръв при него пристигна Пламен, но когато го доближи, видях как лицето му помръкна. Оказа се, че това е по-младият от двата самеца. Макар трофеят да бе прекрасен със своите 20 разклонения, това животно трябваше да бъде оставено за отстрел след няколко години. Видимо бе, че водачът стисна ръката на французина със свито сърце, осъзнавайки грешката си. Парадокс е, че точно той е един от най-принципните водачи, които познавам, и доста често сме спорили дали едно животно е на подходяща възраст или не, като той винаги е бил по-консервативен от мен. Лично аз по време на изстрела се бях прикрил зад стрелеца и се взирах в малкото дисплейче на камерата, което не ми позволи да видя добре рогата на самеца, преди ловецът да стреля. Самият ловец бе щастлив, защото 12-килограмовият трофей заслужаваше възхищение. Беше наистина внушителен.
Пламен се опитваше неуспешно да прикрие разочарованието си от объркването, което доведе до отстрел на грешното животно. В лова се случват и такива грешки. В тези моменти е нормално да намерим извинение за другите и много трудно сами да си простим.
Вечерта в ловната резиденция пристигнаха още двама мои клиенти от Великобритания и ЮАР. Те също искаха да се докоснат до емоцията на еленския лов. Англичанинът Чарлз наближава 60 години, но спортува редовно и е в отлична форма. Той се беше прибрал наскоро от лов на бигхорн в Мексико, а преди това беше на дълго пътешествие за тар в Хималаите. Още на следващата сутрин той, придружен от ловния водач Мехмед, отстреля благороден елен, който по предварителна оценка се оказа над 12-годишен и с тегло на трофея над 12 килограма.