Гледната точка на адреналина

Чарл Херхолд:
Здравейте, Любомир и Роберт. Давам бързам доклад на инцидента с бивола. Смятам, че версията на Любо и моята версия ще бъдат малко или много еднакви.
Вървяхме около 8 километра или повече и намерихме група мъжкари в калище. В нея забелязахме подходящ за отстрел бивол, който се изправи и застана странично за изстрел. За съжаление, Златко не използва възможността, докато стоеше и стреля, когато бивола тръгна да се обръща на другата страна. Уцели го в стомаха, в средата на тялото. Успяхме да проследим бивола в същия ден за около 2 километра, но не можахме да го срещнем, преди да се стъмни. На следващия ден нямахме развитие, но го открихме на по-следващия. Влязохме в буша пеша и Златко и аз стреляхме едновременно по бивола. Неговият изстрел попадна ниско в сладкия кокал, моят изстрел влезе в задната част на ребрата, насочен в зоната на белите дробове и сърцето. Биволът падна. Ние веднага се насочихме към място с по-чист контакт, тъй като животното агонизираше. Помислих, че е приключило и просто ще пуснем още един изстрел в него да го довършим. Когато се подадох от гъсталака, биволът вече ни чакаше и веднага ни нападна от около 10 метра по спомен.
Аз стрелях два пъти, като и двата от изстрелите ми пропуснаха мозъка му, отивайки в задната част и вероятно във врата. Избягах от пътя му.
Златко опита да избяга, но падна в храстите.
Тогава биволът нападна директно Любо, чийто изстрел мисля, че отиде в долната челюст и врата. Любо се обърна, опитвайки се да се махне от пътя му. За негово щастие той също падна и биволът го прегази.
В същия момент животното видя мен и Златко и тръгна към нас. В това време аз презаредих и сложих още един патрон .500 Nitro Express в двуцевката си. Златко вече беше успял да се изправи и стоеше на може би 5 метра вдясно от мен. Биволът си преправяше път към нас. И двамата едновременно стреляхме, така че изстрелите ни прозвучаха като един. Моят изстрел отиде в основата на носа, през мозъка и спирайки във врата, а изстрелът на Златко в рога (босът) на бивола. Животното се строполи на място. Презаредих и гръмнах още веднъж в мозъка му за всеки случай. Когато Златко стреля по бивола последния път, мисля, че пак се опита да избяга, но отново падна. Отидох до Любомир, за да се уверя, че е добре. По дяволите, имаше доста драскотини и натъртвания по него, но благодаря на всевишния, беше добре. Та това е моята версия на случката.

Любомир Атанасов:
След куп премеждия преди и по време на 30-часовото ми пътуване до Африка, подсказващи ми, че нещо ще се случи, най-сетне пристигнахме. Държа да отбележа, че всичко се развиваше по време на ретрограден Меркурий, в който аз продължавам да не вярвам.
Преспахме в лагера и рано сутринта бяхме в съседен на нашата ферма район, в който щяхме с моя приятел Златко и нашият домакин и професионален ловец Чарл Херхолд да търсим кафърски бивол. Вече имах такъв лов зад гърба си, но въпреки тежкото и дни наред продължаващо преследване, придружено от суша и непредвидено обезводняване, нямаше неприятности след изстрела на ловеца.
Още в началото тракерът забеляза следи от три мъжки бивола. В обратна посока от дирите чух голямо стадо да се обажда, но опитът ми напомни, че издебването на такава голяма група е изключително трудоемко. Часове наред ходихме по стъпките на мъжкарите, които поне за мен на моменти изчезваха. Тракерът обаче беше железен и освен по-добро зрение от нашето, познаваше и района. Най-накрая намерихме биволите до един гьол и точно този, който ни трябваше, се изпъна под 45° с гърди и плешка към нас на около 50 метра. Стоеше частично зад един храст и му се виждаше чисто само главата. Пред мен бяха Чарл и зад него Златко. Чарл препоръча да изчакаме малко да се подаде ясно. Преведох на Златко. Биволът направи още една крачка напред и застана фронтално към нас. Казах на Златко да изчака. В същото време Чарл даде сигнал за стрелба. Докато казвам “Стреляй!” на Златко, биволът усети опасността и като мотокар, почти на място, се обърна, влизайки в буша. В същия момент ловецът стреля с карабината си в калибър .375 H&H. Не видях къде е попадението, но снимах с видеокамера. Отидохме до аншлуса, кръв нямаше. Чарл помоли да изчакаме и с тракера влязоха в гъстака. След две минути, чухме как някакво тежко животно избяга. Професионалния ловец ни съпроводи до друго място и ни показа къде е лежал бивола, когато е станал и избягал. Там бе и единствената кръв, която видяхме за продължителното последващо преследване. Цял ден вървяхме по дирите му, но ни водеше значително. В един момент стана изключително гъсто и Чарл препоръча на Златко да изчака на пътя, който пресичаше поредното петно буш, което ще тършуваме. Пита ме дали искам да се присъединя към него и само с кимване от моя страна продължихме. Този път имаше зловещи места, подходящи за изпълняване на кука от страна на бивола, но въпреки типичната миризма, подсказваща ни, че скоро е бил там, го нямаше. Стъмваше се. Прекратихме търсенето. Вечерта отворихме видеото на голям екран и всички се съгласихме, че попадението е в областта на стомаха. Собственикът на фермата предложи услугите на пилот на дрон, който срещу “скромната” сума от €400 на ден, щеше да ни помогне в търсенето. Вероятно Джон Хънтър и Робърт Руарк са се обърнали в гроба си, но кой знае колко ранени бивола, които не са успели да открият, са оставили да умрат от перитонит. Отделно, както знаем, в Африка ранено животно се заплаща на 100% от стойността му, което бе още една причина да се доверим на технологиите.
На другия ден по залез открихме бивол, недалеч от два други близко до мястото, където бяхме прекратили търсенето. Дясната му страна беше в кал и не се движеше – лежеше. Златко се наостри и изяви желание да влезе и да го отстреля. Професионалния ловец и пилота на дрона бяха твърдо против, защото скоро щеше да се стъмни.
На сутринта локацията на животно изобщо не се бе изменила. Още един сигурен знак, че беше то. Издебнахме го на около 25-35 метра. Няма да забравя как въпреки сравнително сухия въздух, докато гледаше към нас издиша и излезе пара от мокрия му нос. Чарл погледна през бинокъла и изненада – това не беше нашият бивол. Доста разочаровани се прибрахме към джипа, когато пилотът на дрона откри каквото търсехме. По мой спомен биволът вървеше в буша като напълно здраво животно. Без да се чудим повече влязохме при него и започнахме да се въртим така че вятърът да ни дойде в лице.
Това, което помогна на бивола да вдигне адреналина отново, бе високоговорителят на дрона, който издаваше звуци като човешки вик. Успяхме да доближим бивола и в една пролука Златко успя да стреля по него. Уцели го, незабавно след него стреля Чарл и видях как 570-грейновият куршум изпуши в средата на тялото му. Биволът залитна. Изтичахме косо към по-голяма пролука, така че да видим какво се случва и да го довършим. Този път и аз бях в готовност да стрелям, ако се наложи. Е, наложи се. В момента, в който срещнахме пролуката, чух как животното изфуча и вече обърнато към нас, ни налетя. Първо Чарл стреля два пъти, пропусна единия изстрел и го закачи леко с другия и тъй като беше най-близо до него, избяга от пътя му. Биволът летеше срещу Златко, който стреля заедно с мен. Куршумът на Златко попадна в десния му рог, а моят влезе през челюстта, премина през врата, без да засегне гръбнака и се спря в дясната плешка. Животното се отклони към мен. Опитах се да презаредя и да отскоча в страни, но се спънах и паднах на земята. Усетих как биволът натисна гърба и главата ми с боса на рогата си, настъпи ме по задната част на коляното и като че ли спря да се ослушва. В същия момент чух Златко да вика, за да привлече вниманието на бивола от мен към себе си. Не помня дали на английски или на български някой каза “не стреляй!”. За мой ужас, местоположението ми спрямо бивола бе точно откъдето се чуваше тази команда. В бързината включих, че единственото по-лошо от това бивола да ме сгази пак, е да бъда прострелян от куршум с диаметър от 9.5 мм нагоре. На четири крака запълзях със скоростта на някакво много бързо животно, далеч от посоката на стрелба. Чух изстрел. Изправих се и видях биволът на 2 метра паднал пред Златко. В това време Чарл направи още един изстрел по трупа на животното. Питаха ме дали съм добре и им казах, че не знам, да дойдат и да ме проверят. Започнах да си свалям ризата и панталоните. Първият човек, който дойде при мен, беше тракерът и ме успокои, че нищо ми няма. Имах малко деруги и тъпа болка по крайниците. Притеснявах се да нямам някакви вътрешни наранявания, но като ме отпусна адреналина след 15 минути се уверих, че всичко е повърхностно и най-вече че не съм загубил чувството си за хумор. Ако кажа, че не съм се уплашил, ще излъжа. В момента, в който паднах по очи и усетих бивола на гърба си се уплаших, после по време на стрелбата от колегите се уплаших повече и бях по-малко уплашен, докато разбера дали ми има нещо сериозно.
Направихме анализ на попаденията – първите два изстрела на Златко и Чарл са съответно под сърцето и от стомаха напред. Когато животното ни напада, Чарл с единия изстрел плъзга куршума си повърхностно по лявата му рибица и къса кожата, а вторият пропуска. Моят изстрел е в долната челюст на животното, минава през целия врат и спира в гърдите. Тъй като органите му бяха на пастет, най-логично бе да е в белия дроб. Освен моя, в главата имаше още 3 изстрела. Видимо по-малката дупка от .375-калибровата пушка на Златко, беше между двата рога, за мен това е и куршумът, който е спрял бивола в краката му. Имаше още едно попадение в левия рог и едно над носа, като преди да огледаме щателно животното, смятах че второто е мое, но при дрането видяхме, че е на Чарл. То е направено, когато биволът вече беше умрял.
Когато натоварихме 930-килограмовото му туловище в каросерията и се возих върху него в пикапа до лагера, бързо се оправих.
Добре, че няколко дни по-късно имах възможността за среща с втори бивол и отстрела му, за да се уверя, че не съм останал със заключен в мен уплах от тези животни. Попитах Чарл какъв му е извода от случката за бъдещи преследвания на ранен опасен дивеч и каза, че когато има възможност, както в случая, следващи пъти би влязъл с джипа си. Моят извод е, че ако ми се наложи пак да стрелям по нападащ бивол, да го изчакам максимално близо, защото ще имам възможност да направя по-качествен изстрел, а когато наближи, главата му е наведена, не се движи нагоре-надолу и площта за евентуално моментално стопиране е по-голяма. Другият ми извод е нещо, което Хитър Петър е установил отдавна – че не трябва да ходя на лов със страхлив приятел. И аз, и Златко си отстояхме позициите си и не се панирахме по време на нападението. Така се случи, че аз спасих него първоначално, а после той мен. И въпреки, че бяхме близки приятели преди лова и винаги се е държал с мен като с по-малък брат, след такова приключение, с човека до теб сте много по-силно свързани от добри приятели. Когато стане напечено – това са ситуациите, в които разбираш кой колко е човек и какво е готов да направи, за да не пострадаш.