За чакали в Дебелт

Поканата на Божката да участваме в хайка за чакали дойде точно навреме, след закриването на груповия лов за диви свине. Едва ли ще е новина ако обобщя , че ловът на диви свине през 2022 година не бе сред най-пищните. В някои планински райони все пак дружините имаха не лоша слука, но в други места бе напълно безсмислено да се провежда едър лов. Много от ловците предпочетоха да ловуват дребен дивеч и да гостуват на свои колеги от планинските ловища. Това което поддържаше ентусиазма и уменията на повечето запалени колеги, бе ловът на хищници. Хайките за хищници не винаги са най-ефективния метод, но определено емоцията свързана с тях има претенциите да е на най-високо ниво.  За да е успешна една хайка са важни няколко елемента:
На първо място това е наличието на хищници. Познаването на терена и движението на животните, е вторият важен фактор. На трето място е наличието на специализирани кучета, които да не се изкушават от другите видове дивеч и да приоретизират преследването на хищници. Много колеги отглеждат породисти птичари и свинари, но малцина са тези, които целенасочено са концентрирали уменията си в преследвачи на хищници. Това прави подобни кучкари и техните помощници изключително ценни и полезни. Иронията е, че много много често подобни кучета са мелези, които са развили специфични умения и са се адаптирали. Разбира се, че накрая идва момента на срещата на ловеца с чакала и ако той не отреагира бързо и точно, целиая труд на групата отива напразно. Пропускането на изстрел не е голяма драма, но при лова на чакали, които често пресичат междуградските пътища, е свързано с излагането на опасност на ловното куче. Концентрирано върху плячката, то често пропуска да се погрижи за собствената си безопасност и става жертва на бързо профучаващите автомобили. Най-големия страх на кучкарите е свързан с подобни инциденти. Ето защо отговорността в подобни ситуации пада до голяма степен върху стрелеца. Както виждате подобен лов е изпитание не само за отделните елементи – работа на кучетата, гоначите и стрелците, но и за доверието между тях. Кучетата на Божката и другите участници бяха обучени да преследват хищници. В една от ситуациите се вдигна заек. Излезе ми на чисто на около 25 метра, но преследвачите го оставиха увлечени от прясната диря на чакалите. Чакалът ловко пресичаше собствената си диря, оставайки плетеница от миризма с цел да обърка обонянието на кучетата и ако трябва да бъда справедлив, добре му се получаваше, докато не се натъкна на засадата, която Божката му устрои. Първо се чуха два изстрела от друг ловец, който го пропусна, но след това буквално от 3 метра съчмите на гонача го намериха. Това бе тринадесетият чакал за деня в края на третата гонка. 
Бяха ме оставили в широка просека в полето между два трънака. Добре личаха пътеките, които редовно експлоатираха хищниците. Имаше само един проблем – тези пътеки работеха само нощем. Хищниците нямаше да преминат с готовност през толкова голям открит терен през деня. Наличието на други по-прикрити пътеки сред храстите, тръните и тръстиките намаляваше възможността да излезнат на мястото, където бях оставен на пусия. Първата гонка свърши безрезултатно, макар и кучетата да бяха вдигнали два чакала. Един от гоначите премина близо до мен и ми предложи да се преместя. Реагирах с готовност, въпреки че трябваше да премина през доста кал и тръни преди да достигна препоръчаната от него пусия. Мястото бе оградено от тръстики и тръни в близост до полупресъхнало блато. Заех позиция и малко след това гонката започна. Част от кучетата хванаха следата от моята позиция, но не след дълго други кучета залаяха зад гърба ми от вече претърсения район. При лова на чакали често се получава така, че хищникът се завръща във вече претърсен район, като разчита, че това обърква кучетата. 
Чувах как лаят се доближава до позицията ми криволичейки из гъстата разстителност. Някои кучета следват хищника от по-голямо разстояние 200 и дори 400 метра, то тази глутница даваше сериозна жега и се бе залепила близко. Лаят се извиси до кресчендо и от разположените на 4 метра от мен храсти, подобно на тапа от Шампанско се изстреля на висока скорост чакал. Видя ме в последния момент, както и аз него, но в момента, в който осъзна какво ще се случи, снопът съчми 2/00 го намери фронтално в плешката. Чакалът издъхна на място. Буквално наколко секунди по-късно глутницата го настигна и с ръмжене  стръвно се нахвърли върху него.  Чуха се и други изстрели след малко. Оказа се, че и друг колега е имал слука. От първата гонка бяхме ударили два чакала. Големия успех бе на втората гонка. Там сина ми Любо успя да удари два чакала. Той зае позиция сред тръстиката  и изстрелите му бяха от два-три метра. Докато се придвижвахме към новите пусии обсъждахме ситуацията. И двамата предпочитаме да ловуваме с карабини, но в случая бяме на едно мнение. При подобен лов определено по-удачния избор е гладкоцевно оръжие с боеприпаси 2/00 или 4/00.  В следващата гонка той успя да отстреля още един чакал, като отново разстоянието бе доста близко. При кучета, които гонят толкова бързо и отблизо дивеча, според мен гладкоцевното оръжие дава по-голям шанс на ловеца. 
Искам да изкажа благодарност към нашите домакини от дружинките на Дебелт и Момина църква, както на гоначите Божидар Николов, Пламен Кибритев, Кирил Казанкалиев, Сефан Люканов и техните кучета, без които този лов нямаше да е така успешен.