0 items
-
€0.00
0
Колко е живота на една цев?
По какво да познаем на какъв етап от износването си е цевта?
Значение на калибъра, скоростта на проектила за ерозията.
Инвестицията в качествена цев си струва всяка стотинка, но имайки предвид, че все още законодателството изисква отделно разрешително, а и наличието на цеви у нас е доста ограничено, процесът по подмяната е бавен и скъп.
Материалите от които се изработват цевите са базирани на стомана, но с различно съдържание на хром, молибден, ванадий и други екзотични приставки, които предполагат различни експлоатационни качества. Някои от тях придават износоустойчивост, други жилавост, трети усилват огнеупорните качества. Много от големите производители на заготовки за цеви пазят в тайна рецептата на своите материали. В някои държави състава на оръжейната стомана се приема за секретна информация и издаването му е равносилно на държавна измяна.
Основно правило е, че бързите куршуми износват цевта повече. Също така някои материали от които се изготтвят куршумите допринасят за по-бързото износване. Меките куршуми с тънка мантия дават по-дълъг живот на цевта и обратно – монолитните куршуми от мед и месинг са по-нещадящи.
Някой стрелци имат усещането, че пушката, която до вчера е стреляла отлично изведнъж се е скапала. В същност износването на цевите е процес, който е постъпателен.
Износването на цевта е в резултат на три основни процеса, които взимат своето: Термичен, химичен и механичен.
Термичен процес.
Когато натиснем спусъка и капсулът възпламени барута, създадените газове започват разширение, при което има отделяне на температура, която според специалистите моментно може да достигне до 3000 градуса по Целзий за няколко милисекунди. Колкото по-дълго продължи това покачване на температурата, толкова повече ще повлияе на износването на цевта. Това означава, че гилзите, които използват повече барут, съответно ще увреждат и износват цевта повече. Този процес на износване се “подпомага” и от честото възпроизвеждане на изстрели. Ако съчетаем голям барутен обем с голяма честота на стрелбата получаваме бързо износване. В следствие на нагряване и охлаждане се поручават пукнатини и отлюспване на парчета от вътрешната част на цевта. По правило първо се засягат по-изпъкналите части каквито са полетата на нарезите.
Втория фактор за износването са химичните процеси.
Карбонизирането е химически процес при който под въздействието на високата температура въглеродния диоксид създава карбонова киселина и бикарбонати. Те по химичен път “изяждат” метала, като оставят и абразивни частици, които подпомагат следващия етап – механичният процес на износване.
Механичното износване се подпомага от предишните два процеса. На практика отлюспените от тях парчета се откъртват и отнасят от куршума. От друга страна външната повърхност на куршума наслагва по изпъкналите части медни или месингови частици. Това променя триещата повърхност на цевта и от това се промена налягането и скоростта. Ето защо редовното почистване е толкова важно при оръжията, които имат да изпълняват високоточни задачи.
След патронника (мястото където се разполага патрона при зареждане) има една къса освободена част, където няма нарези. От там обикновенно започва скосяване към браздите и полетата на нарезите. Това е мястото на най-голямото налягане и точно в този участък настъпват първите промени. Установено е по емпиричен път, че при стандартните калибри използвани за прецизна стрелба на всеки 100 куршума от началото на браздите и полетата се отнема 0,15мм. Това означава че при 1000 преминали куршума отстъпа на браздите и полетата се измества с 1,5мм. Известно е, че някои куршуми работят добре, само ако са в контакт с браздите и полетата. Ето защо релоудърите трябва да променят дълбочината на влагане поне на всеки 300-400 куршума с близо половин милиметър, за да запазят добрата групираност и съответната начална скорост.
Признаци и методи за установяване на износване:
1. Използване на бороскоп за визуално наблюдение на износването.
2. Промяна в началната скорост на куршумите. Скоростта започва да намалява.
3. Увеличаване на размера на групираността на попаденията.
4. Оцветяване на външната страна на гърлото на гилзите (карбонизиране).
Как да намалим и забавим износването?
Цевта започва да се износва още с първия изстрел и както казах по-горе това е процес, който е необратим, но може да бъде забавен и пълноценната експлоатация да се удължи по отношение на броя изстрели. Ето някои методи за задържане на износването:
1. Да не се използват много напомпани боеприпаси!
Стрелците, които самоснарядяват боеприпаси се стремят да постигнат по-добра групираност и по-висока скорост от фабричноснарядените патрони. Придържайте се към добрата групираност, но не търсете максимални скорости!
2. Намалете темпото на стрелбата!
Оставяйте цевта да се охлажда между изстрелите! Ако правите групи от по 3 или 5 изстрела оставяйте достатъчно време между тях!
3. Използване на куршуми с покритие.
Преди тридесетина години спортните стрелци полудяпа по покритите с молибден куршуми. Те предоставяха възможност за интензивна стрелба с минимални последствия за цевта. разбира се и това имаше своята цена – куршуми с такова покритие имаха по-ниска скорост при равни други фактори, спрямо конвенционалните.
4. Променете барута!
Барутите с по-бавна степен на изгаряне износват цевите по-малко. При тях пиковото налягане се разпределя върху по-голям сектор от цевта.
5. Полиране на патронника.
Ако дребните несъвършенства при машинната обработка на цевта се полират, това определено спомага за две неща: по-добра прецизност и по-дълъг живот на същата. Известният състезател и оръжейник Дейвид Тъбб е създъл система за полиране на “гърлото” TMS (Troat Maineining Sysyem), състояща се от 75 куршума, които полират и импрегнират най-уязвимата част от цевта, през която влиза куршума. Подобна функция има и процесът Melotine, при който се използва вид циментационен химикал. И двата метода обещават удължаване на живота на цевта почти с 30 процента.
Какво можем да направим, ако цевта започне да проявява признаци на износване?
Когато отличните резултати постигани с с едно оръжие престанат да бъдат факт, дали цевта трябва да бъде бракувана? Име няколко стъпки, които може да се предприемат в зависимост от състоянието на дадена цев. На първо време може да се скъси задната част на патронника и да се райберова наново. Това е процедура, която за съжаление малцина оръжейници в България могат да предложат. Дулният срез също трябва да бъде подложен на нова коронка или фаска. Това е втората най-чувствителна зона, особено ако използвате супресор или друго дулно устройство като компансатор. Наред с полезните си функции за намаляване на отката, тези устройства завихрят и отразяват излизащите газове, като една част от тях атакува дулния срез. Тези действия могат да вдъхнат втори живот на цевта, но не за дълго.
Отношението и нуждите на различните стрелци по отношение на прецизността на оръжието са различни. Ако за един редови ловец е напълно достатъчно да може да уцели кенче бира на 100 метра, то за един състезател стремежите са съвсем различни. Прецизният стрелец ще търси и очаква групираност в рамките на 1/3 или дори 1/4 от ъгловата минута. Това само по себе си означава, че ловецът едва ли ще усети реално износването на своята цев в рамките на живота си, докато състезателят ще забележи промяната доста по-бързо. В крайна сметка, след като се износи цевта, тя не прастава да стреля, а само разширява концентрацията на попаденията и намалява началната скорост на куршума незначително.
Има ли калибри, които са по-щадящи към цевите?
Да определено! Това са популярните военни калибри за лекострелково оръжие. Конкретен пример е .308 Уинчестър или също известен под името 7,62х51-НАТО. Прецизността на една цев от ловна карабина среден клас в този калибър може да се запази над 10 000 изстрела, ако се щади. Същата цев при по-интензивна употреба би издържала не повече от 5000 куршума преди да започне да разсейва и да свали началната скорост.
Следния тест говори сам по себе си за това как отношението към оръжието кореспондира с живота на цевта и прецизността. Участие в теста взимат две еднакви карабини в калибър .243 Уинчестър. и двете карабини използват едни и същи боеприпаси снарядени с 95 грейнов куршум и 38 грейна барут Варгет. Теста започва с внимателно отъпкване на цевите с 20 куршума и почистване. След това карабина 1 започва стрелба, като пуска групи от по 5 изстрела с интервал между тях и се изчаква цевта да се охлади напълно до атмосферната температура. Почиства се на всеки 50 изстрела. След 300 изстрела цевта е почистена и мнението на експертите е, че изглежда като нова.
С карабина 2 се стреля по 20 пъти без прекъсване и без почистване. С нея са изстреляни 100 патрона и при проверка с бороскоп се оказва, че стените на цевта са напукани и задръстени с медни частици. Мнението на експертите е, че цевта трябва да се бракува.
Уважаеми читателю, вече имаш добра отправна точка как да удължиш живота на цевта или да я съсипеш. Решението и действията са изцяло твоя отговорност.