Определяне на вятъра без анемометър

Стрелбата на далечни и дори свръхдалечни разстояния за лекострелкови оръжия в стандартни калибри отдавна не е неразгадаема мистерия. Факт е, че българските състезатели и ловци овладяват това изкуство с бързи темпове. Ако преди години средностатистическият български ловец гледаше на 200-метров изстрел по дивеч като нещо почти невъзможно, днес имаме възможността да наблюдаваме документирани успешни изстрели на 500-700 метра, а в някои по-редки случаи и над километър. Редакцията на списание „Български ЛОВЕЦЪ“ се старае да отразява подобни достижения, за да информира за напредъка на нашите стрелци и колегите ловци.

Това безпрецедентно увеличаване на дистанциите на уверено поразяване на цели през последните десетина години се дължи не толкова на развитието на самите оръжия, колкото на възможността за изчисляване на траекторията на куршума. За това изчисляване имат заслуга мобилните балистични калкулатори, които могат да бъдат отделни устройства или апликации в смартфоните.  За целта на стрелеца му е необходимо да знае дистанцията, която да заложи, и хоп! – готово. Траекторията на куршума на дистанция над километър може да се предскаже с точност до един сантиметър, ако са въведени коректно всички останали метеорологични, географски и балистични данни.

Но. Тук идва „но“-то – освен по вертикала куршумът се измества и в хоризонтална посока, ляво-дясно. Факторът, който има най-голямо значение за това отместване, е вятърът. Ако приемем, че вертикалният спад на куршума е константа, за вятъра не можем да приемем нищо наготово. Повечето стрелци са наясно, че с помощта на уреди, наречени анемометри, скоростта на вятъра може да бъде измерена с точност до стотна. Тези уреди са компактни и често съдържат термометър, влагомер, компас и дори софтуер за балистика. Измерването на скоростта на вятъра не е проблем, но къде правим това замерване? В 99% от случаите то се прави при стрелковата позиция. Истината е, че точно там скоростта и посоката на вятъра имат най-малко влияние. С увеличаване на дистанцията, която куршумът изминава, намалява неговата скорост. Ако първите 100 метра скоростта на проектила е, да речем, 900 метра в секунда, на дистанция 1000 метра скоростта ще падне на 600 (в зависимост от балистичния коефициент). Това оставя куршума изложен по-дълго време на влиянието на вятъра и той съответно се отклонява значително повече, отколкото в началото. Би било добре, ако имахме полигон, който да е обсипан с анемометри, които да ни дават актуална информация преди всеки изстрел, но дори и да имаше такъв, в реална ловна, спортна или бойна ситуация трябва да имаме друго решение. Какво е то?

Как да прочетем вятъра?

Освен с анемометър вятърът може да бъде определен с флагчета, но отново, ако сме в ловна или бойна ситуация, ще е голям лукс да можем да си позволим поставяне на флагчета до целта. Остава един от най-падежните и най-често прилагани методи – с помощта на наблюдателна тръба или оптическия прицел, който е монтиран на оръжието. Колкото по-качествен е уредът Ви за наблюдение, толкова по-прецизно ще можете да определите не само скоростта, но и посоката на вятъра.

Как става това?

Ако целта ни се намира примерно на дистанция 900 метра, първата стъпка е да фокусираме върху нея наблюдателната тръба или оптиката. Това се прави с помощта на паралакс коректора. Това, което ни интересува, обаче е пространството преди мишената. Най-силно въздействието на вятъра върху куршума е на около 300 метра преди това (около 1/3 от крайното разстояние). Следващата стъпка е да върнем паралакс коректора малко назад, така че мишената да се замъгли и да изпъкне ясно и чисто това пространство преди нея. Миражът е едновременно враг и приятел. В случая ще го използваме като наш съюзник. Точно това пространство около 600-те метра, което е на фокус, ще ни даде най-добра информация за силите на вятъра, които имат засилено въздействие върху моментното отклонение на куршума. Вълните на миража определят посоката на вятъра. А как определяме скоростта? Пак чрез тях и по-точно спрямо наклона, който заемат. Можем да разделим въздействието на четири основни фази:

• Ако топлинните вълни на миража се издигат вертикално (към 12 часа), като от вряща вода, това означава, че сме в безветрие или вятърът е точно срещу нас или в гърба ни. И в трите случая го възприемаме по един и същ начин. В такъв случай силите на хоризонталното отклонение ще са минимални и ще зависят предимно от Кориолис ефекта (въртенето на Земята) и от девиацията – или както е известен ефект на спин дрифт (въртенето на куршума по посока на нарезите). На дистанция от 900 до 1000 метра въздействието на спин дрифта не е повече от 15-20 сантиметра.

Кориолис ефектът и спин дрифтът се изчисляват много точно от повечето мобилни приложения. Така се налага да заложите само тях в този първи случай.

• Ако топлинните вълни се накланят към 1 часа или 11 часа, считаме че скоростта на вятъра е около един, един и половина метра в секунда.
• Ако миражът сочи към 2 или 10 часа, вероятната скорост на вятъра е около 2-3 метра в секунда.
• Ако топлинните вълни не са толкова вълнообразни и са напълно хоризонтални (сочат 3 или 9 часа), това означава, че скоростта на вятъра е 4-5 метра в секунда. При такава интензивност на вятъра, ако се обърнете срещу него, очите ви започват да се насълзяват.

Тук идва време да научим как да определим точно посоката на вятъра. Много е лесно да определим посоката при нас (при стрелковата позиция), но това невинаги е тази посока, която оказва най-силно въздействие. В открити терени е най-вероятно посоката на вятъра при стрелковата позиция, при целта и междинната да съвпаднат, но върху нея оказват влияние дори и малките теренни особености. За целта отново прибягваме до наблюдателната тръба. Започваме плавно да я завъртаме (с монтиран на карабина прицел това е много трудно за изпълнение), докато миражът стане вертикален. Това е вярната посока на вятъра, който в случая или духа директно от нас, или директно насреща ни. Вече разполагаме с вектор на вятъра, който можем да отчетем и да заложим в балистичната програма заедно със стойността на скоростта.

Тази теоретична постановка е добър инструмент за приблизително определяне на скоростта и посоката на вятъра без анемометър и компас. Моят съвет към вас е да практикувате такова определяне дори когато не сте на лов или стрелби. Само практическото упражняване може да ви даде потенциала за добро предсказване на вятъра.

Надявам се тези съвети да са ви били полезни.