Определяне на вятъра без анемометър

Стрелбата на далечни и дори свръхдалечни разстояния за лекострелкови оръжия в стандартни калибри, отдавна не е неразгадаема мистерия. Факт е, че българските състезатели и ловци овладяват това изкуство с бързи темпове. Ако преди години средностатистическият български ловец гледаше на 200 метров изстрел по дивеч като нещо почти невъзможно, днес имаме възможността да наблюдаваме документирани успешни изстрели на 500-700 метра, а в някои по-редки случаи и над километър. В списание “Български ЛОВЕЦЪ” се стараем да отразяваме подобни достижения, за да информираме за напредъка на българските стрелци и ловци. Това безпрецедентно увеличаване на дистанциите на уверено поразяване на цели през последните десетина години, се дължи не толкова на развитието на самите оръжия, колкото на възможността за изчисляване на траекторията на куршума. За това изчисляване имат заслуга мобилните балистични калкулатори, които могат да бъдат отделни устройства или апликации в смартфоните. За целта на стрелецът му е необходимо да знае дистанцията, която да заложи и хоп-готово! Траекторията на куршумът на дистанция над километър може да се предскаже с точност до един сантиметър , ако коректно са въведени всички останали метеорологични, географски и балистични данни. Но…тук идва НО-то – освен по вертикала куршумът се измества и в хоризонтална посока – ляво-дясно. Факторът, който има най-голямо значение за това отместване е вятърът. Ако приемем, че вертикалния спад на куршума е константа, за вятъра не можем да приемем нищо на готово. Повечето стрелци са на ясно, че има уреди -анемометри, които могат да измерят скоростта на вятъра с точност до стотна. Тези уреди са компактни и често съдържат термометър, влагомер, компас и дори софтуер за балистика. Измерването на скоростта на вятъра не е проблем, но къде правим това замерване? В 99 процента от случаите то се прави при стрелковата поцзиция. Истината е, че точно там скоростта и посоката на вятъра имат най-малко влияние. С увеличаване на дистанцията, която куршумът изминава намалява неговата скорост. Ако първите 100 метра скоростта на проектила е да речем 900 метра в секунда, на дистанция от 1000 метра скоростта ще падне на 600 (в зависимост от балистичния коефициент). Това оставя куршумът изложен по-дълго време на влиянието на вятъра и съответно той се отклонява значително повече, отколкото в началото. Би било добре, ако имахме полигон, който да е обсипан с анемометри, които да ни дава т актуална информация преди всеки изстрел, но дори и да имаше такъв, в реална ловна, спортна или бойна ситуация, трябва да имаме друго решение. Какво е то?
Как да прочетем вятъра?
Освен с анемометър, вятърът може да бъде определен с флагчета, но отново ако сме в ловна или бойна ситуация, ще е голям лукс да можем да си позволим поставяне на флагчета до целта. Остава един от най-падежните и най-често прилагани методи – с помощта на наблюдателна тръба или оптическият прицел, който стои на оръжието. Колкото по-качествен е уредът ви за наблюдение, толкова по-прецизно ще можете да определите не само скоростта, но и посоката на вятъра. Ако целта ни се намира примерно на дистанция 900 метра, първата стъпка е да фокусираме наблюдателната тръба или оптиката върху целта. Това се прави с помощта на паралакс коректора. Това, което ни интересува, обаче е пространството преди мишената. Най-силно въздействието на вятъра върху куршума е на около 300 метра преди това (около 1/3 от крайното разстояние). Следващата стъпка е да върнем паралакс коректора малко назад, така че мишената да се замъгли и да изпъкне ясно и чисто това пространство преди нея. Миражът е враг и приятел. В случая ще го използваме като съюзник. Точно това пространство около 600-те метра, което е на фокус, ще ни даде най-добра информация за силите на вятъра, които имат засилено въздействие върху моментното отклонение на куршума. Вълните на миража определят посоката на вятъра.