Практическо ръководство за снайперова стрелба

Системи на дългоцевните оръжия подходящи за прецизна употреба на големи дистанции.
Оръжейната индустрия в различните си класове и предназначения познава множество различни системи: болтови карабини, полуавтоматични и автоматични карабини, левър екшън, с чупещи се затвори, преднопълнещи оръжия и др. Сред тях най-популярни за лов, спорт и военни цели са болтовите и полуавтоматичните карабини.
Преди се считаше и донякъде е така, че болтовите карабини могат да осигурят по-висока прецизност от полуавтоматичните. Днес повечето полуавтоматичникарабини са доста прецизни и могат успешно да претендират за оспорване на точността на болтовите. Все пак възможността да се стреля на полуавтоматичен и автоматичен режим идва на определена цена. Първият недостатък е по-голямото относително тегло на автоматичните оръжия. Вторият е по-голямата обща дължина , при еднаква дължина на цевите. Третото е допълнителния звук от щракането на рамата на възвратния механизъм, който компрометира безшумното зареждане. Четвъртият недостатък, е менталната нагласа, че може бързо да поправиш недобре прицелен изстрел със следващия, което води до недостатъчна всискателност от страна на стрелеца. Не без значение е и факта, че когато се използва супресор, голяма част от обработените газове и недоизгорели барутни частици се връщат назад към очите на стрелеца и ако той не носи предпазни очила, очите бързо се зацапват и започват да смъдят. В дългосрочен план това явление сериозно може да увреди зрението.
Би било несправедливо да изброим толкова много недостатъци, без да подчертаем основните предимства на автоматичните и полуавтоматични оръжия. Основното предимство е възможността бързо да се насити дадена цел с попадения или да се прихванат множество цели. Второто предимство е редуцираният откат на автоматичното оръжие в следствие на механичните движещи се части на затворния блок.
Средства за персонално предпазване.
Това, което всеки изложен на шум човек трябва да знае е, че веднъж увреден слухът не може да се възстанови. Използването на защитни средства – антифони, е задължително както за всеки стрелец, така и за околние, които макар и да не стрелят са изложени на шума, дори само като наблюдатели. Силата и посоката на разширяващите се барутни газове е особено осезаема при употребата на дулни устройства за компенсиране на отката (мъзълбрейк). Друг чувствителен орган изложен на вредното въздействие на разширяващите се барутни газове са очите. Както казах преди, освен разширяващите се газове, има наличие и на недоизгорели частици барут, които попаднат ли в окото, догарят там като миниатюрни искри. Ето защо защитните очила са другият съществен елемент от пресоналната защита на стрелеца. 
Окомплектоване на снайперовото оръжие с прицел за далечна стрелба.
Независимо от калибъра и системата, ако бъдещото предназначение на едно оръжие е да поразява с точност цели над 200 метра, то трябва да бъде екипирано с оптически прицел с увеличение и възможност за компенсиране на спада в траекторията на куршума.  Какво означава това? Някои слабозапознати стрелци смятат, че когато куршумът излети, той се движи по праа линия. Това съвсем не е така! Още щом напусне дулния срез, куршумът започва да пропада и да губи първоначалната си скорост. Пропадането се дължи на земното притегляне, а загубата на скорост се дължи на съпротивлението на въздуха. Първоначално това пропадане е почти незабележимо, но с увеличаване на дистанцията, се засилва в геометрична прогресия. Ако приемем, че спада на куршум в калибър .308 Уинчестър с начална скорост 790 м/сек, с тегло 168 грейна на 200 метра е 13 см, на 1000 метра същия куршум ще пропадне с цели 1267 сантиметра или грубо 12 метра и половина. За да може да се компенсира този спад и куршумът (проектилът) да попадне в целта, се налага да се монтира оптически прицел с открити и разграфени ключове за корекция във вертикална и хоризонтална плоскост. 
Оптически прицели.
На пазара има голямо разнообразие от прицели, но тези които се използват за по-далечни дистанции е добре да имат максимално увеличение от поне 15 пъти, а още по-добре да достигат до 25 кратно увеличение. Същевременно началното увеличение трябва да дава възможност на стрелеца да прихваща цели и на близки дистанции 20-25 метра, защото е много непрактично да може да поразиш цел на 1000 метра, а да не можеш да го направиш на 20 метра. За целта началното увеличение трябва да започва от около 3 или максимум 6 пъти.  
Като един приемлив стандарт са прицелите с увеличение от 6 до 24 пъти или по-новите от 5 до 25 пъти увеличение. Това, че максималното увеличение е 25 пъти не означава, че на големи дистанции е задължително да се използва то, напротив, препоръчително е да се използва такова увеличение, което позволява от една страна добро разпознаване на целта, а от друго достатъчно голямо зрително поле, което да позволява да се следи периферията на убойното поле, като и реакцията на целта след изстрел. Обикновено на дистанция около 1000 метра 12-15 кратно увеличение позволява добро проследяване на изстрела след откат на оръжието. 
Причината да се препоръчват прицели с по-голямо увеличение са две. Едната е за да може целта да бъде по-добре определена и огледана преди изстрела, както и да може по-прецизно да се използва далекомерната скала. Другата причина е свързана с оптичните системи, които при минимално и максимално увеличение са по-напрегнати и имат изкривявания (аберации и дисторсии). Оптически уред в неговите междинни вариаторни стойности е с по-оптимално качество. 
Монтажи и начини на закрепване.
Правилото твърди, че една верига е толкова здрава, колкото най-слабото си звено. В този ред на мисли, ако имате прецизно оръжие и висок клас оптически прицел, но монтажът, който ги свързва е некачествен, цялата система е компроментирана. Съвременните монтажи позволяват повтаряемост на прострелката при демонтиране и мониране на прицела, коато се налага за транспорт или почистване. Най-често срещания стандарт е Пикатини. Това е и една надеждна и универсална система. През годините различните оръжия преминаха през различни стандарти, като много оръжейни производители се изкушаваха да създават собствени стандарти. Базите тип “лястовича опашка”, Леуполд, Уивър, Сако, Айнхак, Фабарм и куп други отстъпиха на универсалността, като в спортните и военни среди определено се наложи типа Уивър. 
Поставянето на оптически прицел се прави, като първо се определи подходящото отстояние от окото на стрелеца, така че да не му се налага да движи главата си напред-назад в търсене на оптималната дистанция. Втората крачка е към нивелиране на прицела с инструмент или на око, следвано от равномерно затягане на кръст на куполните планки към основата. Усилието на всеки болт трябва да е еднакво и това се постига най-добре с динамометрична отверка, която е настроена от 1,5 до 2,0 килоджаула (според изискванията на производителя). Скалата на прицела трябва да е съответно идеално ориентирана перпендикулярно и успоредно спрямо оръжието. За целта може да се изполва обикновен отвес поставен при мишените, по който да се води вертикала на скалата. След това допълнително може да се постави нивелир върху оптическия прицел, за ориентиране на стрелеца и правилно позициониране на оръжието преди стрелба. Някои прицели имат вградени оптични или електронни нивелири.
Скали на оптическите прицели и работа с тях.
Опознай възможностите на твоята скала!
В морето от разнообразни прицелни скали е трудно да се ориентира един начинаещ стрелец. Все пак те са базирани на един общ принцип. Деленията позволяват да се определи дистанцията, ако знаем големината на обекта. При някои графики на скалите може да се компенсира пропадането на куршума доста прецизно при това без да е необходимо да се използват ключовете за корекция. Това е естествен процес, при който след първия изстрел спотърът или самия стрелец наблюдава къде се случва попадението спрямо прицелната скала и след това просто поставя този участък върху целта за повторно прихващане. Разбира се много по-добре е ако може още с първия изстрел да се уцели, като се използва теоритичната подготовка, която е съществен елемент в обученето на снайпериста.
В света се използват две системи за мерки и теглилки. Едната битува под името империална и е застъпена във Великобритания и САЩ, а другата е характерна за Европа и останалия свят и се нарича метрична. Скалите на оптическите прицели, които са разграфени за метричната система, с която сме свикнали, обикновено са разграфени в милирадиани. Така едно основно деление от черта до черта отсича участък от 10 см на 100 метра, съответно 20 см на 200 метра, 30 см на 300 метра и 100см на 1000 метра. Същото се отнася и до ключовете (тумблерите) за хоризонтална и вертикална корекция на оптическите прицели. По тази логика, ако едно попадение трябва да бъде коригирано да речем с 10 см на дистанция 100 метра, можем да го направим, като завъртим 10 клика, в съответната посока или като изместим скалата с 1 чертичка в срещуположната посока. Тъй като понякога едно деление не винаги е достатъчно прецизно при големите дистанции, повечето скали имат и подделения, които позволяват по-фино коригиране, а и някои ключове за корекция позволяват половин деление с корекция от 1/2 сантиметър на 100 метра. 
Видове скали и мерни единици:
MRAD или MIL – милирадиална система. Един милирадиан е равен на отклонение от 10 сантиметра на дистанция 100 метра. Съответно ключовете за настройка са със стъпка 0.1MIL или 10 клика за един MIL (MRAD).
MOA – ъглови минути. Една ъглова минута е равна на отклонение (отсечка) от един инч на 100 ярда или приблизително 29мм на 100 метра дистанция. Както казахме ъгловата минута (МОА) е припозната повече отвъд океана.
Определяне на разстояние с помощта на далекомерна скала.
Ако знаем размера на мишената, можем лесно и относително точно да определим дистанцията до целта с помощта на една проста формула:     L= D . 10 / T 
или изразено с думи: Дистанцията до целта (L) е равна на големината на мишената (D) по 10 в скалата, делено на големината на мишената (T) измерена по скалата в милирадиани MIL. Ето и един бърз пример как прилагаме формулата: Ако приемем, че една мишена е с височина 75 сантиметра и в скалата на прицела заема 1,5 милирадияна  (едно и половина деления), то разстоянието до целта е 500 метра.  
75х10 / 1,5 =750/1,5=500 метра. 
За да може тази формула да бъде максимално точно прилагана е важно да измерим големината на мишената чрез скалата на прицела си с точност поне до 1/10 от милирадиана. 

Настройка на диоптъра, паралакса и отстоянието на прицела от зеницата на окото.
Оптическите прицели са създадени за хора с нормално зрение, но когато ила леки отклонения в посока на плюс или минус, повечето имат възможност за корекция около 2 до 2,5 диоптъра и в двете посоки. Обикновено тази корекция е разположена в задната част на окуляра и е белязана с бяла точка, която в неутрално положение сочи 12.00часа (нагоре). 
Паралакс коректорът е типичен само за прицелите с бойно, спортно приложение и ловните прицели с по-голямо увеличение. За какво служи той? Най-лесно можем да видим въздействието му, когато поставим оръжието на статив, насочим го към някаква малка светла цел и без да го докосваме раздвижим главата си, гледайки целта през прицела. Ако паралакс коректорът е настроен, независимо от движението на главата кръстчето на скалата ще остане приковано върху целта и ще “танцува” заедно с нея. Ако обаче корекцията на паралакса не е настроена за съответната дистанция (за съответната фокална равнина), когато раздвижим глава, скалата ще се отдели от целта. Паралакс корекцията е по-чувствителна при по-голямо увеличение. Това е и причината прицели с увеличение до 12 пъти да нямат изведени корекции за паралакса и да са с фабрично настроени и свободни от паралакс на дистанция 100 метра. На различни дистанции от 100 метра с подобни прицели, стрелецът трябва да се стреми да е в максимално съосие със скалата и целта. Прицелите, които имат изведен ключ за корекция на паралакс (обикновено вляво до ключа за вертикална корекция) или ринг в предната част на окуляра, често имат обозначение за дистанцията от 100 метра, която се счита за основна при прострелката на оръжието. Някои производители дори създават леко пропадане (кликване) , когато ключът премине през настройка за 100 метра. На всяка друга дистанция изчисването от паралакс се прави по същия начин – въртим ключа, докато образа се избистри максимално, но и проверяваме с кръгови движения на главата, дали скалата остава прикрепена към целта или се отделя от нея.
Определяне на отстоянието от окуляра до окото на стрелеца, е важен индивидуален акт. Това отстояние обикновено варира от 8 до 12 сантиметра при повечето прицели. Колкото по-голяма е стъпката на кратността на вариото толкова по-малка е възможността за вариране в това отстояние. Ето защо още при монтажа на прицела върху оръжието трябва добре да се определи това отстояние. Най-лесния метод е, като стелецът затвори очи и прикладва в максимално удобно положение оръжието. След това отваря очи и поглежда през прицела. Ако не вижда идеално и без затъмняване цялата скала и периферията и му се налага да мести главата си напред-назад, трябва да измести прицела до положение, когато прикладва със затворени очи и ги отвори  да вижда удобно пълната картина! 

Видове балистични коефициенти.
С навлизането на балистичните калкулатори, много ловци и спортисти разширяват своите възможности за прихвашане на цели на дълги и свръхдълги дистанции. Ае-родинамичния профил на даден проектил се изразява с неговия балистичен коефи-циент. Има няколко модела БК, кото ни помагат за прецизно изчисляване на траекторията. Най-популярния (предимно сред ловците) е G1. При него се залага на куршуми, чиято траектория се предсказва точно до около 1000 метра. Над тази дистанция се ползва друг профил – G7. Един и същ куршум може да бъде изразен и с двата профила и често по кутиите на куршумите, те се изразяват и с двата профила G1 и G7. Най-прецизен и съответно надежден метод за определяне на аеродинамиката на проектила е, когато този балистичен коефициент е зададен според скоростите, през които преминава последователно той. Това е така наречената драг функция. Ще дам пример за един куршум в калибър 7,62мм с тегло 208 грейна и начална скорост 877м/сек. Този куршум има БК по G1=0.690, по другия стандарт G7=0.348. При драг функцията куршумът при скорост от 877 до 766 м/сек ще има БК=0.348, при скорост от 766 до 680 м/сек ще има БК=0.343, а под 595м/сек ще има БК=0.337. Виждате как с намаляване на скоростта намалява и БК. Колкото повече стъпки се добавят по таблицата на драг функцията, толкова по-прецизно ще е предсказването на траекторията.
Видове скорости:
Дългоцевните оръжия с централно възпламеняване могат да изстрелват куршумите с висока скорост. Скоростта влияе на съпротивлението на въздуха срещу проектила. При различни скорости се променя и аеродинамиката на куршума и съответно неговият БК (балистичен коефициент)
-Свръхзвукова – всяка скорост над 340 м/сек се счита за свръхзвукова
-Подзвукова (субсоникова) под 340 м/сек
-Транссоникова скорост (когато преминава от свръхзвукова в подзвукова от 370 до 340 м/сек. Това е скоростта, когато повечето куршуми се разтърсват и губят устойчивост. Ето защо се счита, че предсказуемите дистанции на стрелба имат предел докато куршумът достигне транссониковата скорост.

Методи за преценяване на разстоянието.
На око с наслагване на познати дистанции.
Това е най-неточния, но понякога необходим метод, когато нямаме друг избор. В този случай стрелецът се оповава на познати дистанции, например дължината на стадион, стрелбище, плувен басейн, разстояние между стълбове и др. Опорната дистанция се наслагва на ум, докато се покрие разстоянието, което е до целта. 
С лазерен далекомер.
Лазерния далекомер вече е достъпен и масово използван инструмент. Проблемът е, ако при определени метеорологични условия той не може да измери съответната дистанция. За да пълноценен помощен инструмент, максималната дистанция на замервана на далекомера, трябва значително да надвишава дистанцията, която искате да измерите. Презапасяването не е излишно.
С помощтта на скалата на оптическия прицел.
Това е относително точен метод, който вече обясних как работи. Недостатък е това, че не винаги знаем размера на целта. Все пак можем да се ориентираме по други обекти в близост до целта, чиито размери знаем и на тази база да разберем дистанцията. 
GPS 
С помощтта на GPS също може относително точно да определим дистанция, ако имаме възможност да отидем до целта. Може да се ползват и приложения като Гугъл мапс, чрез които да измерим разстоянието.
По карта.
Топографските карти са един проверен метод, който използва артилерията, но това е възможно, само ако притежаваме такива за конкретния район.

Калибри.
Днес ловци, спортисти, военни и полиция имат пред себе си огромен избор от калибри, които да изберат за своята специфична дейност. Това положение освен благословия може да бъде и проклятие, заради прекаленото лутане при избор на най-правилния калибър. Водени от правилото: “Стреляй с най-тежкото оръжие, което можеш да носиш!”, ще се спрем на няколко съвременни калибъра, при изборът на които няма да сбъркате.
За един калибър основно правило е и това, той дабъде лесно достъпен и масово разпространен. От друга страна не трябва бързо да износва цевите – да има голям ресурс на надстрела.
7,62х51 НАТО, известен още като .308 Уинчестър. Това е “работния кон” на снайпериста. Подходящ за обучение. С него снайперистите могат да прихващат живи цели до около 700-800 метра. Най-използваните куршуми са с тегло от 147 до 175 грейна с начална скорост от 850 до 790 м/сек. Близък по балистични данни до него е 7,62х54R. Той се използва в ПК, Мосин-Наган, Драгунов СВД. И двата калибъра имат голям ресурс на цевите. При правилна експлоатация може да надвишат 10- 15 хиляди изстрела с отлична прецизност.
По мощен като заряд и съответно по-далекобоен е .300 Уинчестър Магнум. По-големия обем на гилзата позволява да се зареди повече барут и да се достигнат по-вискоки скорости (около 900 м/сек) с 200 грейнов (13 грама) куршум. С такъв калибър в ръцете на опитен снайперист е възможно да се достигнат цели до около 1200-1300 метра. Най-новия хит по отношение на прецизност и далекобойност  е      .300 Норма магнум. С него може да се поразяват цели до около 1600 метра. В по-горния клас се намира калибър .338 Лапуа магнум, който използва 8,5мм куршум с тегло от 250 до 300 грейна (16,2 до 19,4 грама). В зависимост от теглото и БК (бали-стичния коефициент), .338 Лапуа магнум може да достигне цели и над 1600 метра. Може да се използва и срещу леко бронирани цели и за нанасяне на щети по технически съоръжения. За по-големите дистанции над 2000 метра, се използват по-тежки калибри, но оръжията, които могат да сттрелят с тях са значително по-тежки, дълги и се пренасят по-трудно. Ще споменем някои от тези калибри: .375 Чейтак, .408 Чейтак, 416 Барет, .50 BMG.
Сред по-новосъздадените калибри се откроява 6,5мм Крийдмор. Той е базиран на гилзата на .308 Уинчестър, но поради факта, че използва по-леки куршуми с висок балистичен коефициент, той изравнява като енергия .308 Уинчестър на около 500 метра и след това има по-малък спад и повече остатъчна енергия. В състояние е да прихваща небронирани цели до около 1000 метра.

Балистика и куршуми.
Трите най-важни характеристики към даден куршум са неговата начална скорост, теглото и балистичния коефициент, който се отбелязва БК.
Началната скорост. Колкото по-висока е тя, толкова по-бързо ще достигне куршумът до целта и толкова по-изправена ще е траекторията му.
Теглото на куршума е важно за възможността му да генерира потенциялна енергия, която да предаде като кинетична енергия към целта. Голямото тегло е важен параметър при по-дългите дистанции.
БК (балистичния коефициент) играе основна роля в аеродинамичните показатели. Той определя какво ще е съпротивлението на куршума и как ще му влияе вятъра. Два куршума при еднаква начална скорост и тегло, но с различен ба-листичен коефициент, ще имат различна траектория. Този който е с по-висок БК, ще има по-малко съпротивление, ще има по-малко отклонение под въздействието на вятъра, ще има по-изправена траектория и ще отдаде повече кинетична енергия към целта.

Изисквания за прецизност към оръжието и стрелеца.
Някои оръжия са по точни от други и за това имат влияние много фактори. Например една ловна карабина, която може да групира 3 изстрела 5-6 сантиметрова зона е напълно адекватна за лов на къси и средни дистанции. За дългите дистанции, обаче изискванията към точността на оръжието са категорични – 1МОА от 3 изстрела. Това означава, че групираността на стрелбата на дистанция 100 метра трябва да е до 3 см от поне три изстрела. Защо това е толкова важно? Ако комбинацията оръжие, прицел, боеприпас и стрелец е в състояние да порази 3 см цел на дистанция от 100 метра, на дистанция от 1000 метра това се пренася като 30 сантиметрова група. Тук говорим за естественото разпръскване на оръжието. Това означава, че за да поразим цел с диаметър 30 см на 1000 метра трябва да имаме два пъти по-концентрирана група от 15 см на 1000 метра, което автоматично ни дава отправна точка от половин МОА.

Фактори, които влиаят на траекторията на полета на куршума.
-Начална скорост на куршума
-Балистичен коефициент на куршума – аеродинамичните характеристики.
-Девиация – отклоняване по посока на нарезите.
-Кориолис ефект – влияние на въртенето на Земята.
-Надморска височина – редкия въздух създава по-малко съпротивление.
-Температура на въздуха – високата температура позволява по-бързо изгаряне на барута и това допринася за по-висока начална скорост. Топлия въздух е по-рядък и  създава по-малко съпротивление пред куршума.
-Вятър – скорост и посока.
-Инклинация – ъгъл на стрелбата.

Овладяване на основни умения при стрелбата.
Контрол на дишането.
Задъханият стрелец не може ефективно да контролира изстрел с висока точност.
Той трябва от една страна да е добре трениран и да е в състояние бързо да се възстановява, за да може да предразположи организма си към състояние на покой преди изстрел. Препоръчват се преходи и анаеробни тренировки.
Самото състояние при рецелване трябва да е свързано с раздишване и преминаване към фаза на плитко вдишване и издишване. Кулминацията на изстрела трябва да се при издишване и в момент на задържане на дъха. На всяка цена трябва да се избягва дългото задържане на дъха, защото се получава неконтролирана пулсация, което рефлектира в подскачане на скалата спрямо целта!
Контрол на спусъка.
Спусъкът  привежда команданата на мозъка за стрелба към оръжието. Когато мозъка вземе решение той изпраща нервен импулс към пръста и той го предава на спусъка. Това действие изисква няколко милисекунди, за да се реализира. Подсъзнателно стрелецът иска да запази идеалното прицелване и ускорява момента на натискането на спусъка, влагайки ненужно много усилие. Ако усилието за преодоляване на съпротивлението на пружината на спусъка е един килограм, то не е нужно да влагаме усилие от 5 килограма, защото това усилие ще отиде на грешното място и ще отклони оръжието от прицелната точка. Усилието върху спуска трябва да е минимално и плавно! Самият изстрел трябва да дойде в следствие на постоянен и плавен натиск, който дори да изненада стрелеца.
Техниката на работа със спусъка изисква за се обере мекия ход до достигане на стената при която усилието плавно да се увеличи. преодоляването на спусък с тегло от 1000 грама трябва да е с усилие 50-100 грама, а не сняколко килограма отгоре! Някои спусъци са директни и нямат празен ход за обиране. При тях подхождаме по същия начин с плавно увеличаване на усилието, докато изстрелът 
се случи. 
Позиции и стойки за стрелба.
Основните спозиции за стрелба са: прав, от коляно, седнал, легнал – в зависимост от обкръжаващата среда, видимост и сложност на изстрела.
Опора за оръжието.
Прецизният изстрел зависи в до голяма степен от неподвижността на оръжието по време на натискане на спусъка. За да се осигури тази неподвижност се използват различни похвати и помощни устройства. От значение е каква ще е позицията на стрелеца: прав, от коляно, седнал или легнал.
Добре укрепеното оръжие е 90 процента от качествения изстрел.
Легнало положение.
Определено най-стабилната позиция, в която стрелецът може да задържи под прицел дадена цел е легнал. Обикновено при позиция легнал като помощни устройства се използва двунога, която е прикрепена към предната полуложа на оръжието, а в задната част под приклада се поставя пясъчна торбичка или твърда подпора тип “патешко краче”. прикладът и торбичката се придържат и манипулират  с лявата ръка, която минава под дясната (стрелящата). Така се получава компактно групиране на тялото, с което се предотвратяват излишни движения и разместване. За съжаление тази позиция не винаги е възможна, поради особености на терена и други причини. Тогава идва позицията седнал. 
В седнало положение стрелецът може да бъде на специална маса (тезгях) за стрелба, която е почти толкова удобна, както и от позиция легнал. При тези условия се използват същите спомагателни опори и прихващане на приклада, както и при легнал. 
Седнал на земята.
Другата форма на позиция “седнал” е когато стрелецът е седнал на земята. В такава ситуация може да се използва тринога с твърда връзка към полуложата на оръжието. Тя се захваща или под формата на менгеме или по стандарт “арка рейл”.  Другият тип е свободна двунога или тринога, както и дълга прикрепена към полуложата двунога. Така оръжието има стабилен захват в предната си част. Прикладът се стабилизира, като се опре на рамото, а лактите на ръцете на коленете на стрелеца. Създават се три опорни точки.
От коляно.
При тази позиция се стреля с или без предна опора. Без предна опора поддържащата ръка се обляга на водещото коляно. Другото коляно е опорното и то стои на земята. При тази позиция ръката, с  която се натиска спусъка е близо до тялото, като лакътя се опира в ребрата, за да се намалят движенията и тялото да е по-групирано. Ако може да се използва някаква статична опора, е добре тялото да се наклони напред към опората, за да се намалят движенията.
Прав.
Когато няма опора тази позиция е едновременно най-нестабилната, но и най-бързо може да се променя посоката на прицелване, както и да се с следва подвижна цел. При тази позиция не може да се очакват прецизни изстрели, дори и на къси дистанции. Един трик за стабилизиране и по-добри постижения е, да не се фиксира оръжието, а да се използва повеждане от долу нагоре или от ляво – надясно и с предварително обран мек спусък да се премине към плавен натиск и изстрел. Движението на оръжието в дадена посока например ляво-дасно, го  стабилизира и намалява вертикалните колебания, а движението от горе надолу стабилизират колебанията ляво-дясно. 
Разбира се в позиция прав също може да се използва тринога с фиксиране на оръжието. Като допълнителна опора за лакътя на стрелеца може да послужи гърба на спотъра, който с двете си ръце се обляга на единия крак на триногата и се привежда, за да осигури платформа. При такава конфигурация точните изстрели са възможни на значително по-големи дистанции.
Кантиране.
Дори и най -точната комбинация от оръжие, прицел, боеприпас и стрелец не е застрахована от грешки. Една от най-често срещаните сред тях е кантирането на оръжието. Това е наклоняване на оръжието наляво или надясно, като по този начин осканалната линия на цевта се размества в хоризонтална плоскост с осканалната линия на видимостта през прицела. В следствие на това с увеличаване на разстоянието се увеличава и отклонението от целта. Ако прицелът и оръжието са кантирани надясно, попадението ще е вляво и обратно. За да се избегне това негативно явление един от начините е да се постави нивелир, а другия е да се внимава при поставяне и насочване на оръжието. Проблемът е, че линията на хоризонта е симетрично разположена само над водни повърхности.
Девиация на куршума.
За да се “излъже” гравитационното привличане на куршума към земната повърхност, както и да се осигури по-добра стабилност, куршумът се завърта. Така векторите на привличане постоянно се отместват и това забавя спада на куршума по траекторията. Нарезите и браздите от вътрешната страна на цевта са отговорни за това завъртане. Стъпката на завъртане в един пълен оборот се определя от стъпката на нарезите. Тази стъпка може да стабилизира проектили с определено тегло и форма и е индивидуална в зависимост от калибъра, формата и теглото им. Наред с положителните си резултати, това завъртане има и един недостатък. Ротацията, която провокира векторните сили да се отклоняват, също така отклонява и куршума в хоризонтална повърхност. Излиза, че освен пропадането на куршумът надолу под силата на гравитацията, има и отместване по посока на нарезите (обикновенно надясно). Колко е това отместване? При различните калибри и стъпки на нарезите то е различно, но да вземем един куршум, който е разпространен сред стрелците на големи дистанции 208 грейна ELD-М на Хорнади излетял от цев със стъпка 11 инча (28см) на оборот. На дистанция от 1000 метра той се отмества от девиацията, като наричаме това явление с 22,5 сантиметра. Това изисква компенсация с два клика наляво, още преди да предвидим другите параметри на хоризонтално изместване изместване. А те са влиянието на вятъра и кориолис ефекта.
Кориолис ефект.
На повечето хора им е ясно, че Земята не е плоска или поне за мен, Галилео Галилей и Нютон това е неоспорим факт. Земята се върти около оста си с огромна скорост и за 24 часа изминава пълната обиколка, която е с най-голяма дължина около Екватора. Скоростта при Екваторът е 465 м/сек. При полюсите съответно е 0 м/сек.
Когато стреляме, даречем от север на юг към екватора, Земята продължава да се върти и за времето, за което куршумът се придвижва до целта, самата цел се отме-ства. Така при далечните изстрели времето за придвижване на целта се увеличава и съответно отместването е голямо. За щастие това отместване е лесно изчислимо и може да се заложи в балистичните калкулатори, така че да се предвиди с точност до милиметър.
Преценяване на вятъра.
Скоростта и посоката на вятъра са изключително важни данни, които влиаят предимно на хоризонталното, но и в малка степен на вертикалното отместване на куршума. Хоризонталното отместване и неговото преценяване са най-тежката задача пред стрелеца на големи дистанции. Докато вертикалния спад може да бъде предсказан с висока точност, хоризонталното отместване е много по-трудно. Това е така, защото ако да речем вятърът се с посоко от ляво надясно при стрелеца, при целта може да е в обратно посока. Също така различните слоеве на въздуха могат да имат различни по сила и посои ветрове. Нека не забравяме, че един куршум в калибър .308 Уинчестър, който трябва да достигне цел на 1500 метра се издига около 42 метра, преди да достигне целта! 
Освен хоризонталното отнасяне, проектилът изпитва и вертикална промяна. Ако вятърът е насрещен куршумът пропада повече. Ако е попътен пропадането е по-малко. Ако е страничен отдясно наляво и стъпката на нарезите на цевта е надясно, куршумът пропада по-малко и обратно, ако вятърът е от ляво надясно пропада повече.
Ето защо измерването на вятъра не само при стрелеца, но и на възможно повече места по пътя на куршума или поне при мишената е важна предпоставка за точно въвеждане на данните в балистичния калкулатор. След множество измервания на силата на вятъра повечето стрелци развиват усещане за скоростта на вятъра и могат сравнително точно да го определат на базата на тактилно осезание.
Ето и методите за измерване на скоростта и посоката на вятъра, освен по спомена-тия тактилен начин:
-С анемометър (ветромер), метеостанция.
-По метео данни от мрежата на Итнернет към дадена географска местност.
-На око по вторични белези:
Наклона на пушека, прахта, тревата, листата на дърветата, знамена, пране, посоката на миража, вдигнати от вятъра листа или леки пликчета, хартийки и др.
Инклинация.
Когато оръжието е под ъгъл спрямо целта и не е на една и съща надморска височина с мишената, става дума за инклинация. Инклинацията се измерва в ъгли. Земното притегляне, което влияе на куршума, като го тегли към Земята  е най силно когато траекторията от оръжието до целта е успоредна на земната повърхност. Земното притегляне намалява въздействието си, с увеличаването на този ъгъл. Така, ако се стреля право надолу или право нагоре под ъгъл от 90 градуса, реално отклонение няма да има. Как това се отразява на стрелбата? Да кажем, че целта е на дистанция от 500 метра. За да попадне куршумът в мишената се налага да се компенсира неговия спад от 130 сантиметра  с 26 клика. Ако се стреля в планински условия, да речем под ъгъл от 30 градуса, тогава спадът в траекторията ще е 104 сантиметра и ще трябва да се заложат само 21 клика. Ето как на една средна дистанция, инклинация от 30 градуса дава разлика от 26 сантиметра. Това се отнася и за двете посоки: и когато стреляме нагоре, и когато стреляме надолу.

Балистични калкулатори и софтуерни програми.
Съвременните снайперисти имат уникалната възможност с помощта на балистични калкулатори да изчисляват траекторията на проектила. До преди двадесет и пет – тридесет години това бе немислимо. Днес траекторията на куршума на 1000 метра може да бъде предсказана до един сантиметър, стига да се въведат коректно всички данни. Точни изчисления могат да се направят и за много по-големи дистанции, стига да разполагаме с коректни данни. Към днешна дата рекордът за най-дълъг успешен изстрел по метален гонг, е на разстояние от 7081 метра. Този рекорд е постигнат от 69-тият опит от екипа Номад райфелмен (Nomad Rifleman) в щата Уайоминг през 2022г. Калибърът на оръжието е .416 Барет с 422 грейнов куршум, който е летял 24.5 секунди до целта.

Параметри за въвеждане в балистичните калкулатори по важност:
1. Начална скорост на куршума. Най-вярна е измерената на място начална скорост. Отчита се и се записват температурата на въздуха при замерване съответната скорост, както надморската височина, атмосферно налягане и влажност.
2. Балистичен коефициент на куршума.
3. Диаметър на куршума.
4. Тегло на куршума.
5. Височина на прицела спрямо цевта. Измерва се разстоянието от осканалната линия на цевта до осканалната линия на оптическия прицел.
6. Дистанция на нулева настройка. Обикновено оръжието се настройва център на 100 метра.
1. Какво разстояние отмества един клик на 100 метра? За европейските стандарти най-чето един клик отговаря на 1 см на дистанция 100 метра или 0.1 MIL (милирадиан).
7. Стъпка на нарезите на оръжието. Измерва се за колко инча прави един пълен оборот. Тези данни могат да се получат и от производителя.
8. Посока на нарезите на оръжието. В 99 процента от случаите нарезите са по часовниковата стрелка (на дясно).

Метео данни за въвеждане в балистичните калкулатори:
1. Надморска височина.
2. Температура на въздуха.
3. Атмосферно налягане.
4. Влажност на въздуха. В проценти. (Ако не сте сигурни, заложете на 50 процента!)
5. Скорост на вятъра. В метра в секунда.
6. Посока на вятъра. По циферблата на часовника или в градуси.
7. Посока на стрелбата и географски координати.

Популярни софтуерни програми и приложения:
BallisticAE, iSrtelok (Игор Борисов),  Applied Ballistic (Bryan Litz),Lapua ballistic, Bullet flight, Swarovski ballistic, Hornady 4 DOF и други. Всички тези програми функциониран по сходен начин и с относителна точност предсказват пътя на куршума.
Залагане на минимален и максимален брой фактори в балистичен калкулатор.
Разлики във възможностите за прецизност в единия и другия случай.

Създаване на таблици за бърза употреба до средни дистанции.
Независимо от компактните устройства с голяма мощ на процесорите, понякога в реална обстановка техниката отказва да работи и се поврежда в най-неподходящия момент. Точно тогава е безценна старата аналогова практика – написаното и ламинирано листче с таблица за стрелба на средни дистанции. Такова листче може да се залепи върху оптичния прицел и на приклада. Друго копие може да стои в калъфа на оръжието, раницата и дои в джобана ризата или якето. Някои снайперисти си записват с флумастер директно от вътрешната страна на маншета.
Динамичните показатели на метеорологичната обстановка и постоянната им промяна влияе на балистиката на куршума, но на дистанци до 500 метра за стандартните калибри и до около 600-700 метра за магнум калибрите, промените са допустимо пренебрежими. Ето защо създаването на таблица за универсални нужди е добра идея. За съжаление на по-дългите дистанции въздействието на тези фактори се засилва и възможността за грешка нараства.

Дулни устройства:
Дулни спирачи (muzzle break) се използват за намаляване на отката и прикриване на огъня. Някои от тези устройства редуцират отката до 60 процента. Недостатък е силния шум, който насочват към стрелеца назад.
Супресорите (заглушители) служат за намаляване на звука и отката. Те намаляват звука от разширяващите се барутни газове средно с около 28-32 Децибела. Това прикрива значително стрелящия и не уврежда слуха му, дори когато не ползва антифини. Основен техен недостатък е, че бързо загряват и образуват мираж пред прицела. Налага се стрелецът да води стрелбата с големи паузи.

Грижа за оръжието.
Независимо колко висок или нисък клас оръжие притежавате,липсата на  грижа за него може да влоши неговата точност. Първата стъпка е в утъпкването на цевта. Това е важен процес, за който малцина стрелци си дават сметка, а и много не са чували за него. Какво представлява утъпкването на цевта (Breaking the barrel)? Когато цевта излезе от производствения цех, независимо, да ли е изготвена по процедурата за студено коване или чрез просвредляване, по вътрешната стена, която контактува с куршума, има остатъци от машинната обработка. Тези малки “мустачета” и “люспички” се отнемат от всеки следващ куршум, който преминава през цевта. Така след един определен настрел, реално цевта започва да е по-точна, отколкото когато е нова. Куршумът преминава с висока скорост през цевта и отнема тези остатъци от производствения процес, в същото време част от медната му обшивка се наслагва по цевта. Това е така наречения процес по помедняване на цевта. Отлаганията по нова цев са в пъти повече, отколкото по една вече утъпкана такава. Медните отлагания не се натрупват равномерно. На по-изпъкналите повърхности се събира повече материал и в следствие на това тези участъци стават още по-изпъкнали. За да не се получи това натрупване, се налага при първите 27 изстрела да се направи процедурата по утъпкване на цевта, а след това да се поддържа чиста, след всяка интензивна стрелба. Процедурата по утъпкване на цевта е елементарна: Преди първия изстрел цевта се почиства старателно от фабричната смазка до сухо. Изстрелва се един патрон и се почиства с месингова четка на сухо, след това се нанася солвент против помедняване, изчаква се 5 минути и следва протъркване с найлонова четка и накрая със сухо парцалче (тампон). След това се впръсква аерозолен спрей и се почиства до сухо с няколко парцалчета (там-пончета). Тази процедура се повтаря три пъти, след което се изстрелват три серии по три патрона. Следващата стъпка е 3 серии по пет патрона и отново почистваме. След 27 изстрела новото оръжие е готово да приеме предизвикателствата на прецизната стрелба. Честито! След като процесът по утъпкване на цевта е приключил, оръжието трябва да се почиства периодично след стрелба. За спортни цели е добре това да се случва на всеки 20 патрона. За бойни и ловни цели, когато е използвано. Не бива да допускаме отлагането на карбон и мед по цевта. Карбоновите наслагвания и амониевите окиси развалят цевта и променат скоростта на проектилите. Ето защо трябва да имаме добре осветено място за почистване, където можем да полагаме грижи за оръжието, без да пречим на останалите, както и те да не ни пречат. Най съществените аксесоари за почистване са: твърд шомпол с изолация (зада не драска цевта), стенд за почистване, мекингова и пластмасова четки за съответния калибър, солвент за разграждане на медните натрупвания, солвент за разграждане на карбоновите натрупвания, аерозолна смазка (леко ма-шинно масло, но не WD40). започвайте почистването като впръскате от течността за разлагане на карбона и изчакайте поне 5 минути! Избършете с парцалче , поставено на шомпола! Обмажете цевта със солвента за премахване на медта! Имайте предвид, че солвента за разграждане на медните натрупвания се оставя за 15 минути, след което се почиства и се изплаква с оръжейно масло. Тъй като солвентите за разграждане на медните отлагания и особено тези, които са базирани на амонячна основа са много агресивни към метала и в частност стоманата на цевта, се налага да се прекрати въздействието им. Както казах това става с избърсване и отмиване с оръжейно аерозолно масло.
В полеви условия са много удобни меките шомполи и по-специално тези на компанията Отис и Борснейк. Те могат да се използват при по-малко изстрели, за да не отлежават дълго карбоновите и медни отлагания, но след това оръжието трябва да се почисти старателно. Преди да започнете почистването се уверете, че оръжието е напълно разредено и обезопасено! При почистване оптическия прицел трябва или да се сваля или да се покрива, за да не се увредят лещите! Цевта трябва да се протърка до сухо! Това е изключително важно, за да може студения първи изстрел да отговаря на прострелката. Ако в цевта остане дори и малко смазка, вискозитетът й се променя, а от там и скоростта на първия изстрел. Много често ловците пускат по един изстрел преди лов, за да избегнат риска от изместване на първия изстрел.

Екипировка, оборудване и аксесоари.
Винаги в снайпериста на мисия:
-аптечка
-мулти инструмент
-резервен пълнител за късото и за дългото оръжие
-далекомер
-анемометър (ветромер) или метеостанция
-балистична таблица (напечататна или написана на ръка)
-балистичен калкулатор: в смартфон, в часовник, в таблет, отделно устройство (Гармин), в метеостанция (някои модели на Кестрел), в лаптоп.
-шапка с козирка или с периферия
-защита за слуха и очите
-камуфлажни дрехи
-GPS или карта с компас
-радиостанция
-тефтер и молив в найлон.
-4-5 метра паракорд

В малка раница.
-платнище, което се поставя под оръжието и пред дулния срез (компенсатора), за да не се вдига прах и по този начин да не се дискредитира позицията.
-шалте, дюшече – стрелецът дълго време трябва да остане неподвижен.
-комплект за почистване и смазване на оръжието
-сгъваем трион или лопатка с трион- необходими за разчистване на позиция и окопаване.
-джили сют, камуфлажна мрежа
-наблюдателна тръба
-вода минимум 2-3 литра на ден
-енергийна храна или барче
-камуфлажна боя или мрежеста маска

Устройство на снайперовата група.
Най-често снайперската група е съставена от двама души – спотър и снайперист. 
В този тандем основната функция на снайпериста е да произведе точен изстрел. Той замерва и потвърждава замерването на разстоянието и останалите данни необходими за въвеждане в балистичния калкулатор и ги изчислява. Същото прави  спотърърът и взаимно потвърдждават резултатите, които трябва да съвпаднат.
Спотърът носи оборудване, което снайперистът не носи, като например наблюдателна тръба, комуникационни и маркиращи (лазерни) устройства за връзка с командването и насочване на артилерия и авиация, понякога видео камера или фотоапарат. Освен основната снайперова карабина в групата има и по-леко оръжие в по-малък калибър, който служи за отбрана на снайперовото “гнездо”, в случай на нужда. Спотърът и снайперистът са равнопоставени и се сменят на ротационен принцип, за да могат да водят непрекъснато наблюдение и същевременно да почиват.
Снайперовата двойка може да има и чисто спортно или ловно приложение. Тогава и двамата играят ролята на спотъри и на стрелци. Функциите са идентични, но в този случай и двамата са въоръжени с прецизни оръжия, които са индивидуални.

Ролята на военния снайперист.
Разузнаване, заснемане, докладване за движение, прихващане на материялни цели като радари, цистерни с гориво, комуникационни устройства, камери на дронове, насочване на огъня на артилерията и авиацията и други.

Подбор на снайперисти:
Кандидат снайперистите трябва да са в добра физическа форма, с остро зрение и слух, добра памет и в състояние бързо да взимат правилни решения под стрес. Устойчивата психика е задължителна. Трябва да има логика и последователност в действията.
Препоръчително е снайперистът да е непушач! 

Ето и някои интересни сентенции и правила, над които си заслужавате да се замислите:
“Снайперистът е наполовина вълк и наполовина заек.”
“Който стреля и изчезне, ще доживее и друг ден, в който да стреля.”
“Търпението е най-силното качество на снайпериста.”
“Не позволявай гневът да те води!”  
“Снайперистът трябва да остане незабелязан и след изстрела!” 
“Добрият ловец е най-подходящият снайперист.”