Пътят на куршума – 2 част

… Продължение от миналия брой

Снайперистите или прецизните стрелци винаги са възприемани като митични фигури, притежаващи загадъчност и едва ли не свръхспособности. За този образ спомагат множеството филми на тази тематика, в които обикновено положителният герой (протагонистът) или най-злият (антагонистът) са в тази роля на всемогъщия снайперист. Статистика, изнесена от американската армия след войната във Виетнам, показва, че за да бъде унищожен един противник, на американските войници са им били необходими около 16 000 патрона. Да, добре сте разбрали – 16 000 (хиляди) патрона за унищожението на един противников войник. От друга страна на снайперистите са им били необходими 1,5 патрона или 3 патрона за двама отстреляни от вражеската армия.

Настройка на диоптъра, паралакса и отстоянието на прицела от зеницата на окото

Оптическите прицели са създадени за хора с нормално зрение, но когато има леки отклонения в посока към плюс или минус, повечето имат възможност за корекция около 2 до 2,5 диоптъра и в двете посоки. Обикновено тази корекция е разположена в задната част на окуляра и е белязана с бяла точка, която в неутрално положение сочи нагоре (12:00 часа). 

Паралакс коректорът е типичен само за прицелите с бойно и спортно приложение, както и за ловните прицели с по-голямо увеличение. За какво служи той? Най-лесно можем да видим въздействието му, когато поставим оръжието на статив, насочим го към някаква малка светла цел и без да го докосваме, раздвижим главата си, гледайки целта през прицела. Ако паралакс коректорът е настроен, независимо от движението на главата кръстчето на ска̀лата ще остане приковано върху целта и ще „танцува” заедно с нея. Ако обаче корекцията не е настроена за съответната дистанция (за съответната фокална равнина), когато раздвижим глава, ска̀лата ще се отдели от целта. Паралакс корекцията е по-чувствителна при по-голямо увеличение. Това е и причината прицели с увеличение до 12 пъти да нямат изведени корекции за паралакса и да са фабрично настроени и свободни от паралакс на дистанция 100 метра. На различни от 100 метра дистанции с подобни прицели стрелецът трябва да се стреми да е в максимално съосие със скалата и целта.

Прицелите, които имат изведен ключ за корекция на паралакс (обикновено вляво до ключа за вертикална корекция) или ринг в предната част на окуляра, често имат обозначение за дистанцията от 100 метра, която се счита за основна при прострелката на оръжието. Някои производители дори създават леко пропадане (кликване), когато ключът премине през настройка за 100 метра. На всяка друга дистанция изчистването от паралакс се прави по същия начин – въртим ключа, докато образът се избистри максимално, но и проверяваме с кръгови движения на главата дали скалата остава прикрепена към целта или се отделя от нея.

Определянето на отстоянието от окуляра до окото на стрелеца е важен индивидуален акт. Това отстояние обикновено варира от 8 до 12 сантиметра при повечето прицели. Колкото по-голяма е стъпката на кратността на вариото, толкова по-малка е възможността за вариране в това отстояние. Ето защо още при монтажа на прицела върху оръжието то трябва да се определи добре. Най-лесният метод за това е стрелецът да затвори очи и да прикладва оръжието в максимално удобно положение. След това отваря очи и поглежда през прицела. Ако не вижда идеално и без затъмняване цялата скала и периферията и му се налага да мести главата си напред-назад, трябва да измести прицела до положение, когато прикладва със затворени очи и щом ги отвори, вижда удобно пълната картина.

Видове балистични коефициенти

С навлизане на балистичните калкулатори много ловци и спортисти разширяват своите възможности за прихвашане на цели на дълги и свръхдълги дистанции. Аеродинамичният профил на даден проектил се изразява с неговия балистичен коефициент.

Има няколко модела БК, които ни помагат за прецизно изчисляване на траекторията. Най-популярният (предимно сред ловците) е G1. При него се залага на куршуми, чиято траектория се предсказва точно до около 1000 метра. Над тази дистанция се ползва друг профил – G7. Един и същ куршум може да бъде изразен и с двата профила и често по кутиите на куршумите те се изобразяват и с двата профила – G1 и G7.

Най-прецизен и съответно надежден метод за определяне на аеродинамиката на проектила е когато този балистичен коефициент е зададен според скоростите, през които преминава последователно проектилът. Това е така наречената драг функция.

Ще приведем пример за един куршум в калибър 7,62 мм с тегло 208 грейна и начална скорост 877 м/с. Той има БК по G1 равен на 0.690, а по другия стандарт G7 БК = 0.348. При драг функцията куршумът със скорост от 877 до 766 м/с ще има БК = 0.348, със скорост от 766 до 680 м/с ще има БК = 0.343, а под 595 м/с БК ще бъде равен на 0.337. Виждате как с намаляване на скоростта намалява и балистичният коефициент. Колкото повече стъпки се добавят по таблицата на драг функцията, толкова по-прецизно ще е предсказването на траекторията.

Видове скорости

Дългоцевните оръжия с централно възпламеняване могат да изстрелват куршумите с висока скорост. Скоростта влияе на съпротивлението на въздуха срещу проектила. При различни скорости се променя и аеродинамиката на куршума и съответно неговият БК (балистичен коефициент)

* Свръхзвукова – всяка скорост над 340 м/с се счита за свръхзвукова.

* Подзвукова (субсоникова) – под 340 м/с.

* Транссоникова скорост – когато преминава от свръхзвукова в подзвукова, от 370 до 340 м/с. Това е скоростта, когато повечето куршуми се разтърсват и губят устойчивост. Ето защо се счита, че предсказуемите дистанции на стрелба имат предел дотогава, докато куршумът достигне транссониковата скорост.

Методи за преценяване на разстоянието

• На око с наслагване на познати дистанции

Това е най-неточният, но понякога необходим метод, когато нямаме друг избор. В този случай стрелецът се уповава на познати дистанции, например дължината на стадион, стрелбище, плувен басейн, разстояние между стълбове и др. Опорната дистанция се наслагва наум, докато се покрие разстоянието, което е до целта.

• С лазерен далекомер

Лазерният далекомер вече е достъпен и масово използван инструмент. Проблемът с него има, ако при определени метеорологични условия той не може да измери съответната дистанция. За да бъде пълноценен помощен инструмент, максималната дистанция на замерване на далекомера трябва значително да надвишава дистанцията, която искате да измерите. Презапасяването не е излишно.

• С помощта на скалата на оптическия прицел

Това е относително точен метод, който вече обясних как работи. Недостатъкът му е, че невинаги можем да знаем размера на целта. Все пак можем да се ориентираме по други обекти в близост до нея, чиито размери знаем, и на тази база можем да разберем какво е разстоянието.

• GPS 

С помощта на GPS също може относително точно да определим дистанцията, ако имаме възможност да отидем до целта. Може да се ползват и приложения като Гугъл мапс, чрез които да измерим разстоянието.

• По карта

Топографските карти са един проверен метод, който се използва от артилерията, но това е възможно само ако притежаваме такива карти за конкретния район.

Калибри

Днес ловци, спортисти, военни и полиция имат пред себе си огромен избор от калибри за своята специфична дейност. Това положение освен благословия може да бъде и проклятие заради прекаленото лутане при избора на най-правилния калибър.

Водени от правилото: „Стреляй с най-тежкото оръжие, което можеш да носиш!”, ще се спрем на няколко съвременни калибъра, при избора на които няма да сбъркате.

За един калибър основно правило е и това той да бъде лесно достъпен и масово разпространен. От друга страна той не трябва да износва бързо цевите – да има голям ресурс на надстрела.

• 7,62х51 НАТО – известен още като .308 „Уинчестър“. Това е „работният кон” на снайпериста. Подходящ за обучение. С него снайперистите могат да прихващат живи цели до около 700-800 метра. Най-използваните куршуми са с тегло от 147 до 175 грейна и начална скорост от 850 до 790 м/с.

Близък по балистични данни до него е 7,62х54R. Той се използва в „ПК“, „Мосин-Наган“, „Драгунов СВД».

И двата калибъра имат голям ресурс на цевите. При правилна експлоатация може да надвишат 10-15 хиляди изстрела с отлична прецизност.

• По-мощен като заряд и съответно по-далекобоен е .300 „Уинчестър магнум“.

По-големия обем на гилзата позволява да се зареди повече барут и да се достигнат по-високи скорости (около 900 м/с) с 200-грейнов (13 грама) куршум. С такъв калибър в ръцете на опитен снайперист е възможно да се достигнат цели до около 1200-1300 метра.

• Най-новият хит по отношение на прецизност и далекобойност  е      .300 „Норма магнум». С него може да се поразяват цели до около 1600 метра.

• В по-горния клас се намира калибър .338 „Лапуа магнум“, който използва 8,5 мм куршум с тегло 250 до 300 грейна (16,2 до 19,4 грама).

В зависимост от теглото и БК (балистичния коефициент) .338 „Лапуа магнум“ може да достигне цели над 1600 метра. Може да се използва и срещу лекобронирани цели, както и за нанасяне на щети по технически съоръжения.

• За по-големите дистанции над 2000 метра се използват по-тежки калибри, но оръжията, които могат да стрелят с тях, са значително по-тежки, по-дълги и се пренасят по-трудно.

Ще споменем някои от тези калибри: .375 „Чейтак“, .408 „Чейтак“, 416 „Барет“, .50 „BMG“.

• Сред по-новосъздадените калибри се откроява 6,5мм „Крийдмор». Той е базиран на гилзата на .308 „Уинчестър“, но поради факта, че използва по-леки куршуми с висок балистичен коефициент, той изравнява като енергия .308 „Уинчестър“ на около 500 метра и след това има по-малък спад и повече остатъчна енергия. В състояние е да прихваща небронирани цели до около 1000 метра.

Балистика и куршуми

Трите най-важни характеристики към даден куршум са:

– начална скорост;

– тегло;

– балистичен коефициент, който се отбелязва като БК.

• Начална скорост – колкото по-висока е тя, толкова по-бързо ще достигне куршумът до целта и толкова по-изправена ще е траекторията му.
• Теглото на куршума е важно за възможността му да генерира потенциална енергия, която да предаде като кинетична енергия към целта. Голямото тегло е важен параметър при по-дългите дистанции.
• БК (балистичният коефициент) играе основна роля в аеродинамичните показатели. Той определя какво ще е съпротивлението на куршума и как ще му влияе вятъра. Два куршума при еднаква начална скорост и тегло, но с различен балистичен коефициент ще имат различна траектория. Този, който е с по-висок БК, ще има по-малко съпротивление, по-малко отклонение под въздействието на вятъра, по-изправена траектория и ще отдаде повече кинетична енергия към целта.

Изисквания за прецизност към оръжието и стрелеца

Някои оръжия са по-точни от други и върху това оказват влияние много фактори. Например една ловна карабина, която може да групира 3 изстрела в 5-6-сантиметрова зона, е напълно адекватна за лов на къси и средни дистанции. За дългите дистанции обаче изискванията към точността на оръжието са категорични – 1МОА от 3 изстрела. Това означава, че групираността на стрелбата на дистанция 100 метра трябва да е до 3 см от поне три изстрела.

Защо това е толкова важно?

Ако комбинацията оръжие-прицел-боеприпас-стрелец е в състояние да порази 3 см цел на дистанция 100 метра, на 1000 метра това се пренася като 30-сантиметрова група. Тук говорим за естественото разпръскване на оръжието. Това означава, че за да поразим цел с диаметър 30 см на 1000 метра, трябва да имаме два пъти по-концентрирана група от 15 см на 1000 метра, което автоматично ни дава отправна точка от половин МОА.

Фактори, които влияят върху траекторията на полета на куршума:

– начална скорост на куршума;

– балистичен коефициент на куршума – аеродинамичните характеристики;

– девиация – отклоняване по посока на нарезите;

– Кориолис ефект – влияние на въртенето на Земята;

– надморска височина – редкият въздух създава по-слабо съпротивление;

– температура на въздуха – високата температура позволява по-бързо изгаряне на барута и това допринася за по-висока начална скорост; топлият въздух е по-рядък и създава по-малко съпротивление пред куршума;

– вятър – скорост и посока;

– инклинация – ъгъл на стрелбата.

Следва продължение…