Пътят на куршума – 3 част

Овладяване на основни умения при стрелбата.

Контрол на дишането.

Задъханият стрелец не може ефективно да контролира изстрел с висока точност.

Той трябва от една страна да е добре трениран и да е в състояние бързо да се възстановява, за да може да предразположи организма си към състояние на покой преди изстрел. Препоръчват се преходи и анаеробни тренировки.

Самото състояние при прицелване трябва да е свързано с раздишване и преминаване към фаза на плитко вдишване и издишване. Кулминацията на изстрела трябва да се при издишване и в момент на задържане на дъха. На всяка цена трябва да се избягва дългото задържане на дъха, защото се получава неконтролирана пулсация, което рефлектира в подскачане на скалата спрямо целта!

Контрол на спусъка.

Спусъкът  привежда командата на мозъка за стрелба към оръжието. Когато мозъка вземе решение той изпраща нервен импулс към пръста и той го предава на спусъка. Това действие изисква няколко милисекунди, за да се реализира. Подсъзнателно стрелецът иска да запази идеалното прицелване и ускорява момента на натискането на спусъка, влагайки ненужно много усилие. Ако усилието за преодоляване на съпротивлението на пружината на спусъка е един килограм, то не е нужно да влагаме усилие от 5 килограма, защото това усилие ще отиде на грешното място и ще отклони оръжието от прицелната точка. Усилието върху спуска трябва да е минимално и плавно! Самият изстрел трябва да дойде в следствие на постоянен и плавен натиск, който дори да изненада стрелеца.

Техниката на работа със спусъка изисква за се обере мекия ход до достигане на стената при която усилието плавно да се увеличи. преодоляването на спусък с тегло от 1000 грама трябва да е с усилие 50-100 грама, а не сняколко килограма отгоре! Някои спусъци са директни и нямат празен ход за обиране. При тях подхождаме по същия начин с плавно увеличаване на усилието, докато изстрелът 

се случи. 

Позиции и стойки за стрелба.

Основните с позиции за стрелба са: прав, от коляно, седнал, легнал – в зависимост от обкръжаващата среда, видимост и сложност на изстрела.

Опора за оръжието.

Прецизният изстрел зависи в до голяма степен от неподвижността на оръжието по време на натискане на спусъка. За да се осигури тази неподвижност се използват различни похвати и помощни устройства. От значение е каква ще е позицията на стрелеца: прав, от коляно, седнал или легнал.

Добре укрепеното оръжие е 90 процента от качествения изстрел.

Легнало положение.

Определено най-стабилната позиция, в която стрелецът може да задържи под прицел дадена цел е легнал. Обикновено при позиция легнал като помощни устройства се използва двунога, която е прикрепена към предната полуложа на оръжието, а в задната част под приклада се поставя пясъчна торбичка или твърда подпора тип “патешко краче”. прикладът и торбичката се придържат и манипулират  с лявата ръка, която минава под дясната (стрелящата). Така се получава компактно групиране на тялото, с което се предотвратяват излишни движения и разместване. За съжаление тази позиция не винаги е възможна, поради особености на терена и други причини. Тогава идва позицията седнал. 

В седнало положение стрелецът може да бъде на специална маса (тезгях) за стрелба, която е почти толкова удобна, както и от позиция легнал. При тези условия се използват същите спомагателни опори и прихващане на приклада, както и при легнал. 

Седнал на земята.

Другата форма на позиция “седнал” е когато стрелецът е седнал на земята. В такава ситуация може да се използва тринога с твърда връзка към полуложата на оръжието. Тя се захваща или под формата на менгеме или по стандарт “арка рейл”.  Другият тип е свободна двунога или тринога, както и дълга прикрепена към полуложата двунога. Така оръжието има стабилен захват в предната си част. Прикладът се стабилизира, като се опре на рамото, а лактите на ръцете на коленете на стрелеца. Създават се три опорни точки.

От коляно.

При тази позиция се стреля с или без предна опора. Без предна опора поддържащата ръка се обляга на водещото коляно. Другото коляно е опорното и то стои на земята. При тази позиция ръката, с  която се натиска спусъка е близо до тялото, като лакътя се опира в ребрата, за да се намалят движенията и тялото да е по-групирано. Ако може да се използва някаква статична опора, е добре тялото да се наклони напред към опората, за да се намалят движенията.

Прав.

Когато няма опора тази позиция е едновременно най-нестабилната, но и най-бързо може да се променя посоката на прицелване, както и да се с следва подвижна цел. При тази позиция не може да се очакват прецизни изстрели, дори и на къси дистанции. Един трик за стабилизиране и по-добри постижения е, да не се фиксира оръжието, а да се използва повеждане от долу нагоре или от ляво – надясно и с предварително обран мек спусък да се премине към плавен натиск и изстрел. Движението на оръжието в дадена посока например ляво-дасно, го  стабилизира и намалява вертикалните колебания, а движението от горе надолу стабилизират колебанията ляво-дясно. 

Разбира се в позиция прав също може да се използва тринога с фиксиране на оръжието. Като допълнителна опора за лакътя на стрелеца може да послужи гърба на спотъра, който с двете си ръце се обляга на единия крак на триногата и се привежда, за да осигури платформа. При такава конфигурация точните изстрели са възможни на значително по-големи дистанции.

Кантиране.

Дори и най -точната комбинация от оръжие, прицел, боеприпас и стрелец не е застрахована от грешки. Една от най-често срещаните сред тях е кантирането на оръжието. Това е наклоняване на оръжието наляво или надясно, като по този начин осканалната линия на цевта се размества в хоризонтална плоскост с осканалната линия на видимостта през прицела. В следствие на това с увеличаване на разстоянието се увеличава и отклонението от целта. Ако прицелът и оръжието са кантирани надясно, попадението ще е вляво и обратно. За да се избегне това негативно явление един от начините е да се постави нивелир, а другия е да се внимава при поставяне и насочване на оръжието. Проблемът е, че линията на хоризонта е симетрично разположена само над водни повърхности.

Девиация на куршума.

За да се “излъже” гравитационното привличане на куршума към земната повърхност, както и да се осигури по-добра стабилност, куршумът се завърта. Така векторите на привличане постоянно се отместват и това забавя спада на куршума по траекторията. Нарезите и браздите от вътрешната страна на цевта са отговорни за това завъртане. Стъпката на завъртане в един пълен оборот се определя от стъпката на нарезите. Тази стъпка може да стабилизира проектили с определено тегло и форма и е индивидуална в зависимост от калибъра, формата и теглото им. Наред с положителните си резултати, това завъртане има и един недостатък. Ротацията, която провокира векторните сили да се отклоняват, също така отклонява и куршума в хоризонтална повърхност. Излиза, че освен пропадането на куршумът надолу под силата на гравитацията, има и отместване по посока на нарезите (обикновено надясно). Колко е това отместване? При различните калибри и стъпки на нарезите то е различно, но да вземем един куршум, който е разпространен сред стрелците на големи дистанции 208 грейна ELD-М на Хорнади излетял от цев със стъпка 11 инча (28см) на оборот. На дистанция от 1000 метра той се отмества от девиацията, както наричаме това явление, с 22,5 сантиметра. Това изисква компенсация с два клика наляво, още преди да предвидим другите параметри на хоризонтално изместване изместване. А те са влиянието на вятъра и кориолис ефекта.

Кориолис ефект.

На повечето хора им е ясно, че Земята не е плоска или поне за мен, Галилео Галилей и Нютон това е неоспорим факт. Земята се върти около оста си с огромна скорост и за 24 часа изминава пълната обиколка, която е с най-голяма дължина около Екватора. Скоростта при Екваторът е 465 м/сек. При полюсите съответно е 0 м/сек.

Когато стреляме, да речем от север на юг към екватора, Земята продължава да се върти и за времето, за което куршумът се придвижва до целта, самата цел се отмества. Така при далечните изстрели времето за придвижване на целта се увеличава и съответно отместването е голямо. За щастие това отместване е лесно изчислимо и може да се заложи в балистичните калкулатори, така че да се предвиди с точност до милиметър.

Преценяване на вятъра.

Скоростта и посоката на вятъра са изключително важни данни, които влияят предимно на хоризонталното, но и в малка степен на вертикалното отместване на куршума. Хоризонталното отместване и неговото преценяване са най-тежката задача пред стрелеца на големи дистанции. Докато вертикалния спад може да бъде предсказан с висока точност, хоризонталното отместване е много по-трудно. Това е така, защото ако да речем вятърът се с посока от ляво надясно при стрелеца, при целта може да е в обратно посока. Също така различните слоеве на въздуха могат да имат различни по сила и посока ветрове. Нека не забравяме, че един куршум в калибър .308 Уинчестър, който трябва да достигне цел на 1500 метра се издига около 42 метра, преди да достигне целта! 

Освен хоризонталното отнасяне, проектилът изпитва и вертикална промяна. Ако вятърът е насрещен куршумът пропада повече. Ако е попътен пропадането е по-малко. Ако е страничен отдясно наляво и стъпката на нарезите на цевта е надясно, куршумът пропада по-малко и обратно, ако вятърът е от ляво надясно пропада повече.

Ето защо измерването на вятъра не само при стрелеца, но и на възможно повече места по пътя на куршума или поне при мишената е важна предпоставка за точно въвеждане на данните в балистичния калкулатор. След множество измервания на силата на вятъра повечето стрелци развиват усещане за скоростта на вятъра и могат сравнително точно да го определят на базата на тактилно осезание.

Ето и методите за измерване на скоростта и посоката на вятъра, освен по споменатия тактилен начин:

-С анемометър (ветромер), метеостанция.

-По метео данни от мрежата на Интернет към дадена географска местност.

-На око по вторични белези:

Наклона на пушека, прахта, тревата, листата на дърветата, знамена, пране, посоката на миража, вдигнати от вятъра листа или леки пликчета, хартийки и др.

Инклинация.

Когато оръжието е под ъгъл спрямо целта и не е на една и съща надморска височина с мишената, става дума за инклинация. Инклинацията се измерва в ъгли. Земното притегляне, което влияе на куршума, като го тегли към Земята  е най силно когато траекторията от оръжието до целта е успоредна на земната повърхност. Земното притегляне намалява въздействието си, с увеличаването на този ъгъл. Така, ако се стреля право надолу или право нагоре под ъгъл от 90 градуса, реално отклонение няма да има. Как това се отразява на стрелбата? Да кажем, че целта е на дистанция от 500 метра. За да попадне куршумът в мишената се налага да се компенсира неговия спад от 130 сантиметра  с 26 клика. Ако се стреля в планински условия, да речем под ъгъл от 30 градуса, тогава спадът в траекторията ще е 104 сантиметра и ще трябва да се заложат само 21 клика. Ето как на една средна дистанция, инклинация от 30 градуса дава разлика от 26 сантиметра. Това се отнася и за двете посоки: и когато стреляме нагоре, и когато стреляме надолу.

Балистични калкулатори и софтуерни програми.

Съвременните снайперисти имат уникалната възможност с помощта на балистични калкулатори да изчисляват траекторията на проектила. До преди двадесет и пет – тридесет години това бе немислимо. Днес траекторията на куршума на 1000 метра може да бъде предсказана до един сантиметър, стига да се въведат коректно всички данни. Точни изчисления могат да се направят и за много по-големи дистанции, стига да разполагаме с коректни данни. Към днешна дата рекордът за най-дълъг успешен изстрел по метален гонг, е на разстояние от 7081 метра. Този рекорд е постигнат от 69-тият опит от екипа Номад райфелмен (Nomad Rifleman) в щата Уайоминг през 2022г. Калибърът на оръжието е .416 Барет с 422 грейнов куршум, който е летял 24.5 секунди до целта.

Параметри за въвеждане в балистичните калкулатори по важност:

1. Начална скорост на куршума. Най-вярна е измерената на място начална скорост. Отчита се и се записват температурата на въздуха при замерване съответната скорост, както надморската височина, атмосферно налягане и влажност.
2. Балистичен коефициент на куршума.
3. Диаметър на куршума.
4. Тегло на куршума.
5. Височина на прицела спрямо цевта. Измерва се разстоянието от осканалната линия на цевта до осканалната линия на оптическия прицел.
6. Дистанция на нулева настройка. Обикновено оръжието се настройва център на 100 метра.
   1. Какво разстояние отмества един клик на 100 метра? За европейските стандарти най-често един клик отговаря на 1 см на дистанция 100 метра или 0.1 MIL (милирадиан).
7. Стъпка на нарезите на оръжието. Измерва се за колко инча прави един пълен оборот. Тези данни могат да се получат и от производителя.
8. Посока на нарезите на оръжието. В 99 процента от случаите нарезите са по часовниковата стрелка (на дясно).

Метео данни за въвеждане в балистичните калкулатори:

1. Надморска височина.
2. Температура на въздуха.
3. Атмосферно налягане.
4. Влажност на въздуха. В проценти. (Ако не сте сигурни, заложете на 50 процента!)
5. Скорост на вятъра. В метра в секунда.
6. Посока на вятъра. По циферблата на часовника или в градуси.
7. Посока на стрелбата и географски координати.

Популярни софтуерни програми и приложения:

BallisticAE, iSrtelok (Игор Борисов),  Applied Ballistic (Bryan Litz),Lapua ballistic, Bullet flight, Swarovski ballistic, Hornady 4 DOF и други. Всички тези програми функциониран по сходен начин и с относителна точност предсказват пътя на куршума.

Залагане на минимален и максимален брой фактори в балистичен калкулатор.

Разлики във възможностите за прецизност в единия и другия случай.

Създаване на таблици за бърза употреба до средни дистанции.

Независимо от компактните устройства с голяма мощ на процесорите, понякога в реална обстановка техниката отказва да работи и се поврежда в най-неподходящия момент. Точно тогава е безценна старата аналогова практика – написаното и ламинирано листче с таблица за стрелба на средни дистанции. Такова листче може да се залепи върху оптичния прицел и на приклада. Друго копие може да стои в калъфа на оръжието, раницата и дои в джоба на ризата или якето. Някои снайперисти си записват с флумастер директно от вътрешната страна на маншета.

Динамичните показатели на метеорологичната обстановка и постоянната им промяна влияе на балистиката на куршума, но на дистанции до 500 метра за стандартните калибри и до около 600-700 метра за магнум калибрите, промените са допустимо пренебрежими. Ето защо създаването на таблица за универсални нужди е добра идея. За съжаление на по-дългите дистанции въздействието на тези фактори се засилва и възможността за грешка нараства.